Решение по дело №218/2020 на Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е

град Ловеч,15.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 218 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

С наказателно постановление № 469367-F506271/30.09.2019 год. на И.З.С.- Директор на ТД на НАП-гр.Велико Търново, са наложени на „** - **“ ООД имуществени санкции,както следва:

-имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за неотразяване в ДП в съответния период на фактура № **********/14.12.2018 г. с ДО 873,85 лв. и ДДС – 174,77 лв.

-имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за неотразяване в ДП в съответния период на фактура № **********/28.12.2018 г. с ДО 728,21 лв. и ДДС – 145,77 лв.

-имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС за неотразяване в ДП в съответния период на фактура № **********/10.12.2018 г. с ДО 728,21 лв. и ДДС – 145,64 лв., за това, че на 12.07.2019 г. в ТД на НАП Велико Търново, Офис Ловеч при извършена проверка на „**-**" ЕООД - регистрирано по ЗДДС лице, възложена с резолюция за извършване на проверка № П-04001119077351-0РП-001/02.05.2019г. и след направена справка в ПП „VАТ" за подадена справка-декларация и отчетни регистри за месец 12.2018г. е установено следното: В законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, от „**-**" ЕООД е подадена справка-декларация с вх. № 11001260227/09.01.2019 г. за периода 01.12.2018 г.-31.12.2018 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 8802,96лв., посочен в кл.50 Заедно със справката-декларация са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. За приемане на справката-декларация и отчетните регистри е съставен протокол с вх. № 11001260227/09.01.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В дневника за продажби за данъчен период 01.12.2019 г.-31.12.2019г., „**-**" ЕООД не е отразил издадени от него данъчни документи:

- фактура №********** от 10.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина, на „СЗДП ТР ДГС Б." с ЕИКБ 20161747600. Фактурата е с данъчна основа 1219,25 лв. и ДДС в размер на 243,85 лв.

- фактура №********** от 14.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина на „СЗДП ТР ДГС Б." с ЕИКБ 20161747600. Фактурата е с данъчна основа 873,85 лв. и ДДС в размер на 174,77 лв.

- фактура №********** от 28.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина на „СЗДП ТР ДГС Б." с ЕИКБ 20161747600. Фактурата е с данъчна основа 728,21 лв. и ДДС в размер на 145,77 лв.

- фактура №********** от 31.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина на „СЗДП ТР ДГС Б." с ЕИКБ 20161747600. Фактурата е с данъчна основа 728,21 лв. и ДДС в размер на 145,64 лв.

Неотразяването на издадените от „**-**" ЕООД фактури в дневника за продажби за данъчен период м.12.2018г. е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Фактурите са отразени в дневника за продажби за данъчен период м.01.2019 г., т.е. в периода, следващ данъчния период, а именно м.12.2018г., в който същите е следвало да бъдат отразени, с което е нарушил разпоредбите на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.

Нарушенията са извършени в гр.Ловеч, ул."Х." №17, ет.2, ап.№6 където се намира седалището и адреса на управление на дружеството, на 15.01.2019 г.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „** - **“ ООД, представляван от И.В.И., който го обжалва в срок, като неправилно и незаконосъобразно и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага, че дружеството не е извършило нарушение на посочената в НП законова разпоредба, че при съставяне на АУАН е нарушена процедурата по чл.40 от ЗАНН, както и че правната квалификация на нарушението е грешна, което нарушава правото на защита и моли съда да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.

За ответника-ТД на НАП-гр.Ловеч се явява юриск.И., която излага, че жалбата е неоснователна и недоказана, тъй като в хода на съдебното следствие безспорно е доказано, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, производството е протекло правилно и законосъобразно, поради което моли съда да потвърди НП, като присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Р.Д. и С.С., както и от становището на жалбоподателя, изразено в жалбата и от процесуалния представител на ответника в с.з., съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 29.08.2019 год. бил съставен Акт № F506271 за установяване на административно нарушение от св.Р.Д., в присъствието на св.С.С., срещу „** - **” ООД, представлявано от И.В.И., за това, че на 12.07.2019 г. в ТД на НАП Велико Търново, Офис Ловеч при извършена проверка на „**-**" ЕООД - регистрирано по ЗДДС лице, възложена с резолюция за извършване на проверка № П-04001119077351-0РП-001/02.05.2019г. и след направена справка в ПП „VАТ" за подадена справка-декларация и отчетни регистри за месец 12.2018 г. е установено следното: В законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, от „**-**" ЕООД е подадена справка-декларация с вх. № 11001260227/09.01.2019 г. за периода 01.12.2018 г.-31.12.2018 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 8802,96лв., посочен в кл.50 Заедно със справката-декларация са подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. За приемане на справката-декларация и отчетните регистри е съставен протокол с вх. № 11001260227/09.01.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В дневника за продажби за данъчен период 01.12.2019 г.-31.12.2019г., „**-**" ЕООД не е отразил издадени от него данъчни документи:

По акта жалбоподателят е вписал, че няма възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от връчване на НП и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентно лице, с оглед представените по делото писмени доказателства и в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

От служебно извършена справка в Търговския регистър са проследени историята и промените по партидата на дружеството, като от приложената разпечатка се установява, че „** - **“ първоначално е било регистрирано като ЕООД, а от 27.06.2019 г. е преобразувано в ООД, което обяснява причината, поради която в обстоятелствената част на акта и НП са посочени издадени данъчни документи на „** - **“ ЕООД, а АУАН е съставен срещу ООД и санкцията за извършените нарушения е наложена на „** - **“ ООД, тъй като към датата на съставяне на акта и издаване на НП дружеството вече е било преобразувано в ООД.

Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат отразените констатации относно начина на извършване на проверката и установеното нарушение. Съдът кредитира изцяло показанията им като логични, последователни и непротиворечиви с приложените по делото писмени доказателства – крайно нечетливи копия на 4 броя фактури и справка –от ИС на НАП по задължено лице за периода м.01.2019 г.

В случая е безспорно установено, че в нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС дружеството не е отразило издадените от него фактури в дневника за продажбите за данъчен период м. 12.2018 г., а именно: фактура №********** от 10.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина, на „СЗДП ТР ДГС Б." с ЕИКБ 20161747600. Фактурата е с данъчна основа 1219,25 лв. и ДДС в размер на 243,85 лв.; фактура №********** от 14.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина на „СЗДП ТР ДГС Б." с ЕИКБ 20161747600. Фактурата е с данъчна основа 873,85 лв. и ДДС в размер на 174,77 лв.; фактура №********** от 28.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина на „СЗДП ТР ДГС Б." с ЕИКБ 20161747600. Фактурата е с данъчна основа 728,21 лв. и ДДС в размер на 145,77 лв. и фактура №********** от 31.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина на „СЗДП ТР ДГС Б." с ЕИКБ 20161747600. Фактурата е с данъчна основа 728,21 лв. и ДДС в размер на 145,64 лв.

Съгласно посочената разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Едновременно с това, от значение за съставомерността на извършените нарушения е и фактът, че посочените фактури са отразени в дневника за продажби, но за друг период – в периода, следващ данъчния период, в който е следвало да бъдат отразени. Именно поради това, на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в по-малък размер на основание привилегирования състав по чл. 182, ал. 2 от ЗДДС за неотразяването на фактура №********** от 10.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина, на „СЗДП ТР ДГС Б."; фактура №********** от 14.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина на „СЗДП ТР ДГС Б.; фактура №********** от 28.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина на „СЗДП ТР ДГС Б." и фактура №********** от 31.12.2018 г. за сеч и извоз на дървесина на „СЗДП ТР ДГС Б.", като санкциите са определени на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС. Приходните органи извършват проверки и установяват административни нарушения на данъчното законодателство при получаване на дадена информация. В тази връзка съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Относно доказателствата, в подкрепа на отразените в АУАН и НП административни нарушения, следва да се отбележи, че наказващият орган е представил заверени копия от процесните фактури, като обаче при определяне на санкцията за едно от нарушенията, касаещо фактура №********** от 31.12.2018 г. е посочил, че същата е от дата 10.12.2018 г., което е в противоречие с представените писмени доказателства. От друга страна както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП е допуснато противоречие с писмените доказателства, отнасящо се до пълното и правилно описание на нарушението. В АУАН и в НП присъства констатация, че в дневника за продажби за данъчен период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. дружеството не е отразило издадените от него данъчни документи – посочените 4 броя фактури, а проверката е извършена за данъчен период – м.декември 2018 г. Това е нарушение на императивните изисквания на чл.42 , т.4 и чл.57,т.5 от ЗАНН.

Следва да се посочи и че в хода на административнонаказателното производство отговорността на задълженото лице е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според което не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение.

Видно от събраните по делото доказателства на дружеството жалбоподател е била извършена проверка на 12.07.2019 г., възложена с резолюция за извършване на проверка № П-04001119077351-ОРП-001/02.05.2019 г. и след направена справка в ПП „VAT" за подадена справка-декларация и отчетни регистри за месец 12.2018 г. Не е спорно между страните, че в законоустановения срок по чл. 125, ал, 5 от ЗДДС, жалбоподателят „**-**" ЕООД е подал справка-декларация с вх. № 11001260227/09.01.2019 г. за периода 01.12.2018 г.-31.12.2018 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 8802,96 лв., посочен в кл.50., като заедно със справката-декларация били подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. За приемане на справката-декларация и отчетните регистри е съставен протокол с вх. № 11001260227/09.01.2019г. Безспорно е и обстоятелството, че процесните четири броя фактури е следвало да бъдат отразени в дневника за продажби за данъчен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. Не е налице спор и за това, че нарушението е извършено на 15.01.2019 г., което е отразено изрично и в АУАН и в НП. След като в законоустановения срок по чл. 125, ал, 5 от ЗДДС, жалбоподателят е подал справка-декларация с вх. № 11001260227/09.01.2019 г. за периода 01.12.2018 г.- 31.12.2018 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 8802,96 лв., посочен в кл.50., ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, то настоящата инстанция стига до извод, че за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на процесното нарушение още на 15.01.2019 г. (вторник, работен ден), съответно от тази дата може да се установи нарушението, като е достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействието. След като процесните нарушения са извършени на 15.01.2019 г., а жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.125, ал.5 от ЗДДС в срок, като още на 09.01.2019 г. е представил в ТД на НАП справка-декларация № 11001260227/09.01.2019 г. за периода 01.12.2018 г.-31.12.2018 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 8802,96 лв., посочен в кл.50., като заедно със справката-декларация били подадени и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС това води до извода, че актосъставителят е разполагал с абсолютно всички данни, които да му позволят да направи извод за извършено нарушение и неговия автор. Нарушителят се счита за открит, когато в документ, показания на свидетел или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. В случая срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече на 15.01.2019 г. като последният ден, в който е трябвало да се състави акта е 15.04.2019 г. Процесния АУАН е съставен едва на 29.08.2019 г., след като срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл.

Неспазването на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, без да е необходимо спора да се разглежда по същество. Видно от константната съдебна практика щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти, т. е. те са длъжни служебно, по свой почин да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т. е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност.

Предвид на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

При този изход на процеса следва да се остави без уважение, като неоснователно искането на процесуалният представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Въпреки изхода на процеса не следва да бъдат присъждани направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и на жалбоподателят, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 469367-F506271/30.09.2019 год. на И.З.С.- Директор на ТД на НАП-гр.Велико Търново, с което са наложени на „** - **“ ООД имуществени санкции,както следва:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260033
Дата:	15 март 2021 г. (в сила от 3 април 2021 г.)
Съдия:	Мария Димова Шолекова

Дело:	20204310200218
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 март 2020 г.

Решение по дело №218/2020 на Районен съд - Ловеч

Съдържание на акта