№ 7795
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110113592 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х. А. П., уточнена с молби от
17.08.2022 г., 26.09.2022 г. и 21.11.2022 г., срещу „Прокредит Банк (България)“ ЕАД.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди, че е клиент на ответното дружество, при който има открити три
банкови сметки – разплащателна сметка в лева, депозитна сметка в лева и сметка в евро,
върху които през 2016 г. бил наложен запор. Твърди, че при сключването на договорите за
откриване на разплащателна сметка в лева и на депозитна сметка, месечната такса за
обслужване на сметките била в размер на 2 лв. за всяка, който размер се запазил до
31.01.2017 г., след което ответникът едностранно увеличил размера . Твърди, че за периода
1
от 01.02.2017 г. до 31.08.2017 г. таксата била в размер на 10 лв., за периода от 01.09.2017 г.
до 30.05.2018 г. – в размер на 50 лв., а считано от 01.06.2018 г. до момента същата била в
размер на 150 лв. При сключването на договора за откриване на сметката му в евро
месечната такса за обслужване на сметката му била в размер на 2 евро, като този размер се
запазил до 31.01.2018 г., след което ответникът едностранно увеличил размера . Твърди, че
за периода от 01.02.2018 г. до 31.05.2018 г. същата била в размер на 25,56 евро, за периода
от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. – в размер на 76,69 евро. Твърди, че информацията, която
ответното дружество предоставя за тарифата за физически лица, не отговаря на условията по
чл. 5 ЗЗП, както и че клаузите от общите условия, които дават право на ответника
едностранно да променя размера на таксите за извършваните от банката услуги, са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такива са нищожни на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че всички суми, удържани от ответника от разплащателната му сметка
в лева, както и от сметката му евро, надвишаващи 2 лв., респ. 2 евро на месец, са получени
от ответника без основание, поради което подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Сочи, че неоснователно удържаната от разплащателната му сметка в лева сума
е в размер на 7 296 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 14.03.2022 г., а неоснователно
удържаната от сметката му в евро сума е в размер на 168,93 евро, с левова равностойност по
курса на БНБ от 330,40 лева, за периода от 01.02.2018 г. до 30.06.2018 г. Ищецът твърди
още, че е поискал от ответното дружество копие от договорите за откриване на
разплащателната и депозитната му сметка, заедно общите условия към договорите,
приложими към датата на откриване на сметките му. За предоставянето на услугата
ответното дружество поискало такса в общ размер на 150 лв., която била платена от ищеца,
но ответник не предоставил услугата, за която ищецът платил. В тази връзка счита, че
сумата от 150 лв. е платена от него на неосъществено основание, тъй като не получил
услугата, за която е платил. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 7 296 лв., представляваща недължимо платени месечни такси по
договор за откриване и водене на разплащателна сметка с IBAN: .... за периода от 01.02.2017
г. до 14.03.2022 г.; сумата от 168,93 евро, с левова равностойност по курса на БНГ 330,40
лева, представляваща недължимо платени месечни такси по договор за откриване и водене
на сметка в евро с IBAN: ..... за периода от 01.02.2018 г. до 30.06.2018 г., както и сумата от
150 лв., представляваща платени от ищеца такси за издаване на копия от документи, ведно
със законната лихва върху всяка от претендираните суми от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на облигационни
отношения между страните, възникнали по силата на посочените в исковата молба договори,
както и че през 2016 г. върху сметките на ищеца бил наложен запор. Твърди, че събраните
месечни такси се дължат на годно правно основание, като размерът на таксата се определял
съгласно съответната тарифа за банкова сметка, върху която има наложен запор, както и че
събраната от банката месечна такса съответства на предвидения в тарифата размер. В тази
връзка сочи, че за периода от 01.02.2017 г. до 31.08.2017 г. размерът на услугата „месечно
обслужване на разплащателна сметка , по която е наложен запор“ е в размер на 10 лв., за
периода от 01.09.2017 г. до 31.05.2018 г. – в размер на 50 лв., а за периода от 01.03.2018 г. до
14.03.2022 г. – в размер на 150 лв. Твърди, че със сключването на договора за откриване на
разплащателна сметка ищецът изрично декларирал, че приема действащите към момента на
откриване общи условия, както и тарифата на банката и лихвения бюлетин, както и че с
подписването им се съгласява и упълномощава банката да събира от сметките му служебно
дължимите и изискуеми такси и комисиони, произтичащи от ползването на услугите.
Съгласно действащите към датата на подаване на искане за разкриване на банкова сметка
условия, в сила от 01.06.2007 г. до 10.08.2008 г., банката имала право да променя размера на
дължимите такси, като клиентът се считал за уведомен за промяната от датата на
2
поставянето на обявление в банковите салони на съответните офиси на банката. Съгласно
действащите към 2017 г. ОУ, банката публикувала на интернет страницата си своите ОУ,
тарифа, лихвен и валутен бюлетин, като клиентът поемал ангажимент да се запознава с
актуалната редакция на посочените документи. По отношение на претенцията за сумата от
150 лв., оспорва да е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване. Отделно
от това твърди, че е предоставил исканата услуга. Оспорва твърдението, че е налице
нарушение на чл. 5 ЗЗП, както и на чл. 143 ЗЗП. Възразява, че част от претендираните суми
са погасени по давност. Твърди, че по отношение на претенциите в евро е налице
неправилно превалутиране в лева. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил процесните суми, респ., че
ответникът ги е получил, както и че клаузата от общите условия, предвиждаща право на
ответника едностранно да променя размера на таксите за извършване на банкови услуги, е
нищожна поради неравноправност по смисъла на ЗЗП. В тежест на ответника е да докаже,
че е било налице основание за получаването на процесните суми, съответно за задържане на
получените суми, както и че са били налице предпоставките, оправомощаващи банката
едностранно да измени размера на дължимите такси за извършване на банкови услуги.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже обстоятелствата, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност, за
което съдът му указва, че не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения
между страните следните обстоятелства: че ищецът има открити три банкови сметки при
ответника – разплащателна сметка в лева, депозитна сметка в лева и сметка в евро, върху
които през 2016 г. бил наложен запор; както и че ищецът заплатил на ответника сумата от
150 лв., за да му бъдат издадени копия от сочените в исковата молба документи.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
документи като писмени доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
3
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника, ведно със становище от 07.10.2022 г., да се
връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с
него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за 03.04.2023 г. от 9.45 часа, за когато да се призоват страните,
като им бъде връчен препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4