Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 425 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 30 от 06.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 324/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Ихтиман са отхвърлени
като неоснователни предявени искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, от А.С.И. с ЕГН: ********** срещу Й.И.Р. с
ЕГН: ********** и Г.И.Р. с ЕГН: ********** за признаване за установено спрямо Й.И.Р.
и Г.И.Р., че поради изтекла в негова полза десетгодишна придобивна
давност с начало 2000 г., А.С.И. е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. И., съставляващ
УПИ ..-…. кв. …
по плана на гр. И.,
одобрен със Заповед № 588/1990 г., с площ 441 кв.м., при граници: улица с о.т. …-…, УПИ .-…., улица о.т. …-…, УПИ ..-…. и УПИ … -…..
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство А.С.И., с доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че първоинстанционният
съд неправилно е възприел обсоятелствата относно процесния поземлен имот и относно намиращата се в него
постройка-метален павилион, за който павилион не е твърдял да е упражнявал
фактическа власт. Неправилно били
интерпретирани от първоинстанционния съд събраните по делото писмени доказателства –
документи от РУ на МВР Ихтиман по пр.пр. №
274000-2536/13.06.2017 г. и № 274000-2537/13.06.2017 г. Кредитирани били
свидетелските показания на ответниците, които обаче
са отнасят за металния павилион, а не за поземления имот. Твърди, че
осъществява фактическа власт върху парцела, но не и върху павилиона. Е. Р. – съсобственик на имота, му предоставил
правото да го ползва и му предал владението върху целия парцел. Същият се явява
съседен на собствения му поземлен имот и затова за него е удобно да го ползва
по предназначение -като паркинг за камионите си, като съхранява в него и свои
движими вещи. Процесният парцел използва и като склад
за дърва, за което има изграден дървен навес. В задната част на парцела е
монтирана голяма метална портална врата. Излага съображения, че владението е
било непрекъснато и спокойно, а депозирани жалби до полиция и прокуратура срещу
владелеца не може да се приеме за обезпокояване на владението, а само
фактическото въздействие върху имота, свързано с отстраняване на владелеца,
може да доведе до обезпокояване. Посочва, че давността се прекъсва единствено с
предявяване на иск или възражение. По същество моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни Г.И.Р. и
Й.И.Р. не са взели становище.
В съдебно заседание жалбодателят
А.С.И., чрез адв. Н. поддържа жалбата, а Г.И.Р. и Й.И.Р.,
чрез адв. Н. я оспорват и
молят да бъде отхвърлена.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът А.С.И. е предявил субективно
съединени искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, срещу Й.И.Р. и Г.И.Р., за
признаване на право на собственост на ищеца спрямо ответниците
за собственик на поземлен имот, находящ се в гр. И., съставляващ УПИ ..-….,
кв. … по плана на гр. И., одобрен със Заповед № 588/1990 г., с площ 441
кв.м., при граници: улица с о.т. …-…, УПИ .-….,
улица о.т. …-…, УПИ ..-…. и УПИ … -….. В исковата
молба ищецът твърди, че с нотариален акт за дарение № …,
том ., дело № …./…. г. А. Р. и И. Р. даряват по
1/3 ид.ч. от процесния
недвижим имот на всеки от синовете си – Е.
Р.,
Г.Р. и Й.Р.. През 2000 г. владението върху целия имот му е предадено от Е. Р. и от тогава го владее явно, непрекъснато и спокойно.
В постъпилият отговор от ответниците Й.Р. и Г.Р. исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърдят, че ищецът е държател на имота, а не
владелец, тъй като през 2013 г. сключва сделки за дарение и продажба. Твърдят,
че владението му е прекъснато, тъй като са ползвали имота. Молят за отхвърляне
на исковете.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От нотариален акт за дарение № …, том ., дело № …./…. г. на нотариус
Л. Ф. се установява,
че А. Р. и И. Р. даряват по 1/3 ид.ч.
от процесния недвижим имот на всеки от синовете си –
Е. Р., Г.Р. и Й.Р., а на Г.Р. и Й.Р. и по
½ ид.ч. от построения в имота метален масивен павильон.
С нотариален кт
№ …, том .., рег. № …, дело № …/…. г. на нотариус Д.
К. се установява, че М.
Е. Р. продава на ищеца А.И. 2/9 ид.ч. от процесния недвижим имот.
С решение № 34/17.02.2015 г. по гр.д. №
731/2014 г. по описа на РС-Ихтиман, потвърдено с Решение 0 393/21.07.2016
г. по гр.д. № 424/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд и недопуснато до
касационно обжалване с определение № 415/15.05.2017 г. по гр.д. № 5286/2016 г.
по описа на ВКС, е признато за установено по иск с правно основание чл. 26, ал.
2, вр. ал. 5, вр. чл. 17,
ал. 1 ЗЗД, че договор за дарение, обективиран в
нотариален акт от 2013 г. между М. Е. Р. и А.И., касаещ
1/9 ид.ч. от процесния имот
е привиден и прикрива валидно сключен договор за покупко-продажба.
С нотариален акт № …, том ., рег. № …., дело № …/…. г. , Г.И.Р. и Й.И.Р. са признати за собственици на
по ½ ид.ч. от процесния
имот, ведно с построения в същия метален павильон.
От изпратена документация от РУ на МВР
гр. И. се установява, че е подадено заявление на 23.10.2017
г. от С. Р. и И.
Р.
срещу А.И. и брат му Д. И., че са се
самонастанили в имота и отказват да го напуснат.
Пред РС-Ихтиман са разпитани две групи сведители на ищеца – – К.
А. Т. и С. Т. И. и на ответниците Е. И.Р. и Р.К. Р..
Свидетелят Т.
дава показания, че само А.И. ползва имота от 20 години – вкарва коли, камиони,
дърва и през този период не е виждал други лица да влизат в имота.
Свидетелят С.
И.
дава показания, че имотът се ползва от ищеца от 24 години, има два входа, стои
заключен и никой друг не може да влезе вътре.
Свидетелят Е.
Р.
/брат на Й. и Г./ дава показания, че бегло познава ищеца А.И.. Имотът е бил на
тримата братя и никой друг не е имал ключ или достъп до имота През 2013 г.
синът на свидетеля М. Р. го продал на А.,
който започнал да го ползва. До 2013 година имотът не се е ползвал от А. и не е
държал никакви вещи там.
Свидетелят Р.
Р. посочва, че имотът се намира с лице на ул. „И. В.“ № ... До към 2004 г. имотът бил железария и целият имот
се е давал под наем. В него имало навес, който се ползвал за склад на железарията.
След 2004 г. И. Р. направил магазин за хранителни стоки.
Свидетелят не е виждал камиони, автомобили или други превозни средства в имота.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Изложената в исковата молба
фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум
на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по
отношение на ответниците Й.И.Р. с ЕГН: **********
и Г.И.Р. с ЕГН: **********, че поради изтекла в полза на ищеца А.С.И.
десетгодишна придобивна давност с начало 2000 г., е
собственик на поземлен имот, находящ се в гр. И., съставляващ УПИ ..-….кв.
… по плана на гр. И., одобрен със Заповед № 588/1990 г., с площ 441
кв.м., при граници: улица с о.т. …-…, УПИ .-…,
улица о.т. …-…, УПИ ..-…. и УПИ … -…..
Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв
обуславя разпределението на доказателствената тежест
между страните досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. Ищеца следва да установи по пътя на
главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на
въведеното от него придобивно основание.
В разглеждания случай, ищецът
се позовава на оригинерно придобивно
основание, а именно изтекла в негова полза придобивна
давност, вследствие на упражнявана
непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене от него от 2000 г. Основание за придобиване на
правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от
дадено лице, което владее имота като свой собствен.
Фактическия състав на чл.79
ал.1 от ЗС изисква да са налице няколко елемента при условията на кумулативност. На първо място да е налице владение по
смисъла на чл.68 от ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От обективна страна
следва да е налице трайното осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus possessionis/ и при
наличието на субективния елемент на владението с намерение за своене /animus/.
Вторият елемент от
фактическия състав на чл.79 от ЗС е владението да е осъществявано за срок
по-дълъг от 10 години.
Въззивният съд
не кредитира показанията на първата група свидетели – на ищеца в частта, в
която твърдят, че имотът се владее от ищеца през последните 20 години, като
държал там камиони, коли и други вещи, тъй като не се подкрепят от другите
събрани доказателства. Втората група свидетели – на ответниците
подробно описват имота и установяват, че преди 2013 година А.И. не е ползвал
имота и не е държал свои вещи в него.
От обективна страна следва
да е налице трайното осъществяване на фактическата власт върху имота и
намерение за своене. Е.
Р.
/брат на Й. и Г./ дава показания, че никой друг не е имал ключ или достъп до
имота. През 2013 г. синът на свидетеля М.
Р.
го продал на А., който започнал да го ползва от тогава. Преди 2013 г. е имало
един случай, в който ищецът е вкарал свой камион в имота, но И. Р. му казал да го махне и ищецът го
направил. Освен това до 2013 г. тримата братя през 2-3 седмици са проверявали
имотът да не е разбит. Показанията касаят металния павилион, но с проверките,
които са осъществявали съсобствениците, са установявали и състоянието на
поземления имот, за което свидетелства и подадената жалба до РПУ-И., че А.И. се настанил в имота и отказва да го
напусне. При тези данни не се установява ищецът да е упражнявал явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху имота. Дори от 2013 г.
нататък да е упражнявал владение върху целия имот, 10- годишната придобивна давност все още не е изтекла.
Действията, доказващи
намерение за отблъсване владение, трябва да показват по явен и недвусмислен
начин, че се отрича владението на други собственици, да се манифестират пред
тях и да се доведат до знанието им. Не са извършени такива действия, доказващи
такова намерение, които да отричат владението на други лица.
С оглед на това, не е възможно
да се приеме, че ищецът успешно е провел пълно и главно доказване на правнорелевантните обстоятелства по спора, поради което не
са налице предпоставките по чл. 79, ал.1
от ЗС.
С
оглед това предявеният иск е неоснователен както по посочените по-горе
съображения, така и по изложените от районния съд в обжалваното решение мотиви,
към които настоящият състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
Правните изводи на двете
инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
На въззиваемите
страни Й.И.Р. и Г.И.Р. следва да се присъдят разноски в размер на 700, 00 лв.
/седемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от
06.02.2020 г., постановено по гр. дело № 324/2019 г. по описа на Районен съд -
гр. Ихтиман.
ОСЪЖДА А.С.И. с ЕГН: ********** *** да заплати
на Й.И.Р. с ЕГН: ********** и Г.И.Р. с ЕГН: ********** *** сумата от 700, 00
лв. /седемстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.