РЕШЕНИЕ
№ 3771
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110103826 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК, заявен от Ж. И. Ж., ЕГН:**********, против
„****” ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.
1404, р-н.****, **** иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на „****”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. гр. София, п.к.
1404, р-н ****, бул.**** № 81 В, ап.3, представлявано от ****, ****, *****,
следната сума по Изпълнителен лист от 03.08.2012 г. по ч.гр.д. 820/2010 г. по
описа на Районен съд - Варна: 1388,51 лева, представляваща непогасена
главница за Договор за кредит.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в депозираната искова молба: Твърди, че с
Изпълнителен лист, издаден на 03.08.2012 г. от Районен съд - Варна въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 645/28.01.2010 г. по ч.гр.д.
820/2010 г. по описа на Районен съд - Варна, Ж. И. Ж., ЕГН ********** е
осъден да заплати в полза на срешу „****” ЕАД, ЕИК ****, сума в размер на
1388,51 лева, представляваща непогасена главница за Договор за кредит,
44,76 лв., представляваща договорна лихва, в едно със законна лихва върху
1
главницата, считано от 22.01.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Въз основа на посочения по-горе Изпълнителен лист от 03.08.2012 г. по
ч.гр.д. 820/2010 г. по описа на Районен съд - Варна, е образувано по молба на
взискателя от 20.09.2012 г. изпълнително дело №1269/2012 по описа на ****,
рег.№ ****, с район на действие ОС- Варна. Твърди, че по изпълнителното
дело не са извършвани изпълнителни действия, а на 10.11.2015 г. е постъпила
молба от „****” ЕООД, с която молят да бъдат конституирани по
изпълнителното дело като взискател на мястото на „****” ЕАД, като не сочат
какви изпълнителни действия да се извършат по делото. Твърди се, че след
конституирането на „****” ЕООД, по ИД №1269/2012 г. по описа на ****,
рег.№ **** не са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат
давността.
Приема, че в периода 20.09.2012 г. /молба за образуване на ИД
№1269/2012 г./ до 10.11.2015 г. / молба за конституиране на взискател/, не са
предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давностните
срокове, поради което изпълнителното дело се е прекратило ехlegeна
20.09.2014 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар.
перемпция, като съдебния изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство.
Приема, че ИД №№1269/2012 по описа на ****, рег.№ **** е
прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар.перемпция,
преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д/№
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, поради което счита, че установеното с
ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване следва да бъде прилагано. Предвид
това при настъпила перемпция, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., срокове за
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, започват да текат от датата на
прекратяване, като счита, че от 20.09.2014 г./ на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с
настъпила т.нар.перемпция/, е започнал да тече 5 годишния давностен срок на
осн. чл. 110 ЗЗД по отношение на задължението по Изпълнителен лист от
03.08.2012г.по ч.гр.д. 820/2010 г. по описа на Районен съд - Варна, който е
изтекъл на 20.09.2019г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
2
оспорва исковата претенция. Твърди, че на 03.08.2012 г. е образувано
изпълнително дело № 1269/2012 г. по описа на ****, per. № ****, с район на
действие ОС - Варна. Взискателят „****“ ЕАД не е искал извършването на
изпълнителни действия, нито частният съдебен изпълнител е предприел
такива. Вземането на „****" ЕАД е прехвърлено с договор за цесия на отв.
„****“ ЕООД и цесионерът е поискал да бъде конституиран като взискател на
мястото на цедента по изпълнителното дело през 2015 г. Съдебният
изпълнител конституира определен взискател след редица проверки с нарочен
акт. Прием, че конституирането на „****“ ЕООДкато кредитор
къмизпълнителното дело е действие, годно да прекъсне давността. Съгласно
Решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на Върховния
касационен съд присъединяването на кредитор към изпълнителното дело
прекъсва давността.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното произвоздство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: изисканото и предоставено в оригинал за послужване
ИД № 2012****0401269, на ****.
Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в
сила Заповед за изпълнение № 645/28.01.2010 г. по ч.гр.д. 820/2010 г. по описа
на Районен съд – Варна ищецът е осъден да заплати в полза на „****” ЕАД,
ЕИК ****, сума в размер на 1388,51 лева, представляваща непогасена
главница за Договор за кредит, сумата от 44,76 лв., представляваща
договорна лихва, в едно със законна лихва върху главницата, считано от
22.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането. Безспорно е, че въз
основа на заповедта, на 03.08.2012г. против ищеца е издаден Изпълнителен
лист, който е послужил за образуване на 20.09.2012г. по молба на взискателя
на изпълнително дело №1269/2012 по описа на ****, рег.№ ****, с район на
действие ОС- Варна.
По изп.дело е приложена молба от 23.04.2015г., с която настоящия
ищец иска от ЧСИ да му бъде предоставено копие от изп.дело. Видно от
отбелязване на гърба на молбата, на 18.05.2015г. той е получил копието.
3
Безспорно е установено между страните, че въз основа на молба от
10.11.2015г., на същата дата с Постановление на ЧСИ, настоящият ответник -
„****” ЕООД е конституиран като взискател по ИД №1269/2012 г. по описа
на ****, рег.№ ****. С молбата не са отправяне искания за провеждане на
конкретни изпълнителни действия.
С молба вх.№7152/20.09.2029г. настоящия ищец моли ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
От приложено по делото Постановление на ЧСИ **** от 18.10.2019г. се
установява, че производството по ИД №№1269/2012г.е прекратено на осн.
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила т.нар.перемпция. Постановлението е
надлежно връчено на страните. В определения от ЧСИ едноседмичен срок, не
е постъпила жалба срещу постановлението и същото е влязло в законна сила
на 08.11.2019г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Настоящия съдебен състав намира предявения иск за допустим.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо
право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на
образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател
срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е.
на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване всички евентуално наведени от същия положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице
основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.439, ал.2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на
4
длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи,
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на
изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност и поради
перемпция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
От приложените писмени доказателства съдът приема за безспорно, че
въз основа на изп.лист издаден във връзка с влязла в сила Заповед за
изпълнение № 645/28.01.2010 г. по ч.гр.д. 820/2010 г. по описа на Районен съд
– Варна ищецът е осъден да заплати в полза на „****” ЕАД, ЕИК ****, сума в
размер на 1388,51 лева, представляваща непогасена главница за Договор за
кредит, 44,76 лв., представляваща договорна лихва, в едно със законна лихва
върху главницата, считано от 22.01.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането. Безспорно е, че въз основа на издадения Изпълнителен лист е
образувано на 20.09.2012г. по молба на взискателя, изпълнително дело
№1269/2012 по описа на ****, рег.№ ****, с район на действие ОС- Варна.
В хода на изпълнителното производство са извършени редица действия
- на 25.10.2012г. е било изготвено уведомление по ДОПК до ТД на НАП-
Варна, била е изготвена справка за трудови договори, справка за банкови
сметки, справка за недвижима собственист, както и искане за справка за
МПС-та собственост на длъжника. Изготвена покана за доброволно
изпълнение, която не е била получена и поради тази причина на 31.10.2012г.е
било залепено уведомление на адреса на длъжника.
Безспорно е, че въз основа на молба от 10.11.2015г., на същата дата с
Постановление на ЧСИ, настоящият ответник - „****” ЕООД е конституиран
като взискател по ИД №1269/2012 г. по описа на ****, рег.№ ****. С молбата
не са отправяне искания за провеждане на конкретни изпълнителни действия.
С молба вх.№7152/20.09.2029г. настоящия ищец моли ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като видно от
Постановление на ЧСИ **** от 18.10.2019г., производството по ИД
№№1269/2012г. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с настъпила
т.нар.перемпция.
Безспорно е, че Постановлението е надлежно връчено на страните, като
в определения от ЧСИ едноседмичен срок, не е постъпила жалба срещу
5
постановлението и същото е влязло в законна сила на 08.11.2019г.
Погасителната давност е период от време, определен от закона, през
който субективното право не е прекратено по някой от предвидените за това
начини. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, пораждащ за
задълженото лице потестативното право да откаже изпълнението,
позовавайки се на давността, като упражняването на това право, чрез
възражение, лишава носителя на субективното право (вземането, като
облигационно субективно право) от защита, защото то е загубило годността
си да бъде защитавано и принудително осъществявано.
По отношение процесното вземане е приложим общият 5-годишен
давностен срок, поради липсата на предвиден в закона друг давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от датата,
на която е поискано или предприето валидно изпълнително действие,
реализиращо съответния изпълнителен способ-независимо дали
изпълнителният способ е посочен от взискателя или се реализира от частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ,
като не са изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, извършването на справки и проучване
имущественото състояние на длъжника, назначаването на експертиза,
извършването на разпределение и плащането въз основа на влязло в сила
разпределение; при висящ изпълнителен процес давността не е спряна на
основание (ТР № 2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т. 10).
Съгласно разпоредбата на чл.426 ГПК съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Самото издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното
производство, но не представлява действие на принудителното изпълнение,
тъй като последното пряко е насочено към събиране на вземането, за каквото
е и искането на взискателя до съдебния изпълнител и това действие е пряко
насочено към имуществената сфера на длъжника, за удовлетворяване на
съдебно признатото на взискателя право. С издаването на изпълнителен лист
съдът овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително
изпълнение, т. е. да упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване
6
на подлежащото на изпълнение право, като възпроизвежда съответното
изпълнително основание. Това съдебно действие обаче не е пряко насочено
към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява
действие по принудително изпълнение, тъй като лицето, в полза на което е
издаден изпълнителен лист, може да бездейства и да не инициира
принудително изпълнение и по този начин изобщо да не засегне
имуществената сфера на длъжника. Съдът разполага с правомощието да
признае или отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на спорното
право, но не и да упражни принуда за неговото удовлетворяване.
Предприемането на действия по принудително изпълнение започва след
подаването на молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител и
ако в молбата не е допусната нередовност (напр. не е посочен начин/начини
на изпълнението и не е извършено овластяване на съдебния изпълнител по
реда на чл. 18 ЗЧСИ), настъпва прекъсване на погасителната давност.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. ОСГТК в
изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и
прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В изпълнителния
процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов
изпълнителен способ, както и че давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи/ или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В тази връзка е дадено
задължително за съдилищата разяснение, че новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение се
посочи, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В
тази връзка ВКС конкретно сочи неизчерпателно тези изпълнителни
действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От
друга страна се посочиха действията, който не могат да се квалифицират като
7
изпълнителни и които не прекъсват давността - образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 20.09.2012
г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян
до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение. В същото време предвид действието към този
момент наППВС № 3/18.11.1980 г.,според което погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, едва с приеманетона TP № 2/2015г. на ВКС е
започнала да тече нова погасителна давност, т.е. от 26.06.2015г. От тази дата
е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).
В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че последното изпълнително действие по производството е
присъединяване на „****” ЕООД на 10.11.2015г. След това прекъсмване на
давността е започнала да теле нова давност, която е следвало да изтече на
10.11.2020г., но съгласно чл.З, т.2 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение, давност не тече. Съгласно параграф 13 от заключителните
разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване в
8
държавен вестник на 14.05.2020г. Следователно, давността е спряла за
времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. В тази връзка, започналата да тече от
10.11.2015г. погасителна давност изтича на 18.01.2021г., което е преди
предядяване на иска. Освен това следва да се отбележи, че по делото не са
установени действия на „****” ЕООД, които да са довели до прекъсване на
погасителната давност. Същевременно, доколкото е средство за защита на
длъжника, отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК не може да
доведе до прекъсване на давността по реда на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, а освен
това и не съставлява признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. "а" от
ЗЗД. Поради това давността продължава да тече и по време на
производството по така предявения отрицателен установителен
иск.Изтичането на определен срок във времето се явява факт, който се взема
предвид от съда, включително и в случаите, при които искът е явява
преждевременно предявен.
От изложеното следва, че към настоящия момент правото на
принудително изпълнение на вземането по изпълнителното дело е погасено и
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски, съгласно
представения списък но чл.80 ГПК, а именно за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер от 505,54 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж. И. Ж., ЕГН:**********, НЕ
ДЪЛЖИ на „****” ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1404, р-н.****, **** сумата от 1388,51 лева /хиляда триста
осемдесет и осем лева и 51 стотинки/, представляваща непогасена главница за
Договор за кредит, обективирана в Изпълнителен лист от 03.08.2012 г. по
ч.гр.д. 820/2010 г. по описа на Районен съд - Варна, поради погасяване на
вземането на ****” ЕООД, ЕИК:**** по давност, на осн.чл.124, вр.чл.439
ГПК.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
9
управление гр. София, п.к. 1404, р-н.****, ****, да заплати на Ж. И. Ж.,
ЕГН:**********, сумата от 505,54 лв. /петстотин и пет лева и 54 стотинки/,
разноски в производството, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10