Решение по дело №4442/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр.София, …………..2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV-ти въззивен състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

 ЧЛЕНОВЕ:АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                              ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Ирина Арменова, разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 4442 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

 

С присъда от 06.06.2018 г. постановена по НОХД № 6006/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав подсъдимата Г.Т.Н. с ЕГН ********** е призната за НЕВИНОВНА в това, че за времето от 01.09.2009 г. до 28.09.2009 г. в гр. София, ж.к. ******, в офис на фирма „Близу Медиа енд Броудбенд” ЕАД гр.София, правоприемник на фирма „К.” ЕАД гр.София, в качеството си на длъжностно лице - продавач-консултант телекомуникационни услуги, присвоила чужди пари /отчитала по-малки суми от отразените във вносните бележки/, като присвоявала разликата от тях в размер на общо 6907,77 лв. /шест хиляди деветстотин и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, собственост на „Близу Медиа енд Броудбенд“ ЕАД гр.София, правоприемник на фирма „К.” ЕАД, които са й били поверени да ги управлява в това й качество, съгласно трудов договор №440/01.01.2006г., допълнително споразумение №701/20.08.2009 г. към трудов договор №440/01.01.2006 г. и длъжностна характеристика, а именно: своевременно да предава счетоводната информация и документация, както и събраните парични суми на „специалист работа с клиенти“, да обработва всички първични счетоводни документи - касова книга, касови бележки, приходни и разходни касови ордери, да приема плащанията на клиентите за услугите, които ползват от дружеството, поради което на основание чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.201 НК.

 

С присъдата съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

 

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, който се иска отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимата. В протеста не се иска събиране на доказателства.

 

В разпоредително заседание на 11.10.2018 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

 

В открито заседание по делото пред въззивния съд, подсъдимата Г.Н., редовно уведомена, не се явява. Представлява се от назначеният й служебен защитник - адв. Б.. С оглед на това за същата е проведено задочно въззивно производство в хипотезата на чл. 269, ал.3, т.4, б. „в“ от НПК.

 

Представителят на СГП поддържа протеста. Сочи, че събраните и проверени  доказателства по делото подкрепят обвинението, а като е оправдал подсъдимата, първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на доказателствения материал. Моли да се отмени постановената от първоинстанционният съд присъда и да се постанови нова осъдителна такава.

 

Служебният защитник на подсъдимата Н. - адв. Б., оспорва въззивния протест и желае потвърждаване на атакувания съдебен акт. Намира, че в първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения, както и че СРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, относими към предмета на делото. Поддържа извода на районния съд за недоказаност на обвинението, поради което желае потвърждаване на протестирания съдебен акт.

 

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, както и доводите и възраженията, направени в съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

 

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

 

За да постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по надлежния ред събраните пред него и на досъдебното производство относими доказателства, а именно:  гласни доказателствени средства – показанията на св. А.Й.И./ както и тези прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК/;писмените доказателствени средства – трудов договор № 440/01.11.2006г. и допълнително споразумение към него от 20.08.2009г., длъжностна характеристика, копие от протокол за сдаване и приемане на каса от 17.08.2009г., копие от трудова книжка, копие от констативен протокол от 29.09.2009г., справка за съдимост на подсъдимата; способи на доказване – заключението на съдебно- счетоводна и оценителна експертизи.

 

Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.

 

С оглед на горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи следното:

 

Въз основа на трудов договор №440/ 01.01 2006 г. и допълнително споразумение №701 към трудовия договор от 20.08.2009 г. подсъдимата Н. заемала длъжността „продавач-консултант телекомуникационни услуги при „Близу Медиа енд Броудбенд” ЕАД /правоприемник на „К.”ЕАД/. Работното й място било в офиса на дружеството, находящ се в гр. София, ж.к.”******. Съгласно длъжностната характеристика, Н. имала задължението своевременно да предава счетоводната информация и документация, работа с клиенти парични суми, да обработва всички  първични счетоводни документи - касова книга, касови бележки, приходни и разходни касови ордери, както и да приема плащанията на клиентите, които ползват услугите на дружеството. С протокол от 17.08.2009 г.  подс. Н. приела касата със съответната наличност от 694.94 лв., били й зачислени цифров приемник, конакс карта с персонален номер, касова книга, касови бележки /сторно/, личен печат на каса №177 и кръгъл печат. В изпълнение на служебните си задължения и съобразно създадената в търговското дружество практика, всеки работен ден подсъдимата приемала плащания от абонатите на дружеството в брой и ги отразявала в „Билинг системата”, свързана с касов принтер. Подс.Н. съставяла инкасов паричен опис всеки ден, който подписвала. Събраните парични суми, ведно с описа предавала на служители от инкасовата фирма „ЮСИС” ООД, които издавали писмени потвърждения за получена ценна пратка, в която се подписвала. Тези потвърждения били и вносни бележки, с които„ЮСИС” ООД превеждала така инкасираните суми по банковата сметка на дружеството в „Първа инвестиционна банка” АД, с която дружеството имало договор. Отделно от това, в края на всеки работен ден, подсъдимата Н. изпращала електронни съобщения до технически асистент свидетелката Д.И.с размера на отчетената инкасо сума .

 

На 29.09.2009 г. подсъдимата не дошла на работа, като заявила на свидетелката И., че повече не желае да работи в дружеството и е оставила ключовете в съседен офис.

 

На същата дата бил съставен Констативен протокол , като комисия, в състава на която участвала и свидетелката И., в качеството й на „мениджър продажби Регион Изток”, извършила проверка за периода от 01.09.2009 г. до 28.09.2009 г. Констатирано било следното: оборот по билинг и фискален принтер - 21 442,17 лв.; налични парични средства - 1 175,40 лв.; сума по отчетени бележки към „ПИБ” - 13 360 лв., като е отразено, че комисията е установила липси в размер на 6 906, 77 лв., както и липсата на Касовата книга.

 

Били поискани обяснения от Н., че за периода от 01.09.2009 г. до 28.09.2009 г. подавала невярна информация, като е водила двойна сметка на касата, отчитайки по-малки суми, а свидетелката И. изпращала отчети с по-големи суми, които реално е трябвало да отчита, за да има съответствие при засичане на касата.

 

Оформена била трудовата й книжка с прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.326 КТ, считано от 09.10.2009 г. арг. данни от ТД на НАП.

 

На 09.11.2009 г. дружество „К.” ЕАД подало жалба до СРП и било образувано досъдебно производство №15242/09 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр.НСН №229/2012 г. по описа на СРП.

 

Подсъдимата Г.Т.Н. е родена на *** *** българка, български гражданин, със средно образование, разведена. Същата е неосъждана.

 

От заключението на изготвената по време на досъдебното производство счетоводна експертиза се установява, че присвоените парични суми са в размер на 9438,33 лева, като сумата произлиза от неотчетени парични средства от реализираните дневни обороти.

 

От заключението на изготвената по време на досъдебното производство оценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи е 6 907,77 лева.

 

Първата инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. Фактическите констатации на съда са вследствие на внимателен и задълбочен анализ на гореописаната доказателствена съвкупност. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не, с които настоящият съдебен състав напълно се солидаризира, поради което не намира за необходимо да преповтаря в настоящите мотиви.

 

Първостепенния съд въз основа на направения анализ на доказателствата и доказателствените средства правилно е приел за безспорно установено, че по силата на трудов договор между подсъдимата и „Близу Медиа енд Броудбенд” ЕАД /правоприемник на „К.”ЕАД/, същата е била назначена на длъжност „продавач-консултант телекомуникационни услуги“. По силата на така сключения трудов договор на подс. Н.  са й били поверени инкриминираните вещи, като съгласно длъжностната характеристика тя имала задължението своевременно да предава счетоводната информация и документация, работа с клиенти парични суми, да обработва всички  първични счетоводни документи - касова книга, касови бележки, приходни и разходни касови ордери, както и да приема плащанията на клиентите, които ползват услугите на дружеството.

 

Въззивният съд изцяло се солидаризира с решението на СРС да кредитира показанията на св. А.И. , от които се съдържат изчерпателни данни за работата на подсъдимата, относно изпълняваните от нея функции  и задължения.

 

Правилно и обосновано съдът не е кредитирал заключението на изготвената първоначална счетоводна експертиза, която е изготвена при липса на първични счетоводни документи, както и че представените от ЮЛ отчети за получени суми са непълни, обхващащи периода от 10.09.2009г. до 28.09.2009г., който период е и различен от инкриминирания такъв.

 

За  изяснява на обстоятелствата по делото правилно първоинстанционният съд е допуснал и назначил повторна СИ , но по независещи от съда причини същата не е била изготвена.

 

Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл.12, ал.1, чл. 18 и чл.19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и на събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства.

 

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав, също както и контролирания намира, че не се установява по несъмнен начин подсъдимата Н. да е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й с обвинителния акт престъплението по чл.201, ал.1 НК.

 

Правилни, законосъобразни и изцяло споделени от въззивния съд са и правните изводи на районния съд. Същите са в насока за недоказаност на авторството на  деянието. Правилно СРС е преценил, че в съдебното производство не са събрани доказателства, от които да се установява, че на описаните в обвинителния акт място и време, подсъдимата Н. е присвоила движими вещи, поверени й в качеството на длъжностно лице да ги пази, както и да се е разпоредила със същите в свой или чужд интерес.

 

Несъмнено в случая е, че подсъдимата се явява годен субект на престъплението по чл. 201 от НК, доколкото тя към инкриминираната дата е притежавала качеството „длъжностно лице“  по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК по силата на сключения между нея и дружеството трудов договор.

 

Недоказано по делото остава осъществяването на изпълнителното деяние от страна на подсъдимата, което е задължителен признак за съставомерността на деянието от обективна страна. От доказателствената съвкупност не би могло да се направи единственото и обосновано заключение, че именно подсъдимата е присвоила инкриминираните вещи, извършвайки с тях разпоредителни действия в свой или чужд интерес. На първо място  липсата на водено електронно счетоводство /или налична Касова книга/,  са пречели да бъде проверена сметка 501, чрез която са се отчитали постъпилите и изплатени в брой парични средства, както и наличността в касата. Всички касови операции са се оформяли въз основа на първични счетоводни документи, а такива на практика липсват. Съществуват само и единствено такива създадени за улесняване работата на дружеството, а именно инкасов паричен опис, потвърждение за получена пратка, данни от „Билинг система“. Данните от „Билинг система”, с която е работило дружеството към инкриминирания момент обаче отразяват плащанията само за месечния период, а не на дневния такъв, респ. какви сума за постъпвали от абонати за конкретен ден. Те не дават отговор на въпроса защо липсва отчитане на парични суми за част от инкриминирания период /10 дни/, както и по каква причина на няколко дати на инкасо са предадени в повече суми, от тези отчетени по касовия апарат  напр. за дните 07.09.2009г., 08.09.2009 г., 09.09.2009 г., 10.09.2009 г., 25.09.2009 г.

 

От друга страна по делото не са установени каквито и да било разпоредителни действия на подсъдимата с инкриминираните вещи било в свой или чужд интерес. Поради тези съображения обвинението остана недоказано от обективна страна.

 

Поради липса на доказани частни съставомерни признаци от обективна страна, принципно безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от субективна страна. Въпреки това, с оглед пълнота на изложението, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че по делото е налице неопределим доказателствен дефицит и относно субективната страна у подс. Н. за твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. С оглед събрания по делото доказателствен материал, по никакъв начин не се установява наличието на такова съзнание у подсъдимото лице.

Съобразно нормата на чл. 303, ал.1 НПК – присъдата не може да почива на предположения, когато въпреки предприетите от съдът възможни и необходими процесуално – следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице е останало недоказано, единствено законосъобразен краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия към него, породени от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална последица е постановяването на оправдателна присъда. Правилно решаващият съд е постановил такава за подс. Н., след като твърдяната в обвинителния акт фактическа обстановка е останала недоказана от събраните и проверени по делото доказателства, при съблюдаване на принципа на чл.13, ал.1 НПК за разкриване на обективната истина.

 

С оглед оправдателния характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК