Определение по дело №101/2023 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.03.2023 г.

Град

Кърджали

Административен

съд

Състав

На

23.03.

Година

2023 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

101

По описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и сл. АПК.

Депозирана е жалба от Н.Ю.А. от ***, с ЕГН **********, против Разпореждане № 2113-08-1963#3/02.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление с вх. № 2113-08-1963/26.10.2022 г. на Н.Ю.А. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. 

Сочи, че оспореното разпореждане се явявало незаконосъобразно и неправилно, респ. постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Излага съображения, че правото на пенсия не се погасявало по давност и при наличието на вече представени документи за предходен период, то същите били относими и към последващото депозирано заявление за отпускане на пенсия за ОСВ.

Въвежда довод, че по процесното заявление нямало постановен административен акт по същество, т.е. липсвал влязъл в сила административен акт по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Предходното постановено Разпореждане № 2113-08-192#7/20.06.2022 г. по заявление на Н.Ю.А. не е било обжалвано по съдебен ред, за да е налице сила на присъдено нещо.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Разпореждане № 2113-08-1963#3/02.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, след което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-1963/26.10.2022 г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощника юрисконсулт Златина Белева депозира становище по жалбата, в което излага подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на оспореното разпореждане. Релевира доводи, че с влязлото в сила Разпореждане № 2113-08-192#7/20.06.2022 г. на ръководител „пенсионно осигуряване“ е било отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя. Разпореждането не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Впоследствие Н.Ю.А. подала ново заявление с вх. № 2113-08-1963/26.10.2022 г., по което е било постановено оспореното Разпореждане № 2113-08-1963#3/02.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което заявлението било оставено без разглеждане на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от АПК. С оглед обстоятелството, че след като с процесното заявление жалбоподателката отново била поискал отпускане на пенсия за ОСВ като към заявлението не е представила други документи за осигурителен стаж, то това не обуславяло задължението за органа да се произнесе по същество на искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитира практика на ВАС по аналогични казуси. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с представените по административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.10.2020 г. Н.Ю.А. от ***, с ЕГН **********, е подала в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. № 2113-08-1472/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени и документи, удостоверяващи придобития от жалбоподателката осигурителен стаж.

С Разпореждане № Ц2113-08-1472#6/06.01.2021 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО на заявителката. Приет е за установен действителен осигурителен стаж от 14 г. 03 м. 23 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2020 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 4 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателката нямала 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Разпореждането е връчено на 11.02.2021 г. и няма данни същото да е оспорвано по административен ред.

Впоследствие, на 01.03.2022 г. Н.Ю.А., с ЕГН ********** е подала ново заявление за отпускане пенсия /вх. № 2213-08-192/, с което отново поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По повод горното заявление, с Разпореждане № 2113-08-197#7/20.06.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО на заявителката. Приет е за установен действителен осигурителен стаж от 14 г. 03 м. 23 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2022 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателката нямала 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Разпореждането е връчено на 24.06.2022 г. и няма данни същото да е оспорвано по административен ред.

На 26.10.2022 г. Н.Ю.А. от ***, с ЕГН ********** отново е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали, депозирайки заявление с вх. № 2113-08-1963/26.10.2022 г.

С оспореното Разпореждане № 2113-08-1963#3/02.02.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. № 2113-08-1963/26.10.2022 г. на Н.Ю.А.. С цитирания акт, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по същество на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия. В акта са изложени доводи, че с влязлото в сила Разпореждане № 2113-08-192#7/20.06.2022 г. на Н.Ю.А. е било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това, че същата е нямала 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че при депозиране на новото заявление за отпускане на пенсия (вх. № 2113-08-1963/26.10.2022 г.), лицето не е представило нови доказателства за придобит осигурителен стаж, както и че липсвали данни за положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по отношение на горецитираното заявление за отпускане на пенсия е налице влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и между същите страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

Разпореждане № 2113-08-1963#3/02.02.2023 г., предмет на настоящото съдебно производство, е връчено на жалбоподателката на 15.02.2023 г. Жалбата срещу административния акт е подадена до съда чрез административния орган на 20.02.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.

Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. В тази връзка процесното разпореждане е издадено от К. Н., изпълняваща функциите на ръководител „Пенсионно осигуряване“  в условията на заместване, в съответствие със Заповед № 1015-08-106/10.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и предвид отсъствието на титуляра – началник на отдел „Пенсии“ на 02.03.2023 г., поради временна нетрудоспособност – Болничен лист № ***/*** г.

Разпореждането е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.

По силата на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт поражда недопустимост на новото искане.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Правото на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според която правото на пенсия не се погасява по давност.

В конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане № 2113-08-192#7/20.06.2022 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признати права, а напротив отказани са такива, поради което административното правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя.

В горепосоченото разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО,  не се въведени конкретни съображения кои периоди зачита за осигурителен стаж на лицето и на какво основание, както и на какви приложени към заявлението му писмени доказателства, се позовава. Липсата на мотиви на влязлото в сила разпореждане в тази насока, възпрепятства административният орган законосъобразно да провери предпоставките за допустимостта на второто искане и не обоснова приложимостта на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

С други думи,  според настоящия състав, влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, за ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6258/2020 г., Определение № 9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8935/2021 г., Определение № 11271 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2021 г., VI о.,  Определение № 5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о.  и др. Следва да се отбележи, че е налице произнасяне в обратния смисъл в част от решенията на ВАС, но съдебната практика в тази насока не е константна и непротиворечива, като освен цитираните по-горе решение, то наличието или не на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, се преценява за всеки един конкретен случай.

Отделно от горното, съдът не споделя изводите на административния орган в оспореното разпореждане, че по отношение на подаденото Заявление за отпускане на пенсия № 2113-08-1963/26.10.2022 г., не са налице нови факти и обстоятелства за правото на пенсия спрямо предходното такова. В този смисъл, от административната преписка се установява, че при депозиране на процесното заявление Н.Ю.А. е заявила осигурителен стаж за периода 01.09.1973 г. – 31.12.1973 г., за който изрично е декларирала, че ще бъде предадено удостоверение по служебен ред. В приложения към административната преписка опис на осигурителен стаж на жалбоподателката от 07.11.2022 г. – т. 4,  изрично е отбелязано, че не се зачита стаж за периода 01.09.1973 г. – 31.12.1973 г. В тази връзка е и издаденият отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 за посочения период с изх. № 5506-08-5359#1/23.11.2022 г., който отказ няма данни да е връчван на жалбоподателката. Предвид горното и доколкото в предходните заявления за пенсия, съответно в изготвените описи на осигурителен стаж и постановените разпореждания за отказ за отпускане на пенсия, категорично липсва заявен осигурителен стаж за периода 01.09.1973 г. – 31.12.1973 г., по който да е налице произнасяне, то в конкретния случай са били налични нови данни за осигурителен стаж за периода от 01.09.1973 г. до 31.12.1973 г. Посоченият период на осигурителен стаж е новонастъпило обстоятелство, респ. такова след постановяването на    Разпореждане № 2113-08-192#7/20.06.2022 г., т.е. в периода между двете коментирани заявления, по отношение на лицето са били налице нови данни за осигурителен стаж. Наличието на нови данни, свързани с осигурителния стаж на заявителя, по който няма изрично произнасяне в предходен акт, налагат административния орган да извърши по същество преценка за правото на пенсия, респ. да се произнесе с разпореждане, което признава или отрича заявената пенсия, което не е сторено в случая. В тази връзка следва да се отбележи, че наличието на сочен от заявителя осигурителен стаж се признава или отрича  с разпореждане на пенсионния орган, а не с констативен протокол, отказ за издаване на удостоверение или др. 

Предвид горното, административния орган е следвало да извърши по същество преценка за правото на пенсия, респ. да издаде административен акт, с който да се произнесе по правата на заявителя. В този смисъл, Заявление за отпускане на пенсия № 2113-08-1963/26.10.2022 г. на Н.Ю.А., неправилно е прието от органа за недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и не е разгледано по същество, респ. по релевантното заявление не е издадено разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което се признава или се отрича претендираното със заявлението право на пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за ново упражняване на правото на пенсия, а именно наличието на влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни, административния орган е постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да разгледа по същество заявлението от 26.10.2022 г. и е прекратил производството.

По изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че е налице влязъл в сила административен акт в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и е постановен отказ да разгледа по същество, като недопустимо, подаденото от Н.Ю.А. от *** заявление за отпускане на пенсия от 26.10.2022 г., са незаконосъобразни, респ. противоречащи на материалния закон.

С оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-1963#3/02.02.2023 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по Заявление вх. № 2113-08-1963/26.10.2022 г. на Н.Ю.А., респ. отказано е разглеждането по същество на депозираното заявление за отпускане на пенсия, да бъде отменено като незаконосъобразно.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по Заявление за отпускане на пенсия № 2113-08-1963/26.10.2022 г., подадено от Н.Ю.А. от ***, с ЕГН **********.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Н.Ю.А. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 16.02.2023 г. Следва да се отбележи, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Съгласно ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта.

С оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-1963#3/02.02.2023 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по Заявление вх. № 2113-08-1963/26.10.2022 г. на Н.Ю.А.

ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на Заявление за отпускане на пенсия № 2113-08-1963/26.10.2022 г., подадено от Н.Ю.А. от ***, с ЕГН **********.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Н.Ю.А. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***, деловодни разноски в размер на 500 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното производство.

 

                                                                                    Председател: