Р Е Ш Е Н И Е № 215

гр. Сливен, 07.11.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на деветнадесети октомври

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                  Ваня Костова                                            и с участието на прокурора    Красимир М.                                                          като разгледа докладваното от                    председателя                                КАНД № 209 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 304/14.07.2022 г., (грешно посочена 2021 г.), постановено по АНД № 510/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 5139/27.11.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР – Сливен, с което на Г.Я.Ч., на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на същата разпоредба

Горното решение е обжалвано в законния срок от Г.Я.Ч..  В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че НП също е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че възприетите факти от първоинстанционния съд неправилно били ценени, доколкото показанията на свидетелите били противоречиви и взаимно изключващи се. Твърди, че са налице различия между посочените хипотези, посочени в НП и предвидените в закона. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен, както и НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. М. ***, който поддържа жалбата. Твърди, че АНО е наложил наказание и съответна санкция на основание чл. 209 б.“а“ като се е позовал на ал.4 от чл.63. Хипотезите на  ал.1 и ал.2 не съществували и не се визирали по отношение на чл. 209 б.“а“ от Закона за здравето. Първоинстанционният съд бил потвърдил НП на несъществуващо законово основание. Счита, че е следвало да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Не били съобразени всички з. на касатора.

Ответникът по касацията –  ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.11.2020г. с. от РУ на МВР- Сливен, с. Т. С., Х. В. и Ц. К. били н. смяна и извършвали п. п. д. на територията на гр. С. Тримата се намирали на бул. „Г. С. Р." до магазин „Б.". Те видели спрян пред магазина т. автомобил. Видели, че жалбоподателят е вътре в магазина и е без маска. След като жалбоподателят излязъл от магазина св. С. му съставил акт за установяване на административно нарушение като приел, че е извършил нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Свидетел по съставяне на акта станал к. му Х. В. Тъй като жалбоподателят отказал да подпише акта за установяване на административното нарушение този отказ бил удостоверен от св. Ц. К..

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие директорът на ОД на МВР- Сливен е издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя наказание „Глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при издаването на наказателното постановление и не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По изложените съображения касационният съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Сливенският районен съд е изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на НП за констатираното административно нарушение. Наведените с жалбата възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Въззивният съд е събрал всички необходими доказателства, които са установили извършеното нарушение на Раздел I, т.7 от Заповед № РД-01- 609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която е въведено задължение „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и други, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение №3. Фактическото обвинение за местоизвършването на нарушението от касатора е магазин „Б." в гр. С. без поставена маска за лице покриваща носа и устата. Свидетелите – актосъставител и свидетел по АУАН, дават ясни и конкретни свидетелски показания, които установяват фактическата обстановка по делото. Въззивният съд правилно е приел, че датата, мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението, които са описани в АУАН са безспорно установени, което го е мотивирало да приеме, че извършеното нарушение е безспорно установено. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.209а ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр), в относимата към момента на извършване на деянието редакция: който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Според чл.63 ал.4 от ЗЗДр в относимата редакция, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Именно на това основание е издадена и посочената в НП Заповед № РД-01- 609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването.

 Действително въззивният съд неточно е цитирал приложимите правни норми, тъй като процесните противоепидемичните мерки са приети на основание чл.63 ал.4 от ЗЗДр, а не на основание чл.63 ал.1 и ал.2 от същия закон. Доколкото обаче тези мерки са приети поради обявена на основание чл.63 ал.1 и ал.2 от ЗЗдр извънредна епидемична обстановка, то това не е довело до неяснота на правните изводи на въззивния съд.

Тези изводи сочат неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки въведено с акт по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, което правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето и е основание за налагане на предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание.

Следва да се отбележи, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитата на живота и здравето на гражданите не дават основание да се предположи, че случаят е незначителен. АНО е съобразил о. о. на деянието, като е наложил административно наказание в минимален размер, с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита н. към с. на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения, Административен съд Сливен намира, че решението на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

Искания за разноски не са правени.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 304/14.07.2022 г., (грешно посочена 2021 г.), постановено по АНД № 510/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

          

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.