Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр.Радомир, 12.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд- гражданска колегия, ІІ-ри
състав, в публично заседание на 12 април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на секретаря В. К., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 97 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.200, ал.1 КТ
По изложените в исковата молба от ищеца К.О.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, п.к.:2400 чрез адв.Г.Й.Й. от САК, с личен номер: адрес за кореспонденция: гр.С, бул.„Е.
и Х. Г.”. и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител адв.Й. обстоятелства и съображения, е предявен иск срещу
ответника „М.Т.6.” ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***,
Индустриална зона, представлявано от В. Н. В. – управител, с който моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука, настъпила на 02.04.2019 г., в гр.Р., ведно със законната
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
датата на настъпване на процесната трудова злополука (02.04.2019 г.), до
окончателно плащане на дължимата сума, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 02.04.2019 г. ищецът К.Б.
е работил на цех “С.”, в гр. Р., на работното си място в „М.Т.6.” ЕООД. Около
11:00 ч„ при зареждане на бада с материали при
подготовка на плавка, при стъпване на стойката до бадата, пострадалото лице се подхлъзнало и паднало, при
което е наранил левия си крак. Вследствие на настъпилата злополука,
пострадалият е получил счупване на подбедрицата на
левия крак. Работодателят на пострадалия е декларирал злополуката пред ТП на
НОИ - гр. П., с Декларация за трудова злополука е вх. № ./04.04.2019 г. Процесията злополуката е призната за трудова с
Разпореждане №/05.04.2019 г., на НОИ, Териториално поделение - гр. Перник,
което не е обжалвано и е влязло в законна сила на 22.04.2019 г.
Непосредствено след инцидента ищецът бил транспортиран
до МЦ „Св. Г.” ООД, където, след като бил прегледан лекарите установили, че
вследствие на злополуката пострадалият е получил фрактура на фибулата в дисталната трета, В
болничното заведение на пострадалия била поставена гипсова шина, с която е имобилизирана получената фрактура. След изписване от
болничното заведение, доверителят ми е продължил лечението си в домашни
условия. В последствие на 10.06.2019 г и 10.08.2019 г. било установено, че
ищецът страда от куцаща походка и ограничена дорзифлексия
при движение, както и оток и кръвоизлив в областта на глезена, което довело до препоръчване
на медикаментозна терапия. В резултат на причинената травми ищецът е бил с
обездвижен крак, изпитвал силни болки, като е бил трудно подвижен за период от
6 месеца., пред който период имал нужда от помощ за ежедневните и битови нужди.
Въпреки, че от инцидента е изминала повече от година и половина, към настоящия
момент, ищецът продължава да изпитва болки при промяна на времето и
продължително натоварване на увредения глезен. Инцидентът е дал негативни
последици и върху психиката на пострадалия. Поради състоянието в което се е
намирал ищецът, същият е бил потиснат, страдал е от нарушения на съня, понижено
настроение и тревожност. Обстоятелството, че е бил в неработоспособно
състояние, го карало да чувства несигурност за бъдещето си и за това дали ще
може да работи и да се грижи за семейството си.
Това е довело до предявяване на иска с правно основание
чл.200, ал.1 КТ, срещу ответника „М.Т.6.” ЕООД, с който се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания.
Ответникът „М.Т.6.” ЕООД в подадения отговор в срока по
чл.131, ал.1 ГПК и в съдебно заседание чрез неговата процесуална
представителка- адв.А.М. от САК, е оспорил иска по
основание и размер. Направил е искане за прихващане на направени плащания на
ищеца от страна на други лица.
Не е оспорено твърдението относно настъпването на
трудовата злополука, която е декларирана от работодателя на К.Б. към 02.04.2019
г., „М.Т..“ ЕООД, пред НОИ, като е призната за трудова със съответния акт -
Разпореждане № /05.04.2019 г. на НОИ, ТП- П., който не е обжалван и е влязъл в
сила.
Направено е възражение срещу твърдението в исковата
молба, че К.О. е претърпял част от описаните увреждания като резултат от
настъпилата трудова злополука, т.е. че е налице причинно-следствена връзка с
инцидента.
Твърди се, че още преди инцидента на работното място, на
29.03.2019 г. в МЦ „С. Г. – П.“ ООД на ищеца е направена рентгенография на глезенна става поради контузия на глезена (посочена като
работна диагноза). Съгласно Образна диагностика №., представена от ищеца по
делото, изследването на лявата глезенна става е
показало, че е налице просветляване в областта на фибулата
в дистална трета - суспектна
фрактура. Следователно към датата на трудовата злополука К.Б. вече е имал
идентифициран от лекар - рентгенолог здравословен проблем, свързан с глезена на
левия крак, изразяващ се в получена контузия/ фрактура на фибулата.
В тази връзка е оспорено твърдението, че оток на глезена на ищеца се е появил
едва след счупването на глезена на 02,04.2019 г. В този смисъл описаните болки и
страдания не са причинени от настъпилата трудова злополука или най-малкото не
са резултат единствено от тази злополука.
Твърдисе също, че е налице съпричиняване
от страна на работника за настъпване на трудовата злополука, което се дължи на
проявено невнимание и груба небрежност по време на работа и в момента на
инцидента, поради което са налице условията на чл.201, ал.2 от КТ. В този
смисъл се позовава на декларация за трудова злополука от работодателя, в раздел
III., т. 25, където е отбелязано, че след връчване на бадата
с материали при стъпване на Стойката до нея пострадалото лице се подхлъзва и
пада, при което наранява левия си крак, а в т.26 „Отклонение от нормалните
действия (условия) и материален фактор, свързан с това отклонение“ е отбелязано
„Подхлъзване от стойка и падане, по невнимание на пострадалото лице“. Предвид
това, в случай, че бъде уважен иска, размерът на обезщетението следва да бъде намален
съразмерно, поради съпричиняването на вредата в
резултат от груба небрежност на ищеца, свързана с пренебрегване на основни
правила за безопасност.
Районният съд, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за
установено и доказано следното:
От фактическа страна.
Не се спори от страните по делото, че ищецът К.О.Б. е
работил на трудов договор с ответника „М.Т.6.” ЕООД, ***, както и това, че е
налице трудова злополука, настъпила на 02.04.2019 г., в гр.Р.,
По делото е представена медицинска документация Образна
диагностика №./29.03.2019 г. за Рентгенография на глезанна
става от МЦ ‘’Св.Г.’' ООД-гр.П.-заверено копие, Образна диагностика
№ .14.05.2019 г. за Рентгенография на глезанна става от МЦ ‘’Св.Г.’' ООД-гр.П.-заверено копие, Болничен
лист
№ ./02.04.2019 г. - заверено копие, Болничен лист №Е. ./02.05.2019
г. 21.05.2019 г.-копие; Болничен лист №./21.05.2019 г. 10.06.2019г.- копие, Болничен
лист №./10.06.2019 г. 30.06.2019г.- копие, Болничен лист №Е. ./01.07.2019 г.
20.07.2019г. – копие, Болничен лист №./22.07.2019 г. 09.08.2019г.
заверено-копие, Болничен лист №./09.08.2019 г. 29.08.2019г. заверено-копие, Болничен
лист №./29.08.2019 г. 18.09.2019г. заверено-копие, Амбулаторен лист
№ ./10.06.2019 г. От МЦ ‘’М.” ЕООД- заверено копие, Амбулаторен
лист №./09.08.2019 г. От МЦ ‘’М.” ЕООД - заверено копие,
Амбулаторен лист №./29.08.2019 г. От МЦ ‘’М.” ЕООД - заверено копие.
За анализ на представената медицинска документация и
отговор на поставените от страните въпроси са допуснати две съдебно- медицински
експертизи. Според първата от тях, изготвена от вещото лице д-р К.Ч., съдебен
лекар.
Анализа на медицинската документация приложена в
кориците на делото на името на К.О.Б.., същата дословно посочена и цитирана в
обстоятелствената част на експертизата, дава основание на експертизата да
направи следните изводи и заключения:
1 От датата на евентуалния инцидент - 02.04.2019 г., не
са налични медицински документи относно извършени клинични прегледи и образни
изследвания, които да доказват наличие на травма в т.ч. и счупване на
латералния глезен на ляв долен крайник.
2. Първите данни за осъществен клиничен преглед са от
10.06.2019 г., касаещи преглед от лекар- травматолог.
3. Образни изследвания - рентгенографии,
чрез които се доказват счупвания на кости, са осъществени на дати: 29.03.2019 г.
и на 14.05.2019 г.
При рентгенологичното
изследване, осъществено на 29.03.2019 г. е посочено, че са налице суспектни /неубедителни, съмнителни/ данни за ивица на
просветляване в областта на латералния глезен на лява подбедрица.
Според експерта чрез това изследване не е доказано по
категоричен начин наличие на фрактура в областта на лявата подбедрица.
В такива случаи при неубедителни данни за счупване,на която и да е кост,
обичайно в добрата медицинска практика, се назначава контролна рентгенография,
чрез която да бъде поставена окончателна рентгенологична
диагноза.
Датата на това изследване, а именно - 29.03.2019 г.
предхожда с няколко дни датата на евентуално претърпян инцидент на 02.04.2019 г.,
което навежда на извода, че най-вероятно е имало травма в областта на долния
крайник на датата на която е осъществено образното изследване, а именно -
29.03.2019 г.
В документите по делото са налице данни за проведено
образно изследване - рентгенография на дата: 14.05.2019 г., където също не е
установена и поставена рентгенологична диагноза касаеща счупване на малкопищялната
кост в областта на глезена, а с посочено - „за сравнение с диагностичните графии”, т.е. с предходно осъществени изследвания, като и
при това изследване не са описани фрактури на рентгенографираните
кости в обема на изследването.
4. Единственият документ от 02.04.2019 г. е болничен
лист № ., в който фигурира диагноза: S82.8 Счупвания на други части на подбедрицата. ; ''
Според експерта експертизата не може да приеме конкретно
поставената диагноза като доказана по надлежния ред, а именно чрез клиничен
преглед и осъществяване на образно изследване, което единствено би могло да
потвърди поставената диагноза.
От изложеното дотук, на база приобщените към делото
медицински документи, експертизата не може да приеме, че не са налице
медицински данни сочещи за счупване на латералния глезен на ляв долен крайник -
увреждане посочено единствено в първоначално издадения болничен лист от
02.04.2019 г.
Според експерта от медицинска гледна точка с голяма
вероятност може да се предположи, че са налице данни единствено за неуточнена
травма по вид, степен и характер в областта на левия долен крайник предхождаща
датата на инцидента, която не е в причинна връзка и не е последица от инцидент
претърпян на 02.04.2019 г. '
•
В заключение експертът подчертава, че отговор на конкретно
поставените въпроси в исковата молба и в отговора на исковата молба- не може да
бъде даден поради фактите и изводите изложени по-горе." В този смисъл е
безпредметен и преглед от вещото лице на ищеца.
По делото е изготвено и прието заключение на вещо лице
лекар- рентгенолог д-р Д.Д.. Вещото лице е
представило разчитане на рентгетнография на лява глезенна става - фас и профил от 29.03.2019 г. на К.О.Б.
ЕГН **********. Според експерта за налице рентгенови данни за ивица на просветляване-
фрактура на дисталната част на лявата фибула /латерален малеол/. Освен
с рентгенографското изследване експертът се е
запознал и с изследванията от лекаря- рентгенолог от 29.03.2019 г. Според
същото възможно е да е налице увреждане, но това е съмнение без категоричност. Според
експерта е можело да се направят още снимки след ден-два, да се проследява, да
се направи контрол. Според видяното е налице счупване на фибулата.
Възможно е да има движение непосредствено след инцидента. Също е възможно да се
получи тази фрактура при стъпване на криво без падане при лица, които страдат
от заболяване на костната система.
По делото са разпитани в качеството на свидетели
посочените от ищеца В. Х. и К. О.
Според свидетеля Х., който е свидетел на настъпилата трудова злополука на
29.03.2019 г., служител на РУ- Р., съвместно с Икономическа полиция и колеги от
Агенция „М.“ отишли в Завода в Ч. м. в Ц. 1 „С. б.“. Там закарали неопределено
тютюнево количество за унищожение. В цеха бил и ищецът, който им помогнал за
натоварване на тютюневите изделия в съд, наречен „Б.“. При слизане от „Б.-та К.Б.
изохкла силно и казал, че е стъпил на криво. След като слязъл до тях от
стойката си събул обувката и чорапа и видяли, че
крака започнал да му отича. От Агенция „М.“ и Икономическа полиция се съставил
протокол за самото унищожение на тютюневите изделия. Въпросния документ бил
съставен на 29.03.2019 г.
Според свидетлката Огнянова, дъщеря на ищеца,
чиито показания са преценени по реда на чл.172 ГПК, на 29.03.2019 г. баща й пострадал
на работното си място. Видяла го вечерта след работа. Бил с гипсова подложка,
тъй като левият му крак бил пострадал, бил подут и син. На третия ден му сложили
гипса на крака. Болял го крака и не можел да стъпва на него. Помагали му всички
в къщи. Майка й се налагало да го води до тоалетната, да го къпе. Първата
седмица бил по-неподвижен. До около средата на май месец му я свалили, но се
наложило да продължи с патерица, тъй като крака му бил издут. С патерици бил до
началото на м. септември. Средата на същия месец се върнал на работа. Понастоящем
не работи, защото когато се върнал, го съкратили от работа. Баща й бил
притеснен, че остава без работа, че не може да си кара колата, не може да се
грижи за семейството. Работил е доста години във фирмата. Баща й си ходи към
настоящия момент, но крака при натоварване го боли все още, не е възстановен
напълно.
По делото е разпитан като свидетел и посочения от ответника Л. Ис.А..
Същият работи на трудов договор в „М.Т.6.“ ЕООД, на длъжност “Д.“ и познава
ищеца К.О.Б. от много отдавна. В завода свидетелят се е занимавал със скрапо- базата и ищецът бил там майстор. Преди инцидента,
когато се унищожавали материалите, няма спомени да му се е случвало нещо. Във
връзка с инцидента, свидетелят всяка сутрин минава през цеха, разбира кой какво
трябва да работи и отива на други места. Не е присъствал на инцидента, само го
запознали, че нещо се е случило. Той го е видял, трудно се е движел. Тръгнал си
сам с колата. Заминал и се разбрали, когато мине на преглед при личен лекар да се
обади. Обадил се и казал, че има проблемтъй като са
го обездвижили, не е ходил на личен лекар, а при
друг, където се е наложило да плаща. След деня на злополуката го виждал няколко
пъти. Той бил добър специалист и когато се наложело да се правят по- специални
платки го викали и той идвал с личния си автомобил, независимо, че бил болничен
и с патерици. Около 2-3 седмици след инцидента К. дошъл. Свидетелят го е виждал
поне 3 пъти, но разбрал, че той си е носил болничните в „Личен състав“. Свидетелят
го е викал три пъти. Лично на него не му се е оплаквал при тези посещения. Той
казвал, че седи по цял ден. Свидетелят му е предлагал помощ в личен план. Не си
спомня датата, спомням си какво са правили. Материалите, които трябвало да се
унищожат, се смесват с материала, за да няма посегателство с работниците.
От правна страна.
Според текста на чл.200, ал.1 КТ, за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг
негов работник или служител има
вина за настъпването
им. За да бъде уважен иска по този текст
ищецът по делото следва да докаже на първо място насъпване
на трудова злополука или професионална болест, а след това конкретни вреди от
същата. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че
е налице настъпила трудова злополука на
02.04.219 г., причинила временна неработоспособност на ищеца. Това се доказва педи всичко
от приложената деклрация от работодателя за трудова
злополука с вх. № .-./04.04.2019 г., както и от Разпореждане
№ ./05.04.2019 г., на НОИ, Териториално поделение - гр.П., влязло в законна
сила на 22.04.2019 г., с което процесинта злополуката
е призната за трудова.
Спорен се явява въпросът относно нстъпилите
увреждания. Не се установи от събраните поделото доказателства ищецът да е
претърпял твърдяната в исковата молба счупване на фибулата
(според мед.речник- малък пищял – тънка дълга кост на подбедрицата)
на левия глезен, вследствие от трудовата злополука, настъпила на 02.04.2019 г. В
представената от ищеца Декларация за трудова злополука, т.31, като вид
увреждане е посочено „счупване на подбедрица на левия
крак“. Същото не се подкрепя от останалите доказателства по делото, имащи
медицински характер. Както бе отбелязано, според вещото лице д-р Ч.,
единственият документ от 02.04.2019 г. е болничен лист № ., в който фигурира
диагноза: S82.8 „Счупвания на други части на подбедрицата“.
Според експерта, от датата на евентуалния инцидент - 02.04.2019 г„ не са
налични медицински документи относно извършени клинични прегледи и образни
изследвания, които да доказват наличие на травма, в т.ч. и счупване на
латералния глезен на ляв долен крайник. Същото се отнася и за образното
изследване - рентгенография от 29.03.2019 г., като вещото лице подчертава, че
не е доказано по категоричен начин наличие на фрактура в областта на лявата подбедрица. В това изследване е посочено, че са налице суспектни /неубедителни, съмнителни/ данни за ивица на
просветляване в областта на латералния глезен на лява подбедрица.
Вещото лице коментира, че в такива случаи на неубедителни данни за счупване на
която и да е кост обичайно в добрата медицинска практика се назначава контролна
рентгенография, чрез която да се постави окончателна рентгенологична
диагноза, а датата на това изследване- 29.03.2019 г., предхожда с няколко дни
датата на евентуално претърпян инцидент на 02.04,2019 г„ което навежда на
извода, че най-вероятно е имало травма в областта на долния крайник на датата,
на която е осъществено образното изследване.
Не е установена и поставена рентгенологична
диагноза образно, отнасяща си до счупване на малкопишялната
кост в областта на глезена, и при изследване - рентгенография от 14.05.2019 г.,
като и при това изследване не са описани фрактури на рентгенографираните
кости в обема на изследването, включително и счупване на латералния глезен на
ляв долен крайник.
Не се събраха доказателства за настъпилите увреждания и според приетата
повторна експертиза от лекар – рентгенолог- д-р Д.. Според експерта, при
разчитане на рентгенографията на лява глезенна става
- фас и профил от 29.03.2019 г., записана на електронен носител- CD, установява
рентгенови данни за ивица на просветляване - фрактура на дисталната
част на лявата фибула /латерален малеол/.
Вещото лице потвърждава, че според него е налице счупване, но същевременно
посочва, че отразеното от лекаря - рентгенолог в изследванията от 29.03.2019 г.
означава, че той се е съмнявал за счупване, без да е бил категоричен, като е
могло да се направят още снимки след ден - два, за да се проследи, да се
направи контрола. Това становище на в.л. д-р Д. кореспондира със заключението
на в.л. д-р Ч., относно описания в рентгенографията от 29.03.2019 г. резултат,
както и необходимостта от контролна рентгенография, за да се постави
окончателна диагноза.
Предвид липсата на каквото и да било медицинско изследване, извършено на
02.04.2019 г. и след като не се доказа един от основните елементи, включен в
текста на чл.200, ал.1 КТ, обуславящ отговорността на работодателя, а именно-
наличие на конкретни вреди от трудовата злополука, настъпилана
02.04.2019 г., съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Не променя този извод и фактът, че са налице подобни
доказателства, както писмени, така и гласни (свидетелските показания на Веселин
Х.- очевидец), за настъпил инцидент на 29.03.2019 г., на която дата е извършено
и образното изследване. Това е така, защото не са представени доказцателства относно това настъпилият на тази дата инцидент
да е бил признат за трудова злополука, като освен това не се претендират вреди,
настъпили от същия.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК отвътникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част на иска. Същият е направил искане да му бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на внесения депозит за вещо лице. Видно от
представената вносна бележка ответното дружество е внесло за депозит на вещото
лице, съгласно указанията на съда, в размер на 150 лв., които следва да му
бъдат присъдени.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.200, ал.1 КТ на ищеца К.О.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, п.к.:. чрез адв.Г.Й.Й. от САК, с личен номер: ., адрес за кореспонденция: гр.С.,
бул.„Е.и Х. Г.., срещу ответника „М.Т.6.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, Индустриална зона, представлявано от В. Н. В. – управител, с
който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на
02.04.2019 г., в гр.Р., ведно със законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата
на настъпване на процесната трудова злополука-
02.04.2019 г., до окончателно плащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА К.О.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, п.к.:. чрез адв.Г.Й.Й. от САК, с личен номер: ., адрес за кореспонденция: гр.С.,
бул.„Ев. и Х. Г.”., да заплати на М.Т.6.” ЕООД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона, представлявано от В.
Н. В. – управител, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/- направени разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
/В.К/