Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение №190/12.11.2010г., постановено по гр.д. № 10/2010 Павликенският районен съд е отхвърлил предявеният от Ц. И. Ц. срещу Х. К. Х. осъдителен иск за паричната сума от 300 лв., като твърдени да представляват стойност на причинени имуществени вреди състоящи се в причиняване на смъртта на една овца и лечение на две такива, като недоказан и неоснователен. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ц. И. Ц.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Жалбоподателят твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е необосновано и противоречащо на материалния закон. Сочи, че правните изводи на първоинстанционния съд са необосновани и противоречащи на материалния закон. Навежда оплакване, че съдът неправилно приел липса на доказателства относно причините за настъпилата смърт на процесното животно-овца. Не били взети предвид признанията на ответника и склонността на същия да се сключи спогодба. Това говорело, че ответникът е наясно със ситуацията, при която животното е било увредено. Според жалбоподателя ответникът признавал вина. Жалбоподателят твърди да е доказал, че е предал на ответника живи и жизнеспособни животни. Отправ се молба до съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да постанови друго такова, с което да уважи предявения от него осъдителен иск.Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Х. К. Х. не е депозирал отговор на същата. В съдебно заседание заема становище за нейната неоснователност и за правилност на първоинстанционното решение. Поради гореизложеното претендира същото да бъде оставено в сила. Великотърновският Окръжен съд, в качеството му на въззивна инстанция като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съобразно изискванията на Закона, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е частично основателна. При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението на ПРС е валидно изцяло и допустимо в обжалваната част. По същество решението е частично неправилно. В исковата си молба ищецът сочи, че през 2009г. бил собственик на четири броя овце, които се отглеждали в общо стадо с овце на негови съселяни. Твърди, че на 08.09.2009г. ответникът – Х. Х. извел стадото на паша и на следващия ден две от овцете на ищеца били заболели, в следствие на което едната умряла. Навежда, че заболяването е следствие от виновното поведение на ответника и поради това счита, че за него е възникнало право да бъде обезщетен за причинените вреди, състоящи се в паричната равностойност на умрялата овца, възлизаща на 250 лв. и лечението, което провел за двете заболели животни, в размер на 50 лв, както и разноски по делото. Предвид гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Х. Х. да му заплати причинените вреди в размер на 300 лв. Претендират се разноски. Ответникът оспорва така предявения иск по основание и размер, тъй като твърди, че няма вина за заболяването на овцете и поради това не дължи обезщетение на Ц. Ц.. В подадения писмен отговор на исковата молба той твърди, че на процесната дата бил помолен от пастира-титуляр на стадото Р.К. да го замести за един ден. Преди този ден имало три дъждовни дни и животните били гладни, а тревата-мокра. След прибиране на овцете в кошарата той не забелязал болни животни, като според него с това ангажиментите му приключили. Твърди, че когато ищецът бил повикан да види животните си, за да се вземат мерки, последният дошъл късно, като заявил, че е имал друга работа. Ветеринарният техник започнал да поставя лекарства на болните животни, но за тези лекарства Ц. И. не бил плащал. Ответникът твърди да няма пряка вина за смъртта на животното. От събраните по делото доказателства пред двете инстанции се установява следната фактическа обстановка. Не се спори, че към 08.09.2009г.ищецът е притежавал 4 овце, които на същата дата били изведени на паша от ответника. Не се спори и обстоятелството, че на следващия ден – 09.09.2009г. животните на ищеца заболели и се наложило да бъдат лекувани. Едно от животните починало. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в деня на инцидента с овцете, които ответникът извел на паша предния ден, животните били ”като пияни”. Повикан бил ветеринарният лекар, но той отговорил, че не може да постави лекарства на цялото стадо и поставил само на някои от овцете. Те били маркирани, докторът отговарял за здравето им. Според изслушаното по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, средната цена на животно – овца с характеристиките на починалото животно на ищеца за региона на Община П. е 140,80лв. Заключението на изслушаната по делото ветеринарно-медицинска експертиза сочи, че по отношение заболяването на овцете на ищеца се касае за отравяне с фуражи, богати на лесно усвоими въглехидрати. Съгласно заключението причината, довела до това заболяване, както и причината за смъртта на овцата на ищеца е прехранването на животните с фуражи , съдържащи лесноусвоими въглехидрати по време на пашата. При това отравяне, при тежката му форма, прогнозата за лечение е неблагоприятна. По делото е приета фактура за закупени от страна на ищеца лекарства, с дата от 03.02.2011г. По отношение на тази фактура ищецът твърди, че е закупил посочените лекарства за лечение на заболяването на животните си през 2009г. Въззивната инстанция, макар да е допуснала това писмено доказателство, счита, че то не следва да се взема предвид при решаване на спора по делото, понеже отразява закупуване на лекарства на дата две години след настъпване на заболяването на овцете на ищеца. По тази причина и заключението на ветеринарно медицинската експертиза според съда не следва да се кредитира в частта му относно преценката на качеството на лечение на овцете. В тази си част то почива на фактурата, цитирана по- горе. В останалата си част заключението е компетентно и обосновано и се приема от съда като такова. При тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, който се явява частично основателен и доказан. Претендира се обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от ответника при извършване на възложена му работа. От данните по делото се установява,че ответникът е извел животните на ищеца на паша и е допуснал те да се прехранят с фураж, съдържащ лесно усвоими въглехидрати. Това поведение на ответника не съответства на грижата на добър стопанин, която той е следвало да полага при извеждането на овцете на паша. Вината в случая е презюмирана от разпоредбата на чл. 45,ал. 2 от ЗЗД и тази презумпция не е оборена от ответната страна в хода на производството по делото. На следващо място е налице причинна връзка между поведението на ответника и смъртта на животното на ищеца, която се установява по категоричен начин от съдебно медицинската експертиза. След като са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът счита, че исковата претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е основателна. Що се касае до размера на същата, следва да се отбележи, че е налице съдебно-икономическа експертиза по въпроса за пазарната цена на овцата, която е починала, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. При това положение следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 140,80лв., представляваща стойността на починалото животно. В останалата си част исковата претенция не е доказана и следва да се отхвърли. Не е доказано закупуването на лекарства за лечението на другите три животни на ищеца. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и разноски по делото за двете инстанции съразмерно уважената част от иска в размер на 180лв. Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯРешение №190/12.11.2010г., постановено по гр.д. № 10/2010 на Павликенския районен съд в частта му ,с която е отхвърлен предявеният от Ц. И. Ц. срещу Х. К. Х. осъдителен иск за паричната сума от 300 лв САМО В ЧАСТТА МУ за присъждане на сумата от 140,80лв. ,вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Х. К. Х. , ЕГН * да заплати на Ц. И. Ц., ЕГН ... / посочен в исковата молба/ сумата от 140,80лв./ сто и четиридесет лева и 80 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-стойност на една овца, както и сумата от 180лв./сто и осемдесет лева/ разноски за водене на делото пред двете инстанции съобразно уважената част от иска. ПОТВЪРЖДАВА Решение №190/12.11.2010г., постановено по гр.д. № 10/2010 на Павликенския районен съд в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на жалба . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |