РЕШЕНИЕ
№ 1571
гр. Бургас, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120101604 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. И. П. с ЕГН **********,
адрес: .............................., П. И. П. с ЕГН **********, адрес: ..............................., М. И.
М. с ЕГН **********, адрес: ..................................., М. И. Т. с ЕГН **********, адрес:
................................. и Т. И. Л. с ЕГН **********, адрес: ........................., против С. Д.
М. с ЕГН **********, адрес: ...................................., З. Н. Б. с ЕГН **********, адрес:
............................... и Д. Н. М. с ЕГН **********, адрес: ...................................., с която
се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на 5/6 идеални части от новообразуван поземлен имот № .................... по
плана на новообразуваните имоти от зоната по §4 ЗСПЗЗ в землището на
.........................., с площ от 823 кв.м., при граници: улица, имоти ..............; ..................;
...............; .................., ведно с построените в него двуетажна масивна сграда със
застроена площ от 56 кв.м. и масивна стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м.,
при равни квоти т. е. по 1/6 идеална част за всеки от ищците, както и да бъдат осъдени
ответниците да им предадат владението върху имота и да бъде обезсилен нотариалния
акт, с който последните се легитимират за собственици на процесните имоти. Моли се
и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищците твърдят, че са собственици на 5/6 идеални части от описаните
недвижими имоти в описаните квоти, като правото на собственост са получили въз
1
основа на наследяване по закон от общите им наследодатели И. М. Т. и З. Н. Т., които
упражнявали явно, необезпокоявано и непръкъснато владение върху имотите до
момента на смъртта им. Наред с това се твърди, че в разписния лист по плана на селото
имотът бил записан, като собственост на И. М. Т., като същият бил деклариран пред
Общината за собственост на И. и З. Т., като били заплащани и съответните данъци.
Твърди се, че имотите се намират във владение на ответниците, като към тях без
резултат били отправяни многобройни покани за освобождаването им. Сочи се, че
последните са се снабдили с констативен нотариален акт за имотите, вписан в
Службата по вписвания – Бургас под № ...., том ...., дело № ......, вх. рег. № ........ от
............... г. Ищците оспорват същия и излагат, че последните са собственици само на
1/6 идеална част от процесните имоти, която са придобили по наследяване от Н. М..
Заявяват, че не е осъществен състава на давностното владение и ответниците не са
владели пълни 10 години имотите, тъй като З. Т. – праводател на ищците е починала на
............. г., от което събитие не са изминали 10 години, а преди смъртта си последната е
владяла процесните имоти. Наред с това се сочи, че ответниците и техния праводател
не са имали и намерение за своене на имотите.
Правното основание на предявения равандикационен иск е чл. 108 от ЗС, а на
искането за отмяна на нотариалния акт чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците. Със същият се сочи, че иска е неоснователен. Излага се хронология по
придобИ. ето на собствеността. Твърди се, че към момента на образуване на ТКЗС
процесният имот е представлявал дворно място, с находяща се в него постройка и
посадено лозе, което е било собствено на бащата на общата на страните
наследодателка З. Т. и той го е обработвал и е ползвал плодовете му. През 1974 г. чрез
неформално дарение наследодателят на ответниците Н. Т. получил имота от дядо си и
през 1980 г., заедно със съпругата си, построил жилищна и стопанска сграда.
Първоначално ответниците живеели в новопостроената сграда, а през 1982 г. се
преместили в гр. Б., където закупили жилище. Излага се, че общите наследодатели на
страните по делото И. и З. Т. живеели в собствен имот в ............., но Н. Т. – съпруг и
баща на ответниците, ги взел да живеят в неговата къща в същото село, т.е. в
процесния имот. Сочи се, че ответниците са оградили имота, поддържат сградите и
обработват земята. Твърди се, че наследодателят на ответниците, както и те самите от
1974 година до настоящия момент владеят имотите непрекъснато, постоянно,
несъмнено, явно и спокойно, със съзнанието, че са техни и че ги владеят за себе си.
Поради това през 2019 г. са предявили установителен иск за собственост против
Община Созопол, по който било образувано гр. дело № 9251/2019 по описа на БРС. С
решението си съдът признал за установено по отношение на Община Созопол, че
ответниците са собственици на процесния имот, след което последните се снабдили с
констативен нотариален акт. Излага се, че не следва ищците да се позовават на
2
придобивното основание по чл. 79 от ЗС, тъй като наследодателите на страните не са
притежавали такова приживе, за да бъде включено в наследството, прието от ищците.
Посочва се и съдебна практика в този смисъл. Също търсят присъждане на разноските
по делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба, изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно удостоверение за наследниците на З. Н. Т. с ЕГН **********, б.ж. на
............., е видно, че след смъртта си на ............. г. същата е оставила за свои законни
наследници децата си – ищците по делото, както и сина си Н. И. М. с ЕГН **********.
След смъртта на последния, настъпила на ................... г., той се наследява от
ответниците – съпруга и деца. Съгласно удостоверение за наследници на И. М. Т. с
ЕГН **********, б.ж. на ............., след смъртта си, настъпила на ................ г., той се
наследява от своята съпруга З. Н. Т., както и от децата си – ищците и Н. И. М., който
след своята смърт се наследява от ответниците. Т.е. при тези данни и предвид нормата
на чл. 5, ал. 1 от ЗН се налага извода, че ищците притежават по 1/6 идеална част от
наследство им, като другата 1/6 идеална част принадлежи на наследниците на Н. Т..
Спорният въпрос по делото е дали процесните имоти са част от оставеното
наследство.
Представеното е извлечение от разписен лист, видно от което И. М. Т. е записан
като собственик на двор имот № ...........
Представен по делото и нотариален акт № ....., том ...., дело № ........./.............. г.
за собственост на недвижим имот придобит по давност, съгласно който И. М. Т. е
признат за собственик на дворно място от 314 кв.м., съставляващо парцел ....... с пл. №
.......... кв. ............. по плана на ..............
Съгласно приходни квитанции от 2021 г. З. Т. и И. Т. се водят като собственици
на партида в ............., Букът, инд. застр., вила и др.ж.сгр.
Така и съгласно други приходни квитанции от 2021 г. ответниците се водят като
собственици на партида за земя и сграда в .............. Същите са записани за собственици
в ............., Букът, инд. застр., вила и др.ж.сгр., въз основа на решенията по гр.д. №
9251/2019 г. по описа на БРС, в.гр.д. № 2431/2020 г.. на БОС и определението по гр.д.
№ 722/2021 г. на II–ро Г.О. на ВКС, с които ответниците са признати за собственици
по отношение на Община Бургас на процесния поземлен имот и постройките в него въз
основа на давностно владение и наследство.
След приключване на производството по горното дело ответниците са се снабдили
въз основа на обстоятелствена проверка с нотариален акт за право на собственост на
3
недвижим имот, придобит по давност и наследство № ....., том ....., рег. № .........., дело
№ .........., от .............. г. на нотариус Н.М., с рег. № ............ в регистъра на Нотариалната
каМ., вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № .............. от ............... г., акт №
.........., том .........., дело № ............., като по делото е изискано и приложено
нотариалното дело.
Н. М. е бил земеделски производител към 11.03.2009 г. в ............., като е
отглеждал 6 говеда и биволи, съгласно представена справка от Министерството на
земеделието и храните. Същият от 2006 г. до смъртта си през 2019 г. е имал заявен
настоящ адрес в ..............
Съгласно договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от
ЗТСУ, Н. М. е закупил на 29.05.1982 г. жилище в гр. Б..
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза,
която съдът изцяло кредитира, като обективно изготвена от лице с нужните специални
знания, се установява, че по плана на новообразуваните имоти в зоната на имотите по
§4 от ЗСПЗЗ на .........................., одобрен със Заповед № РД-09-302/14.07.2004 г., имот
.................... и сградите в него се водят с неидентифициран собственик. След
представянето на гореспоменатите съдебни решения по гр. д. № 9251/2019 г. по описа
на БРС имота и сградите в него с площи съответно от 56 кв.м и 30 кв.м са записани на
С. Д. М., З. Н. Б. и Д. Н. Б.. Експертът излага също така, че в кадастралния план на село
К., одобрен със Заповед № РД-09-233 от 30.12.1986 г., който план е с обхват по-голям
от одобрената регулация, процесният имотът е нанесен с планоснимачен номер ......... и
е записан на И. М. Т.. В имота е нанесена и масивна двуетажна жилищна сграда. В
кадастралния план на зоната по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, определена с плана за
земеразделяне на селото, който план е изработен през 2001 г., имотът е нанесен с
планоснимачен номер ......... и е записан на И. М. Т.. В имота са нанесени масивна
двуетажна жилищна сграда с площ от 56 кв.м и масивна стопанска сграда с площ от 30
кв.м, които също са записани в разписния лист на И. М. Т.. В плана на ползвателите
имот ........ е записан в разписния лист И. М. Т.. В помощния план са нанесени имотите
на бившите собственици преди образуване на ТКЗС върху имот ........ е нанесен бивш
имот 324, за който не е идентифициран собственик. Вещото лице не е открило в
разписните листи по плановете налични в Община Созопол записвания на документ за
дарение на този имот и тази сграда. Експертът сочи също така, че имот, представляващ
парцел .......... в кв. ........... по предходния план на ............., описан в нотариален акт №
.........., том ..........., дело № ......... г. на нотариус при БРС, е съответен на поземлен имот
с идентификатор ................... и на УПИ ............, кв........... по действащия ПУП-ПР на
..............
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля Н. Д., който познава страните по делото, като са далечни роднини и съседи
4
през една къща в селото, се установява, че през 1980 г., когато влизал в казармата дядо
И. и баба З. /съпрузи/ започнали да строят къщата. По това време се строяло така –
всички помагали кой с каквото може – съседи, цялото село. През 1983 г., когато
излязъл казармата, те вече живеели на долния етаж, като се строял вторият етаж.
Къщата сега била на два етажа. Баба З. и дядо И. си живеели там и там си починали.
Освен тях, в тази къща живеел единият им син – К., като доколкото помни той работил
в ............... и когато развалили ............... той се прибрал да живее на село. К. си имал
жена и деца, но те живеели в Б., а той бил ту в К., ту в Б.. След като починал дядо И. ,
той останал да живее с майка си, тъй като тя била болнава и се нуждаела от грижи.
Дядо И. и баба З. имали общо пет или шест деца. Освен К., никой друг не бил живял в
тази къща. Сестра му живеела в същото село и тя често идвала да посещава майка си.
На св. не му е известно къщата да е прехвърлена на някой, нито да е имало спорове
между наследниците. В селото се водило, че това е къщата на дядо И. . Другите им
деца също идвали редовно и посещавали дядо И. и баба З. – посещавали ги да видят
как са и какво правят родителите им. След смъртта на бабата, К. останал да живее в
къщата, а по-късно и той починал, може би преди около две-три години. Оттогава
насам в къщата живеел синът на К. – М., като св. уточнява, че от по-миналата година
той си живеел в село, в тази къща. Св. няма представа с какви пари е построен имотът,
но знае, че дядо И. имал друг имот и крави, които продали. Продали мястото с
добитъка, и тогава започнали строежа. След това продали и другата къща, която имали
в циганската махала, като не знае с точност кога какво е продадено.
Св. И. П. – роднина на страните, син на ищцата М. П., внук на дядо И. и баба З.,
заявява, че много добре знае къде се намира имота. Излага, че баба му и дядо му имали
къща в долната махала. Взели са този парцел като наследствен и построяват
въпросната къща, която и днес била същата, както от времето на строежа й. Започнали
да строят къщата може би 1981 г. – тогава св. бил осми, девети клас. Къщата в Долната
махала я продали, след като се пренесли в готовата къща. Там живели там до момента
на тяхната смърт - баба му починала към ........... г., а дядо му по-рано – към ............... г.
До последно те си живели там. Вуйчо му К. също живеел там. Той починал може би
преди две-три години. Мисли, че след като се пенсионирал той отишъл да живее там.
Имал семейство – жена и деца, но те останали да си живеят в гр. Б.. Той живеел в К., но
от време на време се прибирал в Б. при семейството си. Освен него, друг от роднините
не бил живял в къщата. Отначало, когато дядо му се разболял, всичките му деца ходели
да го виждат. Майка му, тъй като живеят най-близо до тях, всеки ден била там. Докато
били живи баба му и дядо му, децата им ходели да ги наглеждат. Когато баба му се
разболяла и легнала на легло, майка му също постоянно ходила там да я гледа, като и
другите й деца я посещавали. Вуйчо му К. си имал крави и си живеел там. Когато
починала баба му, вуйчо му останал в имота. Роднините се събрали на неин помен –
мисли, че за 40 дни, когато са се скарали за нещо, което не е във връзка с имота и вуйчо
5
му им е казал повече да не ходят там и те спрели да го правят. Не може да каже, че той
бил предявявал някакви претенции спрямо другите си братя и сестри, че счита имотът
за собствен. Св. счита, че може и да го е считал за собствен, но ако имотът бил за
някой, дядо му е щял да го прехвърли. Желанието му е било имотът да остане на
всичките му деца, тъй като иначе щял да го прехвърли на някой, ако е искал това. Св. е
запознат с това, че вуйчо му М. и леля му М., и братовчедите му, не са ходили в имота
след смъртта на баба му, тъй като същият бил със заключена външна врата. Св.
разказва също така, че някъде преди една-две години братовчедка му Я.М. отишла до
имота и искала да влезе в него. Не знае какво точно е станало, но знае, че след това е
дошла полиция и са разбрали, че нямат право да влизат в имота, тъй като бил на
наследниците на Н. – нещо там и кметицата им е казала, и всъщност така са разбрали,
че имотът се води на тяхно име.
По делото като свидетел е разпитан и И. С. – съсед на страните, живущ през 4-5
къщи, живущ в селото отпреди около 45 години, заявява, че познава и баба З. и дядо И.
, както и К.. Последният бил майстор и му помагал на къщата за зидария, правил им и
покрива. Баща му и св. пък помагали за построяването на тяхната къща – товарили
железа и разни други неща. Цялото село знаело, че тяхната къща от основите до горе я
строил К.. Той си бил майстор. Не знае с какви пари е строена. Запознат е също така, че
дядо И. разказвал, че това място е дарено на К. от дядо му К. – бащата на майка му З..
Св. бил 17-18-годишен, когато те построили къщата. В нея заживели К. и семейството
му, като уточнява, че има предвид, че ги е виждал там в петък, събота и неделя, тъй
като самият той ходил само тогава на село. Баба З. и дядо И. имали друга къща надолу
към Циганската махала и там си живеели. Те дошли да живеят в тази нова къща някъде
четири-пет години, след като била построена, като св. не си спомням с точност колко
години след това. Даже дядо И. му е споделял: „Добре, че дойдохме да живеем тук
горе, в К.вата къща, че долу беше голяма кал. Няма магазин“. След като се преместили
бабата и дядото живели в къщата докато починат.К. работил в Б. в ..............., имал
................. и пътувал до К.. Той имал крави, които отглеждал. Накрая, като гледал
майка си болна, не можел да гледа и кравите и ги продал. Св. сочи, че баба З. и дядо И.
никога не са считали къщата за тяхна, не е чувал от тях такова нещо. Излага, че дори не
познава другите им деца, с изключение на баба М., който идвала от време на време.
Св. си знае, че имотът е на К. и не му е известно някой да е предявявал претенции за
това. След като Н. починал, в тази къща живеел сина му М.. В селото се знаело, че
имотът е на К. ................ – така му бил прякорът. По принцип не знае по документи на
кой се е водил имотът, но не е чувал някога другите деца на И. и З. да са искали да
влизат в имота и някой да не ги е допускал.
Св. М. Г. излага, че познава страните, като е техен съсед - деляла ги една мрежа,
като къщите им били една до друга, като уточнява, че става въпрос за старата къща,
която била долу, където живеели дядо И. и баба З.. Св. излага, че К. стегнал тази къща
6
и я оправил. След това знае, че е получил едно место от дядо си Н. –баща на майка му
и започнал да строи къща там. Самият той след време също се прехвърлил в Горната
махала – някъде през 80-те години, но бил на около 300 метра от къщата на К.. Баба З.
и дядо И. живеели долу.
Веднъж К. му казал, че баща му го болят краката и вече му е трудно да ходи, а и
фурната била от горната страна, и така той ги взел да живеят при него. След като К.
направил къщата, малко след това се оженил. След това отишъл да работи в ...............,
дори и св. е работил с него там, и като ................ били работили заедно и всъщност три-
четири години след като довършил къщата, майка му и баща му отишли да живеят при
него. Отначало, когато започнал работа в Б., К. живеел на квартира и си пътувал до К..
После вече си взели апартамент в Б. и заживял него. В събота и неделя си ходил
редовно в К.. След като се пенсионирал, той пак се върнал на село и си гледал
родители – те вече били болни. Св. излага, че К. имал крави. Бил починал преди около
година и малко повече и сега в къщата в К. живеел синът му, редовно го виждал там.
След като бабата и дядото отишли да живеят при К., продали къщата долу. Другите им
деца като се оженили, се пръснали да живеят на различни места. Св. е виждал някой
път да идват да виждат родителите си. След като те починали, мисли, че само М. има
ключ за там. Не е чувал кавга, нито нищо във връзка с тази къща. Сега, във връзка с
това дело, разбрал, че имат някакви спорове.
Св. С. Р., излага, че познава ответниците покрай техния дядо И. , като те живеели
в къща през една къща от къщата на дядо И. и баба З. в долната махала на селото.
Нейният баща купил къщата на дядо И. в долната махала в началото на 1985 г. Те вече
се били изнесли и отишли да живеят при сина си К., когато решили да продават. К. сам
си построил къщата, а впоследствие майка му и баща му отишли да живеят при него.
Дядо И. продал къщата на баща й без нотариален акт, като св. мисли, че в тази връзка
се съставили някакви документи в кметството пред свидетели.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
При предявяването на ревандикационен иск за право на собственост е в тежест
на ищеца респективно ищците да докажат, че са носители на същото върху
претендираните имоти на соченото от тях основание за това, както и че същите се
владеят от ответниците, без да е налице основание за това. В тази връзка съдът намира,
че по делото не се установи процесните имоти да са били собственост на
наследодателите на ищците, за да бъдат придобити по наследяване от тях след смъртта
им т.е. да са тяхна собственост към настоящия момент или респективно в
съсобственост с ответниците при сочените квоти. Напротив от ангажираните гласни
доказателства, дори и на водените от ищците свидетели, се установи, че процесният
поземлен имот е бил собственост на бащата на З. М., като няма писмени доказателства
7
от които да се установява нещо различно. Неясно е на какво основание е бил записан
като двор на И. М. в разписния лист, но така или иначе това записване, без съответен
документ, не установява той да е бил носител на правото на собственост върху двора,
при това положение. Установи се също така, че именно поради волята на дядото, на
който е бил кръстен внукът му Н., място неформално е дарено на него. Това дарение
действително не е породило правни последици, тъй като не е спазена законова форма
за действителност. Независимо от това след неговото извършване Н. М. е построил сам
в имота процесната жилищната сграда и стопанската сграда още през 80-те години,
след което е продължил да владее имота необезпокоявано, като е живял в него до
момента на смъртта си през 2019 г., а след това в същия е заживял неговия син.
Свидетелите С. и Г., които са непосредствени съседи и освен това са абсолютно
незаинтересовани от изхода на спора, са категорични по отношение на гореизложените
обстоятелства, като цялото село знае, че имотът е на К. ..............., какъвто е прякорът
му. Същите са наясно и с това, че приживе и родителите му са споделяли това с тях,
като са споделили волята на дядото и построяването на къщата на К., който по-късно е
прибрал своите родители да живеят в неговия дом и се е грижил за тях, като те са
продали предходния си имот т.е. т.нар. бащина къща на страните. В този смисъл са и
показанията на св. Р., от чиито баща е закупена къщата. Показанията на св. П. не
следва да бъдат кредитирани, тъй като той е син на една от ищците и нейн наследник,
при което следва да бъде отчетена тяхната заинтересованост от изхода на спора. Дори
и този свидетел обаче казва, че вуйчо му К. може да е считал този имот за собствен, но
ако имотът бил на някой, дядо му щял да му го прехвърли. Т.е. и неговите показания в
тази им част се явяват индиция за знанието на другите наследници, че имотът е
построен и владян от К. и той го е приемал за своя собственост. Показанията на св. Д.
отразяват субективните възприятия на св., че имотът е на баба З. и дядо И. , тъй като са
живели там, по негови данни още през 1983 г., когато е бил построен първият етаж и се
строял втория, което не кореспондира на всички други събрани гласни доказателства.
При това положение и при изследването на твърдяното от ответниците придобИ. е на
имотите по давностно владение и наследство, съдът намира, че по делото се установи
същото, тъй като се доказа осъществявано владение на имотите от страна на
наследодателя Н. М. до момента на смъртта му, а след това и самите тях. Действително
е известно, че придобивната давност като способ за придобИ. е на право на
собственост не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е
необходимо позоваване от владелеца, за да настъпи ефекта на давността, която не се
прилага служебно. Това позоваване може да се извърши чрез предявяване на
собственически иск, с възражение срещу такъв иск, или чрез снабдяване с нотариален
акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно
владение и наследство, както е в случая. За да се признае на едно физическо лице
правото на собственост по отношение на един изцяло или отчасти чужд недвижим
8
имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ респективно вещи, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т. е. поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си, като владението следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнено. Съдът намира, че по делото се ангажираха съответни доказателства
в тази насока, поради което и счита, че предявеният ревандикационен иск само на това
основание следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за отмяна на нотариалния акт,
легитимиращ ответниците като собственици, при все че не се установи различна
принадлежност на правото на собственост от установената със същия такава.
За пълнота на изложението следва да се отбележи също така, че съгласно
тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г., постановено по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС при спор за придобИ. е по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително
за себе си целия имот и от кога. При все, че в случая се касае за съсобствен между
няколко лица имот за да се придобие по давност идеална част от него от един от
съсобствениците следва да се докаже не само постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнително владение, но и промяна в намерението на съсобственика да държи
вещта, като своя собствена, тъй като във вътрешните отношения между
съсобствениците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от
тяхно име и за тяхна сметка. Промяната в намерението трябва да бъде демонстрирана
чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите
съсобственици, респективно съсобственик и да показват несъмнено, че съсобственикът,
който упражнява фактическата власт, отрича техните, респективно неговото право
върху вещта и я държи за себе си. Именно и с построяване на къщите и последващото
трайно владение върху имотите Н. М. е демонстрирал такова. Децата на баба З. и дядо
И. са се разпръснали и заживели на различни места, като той е построил къщата си в
имота на дядо си и след това е продължил да я владее, като посещенията на другите му
братя и сестри са били кратки и периодични, свързани с посещения на родителите им,
които Н. е подслонил в дома си и за които се е грижил до момента на смъртта им.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъдят ищците да заплатят на
ответниците сумата от 1 860 лв. за направените по делото разноски – 1 600 лв. за
изплатено адвокатско възнаграждение, 10 лв. за издадени съдебни удостоверения и 250
лв. възнаграждение за вещото лице. Съответно неоснователна е претенцията на ищците
за присъждане на разноските по делото.
9
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на М. И. П. с ЕГН **********, адрес: .............................., П. И. П.
с ЕГН **********, адрес: ..............................., М. И. М. с ЕГН **********, адрес:
..................................., М. И. Т. с ЕГН **********, адрес: ................................. и Т. И. Л.
с ЕГН **********, адрес: ........................., против С. Д. М. с ЕГН **********, адрес:
...................................., З. Н. Б. с ЕГН **********, адрес: ............................... и Д. Н. М. с
ЕГН **********, адрес: ...................................., за установяване в отношенията между
страните, че М. И. П. с ЕГН **********, П. И. П. с ЕГН **********, М. И. М. с ЕГН
**********, М. И. Т. и Т. И. Л. с ЕГН ********** са собственици на 5/6 идеални
части /на по 1/6 идеална част всеки от тях/ по наследяване от своите родители И. М. Т.
с ЕГН **********, б.ж. на ............., починал на ............... г., и З. Н. Т. с ЕГН
**********, б.ж. на ............., починала на ............. г., от следните недвижими имоти:
новообразуван поземлен имот № .................... по плана на новообразуваните имоти от
зоната по §4 ЗСПЗЗ в землището на .........................., с площ от 823 кв.м., при граници:
улица, имоти ..............; ..................; ...............; .................., ведно с построените в него
двуетажна масивна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и масивна стопанска
сграда със застроена площ от 30 кв.м., както и за осъждането на С. Д. М. с ЕГН
**********, З. Н. Б. с ЕГН ********** и Д. Н. М. с ЕГН ********** да им предадат
владението върху имотите, както и искането за обезсилване на нотариалния акт, с
който последните се легитимират за собственици на имотите, а именно: констативен
нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по давност и
наследство №......., том ......., рег. № ........., дело № ........., от ............. г. на нотариус Н.М.,
с рег. № ........ в регистъра на Нотариалната каМ., вписан в Службата по вписвания с вх.
рег. № .............. от ............... г., акт № ...., том ......, дело № ...........
Осъжда М. И. П. с ЕГН **********, адрес: .............................., П. И. П. с ЕГН
**********, адрес: ..............................., М. И. М. с ЕГН **********, адрес:
..................................., М. И. Т. с ЕГН **********, адрес: ................................. и Т. И. Л.
с ЕГН **********, адрес: ........................., да заплатят на С. Д. М. с ЕГН **********,
адрес: ...................................., З. Н. Б. с ЕГН **********, адрес: ............................... и Д.
Н. М. с ЕГН **********, адрес: ...................................., сумата 1 860 лв. /хиляда
осемстотин и шестдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
10
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11