Решение по дело №322/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 160
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20225610200322
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. гр. Д.град, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Ст. Маринов
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от И. Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200322 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – П. Д. П. от с.Равно поле, ул.“Чекалска“2, ЕГН **********, е
останал недоволен от наказателно постановление № 21-0254-000917/20.10.2021г. на ВПД
Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което за това, че на 13.08.2021г. около
05:50 часа в гр.Д.град на бул.“Трети март“ до №4 управлява като ползвател в посока север-
юг л.а. марка "Киа Карнивал" с рег.№ *****, като при проверката е констатирано, че
водачът на л.а. управлява автомобила след като е прекратена регистрацията по чл.143, ал.15
от ЗДвП - 20.04.2020г., не представя СУ на МПС и КТ, с което за виновното нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Із-
2539/17.12.2012г. са му отнети общо 10 точки.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за
извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя поддържа жалбата си. Счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, моли за отмяна на същото.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Д.град- редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Д.град - редовно призовани, не изпращат представител
и не вземат становище по жалбата.
1

Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 13.08.2021г. полицейските служители К. К. и И. К.-служители при РУ-МВР-Д.град,
изпълнявали служебните си задължения. Около 05,50 часа същите спрели за проверка
движещият се в гр.Д.град, по бул.“Трети март“ до номер 4 в посока юг, лек автомобил. При
проверката установили, че лекият автомобил е „Киа Карнивал“ с рег.№ *****, управляван
от настоящия жалбоподател П. П..
В хода на проверката било установено, че управлявания от П. автомобил „Киа Карнивал“ е
със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от
20.04.2020г., поради неизпълнение на задължението в двумесечен срок от придобИ.ето да
регистрира превозното средство.
Така на водача П. П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№248333/13.08.2021г. за извършено нарушение по чл.140, както и на чл.100, ал.1 от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта, без да описва възражения.
На 20.10.2021г. било издадено процесното наказателно постановление № 21-0254-000917 на
ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което за виновното нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на водача П.
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба
№ Із-2539/17.12.2012г. са му отнети общо 10 точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.П. на 06.07.2022г. – видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена от адм.-наказващия
орган на 12.07.2022г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 14-
дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани
с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“.
В случая обаче, управляваният от жалб.П. автомобил е с описани регистрационни номера-
т.е. един от изискуемите елементи на нарушението не е налице. Следва да се подчертае, че
изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не
алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на
2
единия от елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде
пренебрегнат с описанието за хипотезата на предложение първо от текста.
Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по време, място,
начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя, като при описание на самото
нарушение следва да бъдат установени и описани всички обстоятелства- имащи значение за
самото нарушение. Установената фактическа обстановка следва да е отнесена към
правилната материална норма, която е нарушена, а в последствие правилно отнесена и към
санкционната норма, въз основа на която е наложено съответното адм.наказание.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв
начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че може да бъде
дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да регистрира автомобила в
двумесечен срок.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки,
че управлява дерегистриран лек автомобил.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да
бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил
състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било
данни за уведомяването му. Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за
прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.15 от ЗДвП гласи: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство..“. Т.е. тази дерегистрация се
извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин водачът. На практика липсват
данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но също така това са обстоятелства,
подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно
производство. При липса на уведомяване на водача, остава неясен въпросът за субективния
елемент за извършване на нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането
на автомобила му, знае конкретната дата от която е дерегистриран и въпреки това е
тръгнал да го управлява.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
3
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено
или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното
нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и
несъответствие между описана като нарушена материална норма и санкционна такава.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото
му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
Водим от горното, Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0254-000917/20.10.2021г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което на П. Д. П. от с.Равно поле, ул.“Чекалска“2,
ЕГН **********, за това, че на 13.08.2021г. около 05:50 часа в гр.Д.град на бул.“Трети
март“ до №4 управлява като ползвател в посока север-юг л.а. марка "Киа Карнивал" с рег.№
*****, като при проверката е констатирано, че водачът на л.а. управлява автомобила след
като е прекратена регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП - 20.04.2020г., не представя СУ на
МПС и КТ, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест)
месеца, а на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. са му отнети общо 10 точки - като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – П.Д.П. от с.Равно поле, ул.“Чекалска“2, ЕГН **********, е останал
недоволен от наказателно постановление № 21-0254-000917/20.10.2021г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 13.08.2021г. около 05:50
часа в гр.Димитровград на бул.“Трети март“ до №4 управлява като ползвател в посока
север-юг л.а. марка "Киа Карнивал" с рег.№ *****, като при проверката е констатирано, че
водачът на л.а. управлява автомобила след като е прекратена регистрацията по чл.143, ал.15
от ЗДвП - 20.04.2020г., не представя СУ на МПС и КТ, с което за виновното нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Із-
2539/17.12.2012г. са му отнети общо 10 точки.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за
извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя поддържа жалбата си. Счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, моли за отмяна на същото.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.

Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 13.08.2021г. полицейските служители К.К. и И.К.-служители при РУ-МВР-
Димитровград, изпълнявали служебните си задължения. Около 05,50 часа същите спрели за
проверка движещият се в гр.Димитровград, по бул.“Трети март“ до номер 4 в посока юг, лек
автомобил. При проверката установили, че лекият автомобил е „Киа Карнивал“ с рег.№
*****, управляван от настоящия жалбоподател П.П..
В хода на проверката било установено, че управлявания от П. автомобил „Киа Карнивал“ е
със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от
20.04.2020г., поради неизпълнение на задължението в двумесечен срок от придобиването да
регистрира превозното средство.
Така на водача П.П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№248333/13.08.2021г. за извършено нарушение по чл.140, както и на чл.100, ал.1 от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта, без да описва възражения.
На 20.10.2021г. било издадено процесното наказателно постановление № 21-0254-000917 на
ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за виновното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, на водача П. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. са му отнети общо 10 точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.П. на 06.07.2022г. – видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена от адм.-наказващия
орган на 12.07.2022г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 14-
дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
1
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани
с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“.
В случая обаче, управляваният от жалб.П. автомобил е с описани регистрационни номера-
т.е. един от изискуемите елементи на нарушението не е налице. Следва да се подчертае, че
изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не
алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на
единия от елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде
пренебрегнат с описанието за хипотезата на предложение първо от текста.
Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по време, място,
начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя, като при описание на самото
нарушение следва да бъдат установени и описани всички обстоятелства- имащи значение за
самото нарушение. Установената фактическа обстановка следва да е отнесена към
правилната материална норма, която е нарушена, а в последствие правилно отнесена и към
санкционната норма, въз основа на която е наложено съответното адм.наказание.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв
начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че може да бъде
дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да регистрира автомобила в
двумесечен срок.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки,
че управлява дерегистриран лек автомобил.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да
бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил
състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било
данни за уведомяването му. Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за
прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.15 от ЗДвП гласи: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство..“. Т.е. тази дерегистрация се
извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин водачът. На практика липсват
данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но също така това са обстоятелства,
подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно
производство. При липса на уведомяване на водача, остава неясен въпросът за субективния
елемент за извършване на нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането
на автомобила му, знае конкретната дата от която е дерегистриран и въпреки това е
тръгнал да го управлява.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
2
извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено
или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното
нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и
несъответствие между описана като нарушена материална норма и санкционна такава.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото
му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
Водим от горното, Съдът постанови решението си.

3