О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№416 21.06.2022г. Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на двадесет
и първи юни през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева ЧКАД №398 по описа за 2022 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.95 ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.285 ал.1 изречение последно от ЗИНЗС, образувано по частната касационна жалба на ищеца М.Г.Х. против
Определение №368/30.05.2022г постановено по адм.д.№702/21г по описа на АС Стара
Загора, с което на основание чл.24 т.1 от Закона за правната помощ е отказано
предоставянето на безплатна адвокатска помощ за изготвяне на касационната жалба
против Решение №113/23.03.2022г по адм.д.№702/21г по описа на АС Стара Загора.
Съдът е съобразил, че Решение
№113/23.03.2022г, за чието обжалване пред касационната инстанция се иска
предоставяне на правна помощ, е постановено след като по касационната жалба на
ищеца Х., изготвена без професионална помощ на адвокат, е постановена частична
отмяна на решението по адм.д.№371/21г по описа на АС Стара Загора. В хода на
съдебното производство по разглеждане на съединените искове против Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията» и Министерство на правосъдието, ищецът не
е ползвал и не е искал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално
представителство или за изготвяне на искова молба и касационна жалба, съответно
частни жалби, нито за други процесуални действия. Не се установява интересите
на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ от гледна точка и на
ползите, която тя би донесла за ищеца.
С частната жалба се твърди, че с отказа да
бъде предоставена правна помощ за изготвяне на касационна жалба се нарушава
правото по чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧ за справедливо гледане на делото от независим и
безпристрастен съд, както и правото на ефективно упражняване на правото на
защита.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите в частната жалба, въз основа на доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Предмет на Решение №113/23.03.2022г е един
осъдителен иск с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, насочен срещу Главна
дирекция «Изпълнение на наказания» за присъждане на обезщетение в размер на
4 000лв за неимуществени вреди, причинени в периода от 21.07.2003г до 13.07.2004г
от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация да осигури
храна, лишена от свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната
религия «ислям». Решението е постановено след отмяна на Решение
№151/14.04.2021г по адм.д.№371/20г по описа на АС Стара Загора за отхвърляне на
същия иск като предявен срещу не надлежен ответник и делото е върнато за ново
разглеждане на този иск с указания за установяване фактическия състав на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, насочен правилно срещу ГД «ИН», след което да се прецени и
възражението на този ответник за изтекла пет годишна погасителна давност.
След като ищецът сам е
изготвил първата си касационна жалба против решение, с което са отхвърлени
исковите претенции срещу различни ответници за различни периоди и на различно
основание, то няма съмнение, че би се справил с единствения факт, на който се
основава Решнеие № 113/23.03.2022г за отхвърляне на описаната една искова
претенция, а именно – първото доказателство, че ищецът е поискал храна, лишена
от свинско месо и свински продукти е молба вх. №58/30.07.2008г, а при
постъпването му в затвора в град Стара Загора в книжката е вписана религия
«християнин». В приложението адм.д.№535/2014г по описа на С Стара загора тази
молба от 2008г е приложена от ищеца като доказателсво за момемнта, от който е
поискал специлен състав на храната, която консумира, което обстоятелство е
наведено и в първата му искова претенция с идентично съдържание, но за различен
и междинен период.
Следователно налице е и основанието по чл. 24
т.2 от ЗПП – претенцията е явно неоснователна. Писмено доказателство – частен
диспозитивен документ, изходящ от ищеца за първия момент, в който е уведомил
затворническата администрация за желанието си да консумира храна, съобразена с
изповядваната религия и наведено възражение от ответника за изтекла пет годишна
давност от 2004г до датата на исковата молба, които факти са обективни, имат
правоотричащо правно действие, поради което и правната помощ не следва да бъде
предоставена – аргумент от чл.24 т.2 от ЗПП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
95 ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №368/30.05.2022г
постановено по адм.д.№ 702/21г по описа на АС Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.