Производството е по чл. 64 ал. 7 от НПК. С определение № 2/12.03.2015 г., постановено по ч. н. д. № 57/2015 г. по описа на Момчилградския районен съд на основание чл. 64 от НПК, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Сурай Юсеин Бекир, с постоянен адрес гр. Джебел, ул. „Беломорска” № 8, обвиняем по ДП № 12/2015 г. по описа на РУ- „Полиция" гр. Джебел, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 т. 1 пр. 1 от НК. Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят Сурай Бекир, който го атакува с молба да му бъде наложена по- лека мярка за неотклонение. В жалбата не се излагат съображения и не се сочат доказателства. Жалбодателят чрез процесуалният си представител адв. Л. Базлянков, поддържа жалбата в съдебно заседание. Излага съображения, че обвиняемият има постоянен адрес и поради това липсвала опасност да се укрие, а и степента на обществена опасност на деянието и дееца не били високи. Представителят на прокуратурата оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представя справка за съдимост на обвиняемия, издадена от РС- Момчилград. Окръжният съд, действащ в производството като въззивен такъв, по повод подадената жалба, съобрази следното: Досъдебно производство № 12/2015 г. по описа на РУ „Полиция”- Джебел е образувано на 09.03.2015 г. С постановление от 10.03.2015 г. Сурай Юсеин Бекир е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а ал. 3 пр. 2 т. 1 от НК, за това, че на 09.03.2015 г. в гр. Джебел, без надлежно разрешително по ЗКНВК, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1т. 11 от ДР на ЗКНВП, включено в Списък І по чл. 3 ал. 2 т. 1 от ЗКНВП- марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 6.00 грама, на стойност 36 лв., съгласно ПМС № 23/1998 г. на МС за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Първоинстанционният съд, за да се произнесе по искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия Сурай Юсеин Бекир, е приел, че от материалите по досъдебното производство може да се направи обоснован извод, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Този извод се налагал от обясненията на обвиняемия, в които същият признавал вината си и които били подкрепени от свидетелските показания на досъдебното производство. Съдът е взел предвид и извършените процесуалноследствени действия „претърсване и изземване”, Протокола за личен обиск, при който било установено, че обвиняемият държал вещество- суха зелена листна маса, с общо тегло 6,00 грама, което при полеви тест реагирало на характерния за марихуаната цвят. Съдът е приел и това, че от доказателствата по делото можело да се направи и извод, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Отчетено е, че предявеното обвинение на Бекир било за тежко умишлено престъпление смисъла на чл. 93 т. 7 от НК и същият бил осъждан за деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, т. е. за друго тежко умишлено престъпление, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което е изтърпял ефективно. Поради изложеното съдът приел, че са налице основанията на чл. 63 ал. 1 от НК спрямо обвиняемия Сурай Юсеин Бекир да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. За да се произнесе по жалбата, въззивният съд взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК, мярка за неотклонение “задържане под стража” се взема, когато са налице кумулативно обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е предявено обвинението, когато същото се наказва с лишаване от свобода или друго по- тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. В случая, предявеното на обвиняемия обвинение, съобразно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 93 т. 7 от НК, по своя характер е за тежко умишлено престъпление, за което законът прÕдвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от една до шест години и глоба от 2000 лв. до 10000 лв. Настоящият състав на съда приема, че от материалите по ДП № 12/2015 г. по описа на РУ „Полиция”- Джебел може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Сурай Юсеин Бекир е извършил престъплението, за което е бил привлечен да отговаря. Този извод се налага от събраните по досъдебното производство доказателства- обясненията на обвиняемия Бекир, в които се признава за виновен, показанията на разпитаните свидетели В. Аланов и М. Башев, протокола за оглед на веществени доказателства, видно от който откритите веществени доказателства при извършеният полеви тест, са реагирали на марихуана. Налице са и останалите предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия- съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. За да приеме това, съдът отчита тежестта на извършеното престъпление, както и предишните му осъждания, вкл. и за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, които сочат на трайна престъпна нагласа, недобрите му характеристични данни и регистрацията му като извършител на множество престъпни деяния. Не води до различен извод обстоятелството, че обвиняемият има постоянен адрес. Освен изложеното, съдът отчита и това, че досъдебното производство е в начален стадий и предстои извършването на редица процесуално- следствени действия, които налагат осигуряване участието на обвиняемия в наказателното производство, каквито са и целите на мярката за неотклонение. Тази инстанция счита, че след като по отношение на обвиняемия е направено искане за вземане мярка за неотклонение при наличие на предпоставките на ал. 1 на чл. 63 от НПК, неправилно е в това производство да се обсъжда наличието на предпоставките по ал. 2 т. 2 на чл. 63 от НПК, каквито не са налице. С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че в случая са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на чл. 63 ал. 1 от НПК, а именно, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е осъществил престъпното деяние, за което му е предявено обвинение и, че доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Поради това искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Сурай Бекир е основателно и правилно първоинстанционният съд го е уважил. Водим от изложеното и на основание чл. 64 ал. 7 от НПК във вр. с чл. 63 ал. 1 от НПК въззивният съд О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2/12.03.2015 г., постановено по ЧНД № 57/2015 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което на основание чл. 64 от НПК е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Сурай Юсеин Бекир, роден на 12.07.1985 г. в гр. Златоград, обл. Смолян, с постоянен адрес гр. Джебел, ул. „Беломорска” № 8, обвиняем по ДП № 12/2015 г. по описа на РУ-„Полиция” гр. Джебел, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1,пр. 1 от НК. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест.
Председател: Членове: 1/ 2/
|