Номер 252319.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело №
20203100501845 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Даниел Стайков Пашов, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 2176
от 05.06.2020 г., постановено по гр.д. № 18361/2019 г. по описа на ВРС, 10 с-в, с което e
ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Х. А. Х. ЕГН **********, с. адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 103,
ап. 127, сумата от 2317,28 лева (две хиляди триста и седемнадесет лева и 28 стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 300.18 лв. /триста лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата от 2317,28 лева, дължима от падежа на всяко тримесечие
до 07.11.2019 г.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Излага, че към процесния период Областна Дирекция на МВР – Варна не е била
работодател на ищеца.
В условията на евентуалност твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава
основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените
въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение
на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и
заповеди, и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9,
ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните
служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения
на 5-дневна работна седмица, а на смесен режим на работа, поради което разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 НРСОЗ не намира приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът
е определил коефициент от 1.143 за превръщане на нощните часове труд в дневни.
Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и
присъждане на разноски.
В условията на евентуалност моли иска да бъде отхвърлен частично за периода от
01.01.2018 г. до 16.07.2018 г., поради липса на действаща нормативна уредба.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Христо Христов, чрез адв. Симеон Тодоров, депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на нощен труд от
страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1.143. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна,
с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов, чрез
юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 2176 от 05.06.2020 г., постановено по гр.д. №
18361/2019 г. по описа на ВРС, 10 с-в, с което e ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР-
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. Х. ЕГН **********,
с. адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 103, ап. 127, сумата от 2317,28 лева (две
хиляди триста и седемнадесет лева и 28 стотинки), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с
коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 300.18 лв.
/триста лева и осемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от
2317,28 лева, дължима от падежа на всяко тримесечие до 07.11.2019 г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1845/2020 г. на ВОС за 12.10.2020 г. от 14:30
ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________