Решение по дело №66/2022 на Административен съд - Сливен

 

 

Р Е Ш Е Н И Е   №  72

 

Гр. Сливен, 04.04.2022 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

   Административен съдия: Детелина Бозукова

 

при участието на прокурора Иван Иванов

и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 66 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба от Н.П.К. *** за присъждане на обезщетение в размер на 24,00 (двадесет и четири) лева за вреди, претърпени от наложена принудителна административна мярка от служител на Община Сливен, обявена за незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебно решение.  

В исковата молба се твърди, че с Протокол № 012369/11.10.2021 г. Специалист „Строителен контрол“ при Община Сливен е наложил принудителна административна мярка, изразяваща се в принудително задържане на управляваното от К. превозно средство. Последният заплатил 24,00 лева за освобождаване на автомобила, удостоверено с касов бон. Мярката била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 236/08.12.2021 г., постановено по адм. дело № 359/2021 г. по описа на Административен съд Сливен. Моли съда да осъди Община Сливен да му заплати сумата от 24,00 лева, претърпени имуществени вреди от заплатена такса за демонтаж на скоба по наложена ПАМ – принудително задържане на МПС, обявена за незаконосъобразна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2021 г./ датата на влизане на решението в сила/  до окончателното й заплащане. Претендира разноските в настоящото производство.

В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище от пълномощник – адв. С. Р. *** поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, с претенция за разноски.

В с.з. ответникът по исковата молба Община Сливен, се представлява от надлежно упълномощен юрк М. С., която оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Моли съда да отхвърли иска, с претенция за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен заявява, че искът е основателен и следва да бъде уважен.  

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.10.2021 г. на лек автомобил с рег. № *******било поставено техническо средство „скоба“, т.е. приложена принудителна административна мярка - принудително задържане на ППС, обективирана в Протокол № 012369/11.10.2021 г. /л.6/ На същата дата за освобождаването на превозното средство от скобата собственикът на автомобила и настоящ ищец К. заплатил на ОП“Градска мобилност“ Сливен сума в размер на 24,00 лева, съгласно фискален бон № 44295038 за монтаж/демонтаж на скоба /л.7/. С Решение № 236/08.12.2021г., постановено по адм. дело № 359/2021 г. по описа на Административен съд Сливен приложената ПАМ с Протокол № 012369/11.10.2021 г. била отменена като незаконосъобразна. Това решение не било обжалвано от Специалист „Строителен контрол“ при Община Сливен и влязло в сила на 23.12.2021г.   

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Исковата молба е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна, предвид което следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи. На първо място, нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейноС. Предвид отмяната поради незаконосъобразност на ПАМ по съдебен ред с влязло в законна сила съдебно решение, ищецът е доказал наличието на тази предпоставка. При това положение съдът следва да прецени, установено ли е по делото настъпване на вреди и ако такива са налице, дали са пряка последица от издаване на нищожния административен акт. В процесния случай такива са доказани в размер на 24,00 лева с приложен по делото касов бон за заплащане на тази сума в полза на Общинско предприятие „Градска мобилност“ - Сливен. Ето защо искът за посочената сума е както основателен, така и доказан по размер. Налице е отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт (ПАМ), доказана е причинно - следствената връзка между същия и заплатената сума в размер на 24,00 лева, постъпила в полза на ответника. Следователно, налице са всички предпоставки по чл. 1 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, във  вр. с чл. 203 ал. 2 от АПК. Налице е вреда (увреда в имуществената сфера), причинена на гражданина като пряка и непосредствена последица от увредата (незаконосъобразен индивидуален административен акт). Размерът на вредата също е доказан.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая е налице и пасивна процесуална легитимация на ответника. Община Сливен е юридическото лице, което осъществява административна дейност, в т.ч. и налагане на принудителни административни мерки от служители на отдел „Строителен контрол“ и чрез своето общинско предприятие „Градска мобилност“, в полза на което е постъпила заплатената сума за монтаж и демонтаж на скоба, поради което следва да отговаря за причинените на К. имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от Закона за общинската собственост, общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общината, като с оглед ал. 3, то осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет. Съобразно чл. 9 от Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Градска мобилност“, предприятието не е юридическо лице, а по силата на чл. 7 от същия подзаконов нормативен акт, дейността на предприятието се координира и контролира от Кмета на Община Сливен или от определен от него заместник кмет, съобразно ЗОбС, Наредба за реда за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала.

На следващо място, в исковата молба се претендира и законна лихва върху сумата, считано от 23.12.2021 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, с което ПАМ е отменена) до окончателното заплащане. Съдът намира и тази претенция за основателна, предвид акцесорния характер на задължението за лихва. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24,00 лв., представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди от незаконосъобразния индивидуален административен акт, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Н.П.К. *** следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 24,00 лева, представляваща заплатена такса по наложена ПАМ, прогласена за незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебно решение, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021 г. (съобразно исковата претенция) до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото с уважаване на исковата молба, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото пред настоящата съдебна инстанция разноски, съставляващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Внесената държавна такса възлиза на 10,00 (десет) лева, а съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие, между ищеца и упълномощения процесуален представител адв. Р. е договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева. Направените разноски в общ размер 310,00 (триста и десет) лева следва да се възложат в тежест на ответника. 

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Н.П.К., ЕГН **********, с адрес *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 24,00 (двадесет и четири) лева, представляващо такса за освобождаване на собствения му автомобил от приложена принудителна административна мярка, реализирана чрез поставяне на блокиращо устройство „скоба“, отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебно решение, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Н.П.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 310,00 (триста и десет) лева, представляващи направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните.

 

                                             

Административен съдия: