Решение по дело №255/2024 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 255/2024 г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД РАДНЕВО

Районна прокуратура Стара Загора, ТО Раднево е внесла предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на *****, роден на **** г. в гр.
****, с постоянен адрес: с. ****, общ. ****, ул. ,,**** 1, българин, български
гражданин, със средно образование, работи като фадромист в „****” ЕООД,
гр. София, женен, реабилитиран, ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство №327зм-14/2024 г. по описа на РУ Раднево за налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Като основание за това
се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, от НК, във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за което законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 1 /една/ година или
„пробация“, извършителят е осъждан за престъпление от общ характер, но
реабилитиран, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени съставомерни имуществени
щети, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва
приложението на този текст.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура
Стара Загора, ТО Раднево поддържа повдигнатото обвинение и моли
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание
глоба в размер на 2000 лева.
Защитникът на обвиняемия, счита че същият следва да бъде признат за
невиновен, респективно ако съдът приеме, че са налице достатъчно
доказателство, че подзащитният му все пак е извършил противоправно
деяние, то с оглед неговата малозначителност да бъде приложена съответната
норма на УБДХ или Закона за футболното хулиганство.
Обвиняемият в обясненията си пред съда и личната си защита не се
признава за виновен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Обвиняемият *****, роден на **** г. в гр. ****, с постоянен адрес е в с.
****, общ. ****, ул. ,,**** 1, българин, български гражданин, със средно
образование, работи като фадромист в „****” ЕООД, гр. София, женен,
реабилитиран, ЕГН **********.
На 30.03.2024 г. в гр. Раднево била проведена футболна среща за
първенството на ОГ „Стара Загора U15” между отборите на ФК „Миньор
2022“ гр. Раднево и ФК „Розова долина“ гр. ****, в която участвал синът на
обв. М. - И.С. М.. За главен съдия на футболната среща бил назначен
пострадалият К.В. К.. Към края на футболната среща съдията отсъдил
1

нарушение в полза на ФК „Розова долина“ в резултат, на което на терена
възникнал конфликт между играчите на двата отбора, поради което се
наложило да бъдат предприети действия по отстраняване на играчи, които
вече имали жълти картони. Един от отстранените играчи бил синът на обв. М..
Пострадалият се намесил в сборичкването на терена като се опитал да
разтърве играчите и на двата отбора. След възникналата конфликтна ситуация
футболната среща била прекратена преди изтичането на редовните 90 минути.
След последния съдийски сигнал постр. К. заедно с помощниците си се
събрали в центъра на терена и тръгнали да се прибират към съблекалнята.
Действията на К. ядосали М., който слизайки от трибуните псувал и обиждал
пострадалия. Охранителят на стадиона св. М.Г.П. забелязал, че обвиняемият
се насочва към съдията и застанал с вдигнати встрани ръце пред пострадалия
с цел да му препречи пътя. Обвиняемият хвърлил към съдията найлонова
торбичка с обелки от слънчогледови семки, която държал в ръката си, след
което се опитал да го удари с юмрук в лицето, но не успял. Посегнал с крак
към слабините на пострадалият и успял да му нанесе удар с ритник по
вътрешната повърхност на лявото бедро. След преустановяването на
конфликта, К. подал сигнал на телефон 112 и в резултат на това пристигнали
служители на РУ –Раднево, които установили самоличността на обв. М. и му
съставили предупредителен протокол. Пред полицейските служители двамата
изложили това, което според тях, се било случило.
Видно от изготвената на ДП съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №263/2024 г. на К.В. К. при инкриминирания инцидент е била
причинена: контузия в слабинната област, като описаните и установени
травматични увреждания добре отговаря да са от действието на твърд и тъп
предмет и могат да бъдат получени по начин и време, както се твърди в
материалите приложени по досъдебното производство. Било причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства,
събрани чрез разпит на свидетелите К.В. К., Ж.М.Б., А.Д.Г., М.Г.П., Д.Д.В.,
И.П.Д., Н.Ж.Ж. както и писмени такива- съдебномедицинско експертиза,
справка за съдимост, характеристична справка.
При установяването на настоящата фактическа обстановка на първо
място съда съобрази обстоятелството, че свидетелските показания на
пострадалия и тяхното съдържание пряко се определя от емоционалното им
състояние по време на деянието. По тази причина съда даде пълна вяра само
относно тези факти и обстоятелства, които са в синхрон с останалите описани
по-горе. От друга страна обясненията на обвиняемия поначало винаги трябва
да се обсъждат много внимателно, доколкото същите имат двояка природа – те
могат да се третират като доказателствено средство, но и като защитна теза.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
2

категоричен начин частично и от обясненията на обвиняемия М. дадени в хода
на досъдебното производство и пред съда. На практика обясненията на
подсъдимия подкрепят горните факти с изключение на твърдението му, че
нито се е опитал да удари пострадалия, нито е успял да го стори. Обв. М. в
своите обяснения заяви още, че постр. К. в опита си да предотврати
конфликта на терена е съборил деца на земята, а неговото дете го е
„задушил“, в резултат на което синът му имал оплаквания няколко дни след
инцидента. Обясненията на обв. М. в тази си част се опровергават от
свидетелските показания на св. Г., който заяви, че физически контакт между
сина на обв. и главния съдия не е имало. Разпитан в качеството си на свидетел
синът на подсъдимият също заяви, че не пострадалият е този, който го е
хванал за врата.
В показанията си пострадалият и св. В. /помощник съдия на футболната
среща/ заявяват, че обвиняемият след приключването на футболната среща, е
ударил К. с крак в областта на слабините. От показанията св. М.Г.П.
/охранител на мача/ също се установява, че обв. М. е посегнал с крак към
пострадалия, но свидетелят не твърди с категоричност, че е успял да го удари,
предвид позицията, в която се е намирал / с лице към обвиняемия и с гръб
към пострадалия/.
От показанията на св. Г. /треньор на гостуващия отбор/ също се
потвърждава възникналата конфликтна ситуация на терена между
футболистите на двата отбора, както и последствие възникналия конфликт
между главния съдия на срещата /постр. К./ и обв., същия заявява, че не е
видял обв. М. да удря пострадалия К., но също така посочва, че не е имал
видимост към ситуацията през цялото време, през което са се развивали
действията, тъй като се прибрал с децата в тунела.
В показанията си св. Д. и св. Ж. /делегат на мача/ също свидетелстват за
възникналите пререкания между обв. М. и постр. К., но и двамата заявяват, че
не са възприели пряко удар с крак от обв. М.. Първият свидетел твърди, че
видял единствено хвърлянето на торбичка с отпадъци към съдията от
обвиняемия, след което се обърнал и си тръгнал, като заявява също, че бил
далеч от ситуацията, а св. Ж. в показанията си посочва, че видял как обв. е
замахнал с юмрук към пострадалия, но не успял да го удари, а след като се
качили в съблекалнята пострадалия К. споделил , че обв. М. го е ритнал с крак
в крака.
С оглед на така обсъдените гласни доказателства съдът намира,че следва
да кредитира показанията на тези свидетели Същите са последователни и
кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателства, а именно
заключението на изготвената съдебно- медицинска екпертиза .
По искане на защитника на обв. в хода на производството бяха
разпитани и свидетелите – Н.И.И., А.И.М. и И.С. М..
В показанията си св. И., съжителка на обвиняемия заявява, че обв. не е
удрял никого, единствено хвърлил торбичка с отпадъци към пострадалия,
3

защото бил ядосан от грубото отношение на постр. към играчите на терена
при опита си да успокои възникналия конфликт. Заявява, че обв. не е слизал в
коридора на футболното игрище. Свидетелката обаче не може да се възприеме
като обективен и незаинтересован свидетел, доколкото е съжителка на
обвиняемия. Независимо от това, дори и извън тази му заинтересованост от
изхода на делото, показанията на този свидетел не са годни да оневинят
лицето, което е привлечено към наказателна отговорност, тъй като същите
противоречат на останалите събрани доказателства. Св. И. заявява, че
единственото, което направил обв. е да хвърли торбичка с отпадъци към
съдията, но от показанията на повечето свидетели по делото /постр. К., св. П.,
св. В., св. Ж./, които са без противоречие в тази насока, се установява, че обв.
се е опитал да удари пострадалия с юмрук в лицето, както и, че замахва с крак
към пострадалия, а св. В. заявява, че е видял и нанесения удар.
Показанията на св. М. и св.М. са в посока възникналата конфликтна
ситуация на терена по време на футболната среща и груби действия от страна
на съдийската бригада при опита им да потушат конфликта. И двамата
свидетелстват заявяват, че спрямо тях, пострадалият и св. В. са употребили
физическа сила, докато се опитвали да ги „разтърват“.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, която дава
заключение, че на пострадалия са причинени следните травматични
увреждания: контузия в слабинната област. Вещото лице дава заключение, че
посочените травматични увреждания са довели до причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
обвиняемият на 30.03.2024 г. в гр. Раднево, по хулигански подбуди, причинил
на К.В. К. от гр. Раднево, като представител на обществеността - съдия по
футбол в Български футболен съюз, по повод изпълнение на функцията му по
ръководене на футболна среща, проведена на същата дата между ФК „Миньор
2022” гр. Раднево и ФК „Розова долина – 1” гр. ****, лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като
деянието е извършено по хулигански подбуди -престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението, за
което е повдигнато обвинение. В пряка причинна връзка с действията на
обвиняемия е причинен съставомерния обществено опасен резултат- лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и 129 НК. От субективна страна престъплението е било извършено
при пряк умисъл, като обв. М. е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Той се е
държал агресивно с незачитане достойнството и телесната неприкосновеност
4

на пострадалото лице. Демонстрирал е своето намерение като доминиращо
лице над пострадалия с незачитане на моралните норми и поведение в
обществото, без да се стига до грубо нарушаване на обществения ред и без
неговите действия, макар и мотивирани от хулигански подбуди, да са изразили
явно неуважение към обществото.
Налице е и квалифициращия признак по чл. чл. 131, ал.1, т.12 НК.
Поначало всяко нарушение на телесния интегритет на жертвата е проява,
несъвместима с установените правила за поведение, и нарушава обществения
ред. Квалифицираният състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12
от НК задължително изисква нанасянето на телесното увреждане да се
предшества или съпровожда от едно или няколко действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Като
елемент от състава на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 от НК хулиганските
подбуди се изразяват в стремеж у виновния към открито пренебрегване на
обществения порядък, в прояви на явно неуважение към обществото, в
извършване на действия, съпроводени с изключителен цинизъм и дързост,
като при самият процес на причиняване на телесна повреда деецът цели да
покаже себе си, да смае, да впечатли другите хора / Решение № 136 от
18.04.2023 г. по н. д. № 183 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение/. Следва да се посочи, че дори и наличието на донякъде личен
мотив по никакъв начин не изключва престъплението хулиганство. В този
смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-
конкретно: ППВС № 2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г.; Решение № 11 от
05.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008 г., І н. о., НК; Решение № 432 от
15.11.1972 г. по н.д. № 413/1972 г., І н. о., НК; Решение № 65/08.03.2010 г., по
н. д. № 718/2009 г., І н.о., НК, Решение № 47/22.04.2013 г. на ВКС по н.д. №
2349/2012г., І н.о., НК и др., съгласно която причиняването на телесна повреда
по чисто личен мотив може да се квалифицира като хулиганство при
евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения
ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Съдът съобрази и обстоятелството, че телесните увреждания на
пострадалия са причинени на публично място – градския стадион, пред
множество хора. Преди да извърши посегателството срещу телесната
неприкосновеност на пострадалия, обв. М. е псувал, обиждал на висок тон,
хвърлил торбичка с отпадъци по пострадалия. Съдът счита, че това е типичен
пример за погазване на обществения ред и манифестиране на
пренебрежително отношение към установените порядки за поведение в
обществото и желание извършителят да изрази себе си като стоящ над реда и
нормите на поведение в обществото. От друга страна сами по себе си
действията по нанасяне на телесната повреда в тесен смисъл представляват
безпричинна ескалация на физическа агресия, в която ескалация се чете
стремежа за въздаване на незабавно възмездие по начина, по който самият
деец намира това за добре, за това което той е възприел като нередно спрямо
неговите лични вътрешни критерии. Всички тези обстоятелства, тълкувани в
5

своята съвкупност, са показателни за умисъла на дееца, който надхвърля
стремежа за чисто личностна разправа с пострадалия като обхваща и стремежа
да се демонстрира явно неуважение към обществото и установените в него
ред и порядки и силово налагане на своите собствени, което е типичния
хулигански мотив.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 131, ал.1, т.1 и 12,
вр. с чл.130, ал.1 от НК наказание е лишаване от свобода до три години;
обвиняемият е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на 78а НК; от деянието, за което е повдигнато обвинение (само за
причинената телесна повреда, не са причинени съставомерни имуществени
вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 А НК. В същото време не е налице нито една от
хипотезите, изключващи приложението на чл. 78а НК, визирани в ал. 7 от
същата разпоредба.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:
При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемия съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения. Основният състав на престъплението обуславя засягане на
обществените отношения по гарантиране неприкосновеността на личността,
нейният физически интегритет и здраве. Квалифициращите обстоятелства
разширяват кръга от засегнати обществени отношения, като в случая
накърнени се оказват и тези охраняващи спазването в социалното общуване
нормите на обществения ред и нравствеността. Обв. М. макар и
реабилитиран, е многократно осъждан, с лоши характеристични данни. Съдът
намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като оттегчаващи
вината и съобразявайки се с тях на обвиняемия следва да се наложи глоба над
минималния размер, предвиден в закона, а именно 1300 лв. Този размер на
глобата съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца , като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на
обвиняемия без да се накърнява принципа на пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемия следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора направените в досъдебното
производство разноски в размер на 363.87лв. / триста шестдесет и три лева и
87ст./ и сумата от 50 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Раднево, представляващи направените в съдебното производство
разноски.

Районен съдия:

6

Номер на акта:	16
Дата:	10 март 2025 г. (в сила от 19 май 2025 г.)
Съдия:	Ростислава Петкова

Дело:	20245520200255
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 октомври 2024 г.

Решение по дело №255/2024 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите