ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
гр. гр. София , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3,
предложение първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С. М., като защитник на подс. Г.
Л. Б., срещу протоколно определение от 16.06.2021 г. по нохд № 153/21 г.
СНС. С посочения по-горе съдебен акт е оставено без уважение искането на
защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
СП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуални правила. Формулирани и обосновани са доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение. Позовава се на
неконстатирано от СНС нарушение на процесуалните правила при
изготвянето на обвинителния акт, който не отговаря на изискванията на чл.
246 НПК и не съдържа необходимите приложения по ал. 4, чл. 246 НПК.
Прави оплакване за липса на конкретика за време, място, начин на
извършване на приписаното на подс. Б. деяние, непосочване на пострадалите
лица, размер на вредите, доказателствените материали, от които се
установяват твърдените от прокуратурата обстоятелства. Неизясняването на
тези обстоятелства ограничава правото на подс. Б. и по чл. 6 ЕКЗПЧОС да
разбере в какво точно е обвинен и да организира адекватно защитата си.
Моли за отмяна на определението и връщане делото на прокуратурата за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
В срока по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК определението е
обжалвано и от адв. Ст. К., като защитник на подс. В. П. Д.. Прави оплакване,
че внесеният от държавния обвинител процесуален документ е изключително
лаконичен, „постен“, без дължимата конкретика, не посочва факти от
1
обективната действителност, конкретизиращите белези и начина на
извършване на деянието - кога и къде са предавани сумите от подс. Д., по
какъв начин /в брой, банков път, пощенски запис/, размера на тези суми и
размера на евентуалната лихва. Навежда довод за несъответствие на
обвинителния акт с Тълкувателно решение № 2/2002 г. ОСНК и чл. 246, ал. 2
НПК. Моли за отмяна на определението и връщане делото на прокуратурата
за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
СП, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не прави
възражение срещу постъпилите частни жалби.
АСНС преценява частните жалби за допустими, като подадени в
преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно
легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
След като се запозна с наведените в частните жалби доводи и
доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на
правилността на атакуваното определение, АСНС преценява частните жалби
за неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Атакуваният съдебен акт, като постановен при правилно тълкуване и
прилагане на процесуалния закон и задължителните указания на върховната
съдебна инстанция по наказателни дела, въплътени в ТР № 2/2002 г. ОСНС на
ВКС, следва да бъде потвърден. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд намира за законосъобразни констатациите на
СНС за липса на допуснати от прокурора, в стадия „Действия на
прокурора след завършване на разследването“, при съставянето на
обвинителния акт, съществени отстраними нарушения на процесуални
правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, довели до накърняване
правото на защита на подс. В. П. Д. и на подс. Г. Л. Б..
Неоснователен е поддържаният в частната жалба на адв. М. довод за
неяснота относно време, място, начин на извършване на приписаното на подс.
Б. деяние по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК.
Вярно е, че съгласно т. 4.2. от цитирания от защитата тълкувателен акт
на Върховния касационен съд, главното предназначение на обвинителния акт
е да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото
на защита. Поради това предназначение на този процесуален документ
законодателят и задължителната тълкувателна практика на върховната
съдебна инстанция по наказателни дела са въвели завишени изисквания към
съдържанието му и начина на формулиране на обвинението, нарушаването на
които винаги съставлява съществено процесуално нарушение.
Изрично изискване към обстоятелствената част на обвинителния акт,
2
съгласно императивната норма на разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК, са в нея
да са посочени времето, мястото, начина на извършване на престъплението,
да са описани всички факти, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му. Като индивидуализиращи
всяко престъпно деяние белези, отсъствието на обстоятелства, които ясно и
недвусмислено да очертават времето, мястото и начина на реализиране на
престъпната деятелност, всякога съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като безусловно накърнява правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
Внимателната и задълбочена проверка на обвинителния акт, както в
неговата обстоятелствена, така и в заключителната му част, обосновава извод
за неналичие на така претендираните от защитата процесуални нарушения.
Това е така, защото времевият период и място на действие на престъпното
сдружение, в което се твърди да е участвал подс. Б., заедно с още девет
подсъдими лица, е очертан безпротиворечиво с начален момент –
неустановена дата на месец януари 2018 г., краен такъв – 28.08.2020 г. и място
– гр. София, Р България.
Несподеляем е доводът на защитата за незаконосъобразност на
обжалваното определение, тъй като в обвинителния акт не са посочени факти
от обективната действителност, конкретизиращите белези и начина на
извършване на деянието от подсъдимите.
На страници 4-8 от обсъждания процесуален документ държавният
обвинител ясно е извел значимите факти, очертаващи елементите на
престъпния състав на вмененото на подсъдимите престъпно деяние по
участие в организирана престъпна група по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, за
подс. ИВ. С. Г. по ръководене на организирана престъпна група - по чл. 321,
ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК и по чл. 213а, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК /неправилно
само в заглавната част вписана и т. 2, ал. 2, чл. 213а НК/, по чл. 214, ал. 2, т. 1
и т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 4 и т. 5 НК /за подс. С. Г., подс. Б.М.,
подс. В. П., подс. Ал. А./, на л. 10-11. Очертал е персоналния състав на
претендираното за съществувало престъпно сдружение, посочил е по вид
престъпните деяния, цели на престъпната структура /чл. 252, чл. 213а, чл. 214
НК/, за преследването на които подсъдимите са съгласували волите си,
характера на осъществените от всеки участник задачи в групата, конкретните
прояви на отделните участници и на ръководителя, тясната обвързаност на
участниците с контрола, упражняван от ръководителя, функционирането на
престъпното сдружение. Конкретният принос на подс. Д. към общата
престъпна дейност, според държавното обвинение, обхващал предоставянето
на парични средства на подс. И.Г., последващото им разпределяне от
последния между подс. Б., както и между останалите участници в ОПГ, с цел
отпускане, без съответно разрешително, на одобрени от ръководителя
лихвени парични заеми на изпаднали в затруднено финансово положение
3
лица, ежемесечното събиране на уговорената лихва, а при забава и
неизпълнение нейното капитализиране и прилагане на принуда спрямо
неизправните длъжници, отчитане на събраните дългове на подс. И.Г., който
упражнявал ръководни функции спрямо участниците в сдружението.
Лишен от основание е упрекът на адв. М., че незаконосъобразно в
обвинителния акт, при описание на вмененото на подс. Б. престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК не са посочени размер на вредите и пострадали
лица. Посочената материално правна норма инкриминира предварителна
престъпна дейност, престъплението е формално Т.а, на просто извършване, а
не резултатно. Ето защо и за неговата съставомерност не се изисква
настъпването на вреди. То е довършено с постигането на съгласие между
участниците в престъпното сдружение за осъществяване на съвместна
дейност, вид необходимо съучастие, насочена към реализиране на
престъпленията, цел на престъпното образувание.
Престъпният състав по участие в организирана престъпна група по чл.
321, ал. 2 НК не изисква и детайлно описание на конкретните прояви,
осъществени от подсъдимите при преследване на целта – извършване без
съответно разрешение и по занятие на банкови сделки, както и на дейностите
по планираните престъпления по чл. 213а, чл. 214 НК, в какъвто смисъл е и
Решение
№ 178/20.04.2012 г., дело № 448 по описа за 2012 г., Второ наказателно отделение, ВКС. Ето
защо, неоснователен е доводът на адв. К. за допуснато съществено
процесуално нарушение от прокурора, изразяващо се в непосочване кога и
къде са предавани сумите от подс. Д., по какъв начин /в брой, банков път,
пощенски запис/, размера на тези суми и размера на евентуалната лихва.
Неприлагането повторно, след изпълнение на процедурата по чл. 248а
НПК, на вече наличните приложения към обвинителния акт по чл. 246, ал. 4
НПК, не съставлява процесуално нарушение, нито съществено Т.а, поради
което оплакването на адв. М. в този смисъл не се споделя.
Предвид всичко изложено до тук и като постанови извод за
законосъобразност на проверяваното определение, обусловила
неоснователност на частните жалби, на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 334, т.
6 и чл. 338 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.06.2021 г. по нохд №
153/2021 г. СНС.
Определението е окончателно.
Делото да се докладва на Председателя на АСНС за разпределяне по
4
постъпилите в производство по чл. 270 НПК частен протест на СП и частна
жалба на адв. ЮЛ. Д., като защитник на подс. Г. БР. БР..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5