Р Е Ш Е Н И Е
№ 62/03.10.2023
г.
гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ,
касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА
и прокурора МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 69/2023 г. по описа на АдмС -
Търговище и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Д.К.Е., подадена чрез пълномощника му по делото адвокат И.И.,
срещу постановеното от ТРС, решение № 108/15.06.2023 г. по н. а. х. д. № 225/2023
г., с което е потвърдено издаденото от началник група в сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Търговище наказателно постановление № 22-
1922-002465/13.10.2022 г., с което на касатора за нарушаването на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са наложени, на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 6
ЗДвП, административни наказания "глоба" в размер
на 1 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
При позоваване
на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и нарушение на
закона се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго
по съществото на правния спор от касационната инстанция, с което обжалваното по
реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени и на
касатора да се присъдят направените за двете съдебни инстанции съдебни
разноски.
В съдебно
заседание касаторът Д.К.Е., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат И.И., който изцяло поддържа касационната жалба на посочените в нея
основания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по
касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище,
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Не се изразява и становище
относно касационната жалба.
Заключението на
прокурора от Окръжна прокуратура - Търговище е, че обжалваното решение е
правилно и следва да се остави в сила.
След преценка
на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта
на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал.
1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото
на жалба, визиран в чл. 211, ал.
1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е
получено редовно от касатора на датата 16.06.2023 г., а касационната жалба е постъпила
в деловодството на ТРС на 20.06.2023 г. С нея е сезиран родово и местно
компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални
предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по
естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна
проверка по чл. 218, ал.
2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното
пред Районен съд – Търговище наказателно постановление № 22-1922-002465/13.10.2022
г. е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 6
ЗДвП на касатора Д.К.Е. за това, че на 16.06.2022 г.
в 09:41 ч. в с. Дралфа, общ. Търговище, на ул. „Първи май“ до кръстовището с
ул. „Клокотница“, в посока на движението към гр. Варна, е управлявал собствения
на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД — гр. София лек автомобил марка „Ауди А8“ с рег. № .....,
със скорост 116 км/ч., след приспадане на толеранс от 3% в полза на водача, при
максимално разрешена скорост за населеното място от 50 км/ч.
В наказателното
постановление изрично е посочено, че скоростта на движение на превозното
средство е измерена, фиксирана и заснета с АТСС „ARH CAM S1“ с фабр. № 120ССС1,
отчело нарушението със снимков материал № 120ССС1/0030916. Посочено е също, че
нарушението е извършено в условията на повторност, за което е пояснено, че е в
едногодишен срок от влизането в сила на електронен фиш серия "К", № 4993707,
като АУАН е издаден след подадена декларация по чл. 188 ЗДвП.
При така
направената откъм фактическа страна индивидуализация на нарушението АНО е
приел, че водачът е нарушил виновно чл. 21, ал. 1 ЗДвП и му е наложил, на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 6
ЗДвП, предвидените в разпоредбата административни
наказания "глоба" в размер на 1 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел в решаващите мотиви, че АУАН
е съставен и НП е издадено от компетентни органи при спазване на изискуемите
срокове по чл. 34 ЗАНН; съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и 57 ЗАНН, в хода на АНП не е нарушено правото на защита на
нарушителя като АУАН му е бил връчен лично, той се е запознал със съдържанието
му и е имал възможност още в най-ранния етап от производството да реализира
защитата си. Наред с това съдът е приел, че описаните в АУАН и в НП факти,
релевантни за нарушаването на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, се доказват безсъмнено с приложения по преписката
снимков материал, извлечен от използваната при установяване на скоростта на
движение на автомобила АТСС „ARH CAM S1“ с ФАБР. № 120ССС1, с която е
установена скорост на движение на превозното средство 120 км/ч (116 км/ч., след
приспадане на толеранс от 3% в полза на водача), при максимално разрешена
такава за населеното място от 50 км/ч. Обсъждайки събраните доказателства и
по-конкретно издадения и влязъл в сила преди процесното нарушение електронен
фиш серия "К", № 4993707, съдът е приел, че в случая действително е
налице повторност" на нарушението по смисъла § 6, т. ЗЗ ДР ЗДвП и при тези
данни е споделил като правилен извода на АНО, че фактите по делото сочат на
осъществен административнонаказателен състав на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6
ЗДвП, като няма основание за прилагането на института
на маловажността по чл. 28 ЗАНН.
Решението е
правилно като изложените в него констатации и правни изводи на решаващия делото
съд се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което тя препраща към
тях, съгласно установената за това правна възможност с чл. 221, ал.
2 изр. второ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Основани на
данните по делото и на приложимите материално-правни норми са изводите на
районния съд, че подробно направената в АУАН и в НП индивидуализация на
нарушението откъм фактическата му страна сочи на неспазването от страна на
водача на максимално позволената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост от 50 км./ч. при управлението на лекия
автомобил в населеното място на датата 16.06.2022 г. в 09:41 ч. За да достигне
до извод, че в случая е безсъмнено доказано нарушаването на чл. 21, ал. 1 ЗДвП съдът правилно се е позовал на приложените по
преписката снимки, извлечени от използваната на процесните дата, час и място
АТСС „ARH CAM S1” Е ФАБР. № 120ССС1, на които ясно се вижда регистрационният
номер на автомобила, както и измерената скорост на движението му от 120 км/ч,
от която е приспаднат полагаемият се толеранс от 3%. От съда е съобразено, че
по преписката са налични данни за техническата изправност на използваната
автоматизирана система за видеоконтрол на скоростта, предвид приложените удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., писмо от БИМ за извършена първоначална
проверка на системата № 110-СГ-ИСИС/01.12.2021г., както и протокол №41-СГ-ИСИС/21.04.2022г.
за последваща проверка със срок на валидност една година.
В случая са
налични и данни за повторност на нарушението, предвид издадения срещу Д.К.Е. за
нарушение на чл. 21 ЗДвП и посочен в приложената по преписката справка за нарушител електронен
фиш серия „К“, № 4993707 на ОДМВР Добрич, с дата на съставянето 17.06.2021 г.,
за който изрично е отразено, че е влязъл в законна сила и с който на Е. е
наложна глоба по чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП в размер на 100 лв. При това положение
извършеното на 16.06.2022 г. в едногодишен срок от влизането в сила на този
електронен фиш ново нарушение на чл. 21 ЗДвП категорично сочи на случай на повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ ДР
ЗДвП, съгласно която разпоредба „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. В този смисъл неоснователни се
явяват оплакванията на касатора, че от наказателното постановление не става
ясно за какво е наложено наказанието, тъй като не било посочено по кое от
предложенията на чл. 182, ал. 4 ЗДВП е санкциониран жалбоподателят. Ирелевантно за квалификацията на нарушението е
по коя от шестте санкционни разпоредби на чл. 182, ал. 1 ЗДвП е бил наказан
касатора с ЕФНГ серия К № 4993707, издаден от ОДМВР – Добрич, защото както това
предходно нарушение, така и процесното такова се квалифицират, като нарушения
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Въззивният съд
е изложил подробни мотиви относно изложените във въззивната жалба съображения
за нарушаване на процесуалните правила довели до нарушение и на материалния
закон. Така в мотивите на въззивното решение е посочено, че макар в НП цифром да
не е отбелязано на основание кое от предложенията на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е
санкциониран жалбоподателят, свързването на посочената норма с разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, наред със словесното описание на нарушението,
недвусмислено сочи, че наказващият орган е визирал втората алтернатива,
предвидена в чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Настоящата касационна инстанция споделя
изцяло съображенията на ТРС, че в НП нарушението е ясно описано и правилно
квалифицирано и правото на зашита на наказаното лице не е било нарушено. Квалификацията
на нарушението в НП не води до заблуда или невъзможност за нарушителя да
разбере за какво административно нарушение е привлечен към
административнонаказателна отговорност или до нарушаване на правото му на
защита, т.е., не е налице такова съществено нарушение
административнопроизводствените правила, което да води до незаконосъобразност
на наказателното постановление само на това основание. Задължение на АНО е да
опише фактическата обстановка в наказателното постановление, защото
привлеченото към отговорност лице организира своята защита срещу фактите а не
срещу сочената за нарушена правна норма. Видно е от втората алтернатива на
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, че за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и
ал. 3, т. 6 от с. з. наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. Това означава, че санкционната разпоредба е за повторно нарушение
на максимално допустимата скорост на превозното средство в населено място.
Не се споделя и
оплакването на касатора за неправилно извършена от въззивния съд преценка, относно
липсата но мотиви в НП относно съответствието на техническото средство, с което
е установено превишението на скоростта с нормативно установените технически изисквания.
В това отношение съдът правилно е обсъдил факта, че по преписката са налични
данни, че преди издаване на наказателното постановление съставеният за
нарушението АУАН е връчен на нарушителя. С факта на извършеното връчване е
осигурена предвидената с чл. 44, ал. 1 ЗАНН процесуална възможност за нарушителя в 7-дневен
срок от подписването на АУАН да направи и писмени възражения, вкл. и такива относно годността на техническото
средство. От така предоставената му възможност касаторът не се е възползвал,
поради което и АНО не е бил длъжен да обсъжда този въпрос в мотивите на НП.
За доказаността
на факта, че именно касаторът е извършител на нарушението, заради което е
издадено обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление № 22-1922-002465/13.10.2022 г.,
свидетелства и лично подписаната от него на 26.07.2022 г. декларация за
предоставянето на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, в която Д.К.Е. собственоръчно и скрепено с подписа си е посочил, че на 16.06.2022
г. в 09:41 ч. е управлявал лекия автомобил с рег. № СВ2888ТВ. Посоченото в
декларацията потвърждава възприетия и от решаващия делото съд извод на АНО
досежно субекта на административното нарушение като в това отношение от
значение е и регламентирана с чл. 189, ал.
2 ЗДвП оборима доказателствена сила на редовно
съставените актове по този закон, останала необорена до приключването на съдебното производство пред
районния съд.
Преценката на
делото сочи, че сезираният с жалбата срещу наказателното постановление съд е
постановил решението си при пълна и задълбочено извършена преценка на всички
събрани доказателства, формирайки въз основа на тях обосновани фактически
констатации и правни изводи. Касационната инстанция не констатира допуснати в
работата на съда съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и
това бланкетно повдигнато с касационната жалба оплакване е неоснователно.
Извършвайки,
съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение,
касационната инстанция установи, че то е постановено от надлежен състав на
районния съд вследствие на сезирането му с допустима жалба срещу подлежащ на
оспорване акт на особена юрисдикция като с решението си при правилно
конституиране на страните съдът се е произнесъл по заявения с жалбата предмет
на спора. Поради това решението е валидно и допустимо.
В целостта си
изложеното сочи на неоснователност на подадената от Д.К.Е. касационна жалба,
поради което оспореното с нея решение на Районен съд – Търговище следва да се
остави в сила от касационната инстанция в съответствие с правомощието й
по чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Воден от
изложеното, съдът
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 108/15.06.2023 г. по н. а. х. д. № 225/2023 г. на ТРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.