Решение по дело №242/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Образувано е по жалба на Е. М. Х. от [населено място], [област], подадена чрез адв.В. Ч., против Решение № 1012-26-57-1/20.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково на Националния осигурителен институт, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-26-01520514/26.01.2024 г., издадени от контролен орган на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково.

 

Жалбоподателката твърди, че задължителните предписания са незаконосъобразни и издадени при липса на обективност при извършване на проверката. Същите не кореспондирали с Констативен протокол № КП-5-26-01520508/26.01.2024 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково. В контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства - не били събрани писмени обяснения от лица, пряко възприели фактически действия относно извършваната дейност като земеделски производител, като не било установено дали за ревизирания период е била извършвана дейност по смисъла на чл. 10 от КСО, каквато била основната воля на законодателя в тази разпоредба. Основното било изпълняването на дейност, а не регистрацията за нея. Регистрацията на земеделския производител била аналогична и равностойна с регистрацията на едноличния търговец - призната от закона възможност да извършва стопанска дейност. От безспорните правнозначими факти били изведени незаконосъобразни изводи.

С оглед на така изложеното, жалбоподателката моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и потвърдените с него задължителни предписания, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, ако жалбата бъде приета за основателна, заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Със Заповед № ЗР-5-26-01460967/14.11.2023 г. на Ръководител на Териториално поделение на НОИ – Хасково (л. 6), на основание чл. 107 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е възложено да се извърши проверка от контролен орган на ТП на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване на Е. М. Х., ЕИК/код по БУЛСТАТ: *********.

С писмо изх.№ 1029-26-4937/11.12.2023 г. (л. 6 - гръб) Е. М. Х. е поканена да се яви в ТП на НОИ - Хасково и да представи документи във връзка с упражняваната от нея трудова дейност като земеделски стопанин. Видно от Известие за доставяне (л.7 – гръб), писмото е получено от адресата му на 13.12.2023 г.

С Писмо изх. № 1030-26-9/03.01.2024 г. (л. 8) от Директора на ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково е изискана информация за подадени ГДД с деклирарани приходи и разходи от Е. М. Х., в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с ЕИК по Булстат : *********. В тази връзка в писмо изх.№ К-48-НОИ-9-1/08.01.2024 г. (л. 8 – гръб) се посочва, че за периода от 04.09.2018 г. до 31.12.2022 г. Е. М. Х. с [ЕГН] няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

В Писмени обяснения, депозирани в хода на административното производство, вх.№ 1029-26-4937-1/24.01.2024 г. (л. 23) жалбоподателката посочва, че през 2018 г. е отглеждала кокошки – 20 бр., крава – 1 бр. и теле – 1 бр. за лични нужди и решила да осъществява стопанска дейност, като произвежда и продава млечни продукти от собствено производство. За целта се регистрирала като земеделски стопанин. Основната й дейност била да отглежда кокошки за производство на яйца с цел продажба, а кравата била отглеждана за производство на мляко и за лични нужди. Имала направени продажби на млечни продукти от собствено производство - яйца и мляко, но нямала издаден документ за извършването им, регистриран касов апарат и не била издавала касови бележки. За периода от 2018 г. до 2021 г., като самоосигуряващо лице, не била участвала в европрограми и не била получавала субсидии от Държавен фонд „Земеделие“. За времето, когато била във временна неработоспособност поради бременност и раждане, не извършвала продажби от дейността. Към момента отглеждала кокошки и крави за лични нужди в стопански обект в [населено място], но тъй като доходът от реализация на продукцията не бил достатъчен за издръжка на семейството, започнала работа по трудово правоотношение.

В Констативен протокол № КП-5-26-01520508/26.01.2024 г. за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Е. М. Х., съставен от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково (л. 25 – гръб и сл.), е отразено, че след направена справка в правно-информационната система “Лакорда” се установило, че в Р. Б. Е. М. Х. е вписана на 05.09.2018 г. с правна форма - самоосигуряващо се лице, с КИД 2008: „Отглеждане на домашни птици”. Е. М. Х. била регистрирана на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин), считано от 04.09.2018 г., декларирала прекъсване на дейността от 11.02.2021 г. и не декларирала възобновяване на дейността към момента на проверката. От направена справка в регистър Трудови договори и Регистъра на осигурените лица било установено, че в осигурителя - земеделски стопанин Е. М. Х. няма данни за наети лица по трудови правоотношения. От направена справка за внесени вноски по ДОО се установило, че за лицето има данни за внесени осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО за периода от 04.09.2018 г. до 17.09.2018 г. вкл., в качеството й на земеделски стопанин, тоест за 09 работни дни. От информационната система на НОИ е установено още, че за Е. М. Х., в качеството й на земеделски стопанин, са представени данни с Удостоверения приложение № 9 за временна неработоспособност, цитирани в констативния протокол, по които били извършени плащания.

От Областна дирекция „Земеделие“ е изискана информация относно регистрационния режим на Е. М. Х.. В отговор на запитването ОД „Земеделие” гр.Хасково е удостоверила, че лицето Е. М. Х. е регистрирано като земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани на следните дати:

- на 04.09.2018 г. с валидна регистрация до 17.06.2019 г.

- на 18.01.2019 г. с валидна регистрация до 15.06.2020 г.

- на 06.01.2020 г. с птици общо 30 бр., в това число кокошки-носачки 20 бр. и бройлери 10 броя.

Изискана е информация от Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково с изх. № 1029-26-150/09.01.2024 г., за да се установи дали животновъдният обект, в който се отглеждат животните, е с цел добив на суровини и храни за лична консумация, тип лично стопанство или с цел предлагане на пазара, тип ферма, регистрирана по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В писмо вх. № 1029-26-150#1/12.01.2024 г. се посочва, че след извършена справка към 12.01.2024 г. в Интегрираната информационна система - ВетИС на БАБХ, е установено, че лицето Е. М. Х. с [ЕГН] е собственик на регистриран животновъден обект - тип „лично стопанство“, находящ се в [населено място], общ.Х.. Същият животновъден обект бил регистриран на основание чл. 137 от ЗВД и имал издадено удостоверение за регистрация № ЛС-3606/18.12.2023 г.

В констативния протокол е прието за установено, че по отношение на Е. М. Х. е било налице условието да бъде регистрирана по установения ред като земеделски стопанин, но не е било налице другото условие, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Заявено е, че за възникване на осигуряването, съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 и § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, било необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност - полагане на личен труд на някое от основанията, посочени в чл. 4 от КСО. В тази връзка е преценено, че Е. М. Х. няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за периода от 04.09.2018 г. до 11.02.2021 г. и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) не пораждат права за лицето по Кодекса за социално осигуряване.

Посочено е, че подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 04.09.2018 г. до 10.02.2021 г. включително, следва да бъдат заличени.

Със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01520514/26.01.2024 г. (л. 28), издадени от К. К. И. - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, на Е. М. Х. е указано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Е. М. Х., [ЕГН], за периода от 04.09.2018 до 10.02.2021 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1.

Заявено е, че Е. М. Х. не е произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което лицето не отговаря на визираната в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване дефиниция за регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. Заявено е, че за да отговаря на посочената дефиниция, лицето трябва да е изпълнило кумулативно и двете условия: да произвежда растителна продукция и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред. От изисканата информация от компетентните институции и описаната подробно фактическа обстановка в Констативен протокол № КП-5-26-01520508/26.01.2024 г. ставало ясно, че Е. М. Х. с [ЕГН] няма качество на самоосигуряващо се лице за периода от 04.09.2018 г. до 11.02.2021 г., защото не отговаря на визираните в § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО дефиниции за „осигурено лице“ и „регистриран земеделски стопанин“, съответно няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО - като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин.

Задължителните предписания са връчени на Е. Х. на 26.01.2024 г. (л. 28 – гръб). Същите са оспорени с Жалба с вх. № 1012-26-57/02.02.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково (л. 30).

С Решение № 1012-26-57-1/20.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково (л. 31) жалбата срещу задължителните предписания е отхвърлена. В мотивите към решението е посочено, че Е. М. Х. няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че от приложените доказателства по административната преписка е видно, че Е. М. Х. има вписан/регистриран животновъден обект тип лично стопанство, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба №3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, което, от своя страна доказвало, че последната не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, поради което не подлежи на осигуряване.

Липсват данни за датата на връчване на решението на жалбоподателката, но доколкото жалбата срещу същото е подадена на 05.03.2024 г. (в рамките на 14-дневния срок от датата на издаването му), следва да се приеме, че същата е депозирана в законоустановения срок.

В хода на производството по делото жалбоподателката ангажира допълнителни писмени доказателства под формата на девет приходни касови ордери за покупко-продажба с отбелязани дати на съставяне през м.септември 2018 година (на четири от тях са налице отбелязвания: покупко-продажба, на два от тях: покупко-продажба на земеделска продукция, един е за покупко-продажба на масло и два за покупко-продажба на яйца), както и гласни такива чрез разпит на двама свидетели, които заявиха в показанията си пред съда, че през 2018 г. са купували от жалбоподателката яйца, мляко и масло.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваното Решение № 1012-26-57-1/20.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково на Националния осигурителен институт е издадено от компетентен орган при осъществяване на административния контрол за законосъобразност на издадени по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО задължителни предписания, в кръга на правомощията, възложени с чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, който текст определя, че пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.

Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателите си, поради което не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.

Не се установи в хода на административното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.

При издаване на оспорените актове са съобразени и относимите материалноправни разпоредби.

Понятието „осигурено лице“ по смисъла на част първа от КСО е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5; самоосигуряващите се лица се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.“. В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 са посочени и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Легално понятието „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като „физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред“. В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че жалбоподателката е отглеждала домашни птици и че е имала регистрация в Регистъра на земеделските стопани с 30 броя птици (общо), в това число 20 броя кокошки-носачки и 10 броя бройлери, в лично стопанство. Този факт сам по себе си обаче не е достатъчен, за да се приеме наличието на възникнало осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и „осигурено лице“ по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба (производството за лични нужди не покрива изискването за трудова дейност), дори и да е регистрирано по установения ред, не може да има качеството „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената разпоредба – тоест лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за „земеделски стопанин“ в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като „физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба“.

Предвид вида на извършваната от Е. Х. дейност - отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството, с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветиринарномедицинската дейност (ЗВМД) и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) с уникален номер. В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като „лично стопанство“ и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като „ферми“.

Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, „ферма“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти. В чл. 137 от ЗВМД е предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Задължението за подаване на заявление за регистрация касае само тези от собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, чиито стопанства не се дефинират като „лични“.

В случая по делото е установено, че жалбоподателката се е регистрирала по установения ред като земеделски стопанин, но липсват безспорни доказателства същата реално да е осъществявала трудова дейност в нерегистрирания животновъден обект. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че доказателствената тежест за установяване факта на произвеждане на животинска продукция с цел продажба тежи върху оспорващата страна. Доказателствата, ангажирани от жалбоподателката в хода на съдебното производство - гласни доказателства чрез разпит на нейни близки (сестра и втори братовчед) и разходни касови ордери, не успяха да сторят това. Настоящата инстанция намира, че гласните доказателства не съдържаха необходимата конкретика и обоснованост по отношение на правнорелевантните факти и освен това следва да бъдат третирани като заинтересовани в полза на жалбоподателката по смисъла на чл. 172 от ГПК, приложим във връзка с чл. 144 от АПК. Показателен е и фактът, че писмените доказателства под формата на разходни касови ордери бяха представени едва в хода на настоящото производство, а не при оспорването на задължителните предписания по административен ред и в тази връзка съдът ги приема за издадени за целите на настоящото производство. В подкрепа на този извод е и фактът на изричното изявление на жалбоподателката в дадените в хода на административното производство писмени обяснения, в които тя изрично посочва, че няма издадени документи за извършените продажби. Следва да бъде отбелязано още, че само в два от представените общо девет разходни касови ордера е отбелязан като продаден продукт – яйца. Четири от РКО са за покупко-продажба на неизвестна продукция, два от тях за покупко-продажба на земеделска продукция, отново неуточнена каква, както и един РКО за покупко-продажба на масло, което е неотносимо в настоящото производство.

Доколкото посочените документи са с частен характер и доколкото съдът не е обвързан с материалната им доказателствена сила, а е длъжен да прецени доказателственото им значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото, настоящият състав приема, че не следва да кредитира същите.

Ето защо и доколкото доказателствената тежест за установяване производството на животинска продукция с цел продажба бе на оспорващата, съдът намира, че чрез ангажираните от нея доказателства същата не успя да докаже релевантни за претендираните от нея осигурителни права, факти.

Поради изложеното, съдът счита, че жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр. с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица. Подадените за нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени. В този смисъл, жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.

 

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. М. Х., [ЕГН], от [населено място], [област], против Решение № 1012-26-57-1/20.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково на Националния осигурителен институт, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-26-01520514/26.01.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.

 

ОСЪЖДА Е. М. Х., [ЕГН], от [населено място], [област] да заплати на Териториално поделение на НОИ – Хасково направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.