Мотиви към решение № 1650, постановено на 10.09.2019 г. по
НАХД № 3759 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г.
Производството по НАХД № 3759 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г. е
образувано във връзка с внесено в Районен съд - Варна постановление на Районна
прокуратура - Варна, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение обв. Ш.Ю.С. да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание глоба на основание чл. 78а НК за това, че на 06.11.2017 г. в гр. Варна е изтезавал малолетното лице – Г.Ш.Ю.,
негов син, намиращ се под негови грижи съгласно решение № 1430/04.04.2012 г., постановено по гражданско дело № 13448/2011 г.
по описа на Районен съд – Варна, като му нанесъл множество удари с ръце, крака
и пръчка в областта на главата и тялото – престъпление по чл. 187, ал. 1 НК.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание представител на Районна
прокуратура - Варна не се явява.
В
съдебно заседание защитникът адв. П.У. в пледоарията
си по същество изразява становище, че деянието е несъставомерно,
доколкото извършеното не може да се квалифицира като изтезание по смисъла на
187 НК. Посочва, че тълкуването на понятието „изтезание“ следва да се направи
на основата на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 37 от
Конвенцията за правата на детето. Позовава се на практика на Европейския съд по
правата на човека, в която изтезанието е дефинирано като умишлено, нечовешко
отнасяне, което причинява тежко и жестоко страдание. Намира, че за да е съставомерно деянието следва да е налице и цел за изтезание
или пречупване на съпротива, както и предумисъл. Отправя искане за оправдаване
на обвиняемия.
При
упражняване на правото си на лична защита обв. С.
заявява, че синът му имал много проблеми в училище и получавал оплаквания.
В
последната си дума обв. С. моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият
Ш.Ю.С. е роден на *** г.
в гр. Силистра, с адрес ***. Същият е български гражданин, с основно
образование, разведен, работи, неосъждан.
През
2000 г. св. Н. Х. Р. сключила граждански брак с обв. Ш.С..
От брака на св. Р. и обв. С. се родили две деца св. Х. Ш.Ю. (род. на *** г.) и
св. Г. Ш.Ю. (род. на *** г.)
С
решение № 2171 от 06.07.2009 г., постановено по гр. д. № 3122/2009 г. по описа
на РС – Варна, бракът между св. Р. и обв. С. е
прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на детето св.
Г.С. са предоставени на майката св. Р. Със същото съдебно решение упражняването
на родителските права по отношение на по-големия им син Х.Ш.С. е предоставено
на бащата – обв. С..
С
решение № 1430/04.04.2012
г., постановено по гр. д. № 13448/2011 г. по описа на РС – Варна, упражняването
на родителските права по отношение на по-малкия им син - св. Г. С., са
предоставени на бащата – обв. С..
На
06.11.2017 г. св. Г. Ш.Ю. (12-годишен) се прибрал в дома си от училище около
19,00 часа. По това време св. Ю. живеел заедно с брат си св. Х. Ю. и баща си – обв. С..
Св.
Г. Ю. споделил на баща си, че е изгубил картата си за пътуване в градския транспорт.
Обв. С. се ядосал много и започнал да крещи, след
което пристъпил към нанасяне на удари с външната част на ръката си по лицето на
св. Г. С.. По този начин обв. С. ударил поне 10 пъти
малолетния си син, след което седнали да вечерят. По едно време обв. С. излязъл на двора на къщата, за да търси пръчка.
След около 2-3 минути се върнал с една дълга тясна пръчка и започнал да удря
св. Г. С. –по главата, по ръката и в ребрата. Докато удрял обв.
С. крещял на сина си. След физическото насилие с пръчка обв.
С. продължил да удря малолетния си син с юмруци, като го ударил четири пъти в
главата. След тези удари св. Г. С. паднал на земята, а обв.
С. започнал да рита сина си с крака, като го ритнал в корема три пъти. Св. Г. С.
седнал на масата и когато дошло време да си лягат, обв.
С. ударил малолетния си син в носа с обратната страна на ръката си. Когато св.
Г. С. легнал на леглото, обв. С. ударил с юмрук
десния крак на малолетния си син. Побоят продължил около 30 минути, като докато
получавал удари в различните части на тялото, св. Г. С. изпитвал силна болка.
В
резултат на нанесените удари св. Г. С. получил контузия на главата, гръдния
кош, дясната мишница и десния лакът, кръвонасядания
по долните клепачи на двете очи, по гърба на носа и по гръдния кош.
На
сутринта св. Г. С. отишъл на училище, където съучениците му забелязали следи от
побоя и уведомили класния им ръководител, който от своя страна уведомил майката
на детето – св. Р., и зам. директора на училището.
Ръководството на училището предприело
съответните действия по уведомяване на инспектор „Детска педагогическа стая“,
отдел „Закрила на детето“ при ДСП, като директорът сигнализирал за случилото се
и на тел. 112.
На
детето била предоставена полицейска закрила, а два дни по-късно предадено на
майка му – св. Реджебова.
По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на наказателното
производство гласни доказателствени средства:
обясненията на обв. Ш.Ю.С. (дадени в хода на досъдебното производство на л. 16 и л. 130-131,
както и тези, дадени в хода на съдебното следствие), показанията на
свидетелите Г.Ш.Ю. (л. 13 от ДП), В.С.Б.(л. 24 от ДП), А. К.П. (л. 25 от ДП), М.Н.В.
(л. 26-27 от ДП), К.Н.Н. (л. 28 - 29 от ДП), Р.Г.Ф.
(л. 30 от ДП), Х.Ш.С. (л. 31 от ДП), Н.Х.Р. (л. 32 от ДП); от изготвените в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза (л. 35-37 от ДП),
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на св. Г.Ш.Ю.
(л. 57-60), комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по
отношение на обв. Ш.Ю.С. (л. 66-72 от ДП), и
писмените доказателства: 3 бр. искания за клинико-лабораторни
изследвания (л. 38-41), искане за рентгенологично
изследване (л. 42 от ДП), лист за преглед на пациент (л. 43-45 от ДП), протокол
за ултразвуково изследване (л. 49 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.
52 от ДП), искане за предоставяне на полицейска закрила на дете (л. 79 от ДП),
заповед за предоставяне на полицейска закрила на дете (л. 80 от ДП), приемо-предавателен протокол (л. 81 от ДП), протокол за
предаване на лице, настанено в ДВНМН (л. 82 от ДП), приемо-предавателен
протокол за предаване на дете, на което е предоставена полицейска закрила (л.
83 от ДП), писмо от ДСП – Варна (л. 84 от ДП), характеристична справка на Г.Ш.Ю.
от СУ „Димчо Дебелянов“ (л. 87 от ДП), доклад от директора на СУ „Димчо
Дебелянов“ (л. 89 от ДП), копие на медицинска документация на лицето Г.Ш.С. – 2
л. (л. 91-2 от ДП), копие на дневник на VI A клас в СУ „Димчо
Дебелянов“ (л. 93 – 94 от ДП), 2 бр. удостоверения за раждане (л. 95-96 от ДП),
решение № 1430/04.04.2012
г., постановено по гр. д. № 13448/2011 г. по описа на РС – Варна (л. 99-100 от
ДП), решение № 5356/20.12.2017 г., постановено по гр. д. № 18145/2017 г. по
описа на РС – Варна (л. 103-105 от ДП), декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние (л. 117 от ДП), справка за съдимост (л. 19 от
съдебното дело).
Авторството на деянието и
субективната му страна се установява на първо място от показанията на св. Гьокан Ш.Ю., които са детайлни, ясни, безпротиворечиви
и съответстват на всички събрани по делото други гласни доказателства,
включително обясненията на подс. С., както и на
представените по делото писмени доказателства. Няма нито едно доказателство по
делото, което да опровергава или да поставя под съмнение изложената от св. Г.Ю.
фактическа обстановка. Следва да бъде посочено, че по делото е извършена
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съгласно която при
св. Г.С. нивото на развитие и функциониране на когнитивните способности му
позволява достатъчно адекватно да разбира, преработва и възпроизвежда фактите и
отношенията на действителността. Съдът намира, че св. Г.С. последователно
възпроизвежда възприетите от него и по отношение на него действия на баща му,
вида, поредността, броя и средствата на нанесените
удари, мястото на нанасяне на ударите и всички други обстоятелства, при които
по отношение на него е извършено физическо и психическо насилие от баща му.
На следващо място съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелите В.С.Б., А.К.П., М.Н.В., К. Н.Н., Р.Г.Ф., Х.Ш.С., Н.Х.Р., които не са очевидци на
деянието, но възпроизвеждат в идентична хронологична последователност
разказаното от св. Г. С. и действията, които са предприети в тази връзка.
Показанията на посочените свидетели са житейски достоверни и взаимно се
допълват, включително и по отношение на установените на следващия ден
травматични увреждания по тялото и главата на св. Г.С..
Обясненията на обв. С. съдът намира за най-достоверното в случая доказателствено средство предвид тяхната двояка природа –
на средство за защита и на доказателствено средство.
Обясненията на обв. С. напълно съответстват на
показанията на св. Г. С. и поради това съдът намира, че същият е възпроизвел
фактите, така както действително са се случили, въпреки че е имал правото да не
дава обяснения пред разследващите органи.
Обстоятелството, че св. Г.С. се е намирал под грижите на
баща му се установява от представеното по делото решение № 1430/04.04.2012
г., постановено по гр. д. № 13448/2011 г. по описа на РС – Варна и
свидетелските показания, които доказателства съдът кредитира като еднопосочни.
Съдът преценява
заключенията на назначените в хода на досъдебното производство експертизи като
изготвени компетентно и безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и
съответстващи на останалите доказателства, относими
към предмета на доказване.
Съдът кредитира всички събрани по делото писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, поради което въз основа на тях, на гласните доказателствени
средства и представените заключения на вещи лица изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемият Ш.Ю.С. е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл. 187, ал. 1 НК, тъй като на
06.11.2017 г. в гр. Варна е изтезавал малолетното лице – Г.Ш.Ю., негов син,
намиращ се под негови грижи съгласно решение № 1430/04.04.2012
г., постановено по гражданско дело № 13448/2011 г. по описа на Районен съд –
Варна, като му нанесъл множество удари с ръце, крака и пръчка в областта на
главата и тялото.
За да е осъществен от обективна страна съставът на
престъплението по чл. 187, ал. 1 НК е необходимо деецът да извърши действия,
които са от естество да причиняват силно физическо или психическо страдание или
болка на непълнолетно лице, като субект на престъплението може да бъде само
лице, което полага грижи за жертвата или я възпитава.
Съдът намира, че в конкретния случай нанесените множество
удари, включително с пръчка, по цялото тяло и главата на св. Г.С., силният им
интензитет и значителната продължителност на непрекъснато нанасяне на удари
несъмнено представляват изтезание по смисъла на чл. 187, ал. 1 НК.
За да достигне до този извод съдът съобрази дефинициите,
дадени в международните актове за това понятие, които обаче не са достатъчни за
разбирането на понятието „изтезание“ поради обекта на защита на тези актове –
основните човешки права в обществените
отношения, които се създават при упражняването на различните дейности от
държавните органи на страните -членки.
Първият международен акт, който дава дефиниция на понятието
изтезание е Декларацията за защита на всички лица от подлагане на изтезания и други
форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета на
09.12.1975 г. от Общото събрание на ООН. Съгласно чл. 1.“1.
За целите на тази декларация изтезание означава всяко действие, с което на
дадено лице умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или
болка от длъжностно лице или под негово подстрекателство за цели като: да се
получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то
наказано за действие, което то е извършило или в извършването на което е
заподозряно, или за да бъде сплашено то или други лица... 2. Изтезанието
представлява отегчена и предумишлена форма на жестоко, нечовешко или унизително
отнасяне или наказание“.
На 10.12.1984 г. е приета Конвенция против изтезанията и
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание - КПИ
(ратифицирана с Указ № 3384 на Държавния съвет от 9.10.1986 г. - ДВ, бр. 80 от
1986 г. В сила за България от 26.06.1987 г.), съгласно чл. 1, т. 1 от която за
целите на тази конвенция терминът "изтезание" означава „всяко
действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо
страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице
сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето
лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то
или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина,
основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или
страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице
или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие“.
В чл. 37, б. «а» от Конвенция за правата на детето (приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила за България от 03.07.1991 г.) е предвидено
задължение за държавите - страни по конвенцията да осигуряват „никое дете да не
бъде подлагано на изтезания или друго жестоко, нечовешко или унизително
отнасяне или наказание“.
Според чл. 3
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Издадена от
Министерството на външните работи, доп. с Протокол № 2 от 6.05.1963 г., изм. с
Протокол № 3 от 6.05.1963 г., Протокол № 5 от 20.01.1966 г., Протокол № 8 от 19.03.1985
г. Ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от
14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в
сила от 7.09.1992 г., изм. и доп., с Протокол № 11 от 11.05.1994 г., изм. и
доп., бр. 38 от 21.05.2010 г.) никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Подобни дефиниции се съдържат още в Американска конвенция за
правата на човека (1969 г.), Междуамериканска
конвенция за предотвратяване и наказване на изтезанията (1985 г.), Африканска
харта за правата на човека и народите (1981 г.), Арабска харта за правата на
човека (2004 г.), Конвенция за правата на хората с увреждания (2007 г.)
Целта на въздействието изглежда да е най-същественият
елемент на изтезанието, тъй като присъства във всички дефиниции, включително в
такива, в които липсва например такъв елемент като участието на длъжностно
лице. КПИ изброява следните цели като елементи от изтезанието: получаване на
сведения или признания, наказание; сплашване; принуда; дискриминация от
всякакъв вид. Наред с това в дефиницията на КПИ преди изброяването на целите се
съдържа фразата „за цели като“. Поради
това списъкът на целите не следва да третира като изчерпателен (цит. от „Защита от изтезания, жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, автор К.К., изд. Сиби, 2009 г.).
Не на последно място по значение следва да се има предвид,
че изброените международни актове са свързани с политиките на държавата и
правомощията на нейните органи, докато разпоредбата на чл. 187, ал. 1 НК се
намира в глава четвърта на Наказателния кодекс „Престъпления против брака,
семейството и младежта“, раздел II «Престъпления
против младежта», където са групирани престъпленията,
които засягат условията за правилното развитие на подрастващите.
Съставът на престъплението по чл. 187, ал. 1 НК не включва
като съставомерни елементи нито специална цел, нито
определен субект на престъплението, както е в международните актове, поради
което и съдът намира, че практиката по приложението на международните актове,
включително практиката на Европейския съд по правата на човека, не би
допринесла за тълкуването на това понятие в настоящия случай, доколкото
посочените международни актове създават предимно задължения за държавите, които
са страни по тях, във връзка с изпълняваните от техните държавни органи,
респективно служители държавни политики във връзка с наказателно преследване на
лицата, изпълнението на наказанията и т.н. Следователно обект на защита от
международните актове са обществените отношения, свързани с упражняваните от
всяка държава властнически правомощия по отношение на нейните граждани.
Т.е. непосредствените обекти на закрила на изброените
по-горе международни актове и глава четвърта на Наказателния кодекс
„Престъпления против брака, семейството и младежта“,
раздел II «Престъпления против младежта» са различни,
поради което и създадената практика на ЕСПЧ и другите международни органи е неотносима, тъй като разглежда действията на длъжностни
лица при изпълняване на различни държавни дейности.
Съгласно тълкуването, дадено в „Български тълковен речник“,
изд. на Наука и изкуство, 2018 г., изтезанието е измъчване, мъчение,
включително морално. В „Синонимен речник на българския език“, изд. на Наука и
изкуство, 2018 г. като синоними на изтезание са посочени мъка, тормоз,
инквизиция.
При нанасянето на множество удари с ръце, крака и пръчка по
цялото тяло на св. Г. Ю. в продължение на 30 минути обв.
С. неминуемо е причинил силно физическо страдание на детето си. Ударите без
никакво съмнение са причинявали силна болка на детето, който извод съдът прави
на база установените на следващия ден множество телесни наранявания - контузия
на главата, гръдния кош, дясната мишница и десния лакът, кръвонасядания
по долните клепачи на двете очи, по гърба на носа и по гръдния кош.
Следва да се има предвид, че дори и психическото страдание
на детето е достатъчно, за да бъде осъществен съставът на престъплението. В
конкретния случая са нанесени множество удари на 12-годишно дете с ръце, крака
и пръчка в продължение на 30 минути, като ударите са нанесени от единствения
човек, при който детето е могло към момента да потърси закрила. Състоянието на
безизходица, липсата на помощ, липсата на алтернатива или възможност за бягство
от повтарящите се побои, доколкото детето не е имало къде другаде да отиде,
липсата на друга морална опора, използването на пръчка, нанасянето на
интензивни по брой и сила удари в глава и корем са довели и до силно психическо
страдание, което е дало отражение и върху неговото развитие като подрастващ,
доколкото съгласно изготвената по делото комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза детето към момента на изследването е податливо на
социална тревожност и в някои случаи може да има проблеми в междуличностните
взаимоотношения, както и проблеми с контрола над немотивирани агресивни прояви.
При св. Ю. се регистрират невротично-депресивни, страхови
или тревожни симптоми и състояния, които са свързани с обекта баща, като при
липса на психологическа работа с детето тези негативни емоционални преживявания
могат да доведат до развитието на психични проблеми и произхождащи от тях дезаптивно поведение.
Не са необходими специални знания, нито свидетелски
показания в тази насока, за да може съдът да достигне до извод, че побой с
такъв интензитет и средства винаги причинява както силно физическо, така и
силно психическо страдание. Още повече, че се касае за уязвим член на
обществото – 12-годишен подрастващ, който при наличието на зависимост от
родителите си, които би трябвало да му осигурят минимални условия за
изграждането на неговия характер, умения за справяне с проблеми, ценности,
морал, устойчивост и адаптивност, е поставен в ситуация сам да преодолява
трудностите – и не само, сам да изгради защитен механизъм срещу физическата и
психическата агресия на баща си. При липсата на такава възможност и наличието
на словесна агресия по време на побоя детето безспорно е изпитало и силно
психическо страдание.
По тези съображения съдът намира, че на процесната
дата обв. С. е изтезавал малолетния си син - св. Г.Ю..
От субективна страна обв. С. е извършил деянието при пряк умисъл, видно от неговите
действия: съзнателно е започнал да удря сина си с възпитателна (по неговите
разбирания) цел. Обв. С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки това
целенасочено е предприел нанасянето на множество удари, за които е знаел, че
причиняват силни физическо и психическо страдание на сина му. Неоснователно е
възражението на защитника, че за да е съставомерно
деянието деецът следва да действа с предумисъл, доколкото съставът на
престъплението по чл. 187, ал. 1 НК не съдържа такъв признак.
Поради гореизложените съображения и въз основа на посочените
доказателства, съдът намира, че обв. Ш.Ю.С. е
извършил престъплението по чл. 187, ал.
1 НК, предмет на повдигнатото му обвинение.
По отношение на
вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че напълно законосъобразно Районна
прокуратура - Варна е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки,
необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обв. С. престъпление се предвижда лишаване от свобода до
три години, или пробация, както и обществено
порицание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието, към момента на извършване на деянието спрямо него не е
бил прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административна санкция, както и с
деянието не са причинени никакви имуществени вреди.
При индивидуализацията на
наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
направеното самопризнание, оказаното съдействие на разследващите органи и
наличието на разстройство на личността и поведението на обв.
С. - „Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип“, за което са характерни
емоционалната нестабилност, липсата на контрол над влеченията, честите изблици
на насилие или заплашително поведение, което е причината според назначената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за конфликтното и
агресивно поведение на обв. С.. Наличието на личностово разстройство значително е допринесло за
извършването на престъплението и е попречило на обв. С.
да формира социално приемливо решение за прилаганите спрямо малолетния му син
възпитателни мерки, както и да се въздържи от извършването на престъпни прояви.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът счете, че на обв. С. следва да бъде наложено
наказание в минималния предвиден от закона размер, а именно 1000 лв.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК Ш.Ю.С.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР - Варна направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 463,33 лв.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: