РЕШЕНИЕ
№261
Стара
Загора, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно
дело № 205 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Т.И.Т. *** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-0284-000146 от 22.03.2023 г.,
издадена от мл.
инспектор ПК в РУ Казанлък при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Т.И.Т. е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), а
именно – лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****, за срок от 6 (шест) месеца, считано от 22.03.2023 г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт (АА) по съображения за постановяването му в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че към 22.03.2023 г. – датата на извършване на
административното нарушение, във връзка с което е наложена процесната ПАМ,
жалбоподателката не е била водач, на когото свидетелството за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) е
отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, а е била водач, който не носи
притежаваното от него и валидно за категорията управляван автомибил
свидетелство за управление. Направено е искане за отмяна
на обжалваната ЗППАМ. Претендират се разноски.
Ответникът – мл. инспектор ПК в РУ Казанлък при ОД на МВР гр. Стара Загора, оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна по
административно-правния спор следното:
Със ЗППАМ № 23-0284-000119 от 11.03.2023
г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ Казанлък при ОД на МВР гр. Стара Загора
– л. 19, на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП на жалбоподателката
е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС, считано от
11.03.2023 г. до представяне на сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобилистите. Като фактическо основание за издаването й са
изложени обстоятелствата, констатирани с акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия GA, № 923101 от 11.03.2023 г. – л. 20, според
които на 11.03.2023 г. в гр. Казанлък жалбоподателката е управлявала моторно
превозно средство (МПС) –
лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****, който не е бил спрян от движение и за който
към момента на проверката не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобилистите. Налице е и изрично позоваване на АУАН. В
последния е отразено още, че при съставянето му е иззето СУМПС на
жалбоподателката. ЗППАМ е връчена на жалбоподателката на същата дата и по
делото не са налице данни, а и не се твърди да е била обжалвана.
След извършване на нарушението, за което
е бил съставен АУАН, серия GA,
№ 923101 от 11.03.2023 г. и издадена ЗППАМ № 23-0284-000119
от 11.03.2023 г., за лек автомобил „БМВ“ с рег. № **** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ автомобилистите с начало на
застрахователно покритие от 00:00 часа на 13.03.2023 г. – л. 6, като по делото
не са налице данни, а и не се твърди застрахователната полица да е била
представена на органа, издал ЗППАМ № 23-0284-000119 от 11.03.2023 г. –
твърдението в жалбата е, че тя е била представена на контролните органи при и
във връзка с извършена на жалбоподателката проверка на 22.03.2023 г.
На 22.03.2023 г. на жалбоподателката е съставен АУАН, серия
GA, № 923107 от 22.03.2023 г. – л. 16,
за извършено на 22.03.2023 г. в гр. Казанлък нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС – лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****,
нейна собственост, след като СУМПС й е било временно отнето на основание чл.
171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП със ЗППАМ № 23-0284-000119 от 11.03.2023 г.
С обжалваната ЗППАМ № 23-0284-000146 от 22.03.2023
г., издадена от мл. инспектор ПК в РУ Казанлък при ОД на МВР гр. Стара Загора –
л. 15, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателката е наложена
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС (лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ****) за срок от 6 (шест) месеца, считано от 22.03.2023 г. Като
фактическо основание за издаването й са изложени обстоятелствата, констатирани
с АУАН, серия GA, № 923107 от 22.03.2023 г., с изрично
позоваване на него. ЗППАМ е връчена на жалбоподателката на
22.03.2023 г.
По делото няма спор, че лек автомобил
„БМВ“ с рег. № **** е собствееност на жалбоподателката, а според писмо рег. №
284000-22846 от 29.06.2023 г. на ВПД Началник на РУ Казанлък при ОД на МВР гр.
Стара Загора – л. 36, към 22.03.2023 г. СУМПС на жалбоподателката, отнето й със
ЗППАМ № 23-0284-000119 от 11.03.2023 г., не й е било върнато, като в тази
насока са и данните, отразени в справката за нарушител/водач – л. 24.
Като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, съдът намира, че изложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена от активно легитимирано лице – адресат на оспорения
акт,
против подлежащ на съдебен контрол АА
и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество,
жалбата е
неоснователна.
Оспорената
ЗППАМ
е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла
на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – мл. инспектор ПК в РУ
Казанлък при ОД на МВР гр. Стара Загора, изрично оправомощен за това със заповед № 349з-54
от 07.01.2022 г. на Директора на
ОД на
МВР гр. Стара Загора – л. 22, в изискуемата писмена форма и съдържа
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически
и правни основания за издаването й, като в тази насока е
налице и позоваване на съставен АУАН, поради което установяванията, съдържащи
се в последния, съставляват и фактически основания за издаване на заповедта, дори
и в нея да не бяха посочени такива, а именно – на 22.03.2023 г. в нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП жалбоподателката е управлявала собствения си лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ****, след като СУМПС й е било временно отнето на
основание чл. 171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП със ЗППАМ № 23-0284-000119 от 11.03.2023
г. Посочените фактически основания се подкрепят от събраните доказателства и се
субсумират от хипотезата на визираното в ЗППАМ правно основание за издаването й
– чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради
което обжалваната заповед се явява и материално законосъобразна. Доводът на
жалбоподателката за протиивното – че към 22.03.2023 г. не е била водач, на
когото СУМПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, не само че не кореспондира
със събраните доказателства, но и се опровергава от тях. Съдът не
установи и допуснати в хода на административното
производство по издаване на оспорената заповед нарушения
на административнопроизводствените правила, които да са
с характер
на
съществени и да обусловят формирането на извод за незаконосъобразност на акта
на това основание, а и такива не се твърдят. Целта
на приложената ПАМ е посочена в хипотезата на чл. 171 от ЗДвП и е в интерес на
обществото – за осигуряване безопасността на движението и за преустановяване на
административни нарушения, а прилагането й от административния орган е при
условията на обвързана компетентност, поради което и тъй като жалбоподателката не
ангажира доказателства, установяващи засягане на нейните права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на приложената ПАМ или
че с последната могат да й бъдат причинени вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел, съдът намира, че с оспорения акт не е нарушен принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК и същият не е издаден при несъответствие с целта
на закона.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената ЗППАМ, като издадена
от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административно-производствените правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна и
жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.И.Т., ЕГН **********,***, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0284-000146 от 22.03.2023 г.,
издадена от мл. инспектор ПК в РУ Казанлък при ОД на МВР гр. Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.