Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
С.
КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия С.
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2162/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба от Р.К.М., ЕГН **********, с
адрес: *** **, против Решение № 1205/10.8.2020 година, постановено
по АНД № 957/2020 година по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0819-007203/10.01.2020г. на Началник на група към ОДМВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на Р.К.М. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл. 185 ЗДвП,
както и ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.
175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП.
В жалбата се
сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като се моли се за неговата отмяна и отмяна на НП. Сочи се, че
ВРС не е обсъдил подробно всички събрани доказателства по делото. ВРС не е
отчел, че в АУАН и самото
НП е посочено, че е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата КАТО ВОДАЧ на лек автомобил ХОНДА-АКОРД, какъвто той не притежава. По този начин, като не
е разгледал и обсъдил възражението на
касатора в НП и не се е мотивирал, защо го счита за
„неоснователно”, адм.
наказващият орган е извършил „особено
съществено“
процесуално нарушение, тъй
като на наказаното
лице е
нарушено
правото на защита. По
този начин Варненски районен съд не
е могъл
да изпълни законовото си задължение да разгледа всички факти и обстоятелства,
които са дали основание на административно-наказващият орган да издаде
обжалваното НП.
Според касатора
въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че паркинга
на магазин ***** не е част от бул. Цар
Освободител и не е част от пътната мрежа отворена за обществено ползване, поради което органите за контрол по
ЗДвП са действали извън своята компетентност. Решаващият ВРС е допуснал
съществено процесуално и материалноправно нарушение, като от една страна,
констатирал, че изобщо не разглеждано от адм.наказващият орган изричното
възражение на за наличие на „маловажен случай”, което според касатора било потвърдено
от доказателствата по делото, а от друга страна решава, че не е било необходимо
излагане на мотиви в тази посока.
Ответната страна ОД на МВР-Варна не се представлява в
съдебно заседание, в
писмени бележки по съществото на спора изразява
становище за
неоснователност на жалбата.
Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на
жалбата.
По силата на препращащата норма на чл. 63, ал. 1 ЗАНН
жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при
спазване изискванията на АПК относно касационното обжалване, от лице с активна
процесуална легитимация, пред надлежния съд, срещу решение от категорията на
чл. 63, ал. 1
ЗАНН, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предмет
на обжалване пред ВРС е било Наказателно постановление /НП/ №
19-0819-007203/10.01.2020 г., издадено от Началник на група към ОДМВР Варна,
сектор ПП Варна, с което на Р.К.М. са наложени две административни наказания,
както следва: по пункт 1) за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.
1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 185 от същия закон му е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв.; по пункт 2) за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
Административнонаказателната
отговорност на касатора Р.К.М. е била ангажирана за това, че на 19.12.2019г,
около 11,30ч. в гр. Варна на паркинга пред магазин "*****", на бул. "Цар Освободител",
в качеството си на водач на лек автомобил “Нисан“ с рег. № *****, при извършване на маневра за
паркиране на нерегламентирано паркомясто, като при това, правейки ляв завой,
ударил паркиран л.а. „Хонда“ и причинил материални щети по двата автомобила.
След това водачът е напуснал мястото на ПТП без да спре да установи какви са
последиците от произшествието. Действията на въззивника били наблюдавани от св.
Т.. От
доказателствата, събрани в преписката и в хода на съдебното производство, в
това число и разпит на свидетелите Т. и М.
районният съд приел за
установено, че Въззивникът М., опитвайки се да паркира на нерегламентирано
паркомясто, е предприел маневра, при която правейки ляв завой е ударил паркиран
л.а. „Хонда“ и причинил материални щети по двата автомобила. Тези обстоятелства
били установени от показания на свидетеля-очевидец Т..
След
ПТП въззивникът М. не останал на местопроизшествието, а го напуснал, като
преместил и паркирал автомобила си в далечния край на паркинга. Сигнализирана
била полицията, а въззивникът М. неколкократно бил викан по вътрешната уредба
на магазин „*****“
да се яви до автомобила си. Въззивникът М. не сторил това. По постъпилия сигнал
в ОДЧ, на място бил изпратен екип на КАТ ПП ОДМВР Варна, в състава на който
влизал св. М..
При пристигане на полицейските служители въззивникът М. вече бил отишъл на място,
носейки покупките си.
Бил
извършен оглед на двата автомобила и същите били наложени, разговаряно било с
водачите им, както и бил съставен протокол за ПТП, в който бил отразен
установения механизъм на ПТП.
Въз основа на събраните доказателства св. М. съставил акт за установяване на
административно нарушение, в съдържанието на който подробно описала
установеното. Деянията били квалифицирани като такива по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Акта бил
надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му, че
има възражения.
В срока за възражения постъпили такива, но
били преценени като неоснователни.
На 01.01.2020г. въз основа на съставения акт
е било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което
наказващия орган изцяло е възприел установената с акта за установяване на
административно нарушение фактическа обстановка. На нарушенията административно
наказващия орган е дал правна квалификация по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложил наказания ГЛОБА и лишаване от правоуправление.
При
така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че
АУАН и НП са съставен и издадени от компетентни органи,
административнонаказателното производство е проведено в сроковете, предвидени в
ЗАНН и при спазване на процесуалните
правила. Приел е също, че множеството доказателства, представени от страните
както в хода на АНП, така и в хода на съдебното производство пред въззивната
инстанция, навеждат на извода, че правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на касатора. Установил е също, че АНО е дал правилна правна
квалификация на деянията на М., като е посочил правилно и кореспондиращите с
тях санкционни норми. ВРС не е приел възражението на
въззивника, че след като не притежава л.а. „Ходна- Акорд“, който е вписан като
управляван от него в НП, последното е постановено при съществени процесуални
нарушения. Изложил е подробни съображения, че доколкото с обстоятелствените
части на АУАН и НП се сочи, че нарушението е извършено при управлението на лек
автомобил “Нисан“ с рег. № ******** , изписването, че въззивникът е водач
на друг лек автомобил- в настоящия случай на л.а. „Хонда Акорд“ по никакъв
начин не влияе върху изводите относно съставомерността на поведението му, тъй
като спрямо него е възведено обвинение за нарушения при управление на лек
автомобил “Нисан“ с рег. № ****** и в този смисъл не възниква каквото и
да било съмнение по отношение на вменения фактически състав. По отношение на възражението, че не
е било извършено разследване на спорните обстоятелства, предвид подаденото
възражение срещу акта за установяване на административно нарушение, ВРС е
приел, че по административно наказателната преписка се съдържа обилен материал
– обяснения, докладна записка, справка по ЗДП, протокол за ПТП, снимков
материал и изготвена подробна справка от комисия, от които е видно че противно
на твърдението на въззивника, по постъпилото възражение е било проведено
задълбочено разследване на спорните обстоятелства. Отхвърлено е и възражението
на въззивника, че паркингът на магазин „*****“ не е част от бул. „Цар Освободител“
и не е част от пътната мрежа, отворена за обществено ползване, поради което и
контролните органи не са притежавали компетентност по силата на ЗДП. В тази
връзка са изложени мотиви с които въззивният съд е приел, че мястото на
извършване на нарушенията представлява паркинг, отворен за обществено ползване,
при което всички участници в движението на територията му следва да се
съобразяват с установените правила за движение със ЗДП. По възраженията за маловажност
на случая ВРС е установил, че същият не показва по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – установена е
завишена степен на обществена опасност на извършителя, съдът намери, че
правилно не е бил съотнесен към хипотезата на чл.28 от ЗАНН. С произнасянето си
с наказателно постановление наказващия орган достатъчно ясно и категорично е
посочил волята си, че се касае за административни нарушения които следва да
бъдат санкционирани по силата на закона, поради което и според настоящия
съдебен състав не е било необходимо излагане на мотиви защо не е приета квалификация на деянията като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция възприема изцяло изводите на районния съд от фактическа и правна
страна. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна
проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 от НПК,
приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. ВРС подробно и задълбочено е обсъдил
в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и
в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност.
Настоящият
тричленен касационен състав на Административен съд - Варна споделя изцяло
доводите на ВРС, че вписването в НП на л.а. „Ходна- Акорд“, като управляван от жалбоподателя
не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не нарушава
правото на защита. В обстоятелствените части на АУАН и НП се сочи, че
нарушението е извършено при управлението на лек автомобил “Нисан“ с рег. № ******. Изписването в АУАН и в НП, че
касаторът е водач на друг лек автомобил сочи наличие на пропуск, но по никакъв
начин не влияе върху изводите относно съставомерността на деянията, тъй като от
съдържанието на двата акта несъмнено може да се изведе извод, че
административнонаказателната отговорност спрямо него е ангажирана по обвинение
за нарушения при управление на лек автомобил
“Нисан“ с рег. № *******.
Изцяло
се споделят и съображенията на въззивния съд относно мястото на извършване на
нарушенията и неговият статут на път за обществено ползване. Общоизвестно е
обстоятелството, че мястото на извършване на нарушенията представлява паркинг,
отворен за обществено ползване, при което всички участници в движението на
територията му следва да се съобразяват с установените правила за движение със
ЗДвП.
Правилни
са и съображенията на ВРС за липса на маловажност
в случая и че същият не показва по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – установена е завишена
степен на обществена опасност на извършителя, както и че с произнасянето си с
наказателно постановление наказващия орган достатъчно ясно и категорично е
посочил волята си, че се касае за административни нарушения които следва да
бъдат санкционирани по силата на закона, поради което не е било необходимо
излагане на мотиви защо не е приета квалификация на деянията като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Показанията
на разпитания пред ВРС св. Т.,
който е очевидец на ПТП по недвусмислен начин установяват осъществяване
съставите и на двете нарушения, за които спрямо жалбоподателя е била ангажирана
административнонаказателна отговорност. От показанията на свидетеля по
безсъмнен начин се установява извършена от касатора маневра по паркиране на
управлявания от него автомобил на нерегламентирано за това място, при което
същият е застрашил останалите участници в движението от една страна, така и
извършването на ПТП с незначителни материални щети. Установени бяха от
показанията му и обстоятелствата свързани с неспазване на дължимото съобразно
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП поведение на водача. Съдът намира, че изложените от
св. Т.
в съдебното заседание пред въззивния съд обстоятелства, за това че
жалбоподателят М. е напуснал произшествието без да спре и да установи
последиците от ПТП, както и че неколкократно е бил викан по вътрешната уредба
на магазин „******“
да се яви до автомобила си са установени безсъмнено във въззивното производство.
Ето защо не се споделят възраженията на касатора за неправилно възприета от
въззивния съд фактическа обстановка. Още повече, че показанията на този
свидетел кореспондират изцяло с показанията на св. М., който посетил местопроизшествието и
пряко възприел състоянието на двата автомобила и е снел обясненията на техните
водачи и очевидеца на ПТП. Показанията на разпитаните свидетели са в унисон с останалите
доказателства по делото – обяснения;
протокол за ПТП; надлежно съставен АУАН и снимков материал.
Настоящият
състав на съда не споделя доводите на касатора за нарушение на процесуалните
правила с оглед на това, че въззивния съд не е уважил искането му за назначаване
на СТЕ. От искането на касатора обективирано в протокола от съдебното заседание
пред въззивната инстанция и от оспорванията направени в касационната жалба
става ясно, че с това доказателствено искане същият цели установяване вида и
размера на щетите от ПТП. В случая обаче, административнонаказателната
отговорност е ангажирана по обвинение за това, че с опита си да паркира на
нерегламентирано място М. е създал опасност и пречки за движението, поставил е
в опасност живота и здравето на хората и е причинил имуществени вреди – чл. 5,
ал. 1 ЗДвП. Без значение за съставомерността на тези деяния, се явяват вида и
размера на щетите. В производството пред въззивната инстанция е бил събран
доказателствен материал – свидетелски показания, обяснения на участници и
свидетели, докладна записка, справка по ЗДвП, протокол за ПТП, снимков материал
и изготвена подробна справка от комисия, които сочат, че от страна на ВРС е било проведено задълбочено
разследване на спорните обстоятелства.
По
тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 1205/10.08.2020 г.,
постановено по НАХД № 957/2020 г. по описа
на Варненски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.