№ 1566
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501519 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
ГАБРОВСКИ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Младост, ул.Цоньо Тодоров №10, срещу решение №261487/28.04.21г. по гр.д. №367/20г. на
ВРС, с което е осъден ГАБРОВСКИ ООД, ЕИК *********, да заплати на УПРАВЛЕНИЕ
НА СГРАДИ И ПРОЕКТИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Одесос, ул.Поп Христо Върбанов №15, сумата 23881,20лв с ДДС,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение по Договор за монтаж на осветителни
тела от 09.01.2018г., за което е издадена фактура № 1 от 11.05.2018г. на
стойност 35821.80 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда - 14.01.2020г. до окончателното заплащане на сумата, и сумата
5333.47лв, представляваща обезщетение за забава за периода 15.01.2018г. - 10.01.2020г., на
основание чл.79, ал.1, пр.І вр. чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е неправилно и
необосновано. Счита за установена абсолютната симулативност на договора за монтаж, като
излага доводи, че показанията на св.Д.Георгиев следва да бъдат ценени като
кореспондиращи на други представени доказателства. Намира, че симулативността на
договора се извежда и от факта, че той не е подписан от представляващия дружеството, като
1
експертизата не установявала кога е извършено изпълнение на договора. Намира, че факта
на издаване на проформа фактура и заплащането на аванс през м.06.18г. доказват липсата на
извършена услуга към този период. Моли да бъде отменено решението като неправилно.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна УПРАВЛЕНИЕ НА СГРАДИ И ПРОЕКТИ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Поп Христо Върбанов №15, е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от УПРАВЛЕНИЕ НА
СГРАДИ И ПРОЕКТИ ЕООД, ЕИК *********, срещу ГАБРОВСКИ ООД, ЕИК *********,
искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 23881,20лв с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за
монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 14.01.2020г. до окончателното заплащане на
сумата, и сумата от 5333.47лв, представляваща обезщетение за забава за
периода 15.01.2018г. - 10.01.2020г.
В исковата молба поддържа, че между страните е сключен договор от
09.01.18г., по силата на който ответникът като възложител е възложил на ищеца като
изпълнител монтаж на осветителни тела на обект Завод за полипропиленово фолио в
гр.Девня, като стойността на монтажа възлизала на 35821,80лв с ДДС. В чл.5.1 от договора
било предвидено авансово плащане, като в срок до 14.01.18г. възложителят трябвало да
заплати цялата сума. Излага, че на 18.01.18г. между страните бил подписан акт обр.19 и
била издадена проформа фактура №1/11.05.18г. на стойност 35821,80лв., по която
ответникът извършил частично плащане в размер на 11940,60лв. Твърди, че неизплатена
останала сумата от 23881,20лв, като ответникът дължал и обезщетение за забава, считано от
настъпване на падежа за плащане.
В отговор на исковата молба ответникът ГАБРОВСКИ ООД оспорва
предявения иск. Сочи, че с договор на 16.10.17г. на ответника било възложено от Пластхим-
Т АД доставка и монтаж на осветителни тела в обект в гр.Девня, като между търг.директор
на ответника и настоящия собственик на ищеца било постигнато съгласие монтажа на
освет.тела да бъде извършен от ищеца като подизпълнител при договорено възнаграждение
29315,82лв с ДДС, като монтажа е следвало да се осъществи до средата на 2018г. Твърди, че
по искане на ищеца бил сключен фиктивен договор, в който са посочени нереални
стойности и срокове, като ищецът издал фактура за извършено плащане на 19.06.18г., към
който момент работата не била изпълнена. След извършване на работата ищецът издал нова
фактура на стойност 17375,22лв, която счита, че не е коректно съставена, тъй като не била
посочена правилната дата на дан.събитие и не установявала, че се касае за доплащане.
2
Излага, че поканата за добр.изпълнение не била достигнала до представляващия. Заявява, че
признава извършената работа в обекта и наличието на задължение в размер на 17375,22лв.
Счита, че след като фактурата за доплащане е издадена на 19.12.19г., то падежът за плащане
е 23.12.19г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 266, ал.1 и чл.86 ЗЗД
за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съдът намира, че безспорно по делото се установява възникването между
страните на облигационно правоотношение по договор за изработка с предмет извършване
на монтаж на осветителни тела на обект в гр.Девня. Самият ответник в отговора на исковата
молба изрично признава факта на постигнато съгласие между страните в този смисъл.
Въведеното с отговора твърдение за привидност на представения договор от 09.01.18г., не
може да бъде споделено. Показанията на св.Георгиев не може да се приеме, че установяват
такава привидност, доколкото последният изрично сочи наличието на твърдяното от ищеца
договорно правоотношение, както и свидетелства за неговото изпълнение. Дори да се
приеме, че страните са оформили документално постигнатите помежду им уговорки в
писмен договор в по-късен момент, това не може да обоснове симулативност на договора.
Несъстоятелно е оплакването в жалбата, че договорът не бил подписан от представляващия,
доколкото липсват доказателства същият да се е противопоставил веднага след узнаването, а
напротив налице са данни, че отв.дружество е извършило частично плащане в размер на
11940,60лв. Ето защо приложение намира разпоредбата на чл.301 ТЗ и следва да се приеме,
че процесния договор обвързва ответната страна.
Правото на изпълнителя да получи дължимото възнаграждение съгл. чл.266,
ал.1 ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки: изпълнение на възложените с
договора работи и предаване на изпълнението, с което се поражда и корелативното
задължение на поръчващия да заплати възнаграждението, който е носител и на
задължението да приеме изпълнената работа. От приложеният по делото протокол
№1/18.01.18г., неоспорен нито относно неговата автентичност, нито относно неговата
вярност, е видно, че удостоверените в него дейности са били извършени и работата е приета
без възражения от възложителя, който факт всъщност се признава в отговора от ответника.
Предвид това оплакването в жалбата, че липсвало изпълнение поради издадена фактура за
авансово плащане се явява несъстоятелно. След като по делото се установи както
изпълнението на възложената работа, така и приемането й без възражения от възложителя,
то в тежест на последния се е породило задължението да заплати уговореното
възнаграждение съгл. чл.266, ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в този смисъл и препраща
3
към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане
на разноски в полза на възз.страна следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер на 2100лв –адв. възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261487/28.04.2021г., постановено по гр. д. №
367/2020г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА ГАБРОВСКИ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Цоньо Тодоров №10, да заплати на УПРАВЛЕНИЕ
НА СГРАДИ И ПРОЕКТИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Одесос, ул.Поп Христо Върбанов №15, сумата от 2100лв, представляваща
направени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски за процес.
представителство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4