Присъда по дело №3378/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 30
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Талева
Дело: 20211100603378
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Кристина Гюрова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
и прокурора Николай Иванов Гугушев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603378 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА изцяло присъдата от 20.04.2021г., постановена по НОХД
№2076/2015г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, с която подсъдимите
Х.П.С.., А.С.. Ц.., Р. С.А.. и М. С. Ц.. са признати за НЕВИНОВНИ за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х.П.С.., роден на ******* в гр. София,
българин, български гражданин, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, aп. 1, с
начално образование, осъждан, с ЕГН- **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 15.07.2014 г. около 13:00 ч., в гр. София, ж. к. *******”, между бл.*******,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с М.
С. Ц.., Р. С.А.. и А.С.. Ц.. - съизвършители, е отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 275 /двеста седемдесет и пет лева/ лв., от владението
1
на Д.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила - заедно с А. и М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на земята, а А.Ц.
откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал гореописаната
парична сума и избягал с нея, последван от М.Ц., Х.С. и Р.А., поради което и
на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.69, ал.1 НК, ОТЛАГА изпълнението на
наложеното на подсъдимия Х.П.С.. (с установена самоличност) наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в
сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.. Ц.., роден на ******* в гр. София,
българин, български гражданин, с адрес: гр. София, ж.к. ******, е*******
aп.6, с начално образование, осъждан, с ЕГН- **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 15.07.2014г., около 13:00 ч., в гр. София, ж.к. *******”, между
бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с
М. С. Ц.., Р. С.А.. и Х.П.С.. - съизвършители, е отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 275 /двеста седемдесет и пет лева/ лв., от владението
на Д.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила - заедно с А. и М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на земята, а А.Ц.
откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал гореописаната
парична сума и избягал с нея, последван от М.Ц., Х.С. и Р.А., поради което и
на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.69, ал.1 НК, ОТЛАГА изпълнението на
наложеното на подсъдимия А.С.. Ц.. (с установена самоличност) наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в
сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. С.А.., роден на ******* в гр. София,
българин, български гражданин, с адрес: гр. София, ж.к. ******, ет.**** с
начално образование, неосъждан, с ЕГН- **********, ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 15.07.2014 г. около 13:00 ч., в гр. София, ж.к. *******”, между
бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с
Х.П.С.., М. С. Ц.. и А.С.. Ц.. - съизвършители, отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 275 /двеста седемдесет и пет лева/ лв., от владението
на Д.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
2
сила - заедно с А. и М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на земята, а А.Ц.
откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал гореописаната
парична сума и избягал с нея последван от М.Ц., Х.С. и Р.А., поради което и
на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.69, ал.1 НК, ОТЛАГА изпълнението на
наложеното на подсъдимия Р. С.А.. (с установена самоличност) наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в
сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. Ц.., роден на ******* в гр. София,
българин, български гражданин, с адрес: гр. София, ж.к. ******, ет.*******, с
начално образование, неосъждан, с ЕГН- **********, ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 15.07.2014 г. около 13:00 ч. в гр. София, ж. к. *******”, между
бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с
А.С.. Ц.., Х.П.С.. и Р. С.А.. - съизвършители, отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 275 /двеста седемдесет и пет лева/ лв., от владението
на Д.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила - заедно с А. и М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на земята, а А.Ц.
откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал гореописаната
парична сума и избягал с нея последван от М.Ц., Х.С. и Р.А., поради което и
на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.69, ал.1 НК, ОТЛАГА изпълнението на
наложеното на подсъдимия М. С. Ц.. (с установена самоличност) наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 НПК, ОСЪЖДА подсъдимите Х.П.С..,
А.С.. Ц.., Р. С.А.. и М. С. Ц.. (всички със снета по делото самоличност) да
заплатят сумата от по 70.00 лв. (седемдесет лева) по сметка на СДВР,
представляваща сторените в ДП разноски, сумата от по 227.53 лв. (двеста
двадесет и седем лева и петдесет и три стотинки) по сметка на СРС,
представляваща направените в производството пред районния съд разноски,
както и сумата от по 5.00 лв. (пет лева), представляваща държавна такса за
всеки служебно издаден изпълнителен лист.


3
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
днес пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 20.04.2021г., постановена по НОХД №2076/2015г., СРС,
НО, 19-ти състав, е признал подсъдимия Х.П.С.. за НЕВИНОВЕН в това, че
на 15.07.2014 г. около 13:00 ч., в гр. София, ж. к. „*******”, между
бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с
М. С. Ц.., Р. С.А.. и А.С.. Ц.. - съизвършители, да е отнел чужди движими
вещи - парична сума в размер на 275 /двеста седемдесет и пет лева/ лв., от
владението на Д.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - заедно с А. и М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на
земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал
гореописаната парична сума и избягал с нея, последван от М.Ц., Х.С. и Р.А.,
поради което и на основание чл.304 от НПК ГО е ОПРАВДАЛ по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А.С.. Ц.. за
НЕВИНОВЕН в това, че на 15.07.2014 г., около 13:00 ч., в гр. София, ж. к.
„*******”, между бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
извършител в съучастие с М. С. Ц.., Р. С.А.. и Х.П.С.. - съизвършители, да е
отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 275 /двеста
седемдесет и пет лева/ лв., от владението на Д.Т.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - заедно с А. и
М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата
на Д.Т., в която същият държал гореописаната парична сума и избягал с нея,
последван от М.Ц., Х.С. и Р.А., поради което и на основание чл.304 от НПК
ГО е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
С тази присъда подсъдимият Р. С.А.. бил признат за НЕВИНОВЕН в
това, че на 15.07.2014 г. около 13:00 ч., в гр. София, ж.к. „*******”, между
бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с
Х.П.С.., М. С. Ц.. и А.С.. Ц.. - съизвършители, отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 275 /двеста седемдесет и пет лева/ лв., от
владението на Д.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - заедно с А. и М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на
земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал
гореописаната парична сума и избягал с нея последван от М.Ц., Х.С. и Р.А.,
поради което и на основание чл.304 от НПК ГО е ОПРАВДАЛ по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
С присъдата подсъдимият М. С. Ц.. бил признат за НЕВИНОВЕН в това,
1
че на 15.07.2014 г. около 13:00 ч. в гр. София, ж. к. „*******”, между
бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с
А.С.. Ц.., Х.П.С.. и Р. С.А.. - съизвършители, отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 275 /двеста седемдесет и пет лева/ лв., от
владението на Д.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - заедно с А. и М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на
земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал
гореописаната парична сума и избягал с нея последван от М.Ц., Х.С. и Р.А.,
поради което и на основание чл.304 от НПК ГО е ОПРАВДАЛ по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Срещу тази присъда е подаден протест от прокурор при СРП, с който се
атакува присъдата като неправилна. Посочва се в протеста, че обвинителната
теза напълно се подкрепя от показанията на част от свидетелите. Сочи се още,
че не следва да се кредитират показанията на две от поемните лица, участвали
в разпознаване, тъй като към момента на извършване на това процесуално-
следствено действие те са били задържани и показанията им единствено
целят да дискредитират работата на полицейските служители. Излага се, че не
следва да се кредитират показанията и на третото поемно лице, също
участвало в разпознаване, защото в съдебно заседание е отрекло подписите,
положени в графа „свидетел“ в протокол за разпит на свидетел, да са били
положени от него, като тези му твърдения са били оборени от заключение на
СГЕ. В заключение се изтъква, че всички обстоятелства по делото,
установени в хода на съдебното следствие, преценени в тяхната съвкупност,
водят на извод, че подсъдимите са извършили инкриминираното деяние. Иска
се отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, осъдителна
такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по предявените им
обвинения.

Въззивният съд в разпоредително заседание от 23.09.2021г., по реда на
чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не
се налага разпит на подсъдимите, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста по изложените в
него съображения. Намира атакуваната присъда за неправилна и
незаконосъобразна. Моли въззивният съд да кредитира с доверие показанията
на помените лица, присъствали при извършените разпознавания, дадени в
хода на досъдебното производство, тъй като именно те кореспондират със
съставените протоколи за съответните процесуално следствени действия.
Намира, че промяната в показанията им, депозирани пред районния съд, се
дължи на обстоятелството, че към онзи момент те са били задържани лица в
същото районно управление и в по-късен момент се опитват да отмъстят по
2
този начин на правоохранителните органи. По изложените съображения моли
оправдателната присъда да бъде отменена, а подсъдимите да бъдат признати
за виновни, като им бъде наложено съответното наказание.
Защитникът на подсъдимите – адв.С., пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, която счита за правилна. Моли да не се
кредитират показанията на поемните лица от досъдебното производство, а да
се кредитират тези, които са дали пред съдебния състав, защото те са заявили,
че дори не са наблюдавали извършените процесуално следствени действия.
Подсъдимите М. С. Ц., А.С.. Ц.., Х.П.С.. и Р. С.А.., в правото си на
лична защита, молят да бъдат оправдани, в правото си на последна дума,
молят за същото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че са налице основания за нейното отменяване изцяло
и постановяване на нова присъда поради следните съображения:
Фактическата обстановка, при която е постановена
първоинстанционната присъда, е неправилно установена, което се дължи на
погрешен анализ и оценка на събраните доказателства, а това е довело и до
погрешни правни изводи. Събраните от първия съд доказателства са
тълкувани погрешно, не са обсъдени в съвкупност, не са анализирани в
съответствие със закона и с правилата на логиката. Първата инстанция е
направила произволни изводи досежно авторството на деянието. Посочените
пропуски в дейността на първия съд са довели до постановяването на един
неправилен и незаконосъобразен акт, изложените аргументи за оправдаването
на подсъдимия са неубедителни и противоречат на установеното от
доказателствата по делото.
При преценката на доказателствата, които са били събрани по време
на съдебното следствие в първата инстанция и на основание чл.316 от НПК,
въззивният съд намери основания за промяна във фактическата обстановка по
делото и прие следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Х.П.С.. е роден на ******* в гр. София, българин е,
български гражданин, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, с начално
образование, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.С.. Ц.. е роден на ******* в гр. София, българин е,
български гражданин, с адрес: гр. София, ж.к. *********, с начално
образование, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Р. С.А.. е роден на ******* в гр. София, българин,
български гражданин, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, с начално
образование, неосъждан, с ЕГН **********.
3
Подсъдимият М. С. Ц.. е роден на ******* г. в гр. София, българин е,
български гражданин, с адрес гр. София, ж.к. *********, с начално
образование, неосъждан, с ЕГН **********.
На 15.07.2014г. свидетелят Д.Т.Т. взел пенсията си от пощата в
гр.София, която била в размер на 275 лева, след което се отправил към дома
си, който се намирал също в гр.София, ж.к. „*******“. Получената пенсия
свидетелят бил сложил в левия горен джоб на ризата си, която била лятна, с
къс ръкав, носел и найлонова торба, в която били личните му документи,
както и документите на лекия му автомобил. Пътят на свидетеля Т. минавал
покрай Културния дом и след това по моста над езерото. Докато минавал през
моста, свидетелят се разминал с четири момчета от ромски произход, едното
от които било с по-светла на Ц.ят кожа от останалите. Това били подсъдимите
Х.П.С.., А.С.. Ц.., Р. С.А.. и М. С. Ц... Един от подсъдимите попитал
свидетеля колко е часа, но Т. не обърнал внимание кое точно е момчето.
Свидетелят продължил пътя си в посока към блок *** в ж.к. „*******“.
Около 13:00 часа на посочената дата, когато Д.Т. наближил блок ***, между
бл.*** и блок ***, четиримата подсъдими го наобиколили. Подсъдимите Х.С.,
Р. А. и М.Ц. дърпали, бутали и съборили Т. на земята, а А.Ц. откъснал джоба
на ризата на Д.Т., в която същият държал сумата от 275 лева и избягал с нея,
последван от М.Ц., Х.С. и Р.А., които взели и торбичката с документите му,
която била паднала на земята. По време на нападението, макар и паднал на
земята, пострадалият се отбранявал и така успял да възприеме в цялост всеки
един от подсъдимите.
Междувременно свидетелката Ц. била на прозореца в жилището си на
десетия етаж в бл.*** и разпознала съседа си от седмия етаж Т., че върви с
група хора и като че ли говорят, след което видяла да се боричкат и Т. да
пада, както и че групичката се разпада. Тя се обадила по телефона на съпруга
си – свидетелят Ц., като му съобщила какво е видяла. Свидетелят Ц. бил пред
блока заедно със съседи, сред които и свидетелят К., когато видял няколко
души, поне трима или четирима, които се движели от блок *** към блок ***,
където било поляна, да профучават покрай него. След обаждането на
свидетелката Ц., свидетелите Ц. и К. се насочили към мястото, за което
съпругата на Ц. го уведомила, че е паднал човек.
В това време свидетелят М. бил в района и се разхождал. Той видял
възрастния човек, повален на земята зад едни храсти, целият в прах, джоба на
ризата му бил скъсан, липсвало парче от ризата, а човекът му споделил, че
бил ограбен. Свидетелят М. позвънил на тел.112 и съобщил за случая.
Свидетелят Ц., след като се приближил до мястото, установил, че там е
съседът му Д., който се изправял. Попитал го какво става и той му казал, че са
го ограбили, че са му взели пенсията, която бил сложил в джобчето на ризата.
Ц. и К. видели, че джоба на ризата на Т. бил скъсан, а съседът им бил
уплашен. Завели го до пейката пред бл.*** и седнали, дали му вода, за да се
успокои.
4
След като бил подаден сигнал в полицията, на място дошли полицейски
служители и провели беседа със свидетелите. Свидетелят Т. същия ден подал
сигнал в 08 РУ-СДВР, където бил разпитан в качеството на свидетел и дал
подробно описание на нападателите си. Д.Т. бил извикан в полицията на
16.07.2014г. и на 17.07.2014г. за извършване на процесуално-следствено
действие разпознаване на лица на живо. При извършените разпознавания
свидетелят Т. с категоричност разпознал четиримата подсъдими като лицата,
които на 15.07.2014г. около 13.00ч. го нападнали в ж.******* и бл.*** и го
съборили на земята, а подсъдимият А.С.. Ц.. разпознал и като лицето, което
откъснало джоба на ризата му и побягнало с намиращата се в него сума. Като
поемни лица при извършените разпознавания присъствали свидетелите А.П.,
М.П. и Е.М., както и заличеният свидетел Б..
Установява се от СПЕ, изготвена на ДП за подсъдимия А.Ц., че не
страда от психична болест, могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като не е проявил младежко
увлечение или лекомислие при извършване на деянието.
От СПЕ, изготвена на ДП за подсъдимия Х.С., се установява, че не
страда от психична болест, непълнолетен е, но е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното, ако участието му бъде доказано, както и няма
достатъчно основание да се смята, че е осъществил деянието поради
лекомислие или увлечение, може да дава достоверни показания и да участва в
наказателния процес.
Установява се от КСППЕ, изготвена в хода на съдебното следствие за
подсъдимия С., че е налице способност, с оглед неговото психично
заболяване, правилно да възприема фактите, значими към настоящето
производство, както и да дава достоверни обяснения. Същият страда от лека
умствена изостаналост и параноидна шизофрения, наличието на психотично
разстройство е с начало след инкриминираната дата, като по време на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. От заключението по ДКСППЕ, се
установява, че подсъдимият С. страда от психично разстройство - параноидна
шизофрения, към момента на изготвяне на заключението е в медикаментозна
ремисия, не е лекуван в психиатрични заведения, разбира свойството и
значението на извършеното и може да ръководи постъпките си, т.е. да действа
като вменяем, може правилно да възприема фактите от значение за
производството, да участва в същото, водено спрямо него и да дава
достоверни обяснения.
Видно е от СПЕ, изготвена на ДП за подсъдимия Р.А., че той не страда
от психична болест, въпреки непълнолетието си разбира свойството и
значението на извършеното, ако участието му бъде доказано, както и няма
достатъчно основание да се смята, че е осъществил деянието поради
лекомислие или увлечение, може да дава достоверни показания и да участва в
наказателния процес.
5
От СПЕ, изготвена на ДП за подсъдимия М.Ц., се установява, че не
страда от психична болест, непълнолетен е, но разбира свойството и
значението на извършеното, ако участието му бъде доказано, както и няма
достатъчно основание да се смята, че е осъществил деянието, поради
лекомислие или увлечение, може да дава достоверни показания и да участва в
наказателния процес.
От заключението на СГЕ, се установява, че подписите за „свидетел“ в
протокол за разпит на свидетел от 16.07.2014 г. (л.14 от ДП) са положени от
М.Т. П..
Установява се от справка на дирекция „Национална система 112“, че е
постъпило обаждане към телефона за случка на 15.07.2014 г. в ж. к. „*******“
от телефон ******* в 12:20 ч. от лице, което не се представя.
Установява се от справка на „БТК“ ЕАД, че телефонен номер *******,
който е активен, е с име на абонат ЕТ „Р.Т.“.
От справка на „Български пощи“ се установява, че размера на
получаваната от свидетеля Д.Т.Т. пенсия по разплащателен картон
№********** е в размер на 275,07 лв., изплатена на 15.07.2014 г.
По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите: Д.Т. (частично), приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1
и т.2 НПК и тези, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, Т. Ц., С. Ц.
(частично) и приобщените по реда на чл.281, ал.1,т .1 НПК, А.П. (частично),
както и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, Е.М.
(частично), както и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК,
И.К., М. М. (частично), както и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2
НПК, М.П. (частично) и приобщените от ДП по реда на чл.281, ал.4 вр . ал.1,
т.1 НПК; писмените доказателства: протоколи за разпознаване на лица и
предмети, ведно с приложени към тях фотоалбуми, справка на дирекция
„Национална система 112“, справка на „Български пощи“, справка на „БТК“
ЕАД, справки за съдимост; способите за доказване: заключения на СПЕ за
подсъдимия А.Ц., СПЕ за подсъдимия Х.С., КСППЕ за подсъдимия Х.С.,
ДКСППЕ за подсъдимия Х.С., СПЕ за подсъдимия Р.А., СПЕ за подсъдимия
М.Ц., СГЕ.
От най-голямо значение за предмета на делото и най-вече за
установяване авторството на деянието, са показанията на свидетеля Д.Т.. Този
свидетел лично и непосредствено е възприел външността на извършителите
на инкриминираното деяние. В показанията на свидетеля Т., събрани в хода
на първоинстанционните съдебни следствия и тези от досъдебното
производство, се съдържат известни противоречия, които са били преодолени
чрез прочитане показанията на свидетеля по предвидения в НПК ред.
За авторството на деянието, последователността на инкриминираните
събития, датата на деянието и предмета на същото, най-информативни са
6
показанията на пострадалия, събрани в хода на досъдебното производство.
Именно в тези си показания свидетелят Т. дава обстойно описание на
извършителите на деянието, като ги описва по възраст, височина, Ц.ят на
косата и вида на прическата. Тези показания са били депозирани от свидетеля
в деня на деянието, когато спомените му за външността на извършителите и
за развилите се събития, инкриминирани по делото, са били най-ярки.
Описание на извършителите свидетелят дава и в хода на първото съдебно
следствие, проведено в районната инстанция, макар и не толкова подробно.
Тези показания на свидетеля Т. са били приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1
НПК. Констатират се известни противоречия с изложеното от пострадалия в
хода на досъдебното производство и изнесеното пред районния съд.
Противоречията касаят размера на отнетата сума и датата на деянието, и
именно това е наложило показанията му от досъдебното производство да
бъдат прочетени в цялост. Поради липса на съгласие от всички страни,
обсъжданите показания са били четени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от
НПК. След прочитането им свидетелят ги е потвърдил изцяло. Наличните
противоречия в изложеното от свидетеля в хода на двете съдебни следствия,
проведени в първата инстанция и депозираното от него пред разследващ
орган, въззивният съд отдаде на изтеклото време от датата на деянието до
двата разпита на свидетеля пред съда, както и на възрастта на последния. Най-
оскъдни са показанията на пострадалия, изнесени в хода на второто съдебно
следствие и това е напълно разбираемо, защото то е проведено 4 години след
датата на деянието. Въззивният съд в цялост се довери на изложеното от този
свидетел в досъдебното производство (л.7 от ДП), защото тези показания на
свидетеля са подробни, последователни, не съдържат вътрешни
противоречия, съответни са на останалите доказателства, кредитирани с
доверие от въззивната инстанция, подкрепени са от протоколите за
разпознаване на лица и от резултатите от тези ПСД. С доверие бяха ценени и
показанията на свидетеля, депозирани в хода на първото и второто съдебно
следствие в онези им части, които са съответни на заявеното от Т. в
досъдебното производство. В останалите части, които противоречат на
показанията на свидетеля от досъдебното производство, въззивният съд ги
прецени като недостоверни, защото те са по-отдалечени във времето и към
тези моменти спомените на свидетеля са били променени от изтеклото време.
Не бяха ценени като правдиви и изявленията на свидетеля Т., направени в
хода на първото съдебно следствие, че при разпознаванията е бил в отделна
стая сам с полицейския служител. Тези негови твърдения се оборват от
показанията на свидетелите А.П., Е.М. и М.П., които са категорични в
изявленията си, че са присъствали в една стая заедно с възрастен човек, който
е трябвало да разпознава лица и те са били там в качеството си на поемни
лица. За приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.1 НПК показания на
свидетеля Т., не е в сила забраната, установена в чл.281, ал.8 НПК. За
обстоятелствата, които се установяват посредством прочетените по посочения
ред показания на свидетеля от досъдебното производство – датата на
7
деянието, описанието на извършителите, размера на получената пенсия, са
налице и други доказателства. Датата на деянието и размера на получената от
Т. пенсия се доказват и посредством приобщената като писмено
доказателство справка на „Български пощи“, от която се установява че
размера на получаваната от свидетеля Д.Т.Т. пенсия по разплащателен картон
№********** е в размер на 275,07 лв. и е изплатена на 15.07.2014 г.
Описанието на извършителите се установява и с протоколите за разпознаване
на лица на живо, също приобщени като писмени доказателства по делото.
Въззивният съдебен състав не се съгласява с извода на районната
инстанция, че не следва да се ценят с доверие извършените от свидетеля Т.
разпознавания. Самите разпознавания са извършени при спазване на всички
изисквания на процесуалния закон за извършване на това ПСД.
Разпознаванията са извършени на живо в съответствие с разпоредбите на
чл.171, ал.1, ал.2 и ал.3 НПК, извършени са с участието на поемни лица, от
протоколите и фотоалбумите е видно, че за всяко от разпознаванията са били
представени по четири лица със сходна външност, непосредствено преди
разпознаванията са проведени разпити на свидетеля, в които е дал подробно
описание на лицето, което е предстояло да разпознае, посочил е по какви
конкретни белези би могъл да го разпознае, а от протоколите и фотоалбумите
е видно, че именно по тези белези лицата са били разпознати. Свидетелят Т. е
категоричен в разпита си в хода на първото съдебно следствие, че сам и без
чужда помощ е разпознал всеки един от извършителите, като обосновава тези
си твърдения с пояснението, че падайки на земята по време на
инкриминираното нападение и отбранявайки се от нападателите си, е успял
да възприеме външността на всеки от тях. За това свидетелства и в
досъдебното производство, давайки подробно описание на всеки един от
извършителите. На следващо място, нужно е да се спомене, че преди да бъде
нападнат, свидетелят се е разминал с извършителите, като един от тях го е
попитал колко е часът. При това разминаване и спиране с четирите лица от
ромски произход, свидетелят макар и несъзнателно, също е възприел
външността им, за което сочи и заявеното от него, че едно от момчетата е
било с по-светла кожа от останалите. Външният им вид е видял отново,
падайки на земята и обръщайки се с лице към тях, за което сочат и
твърденията му, че е бил нападнат от същите тези лица, с които се е разминал
на моста. Не на последно място, както в досъдебното производство, така и в
съдебното, Т. описва лицето, което му е скъсало джоба на ризата и е отнело
намиращата се там сума пари с късо подстригана коса от двете страни, в
средата като гребен. Всичко това говори, че свидетелят подробно е възприел
външността на всеки един от извършителите и същата е детайлно описана от
него както в разпита му в досъдебното производство, така и в разпитите
преди разпознаванията, а също и в показанията му, депозирани в хода на
първото съдебно следствие в първата инстанция.
Въззивният съд не цени с доверие показанията на свидетелите А.П.,
Е.М. и М.П., дадени в хода на съдебното следствие, в частите, в които сочат,
8
че извършените с тяхно участие разпознавания, не са проведени по
предвидения в НПК ред, защото в тези части показанията им са в остро
противоречие с изложеното от тях в досъдебното производство, противоречат
на заявеното от свидетеля Т., който твърди, че със сигурност е разпознал
всеки един от подсъдимите, оборват се от протоколите за разпознаване на
лица. Тези техни твърдения се явяват изолирани от останалите доказателства,
събрани по делото. Свидетелите Е.М. и М.П. са разпитвани в хода и на двете
съдебни следствия, проведени в първата инстанция, докато свидетелят А.П. е
разпитван само веднъж – в хода на второто съдебно следствие, проведено от
районния съд. Показанията на свидетелите Е.М. и М.П., депозирани пред
районната инстанция в първото и второто съдебно следствие си противоречат
едни с други.
В хода на първото съдебно следствие свидетелят М.П. сочи, че е
присъствал на разпознаване с възрастен човек, като заедно с него е имало още
едно поемно лице, което е било момиче. Излага още, че когато влезли в
стаята за разпознаване, възрастният човек е държал някакъв лист в ръцете си
и така разпознал лицата, а момичето направило забележка на полицейския
служител в тази връзка. Първо трябва да се отбележи, че в протоколите за
разпознаване от 16.07.2014г., когато са извършени разпознаванията с
участието на това поемно лице, не фигурират каквито и да било възражения
от страна на поемните лица. На следващо място, трябва да се посочи, че в
показанията си, дадени в хода на второто съдебно следствие, свидетелят М.П.
вече не твърди разпознаващият да е държал листче в ръцете си, а доразвива
тезата си, излагайки, че полицейският служител е казал на разпознаващия кой
номер от наредените за разпознаване лица да посочи и той е чул това, като
допълва, че му направили забележка да не слуша. Тези изявления на
свидетеля се оборват от показанията на пострадалия, дадени в хода на
първото съдебно следствие, който излага, че при разпознаванията никой не го
е насочвал кои лица да разпознае, а той сам ги е разпознал, допълвайки, че са
му показвани и снимки преди тези разпознавания на живо, но той не е
разпознал никой на снимките. Не на последно място, след прочит на
показанията на това поемно лице от досъдебното производство и предявяване
на протокола от разпита му като свидетел, той е отрекъл подписите за
свидетел да са положени от него. Тези му твърдения се оборват от
заключението на СГЕ, която установява, че подписите за „свидетел“ в
протокол за разпит на свидетел от 16.07.2014 г. (л.14 от ДП) са положени от
М.Т. П.. Наличието на изтъкнатите противоречия в показанията на това
поемно лице даде основание на въззивния съд да не се довери на изложеното
от този свидетел в хода на двете съдебни следствия, проведени в първата
инстанция, а да даде кредит на доверие на заявеното от свидетеля в
досъдебното производство. Именно показанията му от досъдебното
производство се подкрепят от изнесеното от свидетеля Т., както и от
резултатите от извършените разпознавания на живо с участието на това
поемно лице. От показанията му, депозирани в хода на двете съдебни
9
следствия, въззивният съд кредитира онази част, в която излага, че е участвал
в разпознаване, при което разпознаващ е бил възрастен човек и заедно с него
е имало още едно поемно лице, което е било момиче. Тези негови твърдения
намират подкрепа в протоколите за разпознаване на лица, както и в
показанията му от досъдебното производство и по тази причина бяха ценени
като правдиви от въззивния съд.
Другото поемно лице, което е разпитвано в проведените две съдебни
следствия пред районния съд, е свидетелят Е.М.. Подобно на показанията на
свидетеля М.П. и показанията на този свидетел, дадени пред съда, съдържат
противоречия. Този свидетел излага в хода на първото съдебно следствие, че
заедно със свидетеля А.П. са присъствали на разпознаване, но човекът, който
разпознавал, не бил сигурен и нещо си мрънкал, докато в хода на второто
съдебно следствие твърди, че човекът никого не разпознал, но въпреки това
полицаят ги накарал да подпишат и им казал, че те си знаят работата. Излага
още, че никой не им бил казал, че трябва да гледат, а им казали да слушат.
Тези изявления на свидетеля М. противоречат на обективираното в
протоколите за разпознаване на лица на живо, от които е видно, че е
извършено разпознаване с участието на поемни лица. Липсва всякаква
житейска и правна логика при извършването на това ПСД разследващият
орган да дава указания на поемните лица да слушат, вместо да гледат, тъй
като не се касае за разпит на свидетели, на който те да присъстват, а за
разпознаване на лица и функцията на поемните лица е основно да възприемат
наредените за разпознаване лица, както и дали някое от тях е разпознато и
посочено от разпознаващия, съответно кое е разпознатото лице. Показанията
на свидетеля М. от съдебната фаза в по-голямата си част се опровергават и от
показанията на другото поемно лице – свидетелят А.П.. Разпитан в хода на
съдебното следствие свидетелят П. посочва, че заедно със свидетеля М. са
присъствали на разпознаване в 08 РУ, където ги вкарали в една стая, там
имало цивилен полицай и възрастен мъж, и им казали да гледат през едно
прозорче, където имало наредени четири момчета. Тези твърдения на
свидетеля А.П. напълно противоречат на твърденията на свидетеля М., че не
са им казали да гледат, а да слушат и че не са видели нищо, защото нямали
достъп до прозорчето, през което възрастният човек е гледал. Свидетелят
А.П. в разпита си пред съда посочва, че полицаят им бил казал, че знаели, че
трети номер е извършителят. Показанията на свидетеля в тази им част се
оборват от единия протокол за разпознаване на лица на живо с участието на
тези поемни лица от 17.07.2014г., видно от който свидетелят Т. е разпознал
лицето, поставено под номер 4. В действителност във втория протокол за
разпознаване на лица на живо, е посочено, че разпознатото от Т. лице е под
номер три, но въпреки това показанията на свидетеля А.П. в тази им част се
опровергават от изложеното от свидетеля Т. пред съда, че никой не му е
казвал и не му е посочвал кое лице трябва да разпознае. Още повече, както
беше посочено вече по-горе, свидетелят Т. е бил на земята и е имал
възможност да възприеме външността на всеки един от извършителите,
10
нападението е било в светлата част на деня, така че не е имало никакви
пречки пострадалият да види и да запомни външния вид на нападателите си.
Показанията на двете помени лица – свидетелите Е.М. и А.П. от съдебното
производство, не бяха ценени като правдиви от въззивния съд в обсъдените
части поради наличието на изтъкнатите противоречия и поради
обстоятелството, че те не намират подкрепа в останалите доказателства,
ценени с доверие от въззивната инстанция. Въззивният съдебен състав се
довери на изложеното от тези свидетели в хода на досъдебното производство,
тъй като то се подкрепя от съдържанието на протоколите за разпознаване на
лица, а също и от показанията на свидетеля Т., депозирани пред разследващ
орган, както и от тези, дадени в съдебната фаза на производството в частите,
кредитирани с доверие от този състав на съда. С доверие бяха ценени
показанията на посочените свидетели от съдебната фаза на производството
единствено в частта, в която сочат, че са участвали в разпознаване, при което
разпознаващият е бил възрастен мъж, защото тези им изявления намират
опора както в протоколите за разпознаване на лица от 17.07.2014г., така и в
показанията им от досъдебното производство.
Останалите гласни доказателства, събрани по делото, не спомагат за
разкриване на извършителите на деянието, но са релевантни за установяване
състоянието на пострадалия след инкриминираното деяние.
Като свидетели в хода на двете съдебни следствия, проведени от
първата инстанция, са разпитани свидетелите С. Ц., Т. Ц., И.К. и М. М.. Тези
свидетели не са били разпитвани в това им качество в досъдебното
производство.
От показанията на свидетелката С. Ц. се установява мястото, на
което е извършено деянието, падането на пострадалия, както и по какъв начин
са били уведомени свидетелите Ц. и К. за падането на пострадалия на земята.
Тази свидетелка е разпитвана в хода на двете съдебни следствия, проведени
от първостепенния съд, като са налице известни противоречия в
депозираното от нея в хода на първото и второто съдебно следствие.
Противоречията основно касаят времето на събитията, за които свидетелката
дава показания и начина, по който е уведомила съпруга си за случилото се.
Тези противоречия са били отстранени от решаващия съд с прочитане на
показанията от първото съдебно следствие по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК.
Въззивният съд кредитира с доверие в цялост показанията на тази свидетелка,
дадени в хода на първото съдебно следствие, защото те са по-близки по време
до датата на деянието, намират подкрепа в показанията на свидетелите Ц. и
К., а също и в показанията на пострадалия Т., ценени с доверие от въззивния
съд. Като достоверни бяха ценени и показанията , дадени при второто
разглеждане на делото в съда, в частите, които са съответни на показанията
от първото съдебно следствие, респ. се подкрепят от показанията на
свидетелите Ц. и К. и на пострадалия Т., преценени като правдиви от този
съдебен състав.
11
Свидетелят Ц. е съпруг на свидетелката Ц. и е разбрал за инцидента
със съседа му Т. от телефонно обаждане на съпругата си, която го е
уведомила, че Т. е паднал на земята, както и за мястото, на което е паднал.
Този свидетел заедно със свидетеля К. е отишъл на мястото на инцидента и е
възприел, че свидетелят Т. вече се изправя и е много уплашен. От него е
разбрал, че бил ограбен, а лично е видял бягащи млади хора, които са били
непознати за него. Показанията на този свидетел, дадени при първото и
второто разглеждане на делото от районния съд бяха кредитирани в цялост,
защото са съответни на показанията на свидетелите Ц. и К. в частите, ценени
с доверие от съда, а също и на показанията на Т. от досъдебното и съдебното
следствие, кредитирани от въззивния съдебен състав.
Свидетелят К. е бил пред бл.*** заедно със свидетеля Ц., от когото е
разбрал за инцидента с Д.Т. и съвместно Ц. се е притекъл на помощ на
пострадалия. Показанията на този свидетел носят информация за състоянието
на пострадалия след инцидента, за обстоятелството, че Т. е бил ограбен и че
са взели пенсията му. Настоящият съдебен състав се довери на показанията на
този свидетел, изложени пред първия и втория съдебен състав, разглеждал
делото в първата инстанция, защото те са еднопосочни с изложеното от
свидетелите Ц. и Ц., кредитирано от съда, както и с изнесеното от свидетеля
Т., също ценено с доверие от този състав.
Свидетелят М. М. е лицето, позвънило на тел.112 и съобщило за
инцидента. Този свидетел също е възприел състоянието на пострадалия след
деянието и от него е разбрал, че е бил ограбен, че са му взели пенсията. От
неговите показания, депозирани при второто разглеждане на делото, се
установява, че ползва телефонен номер, който се води на името на ЕТ „Р.Т.“ и
именно от този телефонен номер е направено обаждането на тел.112.
Установява се още от показанията му, дадени при разглеждането на делото от
първия съдебен състав в районната инстанция, че свидетелят е възприел част
от извършителите в гръб и бягайки, като ги описва високи, по-високи от
самия него, а за себе си казва, че е висок 180 см., както и че по време на
деянието е бил на около 30-40 метра от пострадалия. Въззивният съд се
довери на изложеното от този свидетел в хода на второто съдебно следствие
във връзка с титуляря на телефонния номер, от който е подаден сигнала до
тел.112, за лицето, което е подало сигнала, а също и за състоянието на
пострадалия след деянието. За тези обстоятелства показанията на свидетеля
намират подкрепа в справката от дирекция „Национална система 112“, ,
справката от „БТК“ ЕАД и в изложеното от свидетелите Ц. и К.. За
разстоянието, на което се е намирал от пострадалия, когато го е възприел
паднал на земята, съдът даде вяра на заявеното от М. в хода на първото
съдебно следствие, защото тогава спомените му са били по-ясни, както е
заявил свидетелят след прочитане на показанията му по реда на чл.281,
ал.1,т.1 и т.2 НПК. За разлика от районната инстанция, въззивният съд не
кредитира като достоверни твърденията на този свидетел, че лицата, които е
възприел да бягат от мястото на инцидента, са били по-високи от него, тъй
12
като свидетелят е видял лицата в движение, не е възприел и четиримата
извършители, като в показанията си изразява несигурност досежно броя на
лицата, които е видял да бягат, като посочва, че са били поне двама, но със
сигурност повече от един. Тези негови твърдения са в противоречие с броя на
извършителите, посочен от пострадалия, който съдът цени с доверие, в
противоречие са и със съдържанието на протоколите за разпознаване на лица.
За разлика от М., пострадалият е видял всеки един от извършителите от
близко разстояние, видял е всеки от тях в лице и ги е възприел в цялост, по
време на нападението е имал възможност да наблюдава външността им и да
запомни както физиономиите им, така и формата на лицата им, прическите
им, височината им. Свидетелят М. не е възприел и четиримата извършители, а
само няколко от тях, като от показанията му не може да се установи точната
бройка на лицата, които е видял да бягат. Той не ги е видял в лице, а в гръб и
в профил, видял ги от разстояние от поне 30-40 метра, както твърди в първите
си показания, дадени пред съдебния състав. Този свидетел не е имал
възможност да наблюдава външния им вид, а по-скоро е видял бягащи и
отдалечаващи се фигури. В подкрепа на този извод на съда са и изявленията
му за възрастта им (той ги определя между 20-30-35 годишни), което е доста
широк диапазон и сочи, че свидетелят изобщо не е сигурен във възприятията
си за външния вид на извършителите. По всички тези съображения относно
външния вид на авторите на деянието въззивният съд даде кредит на доверие
на описанието, направено от пострадалия, защото той единствен е имал пряк
и непосредствен контакт с нападателите и е имал възможност да ги
наблюдава, докато се е опитвал да се защити от тях, а и ги описва
изключително подробно като възраст, ръст, форма на лицата и форма на
косата.
Въззивният съдебен състав цени в цялост писмените доказателства
по делото, тъй като те намират подкрепа в показанията на свидетелите,
кредитирани с доверие.
Този съдебен състав се довери и на експертните заключения в
цялост, защото са изготвени от компетентни вещи лица, които притежават
необходимите знания и умения, използвали са научни знания, за да отговорят
на поставените задачи, относими са към предмета на делото и са дали отговор
на всички, поставени въпроси.
По изложените съображения въззивният съд прие описаната
фактическа обстановка и въз основа на тази фактическа обстановка ангажира
наказателната отговорност на подсъдимите Х.С., А.Ц., Р.А. и М.Ц..
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът счете, че
подсъдимите Х.П.С.., А.С.. Ц.., Р. С.А.. и М. С. Ц.. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
За това престъпление е имало съответно обвинение пред първата
13
инстанция, което е било поддържано в съдебното заседание на районния съд
по време на съдебните прения по делото и за него има съответен протест по
смисъла на чл.336, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК. Поради посочените
обстоятелства на основание чл.334, т.2 от НПК, присъдата на първата
инстанция следваше да се отмени и да се осъдят подсъдимите Х.С., А.Ц., Р.А.
и М.Ц. за извършения от тях грабеж.

За подсъдимия Х.П. С. :
От обективна страна - на 15.07.2014 г., около 13:00 ч., в гр. София,
ж.к. „*******”, между бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
извършител в съучастие с М. С. Ц.., Р. С.А.. и А.С.. Ц.. - съизвършители, е
отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 275 /двеста
седемдесет и пет лева/ лв., от владението на Д.Т.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - заедно с А. и
М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата
на Д.Т., в която същият държал гореописаната парична сума и избягал с нея,
последван от М.Ц., Х.С. и Р.А..
Инкриминираната парична сума се е намирала във владението на
Д.Т.Т., който е бил и неин собственик.
От субективна страна – подсъдимият е действал с пряк умисъл и
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Х.С. е знаел, че отнема вещ, която
е чужда собственост /не е негова вещ/, съзнавал е обстоятелството, че
отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на владелеца на вещта
– Д.Т. и за това отнемане подсъдимият Х.С. и останалите подсъдими са
използвали сила – заедно с А. и М.Ц. дърпали, бутали и съборили Т. на
земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал
инкриминираната парична сума и избягал с нея, последван от останалите
подсъдими. Х.С. е съзнавал, че и другите подсъдими не са собственици на
вещта, съзнавал е, че и те нямат разрешението на владелеца на вещта,
съзнавал е, че и те удрят и бутат пострадалия, като целта е била да сломят
съпротивата му и така да отнемат процесната сума пари от владението на Т.,
което са успели и да сторят, като са отнели инкриминираната сума с
намерението да я присвоят и да се разпоредят с нея като със своя.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието на останалите
подсъдими, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
това свое деяние и от деянието на другите подсъдими и е искал настъпването
на тези последици – да присвои предмета на престъплението и да се
разпореди с него.
За подсъдимия А.С.Ц.:
14
От обективна страна - на 15.07.2014г., около 13:00 ч., в гр. София,
ж.к. „*******”, между бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
извършител в съучастие с М. С. Ц.., Р. С.А.. и Х.П.С.. - съизвършители, е
отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 275 /двеста
седемдесет и пет лева/ лв., от владението на Д.Т.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - заедно с А. и
М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата
на Д.Т., в която същият държал гореописаната парична сума и избягал с нея,
последван от М.Ц., Х.С. и Р.А..
Инкриминираната парична сума се е намирала във владението на
Д.Т.Т., който е бил и неин собственик.
От субективна страна – подсъдимият е действал с пряк умисъл и
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. А.Ц. е знаел, че отнема вещ, която
е чужда собственост /не е негова вещ/, съзнавал е обстоятелството, че
отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на владелеца на вещта
– Д.Т. и за това отнемане подсъдимият А.Ц. и останалите подсъдими са
използвали сила – С., А. и М.Ц. дърпали, бутали и съборили Т. на земята, а
подсъдимият А.Ц. откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал
инкриминираната парична сума и избягал с нея, последван от останалите
подсъдими. А.Ц. е съзнавал, че и другите подсъдими не са собственици на
вещта, съзнавал е, че и те нямат разрешението на владелеца на вещта,
съзнавал е, че те удрят и бутат пострадалия, като целта е била да сломят
съпротивата му и така да отнемат процесната сума пари от владението на Т.,
което са успели и да сторят, като са отнели инкриминираната сума с
намерението да я присвоят и да се разпоредят с нея като със своя.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието на останалите
подсъдими, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
това свое деяние и от деянието на другите подсъдими и е искал настъпването
на тези последици – да присвои предмета на престъплението и да се
разпореди с него.
За подсъдимия Р. С.А..:
От обективна страна - на 15.07.2014 г. около 13:00 ч., в гр. София,
ж.к. „*******”, между бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
извършител в съучастие с Х.П.С.., М. С. Ц.. и А.С.. Ц.. - съизвършители,
отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 275 /двеста
седемдесет и пет лева/ лв., от владението на Д.Т.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - заедно със С. и
М.Ц. дърпал, бутал и съборил Т. на земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата
на Д.Т., в която същият държал гореописаната парична сума и избягал с нея
15
последван от М.Ц., Х.С. и Р.А..
Инкриминираната парична сума се е намирала във владението на
Д.Т.Т., който е бил и неин собственик.
От субективна страна – подсъдимият е действал с пряк умисъл и
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Р.А. е знаел, че отнема вещ, която
е чужда собственост /не е негова вещ/, съзнавал е обстоятелството, че
отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на владелеца на вещта
– Д.Т. и за това отнемане подсъдимият Р.А. и останалите подсъдими са
използвали сила – заедно със С. и М.Ц. дърпали, бутали и съборили Т. на
земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал
инкриминираната парична сума и избягал с нея, последван от останалите
подсъдими. Р.А. е съзнавал, че и другите подсъдими не са собственици на
вещта, съзнавал е, че и те нямат разрешението на владелеца на вещта,
съзнавал е, че и те удрят и бутат пострадалия, като целта е била да сломят
съпротивата му и така да отнемат процесната сума пари от владението на Т.,
което са успели и да сторят, като са отнели инкриминираната сума с
намерението да я присвоят и да се разпоредят с нея като със своя.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието на останалите
подсъдими, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
това свое деяние и от деянието на другите подсъдими и е искал настъпването
на тези последици – да присвои предмета на престъплението и да се
разпореди с него.
За подсъдимия М. С. Ц..:
От обективна страна - на 15.07.2014 г. около 13:00 ч. в гр. София, ж.
к. „*******”, между бл.*******, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
извършител в съучастие с А.С.. Ц.., Х.П.С.. и Р. С.А.. - съизвършители, отнел
чужди движими вещи - парична сума в размер на 275 /двеста седемдесет и пет
лева/ лв., от владението на Д.Т.Т., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила - заедно с А. и Х.С. дърпал, бутал и съборил Т. на
земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал
гореописаната парична сума и избягал с нея последван от М.Ц., Х.С. и Р.А..
Инкриминираната парична сума се е намирала във владението на
Д.Т.Т., който е бил и неин собственик.
От субективна страна – подсъдимият е действал с пряк умисъл и
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. М.Ц. е знаел, че отнема вещ,
която е чужда собственост /не е негова вещ/, съзнавал е обстоятелството, че
отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на владелеца на вещта
– Д.Т. и за това отнемане подсъдимият М.Ц. и останалите подсъдими са
използвали сила – заедно със С. и Р.А. дърпали, бутали и съборили Т. на
16
земята, а А.Ц. откъснал джоба на ризата на Д.Т., в която същият държал
инкриминираната парична сума и избягал с нея, последван от останалите
подсъдими. М.Ц. е съзнавал, че и другите подсъдими не са собственици на
вещта, съзнавал е, че и те нямат разрешението на владелеца на вещта,
съзнавал е, че и те удрят и бутат пострадалия, като целта е била да сломят
съпротивата му и така да отнемат процесната сума пари от владението на Т.,
което са успели и да сторят, като са отнели инкриминираната сума с
намерението да я присвоят и да се разпоредят с нея като със своя.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието на останалите
подсъдими, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
това свое деяние и от деянието на другите подсъдими и е искал настъпването
на тези последици – да присвои предмета на престъплението и да се
разпореди с него.


По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.198, ал.1 от НК, законът предвижда
наказание "лишаване от свобода" от три до десет години. Четиримата
подсъдими са непълнолетни, поради което за тях е в сила редукцията по чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК – наказанието „лишаване от свобода“ за повече от пет
години се заменя с „лишаване от свобода“ до три години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не
са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК за нито един от
подсъдимите, доколкото не са налице многобройни смекчаващи вината им
обстоятелства, нито такова изключително смекчаващо обстоятелство, което
да води до замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“ или
„обществено порицание“.
За подсъдимия Х.П. С. :
При определяне размера на наказанието на подсъдимия С., съдът взе
предвид като отегчаващи вината му обстоятелства предходното му осъждане
и последващото такова, дързостта и бруталността, с която е извършено
деянието – в светлата част на денонощието, на оживено място, пострадалият е
бил повален на земята, за да бъде сломена съпротивата му, както и
обстоятелството, че нападнатото лице е възрастен човек, броя на
нападателите, а именно нападението е осъществено от четири лица срещу
един пострадал, така че нападнатият не е имал възможност да даде адекватен
отпор на нападателите си. Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът прие
невисоката стойност на предмета на престъплението. Възрастта на дееца не бе
отчетена като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като тя е взета предвид
при редукцията на наказанието по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Наказанието
17
бе отмерено при условията на чл.54 от НК и в границите, предвидени от
законодателя за този вид деяния, при превес на отегчаващите над
смекчаващите вината обстоятелства. Наложеното на подсъдимия наказание за
срок от 1 година и 6 месеца, бе определено в средния размер, предвиден в
нормата на чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като се касае за деяние,
извършено от млад човек, младата му възраст предполага, че при него по-
лесно може да се постигне възпитателен и поправителен ефект. Съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК –
наложеното наказание е под 3 години, подсъдимият към датата на деянието не
е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер и за поправянето му, както и за постигане целите на наказанието, не
е необходимо неговото ефективно изтърпяване. Изпитателният срок бе
определен в неговия максимум от 3 години, считано от влизане на присъдата
в сила, тъй като към датата на постановяването ѝ подсъдимият вече е осъждан
на наказание „лишаване от свобода“ за друго престъпление, поради което
съдебният състав счете, че изпитателният срок трябва да бъде максималният
възможен, за да възпира в продължителен период от време подсъдимия от
последващи противоправни прояви, като по този начин същият да бъде
превъзпитан към спазване на законосъобразно поведение. С това наказание
съдебният състав намери, че ще бъде постигната както личната, така и
генералната превенция по отношение на останалите членове на обществото.

За подсъдимия А.С.. Ц.. :
При определяне размера на наказанието на подсъдимия А.Ц., съдът
взе предвид като отегчаващи вината му обстоятелства предходното му
осъждане и последващите такива, дързостта и бруталността, с която е
извършено деянието – в светлата част на денонощието, на оживено място,
пострадалият е бил повален на земята, за да бъде сломена съпротивата му,
както и обстоятелството, че нападнатото лице е възрастен човек, броя на
нападателите, а именно нападението е осъществено от четири лица срещу
един пострадал, така че нападнатият не е имал възможност да даде адекватен
отпор на нападателите си. Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът прие
невисоката стойност на предмета на престъплението. Възрастта на дееца не бе
отчетена като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като тя е взета предвид
при редукцията на наказанието по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Наказанието
бе отмерено при условията на чл.54 от НК и в границите, предвидени от
законодателя за този вид деяния, при превес на отегчаващите над
смекчаващите вината обстоятелства. Наложеното на подсъдимия наказание за
срок от 1 година и 6 месеца, бе определено в средния размер, предвиден в
нормата на чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като се касае за деяние,
извършено от млад човек, младата му възраст предполага, че при него по-
лесно може да се постигне възпитателен и поправителен ефект. Съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК –
наложеното наказание е под 3 години, подсъдимият към датата на деянието не
18
е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер и за поправянето му, както и за постигане целите на наказанието, не
е необходимо неговото ефективно изтърпяване. Изпитателният срок бе
определен в неговия максимум от 3 години, считано от влизане на присъдата
в сила, тъй като към датата на постановяването ѝ подсъдимият вече е осъждан
на наказание „лишаване от свобода“ за друго престъпление, поради което
съдебният състав счете, че изпитателният срок трябва да бъде максималният
възможен, за да възпира в продължителен период от време подсъдимия от
последващи противоправни прояви, като по този начин същият да бъде
превъзпитан към спазване на законосъобразно поведение. С това наказание
съдебният състав намери, че ще бъде постигната както личната, така и
генералната превенция по отношение на останалите членове на обществото.

За подсъдимия Р. С.А..:
При определяне размера на наказанието на подсъдимия А., съдът взе
предвид като отегчаващи вината му обстоятелства последващото му
осъждане, дързостта и бруталността, с която е извършено деянието – в
светлата част на денонощието, на оживено място, пострадалият е бил повален
на земята, за да бъде сломена съпротивата му, както и обстоятелството, че
нападнатото лице е възрастен човек, броя на нападателите, а именно
нападението е осъществено от четири лица срещу един пострадал, така че
нападнатият не е имал възможност да даде адекватен отпор на нападателите
си. Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът прие невисоката стойност
на предмета на престъплението. Възрастта на дееца не бе отчетена като
смекчаващо вината обстоятелство, тъй като тя е взета предвид при
редукцията на наказанието по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Наказанието бе
отмерено при условията на чл.54 от НК и в границите, предвидени от
законодателя за този вид деяния, при превес на отегчаващите над
смекчаващите вината обстоятелства. Наложеното на подсъдимия наказание за
срок от 1 година и 2 месеца, бе определено под средния размер, предвиден в
нормата на чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като се касае за деяние,
извършено от млад човек, който към датата на деянието не е бил осъждан, т.е.
към този момент върху него не е било оказано въздействие с методите на
наказателната репресия, младата му възраст предполага, че при него по-лесно
може да се постигне възпитателен и поправителен ефект. Съдът намери, че са
налице предпоставките на чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК – наложеното
наказание е под 3 години, подсъдимият към датата на деянието не е бил
осъждан и за поправянето му, както и за постигане целите на наказанието, не
е необходимо неговото ефективно изтърпяване. Изпитателният срок бе
определен в неговия максимум от 3 години, считано от влизане на присъдата
в сила, тъй като към датата на постановяването ѝ подсъдимият вече е осъждан
на наказание „лишаване от свобода“ за друго престъпление, поради което
съдебният състав счете, че изпитателният срок трябва да бъде максималният
възможен, за да възпира в продължителен период от време подсъдимия от
19
последващи противоправни прояви, като по този начин същият да бъде
превъзпитан към спазване на законосъобразно поведение. С това наказание
съдебният състав намери, че ще бъде постигната както личната, така и
генералната превенция по отношение на останалите членове на обществото.


За подсъдимия М. С. Ц.. :
При определяне размера на наказанието на подсъдимия М.Ц., съдът
взе предвид като отегчаващи вината му обстоятелства дързостта и
бруталността, с която е извършено деянието – в светлата част на
денонощието, на оживено място, пострадалият е бил повален на земята, за да
бъде сломена съпротивата му, както и обстоятелството, че нападнатото лице е
възрастен човек, броя на нападателите, а именно нападението е осъществено
от четири лица срещу един пострадал, така че нападнатият не е имал
възможност да даде адекватен отпор на нападателите си. Като смекчаващо
вината обстоятелство, съдът прие невисоката стойност на предмета на
престъплението и чистото съдебно минало на подсъдимия М.Ц.. Възрастта на
дееца не бе отчетена като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като тя е
взета предвид при редукцията на наказанието по реда на чл.63, ал.1, т.3 от
НК. Наказанието бе отмерено при условията на чл.54 от НК и в границите,
предвидени от законодателя за този вид деяния, при превес на отегчаващите
над смекчаващите вината обстоятелства. Наложеното на подсъдимия
наказание за срок от 1 година, бе определено към минимума, предвиден в
нормата на чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като се касае за деяние,
извършено от млад човек, който е с чисто съдебно минало, т.е. до този
момент върху него не е било оказано въздействие с методите на наказателната
репресия, младата му възраст предполага, че при него по-лесно може да се
постигне възпитателен и поправителен ефект. Съдът намери, че са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК – наложеното наказание е
под 3 години, подсъдимият към датата на деянието не е бил осъждан на
наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и за
поправянето му, както и за постигане целите на наказанието, не е необходимо
неговото ефективно изтърпяване. Изпитателният срок бе определен в неговия
максимум от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като
съдебният състав счете, че изпитателният срок трябва да бъде максималният
възможен, за да възпира в продължителен период от време подсъдимия от
последващи противоправни прояви, като по този начин същият да бъде
превъзпитан към спазване на законосъобразно поведение. С това наказание
съдебният състав намери, че ще бъде постигната както личната, така и
генералната превенция по отношение на останалите членове на обществото.

По всички тези съображения съдът наложи посочените по-горе
наказания на подсъдимите.
20
С оглед изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимите бяха осъдени да заплатят по сметка на СДВР – сумата от по 70.00
лв. (седемдесет лева) по сметка на СДВР, представляваща сторените в ДП
разноски, сумата от по 227.53 лв. (двеста двадесет и седем лева и петдесет и три
стотинки) по сметка на СРС, представляваща направените в производството пред
районния съд разноски, както и сумата от по 5.00 лв. (пет лева), представляваща
държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

С оглед на всичко изложено въззивният съд постанови своята
присъда.

21
Съобщи за изтекли лични данни