№ /17.07.2020 година., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1296 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалбата на В.Г.Д. *** срещу Заповед № 20-0819-000907/03.06.2020 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с която е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДП.
Жалбоподателят твърди, че принудителната административна мярка е наложена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че органът не е изяснил фактическата обстановка. Твърди, че забавата от 10 минути да се яви за изследване в МБАЛ „Света Анна“ се дължи на комплексни причини – засилен трафик, отдалечеността на лечебното заведение, наличието на спешни случаи. Моли съда при произнасянето си да съобрази резултата от химическата експертиза, от която се установява съдържание на алкохол в кръвта 0,26 промила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Моли съда да съобрази въведените противоепидемични мерки и да приеме, че забавата от 10 минути е обективна, поради което химическата експертиза е годно доказателствено средство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Заповед № 20-0819-000907/03.06.2020 година, издадена от началника на група в Сектор “Пътна полиция” при Областен отдел на Министерство на вътрешните работи е връчена на жалбоподателя на 08.06.2020 година, поради което подадената на 12.06.2020 година жалба е в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, приложим по препращане от чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.
Между страните не се спори, а се и установява от представения акт за установяване на административно нарушение, представляващ официален свидетелстващ документ, че на 03.06.2020 година в гр. Варна, в 09,18 часа, на Аспаруховия мост, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство „Форд Ескорт“ с регистрационен № В **** СК. При извършена от контролните органи проверка с техническо средство „Дрегер“ за установяване употреба на наркотични вещества е установено 0,56 промила съдържание на алкохол в кръвта. На жалбоподателя е издаден талон за кръвно изследване № 0039819. Видно от отбелязването върху талона материалът за изследване е даден в 10,20 часа. Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо средство в кръвта № 482/04.06.2020 година съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0,26 промила.
Жалбоподателят се домогва да установи, че пробата е взета със закъснение, поради отдалечеността на лечебното заведение – МБАЛ „Света Анна“ от място на извършване на проверката – Аспарухов мост, както и поради въведените противоепидемични мерки, които са забавили влизането му в болницата и наличието на спешни случаи.
Съдът намира, че контролният орган е изпълнил задължението си по чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) и е вписал в талона за изследване срока на явяване – до 45 минути, като е съобразил, че МБАЛ „Света Анна“ е най-близкото до Аспарухов мост лечебно заведение на територията на гр. Варна, в което се намира място за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Органът не е използвал възможността по чл. 6, ал. 7 от Наредбата, като е преценил, че придвижването до лечебното заведение е напълно възможно в срока по чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за забавата. Отделно от това в талона за изследване не е отбелязано наличието на обективна причина за вземането на кръв след указания срок за явяване, каквото е задължението на медицинския специалист по чл. 15, ал. 5 от Наредбата.
Извършеното изследване извън указания в талона за изследване срок е негодно доказателствено средство, поради което правилно органът е приел показанията на техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта, арг. чл. 15, ал. 6 от Наредбата.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, арг. чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно посочената разпоредба ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Със Заповед № 8121з-1542/09.12.2016 година (л. 4 от административната преписка) министърът на вътрешните работи е определил службите за контрол, сред които са Областните дирекции, а със Заповед № 3635з-2747/20.07.2017 година, т. І, 1.2 (л. 3 от административната преписка) директорът на Областна дирекция - Варна на Министерство на вътрешните работи е оправомощил началника на Сектор „Пътна полиция“ да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки.
Съдът намира, че издателят на акта е обективирал разбираема воля. В обстоятелствената част на заповедта е налице описание на всички елементи от фактическия състав на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДП. Отделно от това заповедта препраща към съставения на 03.06.2020 година акт за установяване на административно нарушение (л. 5 от административната преписка). В обстоятелствената част на заповедта липсват мотиви за срока на налагане на мярката, но доколкото същия е определен под условие – до приключване на въпроса за отговорността, съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Предвид горното съдът намира, че оспорения акт е издаден при спазване на процесуалните правила.
Фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б" от ЗДП изисква установяването на управление на моторно превозно средство от лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Адресат на принудителната административна мярка е водачът на моторното превозно средство, който е отказал извършването на проверката.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, арг. чл. 12 и 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Д., ЕГН ********** *** срещу Заповед № 20-0819-000907/03.06.2020 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция в Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с която е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: