Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в
публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА Я.А
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1590 по описа на Административен
съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ- Я. СТИЛ“ЕООД, подадена чрез адв.С. против
Решение № 615/05.05.22г. по НАХД №3721/2021г. на ВРС, 45 състав, с което е
изменено наказателно постановление № 03-014161/04.08.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството за извършено нарушение на чл.153 ал.2 КТ на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1700лв., като е намален размера на имуществената санкция на 1500лв. Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че проверката,
при която е констатирано вмененото нарушение, е извършена в отсъствието на
управителя на дружеството или упълномощеното от него лице за представителство
пред контролните органи, а съдействие е изискано от сервитьорката П., в
длъжностната характеристика на която не влиза задължение за водене и
съхраняване на документацията, свързана с отчитане на работното време, нито
задължение за представителство на дружеството пред органите на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Варна, което счита, че е довело до ограничаване на
правото му на участие в производството и до незаконосъобразно провеждане на
проверката. Видно от текста на оставената призовка за представяне на документи,
няма данни да са изисквани графици и отчетни документи за месеците май 2021г. и
юни 2021г., поради което неясно как проверяващите са се снабдили с тях, след
като твърдят, че са събрани въз основа на оставена призовка. Счита, че
своевременно отчетните форми и графици за месец май 2021г. и юни 2021г. са
представени в съдебното производство и следва да се ценят като писмени
доказателства за полагания труд от служителите през тези месеци, защото само те
са представени и приети по предвидения в закона процесуален ред. Твърди и че от
показанията на св. Н., спрямо която се твърди да е било допуснато нарушението,
се установява по категоричен начин, че докато тя е работила в дружеството,
винаги е ползвала междуседмичната си почивка и поради семейните си ангажименти
в никакъв случай не е можела да работи повече от установеното й работно време,
като неоснователни са изводите на първоинстанционният съд, че свидетелката била
заинтересована. Неправилно е приел ВРС, че тя е в трудово правоотношение с
дружеството, тъй като е работила в него само през месеците май и юни 2021г., за
което няма спор по делото и към датата на даване на показанията не се е намирало
в каквото и да е правоотношение с дружеството. Твърди и че неоснователни са
изводите на ВРС, че от една страна, показанията на свидетелите М.М.и Д.Д.следва
да се кредитират като обективни, а от друга, че тези на свидетелите П. и Й.не,
тъй като били заинтересовани. Счита, че е налице очевидна и несъмнена
заинтересованост на свидетелите М.и Д., извършили проверката и които се намират
в служебно правоотношение с Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна. Моли
решението на ВРС да бъде отменено, както и издаденото НП и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.
Н. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ- Я. СТИЛ“ЕООД против
наказателно постановление № 03-014161/04.08.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството за извършено нарушение на чл.153 ал.2 КТ на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1700лв. За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че с АУАН с № 03-014161/29.07.2021г., административният
орган е приел за установено, че от представените графици за работно време и
таблици за отчитане явяването/неявяването на работа за месеците май 2021г. и
юни 2021г. за обект -ресторант „Архитект“, находящ се в гр.Варна, ****,
стопанисван от касатора, се установява, че Р.Н., на длъжност „работник кухня“ в
„Интер ресторант-Я. Стил“ ЕООД е полагало труд в периода от 27.05.2021г. до
03.06.2021г. включително, т.е. осем последователни дни, с което не й е
осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа при установено
сумирано изчисляване на работното време, съгласно правилника за вътрешния трудов
ред. Нарушението е извършено на 02.06.2021г. в ресторант „Архитект“, гр.Варна,
в който е следвало да й се осигури непрекъсната седмична почивка в размер на не
по-малко от 36 часа – нарушение на чл.153, ал.2 от КТ. Актът бил съставен и
предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и възражения не
отразило, че има такива, а в срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, че
е била допусната техническа грешка при съставянето на графиците за месеците май
и юни 2021г., които били съставени доста време преди настъпването на посочените
месеца и били и били „прогнозни“, а впоследствие били коригирани при изпълнение
на графика за съответния месец, като работника в действителност е имал
междуседмична почивка. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН
и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН
и съдържат формалните реквизити предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП се съдържат
факти и обстоятелства, които установяват от обективна страна извършеното
нарушение. Въззивният съд е приел, че безспорно е установено по делото, че
въззивното дружество е имало качеството на работодател по отношение на св. Н.към
месеците май и юни 2021г., че същата е работела при сумирано изчисляване на
работното време, както и че видно от приложените към преписката графици за
работа и отчетни форми за явяване на работа за месец май и юни 2021г. е работила
непрекъснато в периода от 27.05.2021г. до 03.06.2021г. без да й е била
осигурена седмична почивка в размер поне на 36 часа в рамките на седмицата
/седем поредни дни/ и от обективна страна е извършено нарушение на разпоредбата
на чл.153, ал.2 от КТ, а като е взел предвид, че нарушението е извършено за
първи път и наложеното наказание е несъразмерно тежко е изменил НП, като е
намалил размера на наложената санкция до минималния, предвиден в закона, размер,
а именно на 1500 лв. ВРС не е кредитирал
показанията на св. П., Й.и Н., като е приел, че П. и Н.са в трудови
правоотношения с дружеството, а Й.- дъщеря на управителя, както и представените
в съдебното производство графици и отчетни форми, тъй като ако са съществували
към датата на проверката е нямало пречка да бъдат представени в хода на
административнонаказателното производство. ВРС е приел и че липсват основания
случаят да бъде квалифициран по чл.28 ЗАНН.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
Правилни и
законосъобразни са изводите на ВРС, че от събраните по делото доказателства безспорно
е установено, че наказаното дружество е извършило вмененото му с НП
административно нарушение по чл.153 ал.2 КТ, като в качеството си на
работодател не е осигурил при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната
седмична почивка не по-малко от 36 часа на работника Н.. Вмененото нарушение е
установено по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Безспорно е установено по делото, че дружеството е работодател, което
и не се спори от страните. Не е спорно и че Н.е работила при сумирано
изчисляване на работното време - съгласно и установеното с правилника за
вътрешния трудов ред. Установено е и че съгласно отчетните форми за явяване на
работа, представени в хода на административнонаказателното производство за м.05
и 06.21г., че Н.е работила непрекъснато в периода от 27.05.21г. до 03.06.2021г.
Съгласно чл.153 ал.2 КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната седмична почивка е
не по-малко от 36 часа. Разпоредбата е императивна и изрично определя размера
на непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работното време и
като не я е осигурило дружеството е осъществило вмененото му нарушение.
Нарушението безспорно
е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Осигуряването
на междуседмична почивка при сумирано изчисляване на работното време се дължи
от работодателя по силата на закона и видно от събраните по делото
доказателства лицето е работило за посочения период без да му е осигурена от
работодателя такава междуседмична почивка. Правилно е определена и датата на
нарушението -02.06.2021г.- последния ден от работна седмица.
ВРС е обсъдил
твърденията на св.Н., както и представените в съдебното производство графици и
отчетни форми, като изводите му се споделят от настоящата инстанция.
Показанията на св.Н., че е почивала противоречат на представените графици за
работа и форми за отчитане. Същите са се намирали в обекта на проверка,
представени са на контролните органи, като са заверени за вярност от
дружеството. Показанията на св.М.и Д. кореспондират със събраните при
проверката писмени доказателства. Твърдения за допуснати грешки с графиците и
отчетните форми са направени едва в съдебното производство. АУАН е връчен на
упълномощено от дружеството лице, като в същия не са направени възражения. В
срока за възражения също не са направени такива за допуснати грешки в график
или отчетна форма, като не са и представени доказателства, ако такива са били
налице.
Предвид горното, твърденията
на касатора за ограничаване правото му на участие в
административнонаказателното производство са неоснователни. ВРС е обсъдил
подробно събраните по делото доказателства и при съвкупната им преценка е
достигнал до правилен и законосъобразен извод, че вмененото с НП нарушение е
доказано.
Настоящата инстанция
намира за правилни и законосъобразни изводите на въззивният съд относно размера
на наложеното наказание. Като е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства и с оглед целите по чл.12 ЗАНН правилно ВРС е намалил размера на
наложеното наказание в предвидения от закона минимум.
Предвид на изложеното,
наведените твърдения за необоснованост и незаконосъборазност на изводите на ВРС
са неоснователни.
Касационната инстанция
намира, че решението на виззивният съд не страда от твърдяните в жалбата
пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и
процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна
проверка. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи
основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано
решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е
НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на
основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен
съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 615/05.05.22г. по НАХД №3721/2021г.
на ВРС, 45 състав.
ОСЪЖДА „ИНТЕР РЕСТОРАНТ- Я. СТИЛ“ЕООД, ЕИК ****да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.