МОТИВИ:
НОХД №- 2474/09г.на ПОС
Срещу
подсъдимия П.Н.Б. е повдигнато обвинение
по чл. 152 ал.4 т.2,вр.ал.3 т.1 и т..3,вр. ал.1
т.2,вр. чл. 20 ал.2,вр. ал.1 от НК понеже на 08.11.2000 г. в гр. Карлово, кв. Сушица, в съучастие със С.И.Р. и А.В.С., като съизвършители, се е
съвкупил с лице от женски пол - Б.Г.С.,като я е принудил към това със сила и
заплашване, деянието е извършено от повече от две лица – три лица, последвал е
опит за самоубийство и на пострадалата е причинена тежка телесна повреда,
изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието.
Срещу
подс. С.И.Р. е повдигнато обвинение по чл. 152 ал.4 т.2,вр.ал.3 т.1 и т..3,вр.
ал.1 т.2,вр. чл. 20 ал.2,вр. ал.1 от НК
понеже на 08.11.2000 г. в гр. Карлово,
кв. Сушица, в съучастие с П.Н.Б. и А.В.С., като съизвършители, се е съвкупил с
лице от женски пол - Б.Г.С., като я е принудил към това със сила и заплашване,
деянието е извършено от повече от две лица – три лица, последвал е опит за
самоубийство и на пострадалата е причинена тежка телесна повреда изразяваща се
в продължително разстройство на съзнанието.
Срещу
подс. А.В.С. е повдигнато обвинение по чл. 152 ал.4 т.2,вр.ал.3 т.1 и т..3,вр.
ал.1 т.2,вр. чл. 20 ал.2,вр. ал.1 от НК
понеже на 08.11.2000 г. в гр. Карлово, кв. Сушица, в съучастие с П.Н.Б. и С.И.Р.,
като съизвършители, се е съвкупил с лице от женски пол - Б.Г.С., като я е
принудил към това със сила и заплашване, деянието е извършено от повече от две
лица – три лица, последвал е опит за самоубийство и на пострадалата е причинена
тежка телесна повреда изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието.
Подсъдимият
Б. е роден на ***г. в гр.К., българин, български гражданин, със средно
образование, безработен, разведен,осъждан и реабилитиран, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Р. е роден на ***г. в гр.К., българин, български гражданин, разведен, осъждан,
с основно образование, с ЕГН **********.
Подсъдимият
С. е роден на ***г. в гр.К.,българин,български гражданин,разведен,не осъждан, с
основно образование, с ЕГН **********.
Подсъдимите
и пострадалата Б.С. работили заедно към.м.ноември 2000 г. в гр.К. в
месокомбинат „Б.о.” АД, като съответно
подс. Р. - работник в сушилнята, подс. Б. и подс. С. - като колачи, а пострадалата като хигиенистка.
Последната работила в предприятието по
това време от няколко години, като изпълнявала
стриктно служебните си задължения. Настаняването й на тази работа се
осъществило чрез съдействието на св. П., която знаела, че Б.С. живее в
общежитие, дете е без родители, живяла до
18-тата си годишнина в Дом за социални грижи
- гр. К.,учела до 8-ми клас в помощно училище за деца с умствена
изостаналост и тежки телесни недъзи, като
самата тя не била умствено недоразвита,
а страдала от физически недъг с единия си крак. Поради обременения си житейски статус била
затворена, стеснителна и предвид средата, в която израснала и оформила своя
характер, придобила интелектуално мнестични затруднения, които се проявявали в
общуването с хората. Проявявала неразбиране по отношение на някои обикновени
житейски проблеми, не винаги обръщала необходимото внимание на личната си хигиена, проявявала
видим наивитет при общуването си с хората, като понякога не разбирала смисъла
на някои шеги отправени към нея. Взаимоотношенията й с работещите от
предприятието не се основавали на
някаква близост и приятелство, освен със св.П., която се стараела според
възможностите си да помага на С. и св. Б.,
на която С. често споделяла за взаимоотношенията си с другите работници. И на двете свидетелки пострадалата
споделяла като сериозни проблеми отношенията
най-вече с подс. П. Б., за когото
твърдяла че с държи грубо с нея, обижда и я псува. Свидетелката И. присъствала
на някои от случаите, при които подс.Б. си правил шеги с пострадалата, която на
това дефинирала своето неразбиране за
шегата, отреагирала неадектавтно и влагайки друг смисъл на случващото се. На
свидетелките Б. и И. пострадалата многократно изказвала и показвала своя боязън
от Б., като се стремяла да го избягва, а св. Б. присъствала на случаи, на които
Б. проявявал грубото си отношение към пострадалата, като я обиждал, псувайки я
на майка.
На
08.11.2000 г. към 16.30 часа пострадалата приключила работа в предприятието и се отправила към кафенето в
близост до ЖП гарата на гр. К.. На този ден се празнувал християнския празник
св.арх.Михаил и в това заведение се били събрали голяма компания от работници
на предприятието, сред които и тримата подсъдими. Подсъдимият Б. забелязал С. и
я поканил да седна до него на масата, за да я почерпят. Всички от седящите до
този момент били развеселени поради
изпитото голямо количество алкохол,
което относно тримата подсъдими се изразявало в употребата на повече от половин килограм ракия за всеки
един от тях. Пострадалата видимо не
възприела никаква агресивност както от подс. Б., така и от останалите от
компанията, а предвид създалата се възможност да употреби алкохол без да изчерпва не големите си финансови възможности
се съгласила. Седнала до подс. Б., който й сипал в една чаша около 50 грама ракия, които тя бързо изпила.
Подсъдимият, предвид употребеното количество алкохол, започнал да се закача с
нея, да я опипва, щипе и бута с ръце. В
него възникнало желанието, че може да осъществи полово сношение и предложил на Р. и С. да отидат в с.С., като отведат
С. в къщата на Р.. Под предлога, че ще си допиват и веселят, той
предложил на С. да тръгне с подсъдимите. Пострадалата изразила гласно своето нежелание, но то било
плахо и бързо след това се съгласила продиктувано от наивното
й умозаключение, че тримата
подсъдими все пак са нейни колеги и не
би могло да й се случи нищо лошо, в къщата вероятно ще има близки роднини на Р.
– майка му или жена му, както и предвид
страха изпитван към подс. Б. да й се кара ако откаже. Познат
от компанията на подс. Р. напуснал заведението и ангажирал такси, което
било управлявано от св. Б. и който като спрял пред заведението приел тримата
подсъдими и пострадалата в автомобила. Свидетелят познавал само тримата
подсъдими, по имена С. и Р., а най-добре подс. Б., с когото живеели на една
улица в града. На задната седалка седнала тя, а от двете й страни подсъдимите Б. и С.. Свидетелят Б. забелязал, че подсъдимите носят 2-3
бутилки с ракия и видимо личало, че са употребили алкохол, развеселени са и
веднага след като се разположили някои от тях
отпили от бутилките. След като
потеглили двамата подсъдими започнали да
я опипват и целуват. Пострадалата разбрала
в този момент намерението на подсъдимите и
изплашена от това заявила, че иска да
слезе от таксито. Подсъдимият Б. отправил към нея обидни думи и категорично отказал да я пусне.
Пристигането на автомобила до кв. Сушица било кратко предвид разстоянието от
около 4-5 километра и след спиране пред къщата на подс. Р., последният слязъл
и принудил св. Б. да вкара автомобила
вътре в двора на къщата, като го уговорил под претекста да не ги видят хората, че
са пияни и карат жена. Уговорили се, че
по- късно ще му се обадят за обратен курс до К. и св. Б. напуснал, като свидетелят твърди, че не
му направило впечатление до този момент да е извършвано някакво насилие върху С..
Пострадалата
се опитала да напусне двора на къщата, но била
задържана с ръце от подс. Б.,който и нанесъл силен удар с ръка по
лицето, нагрубил я с думи и заявил, че ще я удари отново ако се опита да бяга.
Четиримата влезли в къщата и там С. установила, че освен тях няма никой друг. На влизане в стаята подс. С. също нанесъл
удар с ръка по лицето на С., от които й потекло кръв, която тя избърсала със
салфетка, а после всички се разположили
около една маса. Пострадалата била принудена
да седне на един диван, от двете й страни седнали подсъдимите Б. и С., а
подс. Р. седнал на стол срещу тях. Сипали в чаши ракия като подсъдимите Б. и С.
започнали да дърпат С. за дрехите и настояват да си свали дънките. Тя отказала
и проявила съпротива, като държала дънките с двете си ръце на техните опити да
ги събуят. След като отпили малко ракия двамата подсъдими отново предприели опита
да свалят дънките от нейното тяло. За да преустанови това тя успяла да седна на
земята и по този начин да ги затрудни максимално. Последвал момент, при който
тримата подсъдими, седейки срещу С., си извадили половите членове и започнали да я уговарят да ги поеме с уста, като подс. Р. извадил едни
нож, от около два три метра го насочил
срещу С. и заплашително й заявил,че трябва да стори това, което те искат и което
действие още по-силно я изплашило. Пострадалата останала на земята в предишното
си положение до момента, в който подс. Б. предприел самоинициатива, наредил й да
отиде с него в другата стая и отново я ударил с ръка по лицето. Състоянието и
положението, в което се намирала тя и предвид първоначално изградения й страх от Б. били достатъчни тя да
прекрати съпротивата си и тръгне с него
в съседната стая. Там той й наредил да се съблече гола, също се съблякъл и
обещал, че ако тя допусне полов контакт, той ще я пусне да си
ходи и я предпази от другите двама подсъдими. По негово указание легнала по
гръб, той разтворил краката й и проникнал със сила в нея. Започнал да я
нагрубява и нанася леки удари по тялото
й с явното намерение да достигне до еякулация.
Алкохолното опиянение, в което се намирал Б.
не му позволило да еякулира и в едни момент опитал да проникне в нея
анално, но тя не допуснала това. В опитите си да свърши Б. пожелал С. да гали с ръце
и поеме половия му член с уста, което тя
сторила за кратък миг и което не довело до исканото от подсъдимия. Той се отказал да
продължи половото сношение и я оставил
да се облече, като двамата се върнали при другите подсъдими. Пострадалата разчитала на обещанието на подс.
Б. и се насочила към входната врата, за
да напусне къщата, но той я настигнал, издърпал я с ръце и отново я отвел в стаята, където отново чрез
закани принудил С. да се съблече и
застане с гръб към него, а той отново проникнал в нея. По време на половия акт
тя почувствала болка, започнала да кърви, което отказало Б. да продължи
сношението и отново двамата отишли при другите подсъдими. Там подс. С.
предприел инициативност към постигане на полово сношение с нея, като започнал
да я опипва по тялото, отправил към нея заплахи
за побой, обиди и изразил желанието си
да извършат полов сношение, на което тя продължавала да изразява несъгласие. Отново подсъдимите, дърпайки я с ръце, отвели С. в другата стая, където
продължили с опитите да я принудят да се съблече, но тя проявила упоритост
и устоявала на тези опити. Подсъдимият С. се съблякъл гол и продължил най-активно
от подсъдимите да уговаря С. да се съблече и осъществи с него полов акт, но предвид степента на алкохолното
си опиянение, в което се намирал, не успял да
получи ерекция и се отказал. С.
успяла да използва момент, в който подс.
Р. и св. Б. провеждали разговор, а
другите двама подсъдими били с отклонено внимание и побягнала навън. Изчакала
таксито да тръгне с подсъдимите Б. и С., след което се върнала в къщата на Р.. Помолила
го да и предаде връхната дреха, на което
той не се възпротивил, но я заплашил, че
ще я заколи, ако каже на някого за случилото се. Пострадалата се прибрала в общежитието, след като съобщила за инцидента на своята позната и живуща там св. С.. Последната установила, че С. е силно разстроена и я
посъветвала да съобщи в РПУ гр. К. за случилото
се, а на следващия ден С. посетила
съдебен лекар, който издал медицинско свидетелство за това. В продължение на няколко
дни разказала случая на свидетелките П.
и Б.,а в последствие и другите работещи в предприятието разбрали за
инцидента.
Състоянието
на С. се влошило предвид психическата
невъзможност да усвои и преработи по
адекватен начин инцидента. На следващия ден вечерта след случая св. П. била повикана от жена живуща в общежитието, която й предала, че
С. не се чувства добре. П. заварила
пострадалата да лежи и да е много
разстроена. Забелязала множество травматични увреждания по лицето и тялото на С.,
от което свидетелката заключила, че на С.
й е нанесен побой. Причината за
това свое състояние С. обяснила с
произшествието, къде се е срещнала с подсъдимите, как са отпътували за кв.С.,
като посочила на П. по имена подсъдимите
и какво е било отношението на всеки един от тримата с нея. Пострадалата не се
явила на работа и на следващия ден, като представила болничен лист, а в
последствие продължила с извинителното си отсъствие от работа, представяйки
множество болнични листове свързани
с констатирано психично разстройство и
невъзможност да работи. Последвал кратък
период от няколко дни, през които С. започнала
отново работа в предприятието, но
състоянието й видимо се отличавало от преди
инцидента. Била неспокойна и твърдяла,
че непрекъснато й се привижда инцидента, а предвид това отново
продължила с извинителните си отсъствия. Предвид на получената психическа травма състоянието на С. непрекъснато се влошавало и
на 03.01.2001г вечерта тя направила опит
за самоубийство. Въпросната вечер тя
погълнала голяма доза антидепресант, изписан
й за провеждащото се лечение, което приела ведно с алкохол. Това причинило
първоначален еуфоричен ефект у нея и тя
започнала да обикаля нервно из коридора на общежитието и да се държи възбудено.
Забелязвайки това св.С. я попитала какво прави, на което пострадалата
отговорила, че вече не й се живее. Свидетелката
малко след това проверила стаята на С., забелязала разхвърляните опаковки
от лекарства и веднага се обадила на Спешна медицинска помощ, тъй като освен за
разпиляните опаковки от лекарства С.
твърдяла, че е погълнала и миша отрова. При извършеният първоначален преглед на
С. от лекаря св. М. било установено, че
пострадалата е повлияна леко от изпития алкохол, все още не била повлияна от
изпитите лекарства и съдействала на
лекаря изцяло. Била отведена в болницата, където се провела стандартна
процедура за промиване на стомаха и била оставена на лечение във вътрешно
отделение, като рутинна процедура при всички опити за самоубийство. Свидетелката П.
посетила пострадалата в болницата и от нея разбрала, че е направила опит да се
самоубие, пила лекарства и приготвила в една тенджера миша отрова, но от която
не пила. В последствие състоянието на пострадалата се
влошило, но не предвид проведеното й лечение против погълнатите лекарства, а предвид общото й не добро психично състояние. При
осъщественото й лечение у нея било констатирано развила се психоза от преживяното с депресивен облик, като
лечението продължило в районната психиатрична болница, където било констатирано
общо потиснато състояние, тя не желаела да разкрива преживяванията си, била дистанцирана и трудно
контактна, като съобщавала, че чува гласове на познати мъже. В продължение на
две години след инцидента не било постигнато подобрение на нейното състояние
въпреки продължителното лекуване и предписания за употребата на нерволептици, като
до 2004 г. не търсила психиатрична помощ
от ПД. През 2004 г. отново
постъпила за лечение в ЖО на ПД, а
в последствие и с последващо хоспитализиране в
стационара на ОДПЗС, ДПБ гр. Р. и
П.. Била насочена към ТЕЛК, поради
наличие на остатъчна симптоматика и била
освидетелствана с 60% ТНР. Явно
от 2004г. нейните възможности да
се справи със случилото се изчерпали.
Ако след инцидента у нея вещите лица констатирали психоза с настъпващи светли моменти и в онзи
момент не е могло да се възприеме хронична психоза, в последствие влошаванията
започвали да се повтарят обикновено при актуализиране на събитията и от 2004 г.
вещите лица констатирали данни за
настъпване на хроничната болест.
Посочената
фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите П.,Б.,М.,И.,М.,П., С.
и С. - за последните две по реда на чл. 281 ал.1 от НПК, частично
от показанията на св. Б., частично от обясненията на подсъдимите Б.,С.
и Р. , а така също и от останалите
писмени доказателства приложени по делото -
протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум л.3- 7,медицинско свидетелство л.8, протокол за доброволно
предаване л. 9, протоколи за изземване на сравнителен материал л. 49-55, СМЕ л.
57-59,СМЕ л. 64, карта за суциидно
действие/самоубийство/ и епикриза –л 68-69, Тройна СПЕ л. 70-74, СПЕ л. 79, СПЕ
л. 82, СПЕ л. 85, св. съдимост л. 87-88, 90-91, и 93, характеристични справки
л.89,92 и 94, допълнителна Петорна СПЕ -
л. 139-143, допълнителна Петорна СПЕ - л.
203-209 от Следственото дело; Копие от медицинска документация за Б.С. - л.
291-298 от т.1 съд.следствие по НОХД №
163/03г. по описа на КРС, медицинска документация л. 439-452, Допълнителна СПЕ л. 478-482, удостоверение л. 499 от т. 2 съд.следствие
по НОХД № 163/03г. по описа на КРС.
От
заключението на в. лице Ив. Б. по СМЕ - л. 57-59 сл.дело се установява, че по
представените му за изследване веществени доказателства – сини дънки,
сиво-бяло-бежов пуловер, дамски розови гащи и син калъф за юрган има зацапване от човешка кръв, като от първите три е възможно да принадлежни
на пострадалата С. или на подсъдимите Р. и С.. По същите не е установено зацапване от сперма. По
вещественото доказателство № 5 – розово-бяла хавлиена кърпа има от човешка сперма и е възможно да е от подс. Р. и не може да е от подсъдимите С.
и Б..
От
заключението на в. лице Д. по СМЕ на пострадалата се установява, че са
констатирани кръвотечение от носа,
контузия и кръвонасядане по лицето – кръвонасядане по повърхността на кожата на
носа, оточна и бледосинкава на цвят, по
ноздрите има засъхнала кръв, кръвонасядане по долен клепач на дясно око, което
прелива на обща площ от 8/1 на 1 см, в областта на тилната окосмена част от главата има болезнена синкава подутина, по крайниците
- три овални синкави кръвонасядания на лявата мишница с размери
2/1 см, на дясната мишница по предната
повърхност има 4бр. кръвонасядания с размери 2/1 см.. Уврежданията са причинени
възможно по начин и по време така, както ги съобщава пострадалата - л. 64 сл.
дело.
От
заключенията на в. лице К. по представените СПЕ-зи подсъдимите Б., Р. и С. не
се водят на диспансерен учет в ПД и са
психично здрави. Към момента на
инкриминираното деяние са могли
да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките
си, като са били в състояние на
обикновено алкохолно опиване - л. 78-85 сл.дело.
От
заключението на вещите лица - лекарите Ц., С., К., А. и К. по допълнителната петорна СПЕ се установява, че
при пострадалата е налице реактивна психоза
у примитивна личност, психозата е хронична и представлява постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота и се приравнява към същинско
психично заболяване. Развилото се активно депресивно състояние след
инкриминираното деяние е довело до суициден опит и представлява разстройство за здравето, временно
опасно за живота. Понастоящем при С. е налице хронична психоза, която се
обостря при всяко актуализиране на преживяната психотравма. Тя не е в състояние
да разбира свойството и значението на провежданите с нейно участие процесуални
действия, за което е налице реална опасност за нейния живот или здраве - л. 139-143 сл.дело.
От
заключението на вещите лица - лекарите Ц., С., К., А. и К. по допълнителната петорна СПЕ се установява, че при пострадалата е налице дълбока
емоционално-волева промяна на личността на фона на персистираща психотична
симптоматика, които я правят социално непригодна. Възникналото психично
разстройство е в причинна връзка с
претърпяната психотравма, като психичните хронични изменения представляват продължително разстройство на
съзнанието. Понастоящем не е в състояние
да разбира свойството и значението на провежданите с нейно участие процесуални
действия - л. 203-209 сл. дело.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, понеже те са изготвени задълбочено и с
необходимите познания в съответната област на човешкото познание.
Съдът
не възприема изцяло и в тази връзка не
кредитира напълно изложената фактическа обстановка и интерпретация на фактите
по делото от страна на подсъдимите Б.С.
и Р.,тъй като в хода на съдебното следствие те представиха версия на случващото
се, която изключва съставомерността на
повдигнатото им обвинение.
Според подс. Б.
неговите взаимоотношения с пострадалата
били приятелски и дружелюбни. По време почивките или сутрин преди започване на
работа, двамата често се събирали на
кафе и това било известен факт. В тази връзка подсъдимият твърди, че в периода
до инкриминираното събитие дори пострадалата флиртувала с него и му се
„натискала”. Тези твърдения на Б.
категорично се опровергават от пострадалата С., която както по хода на
досъдебното производство, така и по
време на съдебното следствие по НОХД № 163/2003г на КРС, в който период е била в състояние да
възприема фактите и обстоятелствата и да дава годни показания, несъмнено и
последователно е заявявала пред
множество свидетели и потвърждавала това пред разпитващите органи, че
отношенията й с подс. Б. не са добри. Същите се основавали на проявявана
грубост и арогантно поведение от негова
страна към нея, че тя изпитвала притеснение и дори страх да общува с него. В този
смисъл показанията на свидетелките П., Б. и И. категорично опровергават тази теза на подсъдимия Б.. Тези
свидетелки в показанията на досъдебното
производство и пред различните съдебни
състави са последователни относно фактите свързани с това, че взаимоотношенията между
на Б. и С. са били единствено на основата на работните такива. Между тях
съществувало напрежение породено от
проявена грубост или нетактичност от страна на подсъдимия спрямо С..
Последната изпитвала и заявявана от нея неприязън спрямо него, като споменавала, че се страхува от него или не желае да стои на едно место в негово присъствие. Ето защо интерпретираните от
подс. Б. факти, че е бил в добри взаимоотношения с пострадалата и дори тя му се „натискала” или често идвала в
неговата компания да пият кафе, не се
кредитират като достоверни от съда, а представляват опит да се неглижират
показанията уличаващи неговата престъпна
дейност.
В
тази връзка последващата част от
обясненията на подсъдимия Б. относно
случилото се на срещата им в заведението също съдържа нелогичното и
невярно твърдение, че след като пострадалата седнала на масата до него, двамата
взаимно започнали да се натискат, опипват и целуват, което косвено е отречено
от пострадалата С..
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта относно придвижването на
подсъдимите и пострадалата с таксито до къщата на подс. Р. в кв.С., относно това, че според подсъдимият
по време на пътуването той седял на предната седалка, пострадалата не е
изявявала желание да слезе от таксито, както
и при слизането си от автомобила в двора на къщата. Относно тези факти пострадалата С. е категорична, че първоначално
преценила възможността да тръгне с подсъдимите като удачна, но след като по
време на краткото пътуване до кв. С. подсъдимите С. и Б. седнали на задната
седалка от двете й страни и започнали да
я щипят, опипват и правят опити да я целуват, то в нея възникнал страхът, че може да й се
случи нещо лошо и поискала да слезе. Подобно било нейното желание и в двора на
къщата, където вътре таксито било влязло, на което й желание подс. Б. отговорил с псувня и я
ударил през лицето.
Обясненията
на подс. Б. не се кредитират от съда в
онази част относно случилото се след влизането на четиримата в
къщата и предвид неговите твърдения, че
там пострадалата не е била заплашвана от никой от подсъдимите. Със самото
сядане на масата подс. С. веднага бил заспал и сложен да легне на един диван.
Никой от останалите двама подсъдими не е
искал от пострадалата да има полов контакт с нея. Не са вадени ножове, за да е принуждавана към това. Според подс. Б. С.
доброволно и по свое желание го последвала
в другата стая, за да осъществят полов акт. Поведението му при осъществяване на половия акт било „нормално”, дори в последствие проявил „грижливост”, след като по „невнимание” и „ инстинктивно” „чукнал” пострадалата по носа, от който й
потекло кръв. За тези обстоятелства пострадалата
С. е представила случая както на досъдебното производство, така и по хода на
съд. следствие пред КРС през 2003г. и показанията й се отличават с
последователната категоричност относно това, че
единствено подс. Б. е осъществил полов акт с нея, към това тя била
принудена в следствие на отправените множество заплахи и псувни от тримата
подсъдими, че ще я бият, първоначално когато заедно и едновременно искали да осъществят полово сношение с нея, като
за целта започнали да правят опити да свалят дънките от нея, да я удрят и
щипят. В последствие подс. Р. изкарал
нож, който размахал към пострадалата и
се заканил, че ще го използва ако тя не се съблече гола.,от което нейната
уплаха се засилила. Състоянието, в което се намирала и въздействищия страх
провокиран от това отношение на тримата подсъдими било достатъчно тя да се
подчини на Б. и тръгне с него в другата
стая,което пострадалата не отрича. Пострадалата все пак проявила известно чувство за самосъхранение,като съвсем наивно
повярвала на Б., че ако осъществи полов акт с него, той няма да допусне това да
й се случи с другите двама подсъдими. С.
категорично опровергава твърденията на
подс. Б. относно начина на осъществения полов акт, неговото отношение и предявени желания при
осъществяването му, както и последвалите след това действия на
подсъдимите спрямо нея, след като тя и Б. се върнали в първата стая.
Както пред разследващите органи, така и
частично пред свидетелките П. и Б. пострадалата
посочила в кой момент и в какво
са се изразявали действията на всеки един от подсъдимите спрямо нея, като пред
двете свидетелки била определено притеснена и стеснителна и не
представила всички подробности на
случая, но в степен достатъчна свидетелките да забележат психическото й и
физическо състояние, като си изяснят
какво се е случило с пострадалата. По несъмнен начин тази част от
обясненията на подс. Б., че спрямо
пострадалата не било извършено физическо насилие се опровергава и от
заключенията на в. лице Д. по СМЕ, от
които е видно, че два дни след
инкриминираното събитие по тялото и
лицето на С. са констатирани множество телесни увреждания съответстващи по
начин на причиняване и време, така както ги съобщава пострадалата. В противоречие
с тезата на подсъдимия се явяват от една страна писменото доказателство по
делото – медицинско свидетелство за извършен преглед на пострадалата един ден след деянието, а така също и
показанията на свидетелите П. и Б.,
които непосредствено след инкриминираното деяние общували с пострадалата и
установили наличието на телесни
увреждания по нейното тяло, получавайки
частични разяснения от нея кога, къде и от кого са причинени.
Обясненията на
подс. Б. според съда оставят изолирани от останалите доказателства по делото, тъй
като са подкрепени частично и косвено единствено от обясненията на подсъдимите С. и Р. и
от показанията на св. Б.. Обясненията
на другите двама подсъдими са изградени
върху защитната теза, че употребеното от
тях голямо количество алкохол преди да отидат в заведението и в него, ги довело до състояние да нямат достатъчен спомен за по-голямата и съществена
част от случилото се на инкриминираната дата. Така подс. Р. изяви спомена си
относно обстоятелствата случили се в заведението до и след пристигането на
пострадалата, след което спомените му за
последвалия инцидент в неговата къща се изчерпват единствено в момента, в който той дремейки на масата бил събуден от
пострадалата, която си търсела горнището на анцуга. Подсъдимият няма спомен да
е осъществявано каквото и да е насилие над
С. в къщата и категорично отрича да е ползвал нож и с него да е заплашвал някой
през инкриминираната вечер. Тази
интерпретация на фактите
определено сочи проявената услужливост в паметта на подсъдимия и опита му да изключи ролята си в
постигането на престъпния резултат, както и възможността по този начин да
спомогне при оневиняване на престъпното поведение и на другите двама подсъдими.
В същата насока се явяват и обясненията на подс. С., който е категоричен, че употребеното от него голямо
количество алкохол му повлияло така, че нямал никакъв спомен относно случилите се
обстоятелства. Според съда обясненията
на подсъдимите Р. и С. не следва да бъдат кредитирани в смисъла представен от двамата. В показанията на
пострадалата С. са представени множество факти и обстоятелства сочещи по несъмнен начин в какво се е изразявала
престъпната дейност на двамата подсъдими и осъществените от тях заплахи, психическо и физическо насилие върху нея като част от изпълнителното деяние на
престъплението изнасилване. Пострадалата последователно и категорично посочва по
хода на досъдебното и съдебно производство конкретните действия на всеки един
от подсъдимите, което несъмнено
изключва възможността Р. и С. да са били в това „безпомощно” състояние, за
което твърдят. Изградената от двамата
подсъдими защитна версия не се
потвърждава и от онази част от
показанията на св. Б., в които твърди, че макар и компанията, която той превозил до кв. С. да
е била от пияни хора, поведението
им се отличавало в говоренето на висок глас от всички, пренасянето на бутилки с
ракия, като при пристигане на адреса
подсъдимите съобразили, че не трябва
да ги виждат хора от улицата и влезли с
таксито в двора на къщата, а на свидетеля и не му е правило впечатление някой от
компанията да е в състояние, в каквото
се опитват подсъдимите Б.,Р. или С. да се представят. В тази връзка заключението на в. лице К. относно назначените СПЕ-зи предвид заявеното от
подсъдимите за употребено количество
алкохол категорично изключва версията
представена от тримата подсъдими,
че състоянието на Р. и С. ги е
направило неадекватни или индиферентни
към инкриминираното деяние.
Съдът
намира за неправдоподобни и нелогични част от показанията на св. Б.
относно фактите, които той пресъздава за инцидента както на досъдебното производство,така
и пред съдебните състави. Пред съдебните състави свидетелят
винаги е правил обективната
уговорка, че няма точен спомен за
случилото се, предвид изминалия голям период от време. Но в част от показанията на свидетеля се установява
еволюция на неговите спомени, която услужливо
е насочена към поддържане защитната версия на подсъдимите или
омаловажаване на част от показанията
на пострадалата С.. Така на досъдебното производство и пред съдебното
следствие свидетелят твърди, че има спомен
при предвижването на компанията от К.
към кв. С. на предната седалка и до него да е седял подс.Б., забелязал, че са
много пияни по жестовете и високия говор и че се лигавили, за които
обстоятелства по-късно опровергава косвено с оглед адекватното искане на подс. Р., подкрепено от другите двама
подсъдими, да вкара таксито вътре в двора, за да не ги гледат, че водят жена.
Свидетелят в подкрепа на своята
интерпретация на случая на последното съдебно следствие твърди, че дори разменил думи с пострадалата на тръгване
от К. за кв. С., която му заявила, че отива „да поживее” с подсъдимите. Относно
дефинираното поведение на тримата подсъдими спрямо пострадалата по време на
пътуването в таксито и при тяхното напускане в двора на къщата на подс. Р. св.Б. обаче няма спомен. Липсва спомен у този
свидетел и относно това дали е забелязал
някакви следи от насилие или нараняване по лицето или тялото на пострадалата при
последващото му явяване с таксито в кв.С.,
за което обстоятелство твърди, че е провел кратък разговор с пострадалата,
тя говорила притеснено, но не успял да забележи наранявания,
което в един малко по-късен момент други свидетели категорично установили.
Ето
защо съдът не кредитира тази част от
обясненията на подсъдимите Б.,Р. и С.,както и показанията на св. Б., като
намира същите за противоречиви и без логическа връзка с останалите доказателства
по делото. Така анализираната част от тези обяснения и показания съдът
възприема като опит да се обоснове обща защитна версия за изключване на
престъпното поведение на подсъдимите и опровергае част от уличаващите показания
на пострадалото лице.
С
оглед на така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите П.Б., А.С. и С.Р. са осъществили от обективна и от субективна
страна съставомерните признаци на чл. чл.
152 ал.4 т.2,вр.ал.3 т.1 и т..3,вр. ал.1
т.2,вр. чл. 20 ал.2,вр. ал.1 от НК понеже на 08.11.2000 г. в гр. К. кв. С., в съучастие като извършители са се съвкупили с лице от женски пол - Б.Г.С.,като
са я принудили към това със сила и заплашване, деянието е извършено от повече
от две лица – три лица, последвал е опит за самоубийство и на пострадалата е
причинена тежка телесна повреда изразяваща се в продължително разстройство на
съзнанието.
От
субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл от подсъдимите.
Изпълнителното
деяние на основния състав
на престъплението изнасилване се изразява в три
хипотези на съвкупяване с лице от женски пол, което е извършено против волята на жената, лишена от възможността за
самоотбрана, принудена към това със
сила или заплашване или като е преведена
в безпомощно състояние, като престъпния резултат се заключава в половия акт. Правната конфигурация на така повдигнатото и предявено обвинение
спрямо тримата подсъдими освен основния състав
на чл. 152 ал.1 т. 2 от НК
включва и квалифициращите обстоятелства
за извършителство от две или повече лица, последвал е опит за
самоубийство и на пострадалата е причинена тежка телесна повреда по
ал.3 т.1 и т.3 и ал.4 т.2 на този
текст.
За
съставомерността на това престъпление е
необходимо установяването на осъществено
физическо или психическо насилие върху обекта на престъплението.В случая съдът
приема за несъмнено и категорично установено е, че с действията си и тримата подсъдими са упражнили преки насилствени действия върху С., отправяйки псувни по неин адрес,
закани и заплахи за саморазправа, нанасяйки и няколко удара по лицето и тялото,
дърпайки я за панталона с намерението да я принудят да го събуе. Наред с
това общността на задружният им умисъл към
извършване на съвкупление се е изразил и в поставянето на пострадалата в такава
обстановка, че тя да не успее
в желанието си да се освободи
от подсъдимите. С действията си всеки един
от подсъдимите е спомогнал за гореизброените обстоятелства, тоест и тримата участвали в принудата като елемент
от изпълнителното деяние на престъплението, а подс. Б. и непосредствено в съвкуплението. Ето защо съдът намира, че
деянието е осъществено под формата на
съизвършителство и от тримата подсъдими по реда на чл. 20 ал.2 от НК.
Съдът намира, че както от обективна, така и от
субективна страна е налице и квалифициращото обстоятелство последвал опит за самоубийство. Съобразно
с изискванията на тази материалноправна норма последвалия опит за самоубийство от една
страна трябва да се намира в причинно
следствена връзка с осъщественото престъпно
посегателство против личността и половата неприкосновеност на пострадалото лице, а от субективна страна взетото решение да е насочено към слагане край на жизнения му път. В случая на 03.01.2001 г. С. погълнала
голямо количество лекарства – антидепресанти, които й били предписани за провеждащото се лечение от края на м. ноември 2000г., които изпила ведно с алкохол, като
наред с това осъществила
подготовка за употребата и на миша
отрова. Несъмнен мотив за така осъществените действия от С. съдът намира в инцидента на инкриминираното събитие, след който
тя преустановила постоянното си явяване
на работа, непрекъснато представяла болнични листове, станала психически
неуравновесена, твърдяла, че й се привиждат познати мъже и занемарила личната си
и битова хигиена. Опита за самоубийство в случая обективно е осъществен по стандартен и
общоприет метод, но по начин охарактеризиращ спецификата на личността на
пострадалата като личност с по -
примитивен житейски опи и разбирания. Първоначално
изпитото количество алкохол явно провокирало
форма на възбуда у С., която късно през нощта започнала да се разхожда
по коридора на общежитието и да говори на висок глас. Това била установено от живущите, които забелязали
превъзбуденото й състояние и установили,
че в стаята й се намират няколко празни опаковки от
лекарства. Това било достатъчно да се потърси СМП и последвал преглед от лекар,
който установил, че в момента действията на лекарствата все още не било
започнало. На следващия ден С. споделила,че имала намерение да сложи край на
живота си, което било възприето съвсем
сериозно от нейните познати.
От
обективна и от субективна страна съдът
намира, че е осъществен и квалифициращия признак за причиняване на тежка
телесна повреда. Безусловно по делото е установено, че след инкриминирания случай пострадалата е
изпаднала в психическо разстройство, при
което се установило неколкократното й посещение в специализирани
лекарски кабинети и лечебни заведения. По несъмнен начин по делото е установено,
че в следствие на осъщественото насилие и полово сношение тя получила постоянно разстройство на здравето предвид
заболяването реактивна психоза и с оглед
хипотезата на чл. 128 ал.2 от НК.
В
хода на съдебните прения защитата изложи версията за липсата на осъществено
престъпление по основния текст на чл. 152 ал.1 т.2 от НК, а с това и
несъставомерността на повдигнатото обвинение срещу подсъдимите. Доводите на
защитата обосновават изводите за
доброволното присъствие на пострадалата при подсъдимите първоначално в
заведението, в последствие в къщата на
подс. Р. и при непосредственото осъществяване на половия акт между нея и подс. Б..
Наред с това защитата представи и своите съмнения досежно квалификацията по чл.
152 ал.3
т.3 и ал.4 т.2 НК, тъй като от наличните по делото
доказателства можело да се достигне да
заключението, че опита за самоубийството е изкуствено въведен от държавното обвинение, за
което липсват необходимите доказателства, докато относно наличието на тежка телесна повреда, това
състояние на пострадалата не може да се вменява във вина на подсъдимите, тъй
като липсва причинна връзка между състоянието на пострадалата и инкриминираното деяние. Алтернативно защитата предложи възможността съдът да прецени необходимостта
от налагането на наказание единствено на подс. Б. по основния текст на чл. 152
ал.1 т.2 от НК.
Съдът
намира, че тезата на защитата се явява
необоснована и незаконосъобразна. Доказателствения материал по делото категорично подкрепя обвинителната теза и
възприетите от обвинението факти и обстоятелства представени от пострадалата и многобройната група свидетели.
Логическата връзка между множеството писмени и гласни доказателства приложени
по делото, проверени от няколко съдебни състава, определя необходимостта
от възприемането на обвинителната
теза като единствено и несъмнено възможна. Основната част от твърдените
в обясненията на подсъдимите обстоятелства остават изолирани и частично са
подкрепени единствено от показанията на св. Б., които съдът обосновано е
игнорирал в едната им част. Приложението на материалния закон не е представено
правилно от защитата. Според защитната теза
квалифициращия елемент
причиняване на тежка телесна повреда
не се намирал в причинна връзка с инкриминираното събитие, тъй като след инцидента последващите действия на
пострадалата не са се конкретизирали с проявата на реактивната психоза. Това твърдение на
защитата не намира опора в множеството заключения на вещите лица по назначените
СПЕ и касаещи състоянието на пострадалото
лице. Вещите лица са категорични в заключението, че е налице причинна връзка
между реактивната психоза и
инкриминираното събитие. Липсата на незабавното проявление на болестта
и констатацията на лекарите, че тя е
настъпила в крайната си фаза от 2004 г.
е обяснена обективно с развитието
на болестта и невъзможността личностния
потенциал на пострадалата да преработи случилото се. Пълна подкрепа на това
лекарско заключение е получена от многобройните гласни и писмени доказателства по делото, от които се
установява, че първоначално и
веднага след инцидента С. е била
адекватна, но с поредица от
проявна симптоматика на психично
заболяване. Това наложило лечение в
лекарски кабинети или ПД, а в по-късен
момент инцидентни посещения в психиатрични
клиники, а понастоящем трайно установяване в такава поради невъзможността да се
грижи за себе си. Съдът намира, че и защитната
теза представяща изкуственото внедряване на обвинението по чл. 152 ал.3 т.3 НК е необоснована. Мотивът за
предприетия опит за самоубийство не се явява изкуствен, тъй като
доказателствата по делото категорично обосновават наличието на достатъчно
обективни действия на С. към това и субективния умисъл за предварително взето
решение за самоубийство. Според съда
по-скоро в случая обвинението
снизходително е пренебрегнало
основанията на чл. 152 ал. 4 т.4 от НК, отколкото да се търси според защитата наличие на някакво изсилване на обвинителната теза.
При
така посочената правна квалификация и след като се съобрази с целите на
специалната и генералната превенция и обстоятелствата на чл. 55 от НК, съдът
намира, че наказанията на подсъдимите следва да се определят при наличието на
изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Такова съдът приема липсата на разумен срок за
разглеждане на делото, тъй като от
настъпването на инкриминираното деяние пред м. ноември 2000 г. до постановяване
на присъдата са изминали девет години, през който обвинението е било поставяно за
разглеждане на два пъти от КРС, където след провеждане на съдебно разследване е
прекратявано наказателното производство и връщано делото на РП гр. К. за
определяне на подсъдността, а едва през
м. ноември 2009 г. делото е внесено за разглеждане пред компетентния
съд. Несъмнено основната вина за липсата на разумен срок следва да се вмени в
институцията на РП гр.К. и частично в
КРС, като последния също е могъл служебно
да изпрати делото по компетентност на ПОС. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се вземат предвид добрите характеристични данни за
подсъдимите и чисто съдебно минало на подс.С.. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явява употребата на алкохол и осъждането на подс. Р..
Най-справедливо
е на подс. П.Н.Б. да са наложи наказание
от осем години лишаване от свобода, като се зачете неговата
основна и действаща роля към постигане на вредоносния резултат по всички
фази на изпълнителното деяние на
изнасилването.
Най-справедливо
е на подс. А.В.С. да се наложи наказание от шест години лишаване от свобода,
като се зачете активната му роля към осъществяване на принудата като една от формите на изпълнителното
деяние.
Най-справедливо
е на подс. С.И.Р. да се наложи наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода, като се
зачете по-малкия принос и интензитет към
осъществяване на една от формите на
изпълнителното деяние –принудата в сравнение с останалите подсъдими.
На
основание чл. 60 т.2 от ЗИНЗС така наложените наказания лишаване от свобода следва
да се изтърпят от подсъдимите при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Налице
са основанията на чл. 68 ал.1 от НК родс. С.И.Р. да изтърпи изцяло и
отделно наказанието от четири месеца
лишаване от свобода наложено със Споразумение №-41:2000г по НОХД №- 45/00г на
КРС, което следва да изтърпи при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
По
реда на чл. 59 ал.1 т.1 НК времето през
което подсъдимите са били задържани :
подс. Б. от 11.11.2000г до 22.02.2001г и подсъдимите С. и Р. от
11.11.2000г до 23.02.2001г, следва
да им се приспадне от наложените
наказания лишаване от свобода, като един ден задържане се зачете като един ден
лишаване от свобода.
Гражданският
иск е с правно основание по чл. 45 и
следващите от ЗЗД.
Размерът
на паричната претенция се явява относим и справедлив по отношение на повдигнатото обвинение и вредоносен резултат.
Досежно
размерът на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението и за разликата между
8 000 лева до пълно предявения му размер
от по 10 000 лева гражданския иск за подсъдимите Р. и С. следва да
бъде отхвърлен като недоказан съобразно дефинираното от тях престъпно поведение към постигане на
престъпния резултат.
За
подсъдимият Б. размерът на
предявеното и претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението от 10 000 лева гражданския иск се
явява основателен и доказан.
Веществените
доказателства, изброени надлежно в обвинителния акт и присъдата, следва да се унищожат като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимите
следва да заплатят ДТ върху уважените размери на гр. искове, съответно за подс. Б.
400 лева, подсъдимите Р. и С. от по 320 лева, както и от по 454 лева за
всеки един от подсъдимите разноски по делото за вещи лица.
Причини
за извършване на деянието занижен самоконтрол.
Предвид
на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: