РЕШЕНИЕ
Номер 260254/02.06. Година 2021
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІI-ти наказателен състав
На 17 февруари
2021 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
НАХ дело номер 01341 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице- С.М.В. срещу НП №
19-1158-004168 от 05.11.2019г. издадено
от началник на сектор ПП към ОД на МВР
Перник, с което са му наложени:
-На
основание чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП/Закона
за движението по пътищата/- глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца,и
-на
основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20лв.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена,представител не изпраща.
Жалбоподателят
се представлява в съдебно заседание от адв.В. ,който пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление ,поддържа и доводите,изложени в писмената жалба.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в
процеса ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.08.2019ге съставен АУАН от мл.автоконтрольор при сектор “ПП”-ОД МВР
Перник в който са отразени следните
релевантни за процеса обстоятелства:
На 31.08.2019г. в 19:50 часа в общ.Перник, с.Мещица,ул.»Детелина Минчева»
страната-жалбоподател е управлявал лек автомобил Ауди 100,с регистрационен
номер *******,собственост на С.Е.С.,с посока от ул.»Георги Димитров», като пред
дом №2 с поведението си ,потегляйки рязко към лицето В.Г.И. създава опасност за
живота и здравето на същия.
До пристигането на екип от
охранителна полиция жалбоподателят е бил под постоянен визуален контакт с И. и
лицето С.М.Г..
Жалбоподателят имал мирис на
алкохол и нестабила походка.
Същият е отказал да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBB-0017.Издаден бил талон за изследване №0044709.
Като виновно нарушени законови разпоредби
се сочат: чл.174 ал.3 и чл.5,ал.1,т.1 от
Закона за движението по пътищата.
При
предявяване на АУАН,правонарушителят е отказал да го подпише и да получи
препис,което обстоятелство е установено /удостоверено/ съобразно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Въз
основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на настоящото
наказателно производство,с което са наложени административни наказания в
абсолютния им закон размер,поради което и съдът не изследва приложението на правилата за индивидуализация на
административното наказание,дефинирани в разпоредбите на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът
възприема фактическата обстановка по делото от данните, внесени в процеса чрез
следните доказателствени средства и доказателства: показанията на Р.Г.А.- актосъставител,
на В.Г.И. -свидетел по АУАН,на С.М.Г.,на М.Ю.Й.–свидетел на отказа за
подписване и получаване на АУАН,показанията на посочените от защитата
свидетели: Д.М.С.,Р.С.М., АУАН,Талон за изследване, Заповед на Министъра на
вътрешните работи относно правомощията както на актосъставителя, така и на
лицето в посочено качество, издало обжалваното НП.
При
така представената заповед, съдът не
констатира незаконосъобразност, свързана със изискванията на чл.189 ал.1 и
ал.12 от ЗДвП- т.е. актът е съставен, а
обжалваното НП е издадено от компетентни лица.
За
да бъде осъществен административно наказателният състав, който е приложен в
обжалваното НП-чл.174 ал.3 от ЗДвП, е необходимо водачът да откаже да бъде
изпробван за употреба на алкохол и по двата посочени начина /метода/ в чл.174
ал.3 от ЗДвП ,подробно регламентирани в Наредба №1 от 19.07.2017г. –За реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози.
Този
ред е относим,релевантен, приложим ориентирано към датата на това вменено нарушение.
В
настоящия случай, точно тези два релевантни отказа са обективирани,
посочени, в съставения акт за установяване на административно нарушение:както
отказа лицето,на които се вменява съответното нарушение да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство- посочено обжалваното НП, конкретизирано като тип и
номер /отказ да бъде извършена проверка- по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДвП/както
и отказ за даване на проби за изследване.
На
следващо място,в представения по делото/част от административно наказателната
преписка/ Талон за изследване са посочени:трите имена на водач, моторното
превозно средство, отказ за изпробване с техническо средство, уведомяване ,че
следва да се яви в ЦСМП –Перник,но никъде в този талон не се сочи нито дата,нито
час.
Същностният момент и проблем при реализирането
на този административно наказателна отговорност е дали конкретно лице,в случая
жалбоподател е имал качеството водач на моторно превозно средство,дали го е
управлявал преди да бъде спрян и контролните органи да изискат да бъде
изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Този съществен факт не се явява доказан в
настоящото административно наказателно производство.
Безспорно
е,че водачът и жалбоподател не е спрян от контролните органи при управление на
посоченото моторно превозно средство.
Служители на Пътна полиция –Перник са били
изпратени на място ,посочено в акта за установяване на административното
нарушение, като данните,намерили място като констатации в акта са внесени от
двамата посочени в акта свидетели,които са в родствени отношения със
страната-жалбоподател,а между тях са налице имотни спорове/според данните на
свидетелят В.Г.И..
Констатациите
в акт за установяване на административно нарушение са в противоречие с
данните,внесени в процеса чрез показанията на двама свидетели ,посочени от
защитата.
И ако констатациите в акта се основават на
показания на свидетели,които са в родствени, но влошени отношения по повод
имуществени спорове,и ако данните на единия от свидетелите,опровергаващи
обвинението са на майката на страната-жалбоподател, то данните от
показанията на втория,посочен от
защитата свидетел също опровергават и са в противоречие със вмененото
обвинение,но за този свидетел липсват данни за родствени отношения със
горепосочените свидетели.
На основание гореизложеното съдът намира,че обжалваното
наказателно постановление и двете му части: относно установяването, описанието
на административното нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движението по
пътищата, както и относно вмененото административно нарушение по чл.185 от
Закона за движението по пътищата е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено,тъй като и по отношение на двете вменени административни
нарушения,страната-жалбоподател не е имала качеството водач на моторно превозно
средство, при съобразяване с разпоредбата/принципа/на чл.303 ал.2 от НПК, към която препраща нормата на чл.84 от ЗАНН.
По смисъла на параграф 6 , т.25 от Допълнителните разпоредби на закона
за движението по пътищата ,„Водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство „относимо за казуса.
Според разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила.
В
този смисъл, в съдебното производство констатациите на АНО също нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия
събран по делото доказателствен материал,а съдът е длъжен, разглеждайки делото
по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и
доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от
кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване,
какъвто е и настоящия. Това не е направено от първата инстанция.
В процесния случай противоречията в
свидетелските показания създават съмнение относно авторството на описаното
нарушение, а същевременно поддържаната от жалбоподателя теза се подкрепя
убедително от горепосочените доказателства.
Презумптивната доказателствена сила на
съставения АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП досежно извършването на нарушението
следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото доказателства и
след оценка на същите се налага извода, че обвинението срещу страната-жалбоподател
не е доказано по категоричен начин.
Водим
от гореизложеното, съдът на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И
:
Отменя
НП № 19-1158-004168 от 05.11.2019г.
издадено от началник на сектор ПП
към ОД на МВР Перник, с което на С.М.В.,***,ЕГН **********,са му
наложени:
-На
основание чл.174, ал.3,пр.1 от
ЗДвП/Закона за движението по пътищата/- глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,и
-на
основание чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на страните, че е
изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като касационна инстанция.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ
/Богдан Велев/