Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велинград, 02.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Табакова като разгледа докладваното от съдия Пенчева, а. н.
дело № 141 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Е.К.М.-П.,***, против електронен фиш серия К № 3904886 на ОДМВР Пазарджик, с
който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство или система, на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4
,вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600,00 лв.
Релевират се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснати при съставянето му съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон-не
били неспазени на законоустановените давностни сроковете по чл. 34 ЗАНН за
съставяне на електронния фиш, неправилно било посочено, че мястото на
нарушението е в рамките на населеното място, което не съответствало на поставената
пътна маркировка права непрекъсната линия, не било посочено по какъв начин е
въведено ограничението за скорост , с пътен
знак или по закон, което е от съществено значение за отговорността на водача.
Счита, че мястото на нарушението е извън населеното място, поради което неправилно
било посочено, че превишението на скоростта е с 45 км. Иска от съда да постанови решение, с
което да отмени електронния фиш. Претендира разноски.
Органът,
издал обжалвания електронен фиш, счита че е издаден в съответствие със закона и
следва да се потвърди.
В съдебно заседание жалбоподателката не се
явява. В писмено становище поддържа жалбата.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, във вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН /екземпляр обжалваният
акт й е връчен на 30.09.2020 г., а жалбата е подадена на 06.10.2020 г./ от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на
представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за
установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2019 г., в 08,51
часа, в гр. Велинград, на ул. „Юндола“, до ГКП „Лъджене“, в посока с. Юндола,
при разрешена скорост за населено място от 50/км. ч., при отчетен толеранс -3
км./ч, с мобилна радарна система № TFR1-M 564, бил заснет лек автомобил „Фолскваген
каравел“, с рег. номер *****, който се движел със скорост 95 км. ч. След справка в базата данни на МВР за
собственика на управляваното МПС се установило, че това е Т.П.П.. Въз основа на
данните от техническото средство и след установяване собственика на автомобила,
от ОД МВР Пазарджик бил издаден електронен фиш серия К №
3231507 за налагане на „глоба“ за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Т.П.П. било
наложено административно наказание „глоба“,
в размер на 600,00 лв. Същият бил връчен на лицето на 12.08.2020 год.
С декларация от 24.08.2020
г. собственикът заявил, че на посочената дата и час е предоставил управлението
на заснетото МПС на жалбоподателката Е. К.М.
-П.. Представил и копие от свидетелство за правоуправление на К.-П..
На основание чл. 189,
ал. 5, изр. посл. ЗДвП издаденият на Т.П.Електронен фиш серия К № 3231507 бил
анулиран. Издаден бил обжалваният Електронен фиш серия К № 3904886 на Е.К.М.-П.,
връчен й на 30.09.2020 г. лично.
Описаната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства: представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, Протокол № 3-27-18 от 06.12.2018 г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от 10.07.2019 г., справката за
собственик на процесния автомобил, Декларация вх. № 367000-7046/24.08.2020 г.,
копие от свидетелство за правоуправление на Е.К.М. -П., както и представените с
и приетото от съда и приложеното за послужване а.н.дело 126/2021 г. на РС Велинград- снимков материал от клип №
1730 от техническо средство TFR1-M № 564/10.07.2019г., с
което е заснето движението на лек автомобил „Фолксваген Каравел“ с рег. № *****.
При така установените факти съдът приема
следното от правна страна:
Обжалваният електронен
фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 5, във вр. ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието му. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пазарджик; мястото -гр. Велинград,
ул. „Юндола“, до КГП Лъджене; датата – 10.07.2019 г.; точният час на извършване
на нарушението – 08,51 ч.; регистрационният номер на МПС – РВ8520ВР; ползвателя
на МПС-то, съобразно предоставената от собственика декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, подадена от собственика; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост 45 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева;
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен
срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
*** в Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
- нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство TFR-1M 564 № 4835, представляващо мобилна система за
видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835;
- техническото
средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под
номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване;
-техническото
средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява
от приложения по делото Протокол за проверка № 57-27-18/06.12.2018 г.;
-надлежно съставен и
попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в който съгласно
трайната съдебна практика с представлява официален свидетелстващ документ,
който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност.
Представеният протокол
съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.- вписани са видът и номерът на автоматизираното
техническо средство, мястото на контрол, посоката на движение, ограничението на
скоростта, че не е поставен пътен знак за ограничение, режима на
движение-стационарен, номера на служебния автомобил, в което е поставено
мобилното АТСС, начало и край на работа. В тази връзка следва не са налице
пропуски, свързани със самия протокол.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че описанието на мястото на нарушението налага
извод, че е извършено извън населеното място. Такъв извод не следва от
посоченото в електронния фиш като място КГП „Лъджене“, нито от това, че е
поставена маркировка права непрекъсната линия или че там няма тротоари. При използване
на мобилна система за контрол, притежаваща техническа възможност чрез външна
антена да определя автоматично разположението на уреда посредством GPS координати, които се отразяват на всяка
една изготвена снимка при работа на системата, мястото на нарушението се
индивидуализира посредством тези координати. Видно е
от приложените снимки към ЕФ, че на две от тях са посочени тези GPS координати, които, ведно с изготвения
протокол за използване на АТСС сочат къде точно е било позиционирано мобилното
АТСС и къде е извършено нарушението, а именно в гр. Велинград, на ул. „Юндола“
в посока село „Юндола“, т.е. е и в рамките на населеното място, където е
въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч.
Неоснователно е
възражението, че не е посочено по какъв начин е въведено ограничението на
скоростта от 50 км./ч. в населеното място доколкото в представения по делото
Протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е вписано, че не е поставен пътен знак за ограничаване
на скоростта и следователно важимо и въведеното законово ограничение с чл. 21,
ал. 1 ЗДвП от 50,00 км., което е известно на жалбоподателката, предвид че
същата е правоспособен водач, а освен това предприемайки управлението на МПС и била
длъжна да се запознае със закона.
Съдът намира, че установяването на нарушението
е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при използването
на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между процесния
електронен фиш и приложения към него снимков материал. От събраните по делото
доказателства се установява, че нарушението е заснето мобилно техническото
средство от съответния одобрен тип, което е позиционирано в гр. Велинград, на
ул. „Юндола“. Съдът приема, че описанието на нарушението отговаря на стандарта
по чл.189, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Техническото средство отговаря на одобрения тип,
което се доказва от постъпилия протокол от проверка № 3-27-18/06.12.2018г.
Периодичността на извършваните проверки на видео-радарните системи е една
година, поради което при използването си на 10.07.2019 г. това действие е било
в обхвата на последната успешно премината периодична проверка. По правилността
на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказа, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и от субективна страна състава на административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което й е наложено наказание с обжалвания
електронен фиш. От обективна страна на 10.07.2019 г. в 08,51 часа в гр.
Велинград, на ул. „Юндола“ в посока село Юндола е управлявала лек автомобил „Фолксваген
каравел“ с рег. № РА ****ВР,
принадлежащо към категория В, като се е движила със скорост от 95 км/ч,
при разрешена за този тип превозно средство от 50 км. От субективна страна
деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е
формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, с каква
скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е
отразил и фактът на извършеното превишаване на ограничението на скоростта на
движение. Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото
на чл. 188, ал. 1, пр. 2 ЗДвП. Доказа се по делото, че процесният лек автомобил
е собственост на Т.П.П., който го е предоставил за ползване на
жалбоподателката, видно от представената от него на 24.08.2020 г. Декларация по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП, съгласно Приложение 6.
За така извършеното
административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева.
Съдът счита, че в случая правилно е опредЕ.приложимата санкционна разпоредба.
Превишаването на разрешената максимална скорост е с 45 км/ч, поради което то
попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират
случаите на превишаване над 40 км/ч., но не повече от 50 км. на разрешената
максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е била установена
превишената стойност на скоростта от 45 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава
като от измерената скорост, която в случая по делото се установи да е 98 км/ч,
се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението
се получава и установената стойност на скоростта, а именно 95 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Максимално допустимата скорост в
населено място от категория В е 50 км/ч, поради което правилно е установено
превишаване с 45 км/ч.Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в случая
наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът приема,
че наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания за
неговото изменение.
Неоснователно е
възражението изложено в жалбата, че ЕФ е издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. №
1/2013г. е обобщена съдебната практика и е прието, че „съкратеното
производство” за административнонаказателна отговорност чрез издаване на
електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила
на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП, но
също така изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции, т.е. той се приравнява едновременно
към АУАН и НП по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, като последните са не приложими по
отношение на него.
Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на
извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на
съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и следващи от ЗАНН. Електронното
изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, съставлява
регламентирания в закона електронен фиш, който е своеобразен аналог на
наказателното постановление, като аргумент в тази насока е нормата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Следователно самото заснемане играе ролята на
АУАН, а електронният фиш на НП.
Доколкото електронният
фиш съчетава в себе си АУАН /акт, с който се установява нарушението/ и
наказателно постановление /акт, с който се налага наказанието/ сроковете по чл.
34, ал.1 от ЗАНН не са приложими. Първият срок за съставяне на АУАН не е
приложим, защото в одобрения от министъра на вътрешните работи образец на
електронен фиш няма реквизит „дата на издаване”. По тази причина не може да се
установи в какъв срок от установяване на нарушението е издаден електронния фиш,
същевременно не може да се приеме, че липсата на дата води до
незаконосъобразност, защото електронния фиш е надлежно утвърден и се издава по
образец, в който липсва дата на неговото издаване.
Не са приложими и
сроковете, регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като електронния фиш
съдържа в себе си както АУАН така и наказателно постановление.
Приложими са обаче
давностните срокове чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл. 81, ал. 3,
вр. чл.11 от ЗАНН, съгласно Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС-три
години от извършване на нарушението, респективно четири годи и половина, ако са
предприемани действия, прекъсващи течението на давностния срок.
В случая нарушението е извършено на
10.07.2019 г., от когато е започнал да тече давностния срок по чл. 80, ал.1, т.
5 НК. Видно от приложените по делото доказателства, първоначално е
издаден електронен фиш № 3231507 на собственика на автомобила Тодор Пунев,
който му у надлежно връчен на 12.08.2020 г.. В срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и след подадена декларация от
него с данни за лицето, на което е предоставил ползването на моторното превозно
средство, придружена с копие от свидетелство за управление на МПС, Електронен
фиш № 3231507 е анулиран и е издаден обжалвания Електронен фиш № 3904886,
връчен на жалбоподателката на 30.09.2020 г., т. е издаването му е в рамките на
срока по чл. 80, ал.1, т. 5 НК.
По
изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград счита
жалбата за неоснователна, поради което обжалваният електронен фиш следва да се
потвърди.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш серия К № 3904886 на ОДМВР Пазарджик, с което на Е.К.М.-П., ЕГН **********
***, е наложено административно наказание глоба в размер на 600,00 лв.
/шестстотин лева/, на осн.чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен рок от
съобщението му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева