РЕШЕНИЕ
гр. София, ……….. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІI „E” въззивен
състав, в публичното заседание на
четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКВА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. съдия:БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Биляна Коева в. гр. дело № 6961 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение от 06.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 62851/2017 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в са отхвърлени
предявените от Н.П.Г. срещу „О.Ф.“ ЕАД отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че са недължими
чрез способите на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност,
сумите от 14 933 лв. – неиздължен остатък по договор за кредит за текущо
потребление от 01.04.2005 г., 1491, 34 лв. – лихва за периода 01.01.2006 г. до 19.10.2006 г., сумата от 18423,03 лв. лихва
за периода 20.10.2006 г. до 08.09.2017 г.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца, който поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно, поради противоречието му с материалноправни норми,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа
се, че съдът не е взел предвид представените от ищеца писмени бележки, които са
останали в регистратурата на СРС, без да бъдат администрирани и предадени на
съдебния състав. Поддържа се, че от преддставените по
делото писмени доказателства се установява, че по делото са налице два периода,
всеки от които с продължителност повече от две години – 18.02.2010 г.
-12.04.2012 г. и 23.04.2012 г. – 09.11.2015 г., през които спрямо ищеца не са били
извършвани валидни изпълнителни действия. Поддържа се, че неправилно съдът е
приел, че насрочванията на описи са валидни изпълнителни действия, които
прекъсват давността. Поддържа се, че след извършената цесия между „Б.ДСК“ ЕАД и
ответното дружество, първоначалният кредитор е изгубил качеството си на
взискател и е погасено правото му да иска принудително събиране на вземанията
по Договора за кредит и по изпълнителния лист, съответно ЧСИ не е имал право да
извършва изпълнителни действия, респ. те не биха могли да имат правен ефект.
Излагат се съображения, че първото искане на новия взискател по делото за
извършване на изпълнителни действия, подадено до ЧСИ е на 09.11.2015 г. Твърди
се, че и двата описа са насрочени без да е била подадена молба за извършването
им от взискател и без частния съдебен изпълнител да е бил овластен
да определи начина на изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Отделно се поддържа, че ищецът не е бил уведомен за нито едно от
Разпорежданията за насрочване на описи през 2010 и 2014 г. , както и че
насрочените описи не са извършени от ЧСИ, поради което и изпращането на
призовка за опис, който реално не е извършен не представлява изпълнително
действие, което поддържа висящността на
изпълнителното дело и прекъсва давността. Искането към съда е да отмени
решението и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е подал отговор на въззивната
жалба, с който я оспорва. Поддържа се,
че на 13.06.2012 г. е наложен запор върху банкова сметка, ***.01.2014 г. е
насрочен опис на движимо имущество, на 30.01.2014 г. ответникът е поискал да
бъде конституиран като взискател, за което е издадено постановление от
10.04.2014 г.. и на същата дата е насрочен опис на движими вещи, на 16.05.2017
г. е отказано прекратяването на
изпълнителното производство. Предвид изложеното, поддържа, че правилно СРС е
приел, че насрочените описи са валидни изпълнителни действия и са прекъснали
давността. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск.
Искането към съда е да потвърди решението. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата 3622 лв. по
изпълнителен лист по гр.д. №255/1995 г. на СРС 54 с-в.
За да постанови
обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че видно от приложеното
изпълнително дело на 14.01.2014 г. и на 10.04.2014 г. са насрочвани описи на
движими вещи, които са действия по насочване на изпълнението върху движими вещи
на длъжника, поради което не е настъпило прекратяване по право на изпълнителния
процес, а тези действия са прекъснали давността. Прието е, че с оглед неоснователността
на главния иск, неоснователен е и предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на лихвите.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
На първо място
по доводите във въззивната жалба за порочност на първоинстанционното решение поради
постановяването без писмената защита да е стигнала до съдебния състав, следва
да отбележи следното:
Писмената
защита замества устните състезания с писмени доводи след заседанието в
определен от съда срок, но писмената защита не може да се квалифицира като
продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което
страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по -точно
обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на
съдебните прения, нито ги прави писмени - т. 11 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. по т.д. № 1/2012г. ОСГТК на ВКС. В случая пълномощникът на ищеца
е пледирал устно в проведеното съдебно заседание. Евентуалното представяне на
писмено изложение трябва да съвпада с устните доводи, тъй като в противен
случай делото би се решило въз основа на писмена защита от едната страна
останала неизвестна за другата страна. Дори да се приеме, че съдът е извършил
нарушение на чл. 149, ал. 3 ГПК, като е постановил решението си преди да е получил писмената
защита, страната не е била лишена от участие в устните състезания, каквито са
проведени от съда. В случая, дадената от съда възможност за представяне на
писмена защита, както се посочи нито представлява част от съдебните прения,
нито ги замества. Ето защо доводите на въззивника за порочност на решението са
неоснователни.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Не е спорно
между страните, а и от приложеното копие на изпълнително дело № 20078410400122/2007
г. на ЮСИ Н.М.се установява, че в полза на „Б.ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен
лист въз основа на определение от 29.12.2006 г. по гр.д.№21883/2006 на СРС, на
основание чл. 237 б „в“ ГПК, въз основа на извлечение от сметка към 19.10.2006
г. за следните суми: 14933 лв. – остатък по главница по договор за кредит за
текущо потребление от 01.04.20056 г., заедно със законната лихва, считано от
20.10.2006 г. до окончателното плащане, сумата от 1491,34 лв. – лихви за
периода 01.01.2006 г. – 19.10.2006 г., както и сумата
от 796,98 лв. разноски по делото . По молба на „Б.ДСК“ ЕАД въз основа на
посочения изпълнителен лист е било образувано изпълнителното дело.
Съобразно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един илиповече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителнотопроизводство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания надлъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
С исковата
молба ищецът е заявил, че през периода от 24.04.2012 г. до 24.04.2014 г. не са
искани, нито са извършвани от ЧСИ валидни изпълнителни действия, годни да
прекъснат погасителната давност за вземанията, като ищецът изрично е посочил,
че последното валидно изпълнително действие е 24.04.2012 г., а от тази дата до датата на подаване на исковата
молба са изминали повече от пет години, пред които не са извършвани валидни
изпълнителни действия, по делото е настъпила перемпция,
поради което всички вземания по издадения изпълнителен лист са погасени по
давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години.
В случая последното валидно
изпълнително действие релевантно към периода, за който ищецът се е позовал на
изтеклата погасителна давност е наложеният запор от 23.04.2012 г. За да настъпи
прекратяване по право на изпълнителното дело, както твърди ищецът, респ. за
изтичане на петгодишния давностен срок за вземането,
е необходимо да се изследва дали от тази дата до 23.04.2014 г. са били
извършени други валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
Видно от приложеното изпълнително
дело, след посочената дата - 23.04.2012 г. на 14.01.2014 г. с разпореждане ЧСИ
е насрочил опис на движимите вещи на длъжника.
Съобразно посоченото ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсват давността следните
изпълнителни действия : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор иливъзбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Безспорно посочените в тълкувателното
решение изпълнителни действия годни да прекъснат давността са неизчерпателно и
примерно изброени. Настоящият състав
намира обаче, че посоченото действие – насрочване на опис не представлява
изграждащо изпълнителния способ действие или такова насочено пряко към
имуществената сфера на длъжника, доколкото в изпълнителното дело липсват
доказателства такъв опис да е бил действително осъществен, а съгласно чл. 434 ГПК за всяко предприето и извършено действие съдебният изпълнител съставя
протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от
страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по
изпълнението. Насрочването на опис е техническа дейност от страна на ЧСИ по
подготовка на извършване на същинското изпълнително действие и не е част от
фактическия състав по извършване на описа, поради което не е от естество да
прекъсне давността.
На 10.04.2014 г. с Постановление ЧСИ Н.М.на
основание чл.429, ал. 1 ГПК, е конституирал
в изпълнителното дело като взискател ответното дружество „О.Ф.“ ЕАД, въз
основа на подадената от него молба от 30.01.2014 г. Следва да се отбележи, че
са неоснователи твърденията на ответника, че с тези действия е прекъсната
давността поради следните съображения: В случая не е налице присъединяване на
кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК, каквато хипотеза е визирана в цитираното
тълкувателно решение, а на заместване на такъв поради настъпилото частно
правоприемство – цесия, което не може да ползва ответника като действие по
присъединяване на взискател, напротив той замества стария кредитор по силата на
частното правоприемство и се ползва от извършените от него до този момент
действия.
След тази
дата до 23.04.2014 г. не са били извършени други действия по изпълнителното
производство, годни да прекъснат давността, поради което и на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 последното е било прекратено по право. Следва да се отбележи,
че е без правно значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение или е отказал. Този акт има
декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от
която се отчита началото на давностния срок за вземането.
В случая
без значение е и дали след тази дата е било извършено друго действие, което е от
вида да прекъсне давността за вземането, тъй като то би било предприето след
като изпълнителното производство вече е било прекратено по право, а такива
действия не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни
последици.
Съобразно
изложеното следва да се приеме, че ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не е доказал да е извършил друго действие, с което е прекъснал
погасителната давност през релевантния период.
От 23.04.2012
г. до 23.04.2017 г. е изтекъл петгодишен
срок, поради което и вземането обективирано в изпълнителния лист е погасено по
давност съобразно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, поради което
погасени по давност са и вземанията на кредитора за лихви.
Поради
несъвпадение на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск.
По
разноските:
При този изход
на спора на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.1 от ГПК , своевременно
поисканите разноски за производството пред СРС. Съобразно представения пред
първоинстанционния съд списък по чл. 80 ГПК ищецът е сторил следните разноски: 689
лв. – държавна такса и 737 лв. – довнесена държавна такса.. Съобразно
изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1426 лв.
– разноски пред СРС.
На основание чл. 78, ал. 1 във
вр. с чл. 273 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски за въззивното
производство, а именно държавна такса за въззивно обжалване в размер на 713 лв.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от
06.03.2018 г., постановено по гр. д. № 62851/2017 г. по описа на СРС, ГО, 42
с-в и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че Н.П.Г. с ЕГН
**********, с адрес ***, не дължи на
„ОТП Ф.“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, вземанията по
изпълнителен лист от 29.12.2006 г., издаден от СРС, I Г.о., 42 с-в по гр.д. № 21883/2006 г., а
имено за следните суми: 14 933
лв. – неиздължен остатък по договор за кредит за текущо потребление от
01.04.2005 г., 1491, 34 лв. – лихва
за периода 01.01.2006 г. до 19.10.2006 г., сумата от 18423,03 лв. лихва за периода
20.10.2006 г. до 08.09.2017 г. , като погасени по
давност.
ОСЪЖДА „ОТП Ф.“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Н.П.Г.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1426 лв. – разноски пред СРС и
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК, сумата от 713 лв. – разноски пред СГС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС е едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.