Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261315 26.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХІ граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря
Катя Грудева
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 21172 по
описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В.Н.Р., ЕГН **********
против Т.Г.А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 3473/2019 г. на ПРС, 1 н.с., е
признат за виновен в това, че на …, на ул. „.., е казал нещо унизително за
честта и достойнството на ответницата в нейно присъствие – „Ей, …., кой те пита
теб?“, „Мен не ме интересува твоето мнение“, „…..“ – престъпление по чл. 146,
ал. 1 НК, но доколкото е отвърнал с изразите веднага, след като ответницата му
нанесла обида с думите „…“, на осн. чл. 146, ал. 2 НК, двамата били освободени
от наказание. Бил осъден да плати на А. сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
плащане.
Тъй
като твърди честта и достойнството му да са били обругани от ответницата с
отправените изрази, се моли за осъждането й да плати обезвреда в размер на 600 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от
26.02.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т.Г.А., с който оспорва твърденията
в исковата молба. Заявява, че дори да е била налична реторсия, тя изключвала
присъждането на неимуществени вреди, тъй като в гражданско – правен смисъл било
налице такова съпричиняване от ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при което
той сам е предизвикал и е автор на травматична незаконосъобразна ситуация. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на главния иск, ищецът следва да
докаже положителните факти, от които извлича
благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /отправяне на обидни реплики,
посочени в исковата молба/; причиняване на описаните неимуществени вреди; пряка
и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на
претендираното обезщетение.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват
претендираното вземане, в т.ч. възражението си за съпричиняване, като при
установяване на горните елементи от
ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
От приложеното н.ч.х.д. № 3473/2019
г. на ПРС, І н.с., се установява, че с влязла в законна сила присъда, съдът е
признат ищецът В.Н.Р., за виновен в това, че на …., на ул. „..“ № …, е казал
нещо унизително за честта и достойнството на ответницата Т.Г.А., в нейно
присъствие – „Ей….., кой те пита теб?“, „…., мен не ме интересува твоето
мнение“, „….“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, но доколкото е отвърнал с
изразите веднага, след като ответницата Т.А. му е била нанесла обида с думите „….“,
на основание чл. 146, ал. 2 НК, двамата са освободени от наказание. Със същата
присъда, В.Н.Р. е осъден да заплати на Т.Г.А., сумата от 1000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното плащане.
От показанията на свидетеля В. Г.
Г. (с. на ищеца) се установява, че инцидентът се е отразил на м. й – станало му
много тежко, д. му и з. му все още му се подхилкват, че го нарекла ответницата
с тези думи– „…“, „.“ и
„.“. Тъй като се разчуло в селото и на работата му, близо пет - шест месеца не
контактувал с нея и д. си, затворил се в себе си. Взимал „валидол“ от
притеснение.
Въпреки
близките отношения, съдът прецени показанията съобразно нормата на чл. 172 ГПК
и счете, че същите следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и
непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани доказателства.
От показанията на свидетеля Г. Д.
Б. се установява, че ищецът го глождило, че ответницата го обидила пред д. му.
Твърди, че от колежките на ищеца
разбрал, че след инцидента, последният станал мълчалив, с никой не говорил,
променил се – не бил същият, станал стиснат, не бил този В., който се майтапил
с колеги.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Г. Д. Б.,
като ясни, последователни и непосредствени.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Фактическият състав на
непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи:
деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва да бъдат установени от ищеца по
исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е
противоправно, необходимо е това деяние да
нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение.
Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост,
явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма.
С влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 3473/2019 г. на ПРС, І
н.с., е признат ищецът В.Н.Р., за виновен в това, че на …. ок. .. часа, в с. …,
е казал нещо унизително за честта и достойнството на ответницата Т.Г.А., в
нейно присъствие – „Ей, к., кой те пита теб?“, „…“, „…“ – престъпление по чл.
146, ал. 1 НК, но доколкото е отвърнал с изразите веднага, след като
ответницата Т.А. му е била нанесла обида с думите „….“, на основание чл. 146,
ал. 2 НК, двамата са освободени от наказание. Със същата присъда, В.Н.Р. е
осъден да заплати на Т.Г.А., сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
плащане.
С
оглед нормата на чл. 300 ГПК, постановената от наказателния съд присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на
деянието, относно дали то е извършено (вкл. обстоятелствата, обективирани в
нея, за които е създадена СПН/отправени изрази на конкретната дата); неговата
противоправност и виновността на дееца.
Тъй като настоящият граждански съд е сезиран с искове за
обезщетяване на причинените от същото деяние вреди, обстоятелствата, че прекият
извършител е причинил виновно на ищеца посочените в присъдата, отправени обидни
изрази, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.
При това положение всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, са налице. Още повече, че за
възникване на деликтната отговорност важи презумпцията за вина – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само, че не се
оборва от данните по делото, но и безспорно се установява от наказателния
съд.
За да е налице пълният фактически
състав на деликта, следва да бъдат установени и останалите елементи, а именно:
конкретни вреди /неимуществени и/или имуществени/, както и причинната връзка
между тях и действията на делинквента.
Според правната доктрина и съдебна
практика, вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност
и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение,
накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат
както имуществени – претърпяни загуби и пропуснати ползи, така и неимуществени,
стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените
вреди са болките и страданията/негативните психически преживявания/, които
търпи или ще търпи увредения. Същите се дефинират най – общо като състояние
на болки и страдания – физически или психически, на телесен, психически,
емоционален и/или социален дискомфорт, в отрицателни емоции, като гняв, стрес,
уплаха, срам, неудобство и прочие, които пострадалият преживява по повод на
конкретно противоправно деяние, извършено спрямо него – обида, клевета, телесна
повреда и др.
В конкретния случай, ищецът
претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
обругаване честта и достойнството му.
Изпълнителното деяние на обидата
се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие, независимо от начина и формата на
казването или извършването. В конкретния случай, това са думите „нещастник, боклук, педераст“, отправени от ответницата
към ищеца. Деянието е осъществено в присъствието на ищеца и в присъствието на
повече от две други лица, а отправените думи от ответницата следва да се ценят
като обидни, защото са натоварени с отрицателно съдържание и употребата им е в
нарушение на общоприетите норми на общуване. В конкретния случай, визираните
реплики очевидно са засегнали личността на ищеца, което е показателно й от
ответната му реакция.
Предвид
извършеното престъпление по чл. 146 НК, то налице е и деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД. Наред
с това следва да се има предвид, че винаги при извършено престъпление „обида“
настъпват и неимуществени вреди за пострадалия и поначало същите не е нужно да
бъдат доказвани по размер. Обезщетяването им следва да е на база началата на
справедливостта – чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди по правило се изразяват в
накърняване на неимуществени права, блага или правно-защитими интереси
/нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената част, достойнство, добро име в обществото/. При доказването на
вредите съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни
случаи.Нормално е да се приеме, че при отправена обида адресата изпитва
неудобство, чувства се унизен и притеснен, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. С оглед на
това при доказани увреждащи действия, какъвто е настоящия случай, искът следва
да се приеме за доказан в своето основание и съдът да определи размера на
обезщетението по справедливост съобразно конкретиката по случая.
Размерът на неимуществените вреди
се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида,
характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за
възстановяване и адаптация,
както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Това
предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
В настоящия случай ищецът и впоследствие
е споделил със св. Б., че го гложди, че ответницата го е обидила пред д. му. Това
е логична последица за човек, който се ползва с добро име в обществото.Освен
това отправянето на обидни изрази публично по отношение на зрял мъж, какъвто е
ищецът, пред дъщерите му и зет му, освен че е и морално укоримо, логично е да
предизвика негативни емоционални преживявания от него. Доказателства за
по-сериозни последици от обичайните в такава хипотеза действително не са
ангажирани по делото, което също следва да бъде взето предвид при определяне
размера на обезщетението.
Съдът не споделя възражението на ответницата, че
уваженият в рамките на наказателния процес граждански иск на Т.А. срещу В.Р. е
постановен при отчетено от съда съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да е налице
съпричиняване, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва да е допринесъл
със своите действия за настъпването на вредоносния резултат. В конкретния
случай, обаче, е установено, че пострадалият В.Р., макар действително да е
произнесъл обидни изрази по отношение на ответницата, е бил провокиран от нея с
предхождащи по отношение на него обидни изрази. Посочената последователност в
размяната на обидни реплики фактически изключва какъвто и да било принос на
пострадалия да е допринесъл с поведението си за настъпването по отношение на
него вредоносен резултат. Още повече, че видно от н.ч.х.д.
№ 3473/2019 г. на ПРС, І н.с., гражданският
иск на Т.А. срещу В.Р. е бил уважен в пълен размер. Но дори, да беше отчетено
съпричиняване, то не би могло да намали отговорността на ответницата в
конкретния случай, тъй като този факт е относим с действията на пострадалия, а
не на делинквента.
Съобразявайки
всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че сумата от 300 лева
съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира
причинените му неимуществени вреди от нанесените му обидни думи от ответницата.
По акцесорната претенция за законна
лихва:
Установи
се наличие на главен дълг. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана. На основание чл. 86 ЗЗД се дължи законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането – 26.02.2019 г.
По отношение на разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е
представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 350 лева, от
които 50 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно уважената част от иска, следва да се
присъди сумата от 175 лева.
Направените
и претендира от ответника разноски са 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, от които по съразмерност се дължат 150 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 300 лева (триста лева) – главница,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
обругаване честта и достойнството му, вследствие на нанесени му обиди от Т.А.,
а именно: „..“,
на ..., в с. ….., за което престъпление има влязла в сила присъда, постановена
по н.ч.х.д. № 3473/2019 г. по описа на РС – Пловдив, І н.с., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 175 лева (сто седемдесет и пет
лева) - разноски по съразмерност за настоящото производство по гр.д. №
21172/2019 г. по описа на РС – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главницата за разликата над 300 лева
до пълния предявен размер от 600 лева, ведно със законната лихва върху нея от
датата на увреждането – 26.02.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** лева (сто и
петдесет лева) – разноски по съразмерност за настоящото производство по гр.д. №
21172/2019 г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП