Р      Е      Ш    Е      Н     И     Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2022г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година  в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА Я.А

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

                        ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

                        

при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1590 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ- Я. СТИЛ“ЕООД, подадена чрез адв.С. против Решение № 615/05.05.22г. по НАХД №3721/2021г. на ВРС, 45 състав, с което е изменено наказателно постановление № 03-014161/04.08.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството  за извършено нарушение на чл.153 ал.2 КТ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700лв., като е намален размера на имуществената санкция на 1500лв. Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че проверката, при която е констатирано вмененото нарушение, е извършена в отсъствието на управителя на дружеството или упълномощеното от него лице за представителство пред контролните органи, а съдействие е изискано от сервитьорката П., в длъжностната характеристика на която не влиза задължение за водене и съхраняване на документацията, свързана с отчитане на работното време, нито задължение за представителство на дружеството пред органите на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Варна, което счита, че е довело до ограничаване на правото му на участие в производството и до незаконосъобразно провеждане на проверката. Видно от текста на оставената призовка за представяне на документи, няма данни да са изисквани графици и отчетни документи за месеците май 2021г. и юни 2021г., поради което неясно как проверяващите са се снабдили с тях, след като твърдят, че са събрани въз основа на оставена призовка. Счита, че своевременно отчетните форми и графици за месец май 2021г. и юни 2021г. са представени в съдебното производство и следва да се ценят като писмени доказателства за полагания труд от служителите през тези месеци, защото само те са представени и приети по предвидения в закона процесуален ред. Твърди и че от показанията на св. Н., спрямо която се твърди да е било допуснато нарушението, се установява по категоричен начин, че докато тя е работила в дружеството, винаги е ползвала междуседмичната си почивка и поради семейните си ангажименти в никакъв случай не е можела да работи повече от установеното й работно време, като неоснователни са изводите на първоинстанционният съд, че свидетелката била заинтересована. Неправилно е приел ВРС, че тя е в трудово правоотношение с дружеството, тъй като е работила в него само през месеците май и юни 2021г., за което няма спор по делото и към датата на даване на показанията не се е намирало в каквото и да е правоотношение с дружеството. Твърди и че неоснователни са изводите на ВРС, че от една страна, показанията на свидетелите М.М.и Д.Д.следва да се кредитират като обективни, а от друга, че тези на свидетелите П. и Й.не, тъй като били заинтересовани. Счита, че е налице очевидна и несъмнена заинтересованост на свидетелите М.и Д., извършили проверката и които се намират в служебно правоотношение с Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна. Моли решението на ВРС да бъде отменено, както и издаденото НП и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Н. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за  присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ- Я. СТИЛ“ЕООД против наказателно постановление № 03-014161/04.08.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството  за извършено нарушение на чл.153 ал.2 КТ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700лв. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че с АУАН с № 03-014161/29.07.2021г., административният орган е приел за установено, че от представените графици за работно време и таблици за отчитане явяването/неявяването на работа за месеците май 2021г. и юни 2021г. за обект -ресторант „Архитект“, находящ се в гр.Варна, ****, стопанисван от касатора, се установява, че Р.Н., на длъжност „работник кухня“ в „Интер ресторант-Я. Стил“ ЕООД е полагало труд в периода от 27.05.2021г. до 03.06.2021г. включително, т.е. осем последователни дни, с което не й е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа при установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно правилника за вътрешния трудов ред. Нарушението е извършено на 02.06.2021г. в ресторант „Архитект“, гр.Варна, в който е следвало да й се осигури непрекъсната седмична почивка в размер на не по-малко от 36 часа – нарушение на чл.153, ал.2 от КТ. Актът бил съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и възражения не отразило, че има такива, а в срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, че е била допусната техническа грешка при съставянето на графиците за месеците май и юни 2021г., които били съставени доста време преди настъпването на посочените месеца и били и били „прогнозни“, а впоследствие били коригирани при изпълнение на графика за съответния месец, като работника в действителност е имал междуседмична почивка. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП се съдържат факти и обстоятелства, които установяват от обективна страна извършеното нарушение. Въззивният съд е приел, че безспорно е установено по делото, че въззивното дружество е имало качеството на работодател по отношение на св. Н.към месеците май и юни 2021г., че същата е работела при сумирано изчисляване на работното време, както и че видно от приложените към преписката графици за работа и отчетни форми за явяване на работа за месец май и юни 2021г. е работила непрекъснато в периода от 27.05.2021г. до 03.06.2021г. без да й е била осигурена седмична почивка в размер поне на 36 часа в рамките на седмицата /седем поредни дни/ и от обективна страна е извършено нарушение на разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ, а като е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път и наложеното наказание е несъразмерно тежко е изменил НП, като е намалил размера на наложената санкция до минималния, предвиден в закона, размер, а именно на 1500 лв. ВРС не е  кредитирал показанията на св. П., Й.и Н., като е приел, че П. и Н.са в трудови правоотношения с дружеството, а Й.- дъщеря на управителя, както и представените в съдебното производство графици и отчетни форми, тъй като ако са съществували към датата на проверката е нямало пречка да бъдат представени в хода на административнонаказателното производство. ВРС е приел и че липсват основания случаят да бъде квалифициран по чл.28 ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че наказаното дружество е извършило вмененото му с НП административно нарушение по чл.153 ал.2 КТ, като в качеството си на работодател не е осигурил при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа на работника Н.. Вмененото нарушение е установено по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че дружеството е работодател, което и не се спори от страните. Не е спорно и че Н.е работила при сумирано изчисляване на работното време - съгласно и установеното с правилника за вътрешния трудов ред. Установено е и че съгласно отчетните форми за явяване на работа, представени в хода на административнонаказателното производство за м.05 и 06.21г., че Н.е работила непрекъснато в периода от 27.05.21г. до 03.06.2021г.

Съгласно чл.153 ал.2 КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъсната седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Разпоредбата е императивна и изрично определя размера на непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работното време и като не я е осигурило дружеството е осъществило вмененото му нарушение.  

Нарушението безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Осигуряването на междуседмична почивка при сумирано изчисляване на работното време се дължи от работодателя по силата на закона и видно от събраните по делото доказателства лицето е работило за посочения период без да му е осигурена от работодателя такава междуседмична почивка. Правилно е определена и датата на нарушението -02.06.2021г.- последния ден от работна седмица.

ВРС е обсъдил твърденията на св.Н., както и представените в съдебното производство графици и отчетни форми, като изводите му се споделят от настоящата инстанция. Показанията на св.Н., че е почивала противоречат на представените графици за работа и форми за отчитане. Същите са се намирали в обекта на проверка, представени са на контролните органи, като са заверени за вярност от дружеството. Показанията на св.М.и Д. кореспондират със събраните при проверката писмени доказателства. Твърдения за допуснати грешки с графиците и отчетните форми са направени едва в съдебното производство. АУАН е връчен на упълномощено от дружеството лице, като в същия не са направени възражения. В срока за възражения също не са направени такива за допуснати грешки в график или отчетна форма, като не са и представени доказателства, ако такива са били налице. 

Предвид горното, твърденията на касатора за ограничаване правото му на участие в административнонаказателното производство са неоснователни. ВРС е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и при съвкупната им преценка е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че вмененото с НП нарушение е доказано.

Настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на въззивният съд относно размера на наложеното наказание. Като е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед целите по чл.12 ЗАНН правилно ВРС е намалил размера на наложеното наказание в предвидения от закона минимум.

Предвид на изложеното, наведените твърдения за необоснованост и незаконосъборазност на изводите на ВРС са неоснователни.

Касационната инстанция намира, че решението на виззивният съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 615/05.05.22г. по НАХД №3721/2021г. на ВРС, 45 състав.

ОСЪЖДА „ИНТЕР РЕСТОРАНТ- Я. СТИЛ“ЕООД, ЕИК ****да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                         

 

 

2.