№ 32
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500625 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх.№ 14138 /02.11.2021 г.
от ЕЛ. Н. СТ. против определение № 1146/ 21.10.2021 г. ,постановено по гр.д
2111/2021г. по описа на ОС Пловдив,с което е прекратено производството по
делото .По съображенията ,изложени в частната жалба ,жалбоподателката
поддържа ,че това определение е неправилно и заявява искане същото да
бъде отменено .
От ответника по частната жалба Народно събрание на Р.България е
постъпил отговор , с който оспорва същата и заявява искане обжалваното
определение да бъде потвърдено.
Пловдивски апелативен съд след като прецени събраните доказателства
намира за установено следното :
Гр.дело №2111/21г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по иск на
ЕЛ. Н. СТ. против Народното събрание на РБ, с искане до съда да задължи
ответника НС на РБ в срок от 6 месеца да транспонира коректно Директива
2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 Декември 2001г.
относно общата безопасност на продуктите и Директива 85/374/ЕИО на
Съвета от 25 юли 1985г. за сближаване на законовите, подзаконовите и
административните разпоредби на държавите-членки относно отговорността
на вреди, причинени от дефект на стока, като отпадне тяхното стеснително
тълкуване, и се гарантира постигането на заложените с тях цели.
Ищцата е основала своя иск на следните твърдения : на 12.08.16г.,
посетила с двегодишното си дете Н. строителен магазин в гр.Пловдив, в който
някои от предлаганите стоки били със значителна тежест и размери. В
момент, в който детето не било у нея, то се хванало с ръце за ръба на
1
неукрепена мебел- керамична мивка, вградена в шкаф за баня, в резултат на
което мивката се преобърнала върху него и му причинила травми, в резултат
на които същият умира. Образуваното по случая срещу неизвестен
извършител ДП №373/16г. по описа на Ш-РПУ- Пловдив за причиняване на
смърт по непредпазливост било прекратено с постановление от 22.11.17г.,
при обжалването на което и двете съдебни инстанции- ПРС и ПОС го
потвърждили с мотива, че към датата на събитието липсва вътрешно правна
нормативна уредба, която да задължава определено лице или лица в
търговските обекти да обезопасяват по конкретен начин предлаганата на
клиентите стока, относно начина на подредбата и и нейното укрепване.
Паралелно с досъдебното производство била извършена проверка в
търговския обект и от Дирекция „О. Д.“-Пловдив, която не установила
нарушения и на трудовото законодателство.
В правото на ЕС безопасността на стоките, включително тези, които са
достъпни за потребителите, дори когато не са предназначени за тях, се
регламентира от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на
продуктите и Директива 85/374/ЕИО за сближаване на законовите,
подзаконови и административни разпоредби на държавите- членки относно
отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, като и двете посочени
директиви са в сила към 12.08.16г. и РБ е имала задължение да постигне
предписаните от тях резултати.При транспонирането на тези директиви били
допуснати неточности ,така както са описани в исковата молба ,в резултат на
което националното законодателство /ЗЗП/ недопустимо стеснява обхвата на
приложение на двете посочени директиви, в резултат на което ответникът
затруднява съществено възможността правните субекти да защитят правата
си и което ,според ищцата ,съставлява явно нарушение на правото на ЕС,
непреустановено и до настоящия момент.
От това поведение на ответника ищцата търпяла вреди- чувства на гняв
и безсилие от това, че същият е допуснал и продължава да допуска
нетранспониране на директиви като с това си поведение допринася за
лишаване от човешки животи, за което смята, основавайки се на чл.4,пар.3 от
ДЕС и произтичащия от него принцип на ефективност, че има право да иска
осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови
положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения, и конкретно, че има право да претендира за съдебно
разпореждане ответникът да предприеме конкретни действия по точното
транспониране на вторичното законодателство на ЕС като форма на
обезщетение, което би довело до смекчаване на изпитваните от нея силни
негативни чувства и би довело до усещане за облекчение, тъй като би бил
решен проблем, застрашаващ живота на българските деца .
Ищцата не формулира какво следва да се разбира под „коректно“
транспониране от ответника на двете посочени директиви, тъй като, както
сама посочва,как следва да постигне целения с тях резултат, е изцяло в
дискрецията на ответника, и нито съдът може да му налага, нито тя има
2
правомощия да изисква конкретни законодателни изменения, което би било в
противоречие с принципа за разделение на властите. Затова търсената от нея
защита се свежда до констатиране от съда на некоректното транспониране на
казаните директиви в посочените от ищцата части и определяне на
обезщетение под формата на съдебно разпореждане за точното им
транспониране ,позволяващо постигане на заложените в него цели .
С обжалваното определение съдът е приел ,че въведените от ищцата
твърдения квалифицират този иск като такъв по чл.2 в от ЗОДОВ като
ответникът НС на Р.България е надлежно пасивно процесуално легитимиран
ответник по претенции за вреди, произтичащи от законотворческата му
дейност, други приети от него актове или негови бездействия.Независимо от
това обаче е приел иска за недопустим по следните съображения : посочил е ,
че общият принцип на отговорност по българското право за обезщетяване на
вреди в случай на деликт гласи, че онзи, който вече е бил обезщетен, не може
да получи по същия повод друго обезщетение . А в случая със съдебна
спогодба по гр.дело №2564/18г. на ПОС , ищцата е била напълно обезщетена
за всички претърпени от нея по повод смъртта на сина и Н. С. неимуществени
вреди,,поради което ,в контекста на казаното по –горе същата няма право да
търси отново обезщетение за такива, независимо под каква форма.
На следващо място е посочено от съда ,че сочените от ищцата
обстоятелства ,че с извършеното от ответника некоректно транспониране на
двете описани директиви в българския правов ред, се стига до недопустимо
ограничаване на обхвата им във вреда на българските потребители и до
създаване на предпоставки за лишаване от човешки животи сочи ,че същата
защитава колективни права , а не лични ,което е недопустимо.
И накрая е посочил, че по реда на ЗОДОВ не може да се разгледа иск за
присъждане на обезщетение под формата на съдебно разпореждане за
конкретното искано от нея действие- вменяване в задължение на ответника в
определен срок да транспонира двете описани директиви коректно, като
отпадне тяхното стеснително тълкуване и се гарантира постигането на
заложените с тях цели доколкото търсеното осъждане на ответника
неминуемо би довело до противоречие с установения от Конституцията на РБ
принцип на разделение на властите.
С оглед на тези мотиви е приел иска за недопустим и е прекратил
производството по делото ,против което прекратително определение е
частната жалба ,предмет на разглеждане.
3
Настоящата инстанция не споделя първите два аргумента за
недопустимост на иска. Действително не е допустимо упражняване на чужди
права пред съд освен в предвидените в закона случая .В случая обаче ищцата
е твърдяла ,че поведението на ответника ,а именно некоректното
транспониране на обсъжданите две директиви ѝ причинява чувство на гняв и
безсилие и в случай ,че същият бъде осъден да ги транспонира по начин ,че
се елиминира стестнителното им тълкуване би смекчило изпитваните от нея
силни негативни чувства и би довело до усещане за облекчение, тъй като би
бил решен проблем, застрашаващ живота на българските деца .Следователно
същата търси защита на собствениците си права ,а именно присъждане на
обезщетение в сочената от нея форма като репарация за твърдяните търпени
от нея неимуществени вреди.
На следва място не е вярно ,че ищцата е била обезщетена за тук
претедираните вреди със съдебната спогодба по гр.дело №2564/18г. на ПОС, с
която са репарирани неимуществените вреди ,претърпени от нея в резултат
на смъртта на детето й Н. С.. Дори и поради косвената връзка между
неимуществените вреди ,обезщетение за което ищцата е получила
посредством посочената спогодба и вредите ,предмет на настоящето
производство ,за които желае да бъде ангажирана отговорността на тук
посочения ответник ,да може да се приеме ,че същата няма право да търси
отново обезщетение, независимо под каква форма,то този аргумент не е по
допустимост на иска ,предмет на настоящето производство,а по неговата
основателност.
Следва обаче да бъде споделено виждането на първостепенния съд
касателно недопустимост на иска като противоречащ на Конституцията и
въведения с нея принцип на разделение на властите.Предмет на настоящия
иск е присъждане на обезщетение ,изразяващо се във вменяване в задължение
на ответника НС на Р.България в определен срок да транспонира двете
описани по-горе директиви коректно, като отпадне тяхното стеснително
тълкуване и се гарантира постигането на заложените с тях цели. Съгласно
чл.8 от Конституцията държавната власт се разделя на законодателна
,изпълнителна и съдебна ,които са независими една от друга като тук
посоченият ответник НС на Р.България е държавен орган ,осъществяващ
законодателната власт.Всяка една от трите власти в рамките на
Конституцията осъществява самостоятелно своите правомощия ,поради
което механизмът на взаимодействие помежду им изключва налагане на
действия или предписване на актове ,лишаващи органите на съответната
власт от гарантираните им от Конституцията самостоятелност и
дискреционна преценка в процеса на осъществяване на правомощията ,които
имат.В този смисъл – решение № 3/07.07.2015г. на КС по к.д. № 13 / 2014 г.В
контекста на казаното е недопустимо съдът като орган на съдебната власт да
налага действия и вменява задължения на ответника като орган на
законодателната власт ,пряко свързани с осъществяваните от него
4
правомощия ,поради което така предявеният иск се явява недопустим като
противоречащ на Конституцията и въведения с нея принцип на разделение на
властите, а определението с което производството по делото е прекратено се
явява правилно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното ,съдът ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1146/ 21.10.2021 г. ,постановено по
гр.д 2111/2021г. по описа на ОС Пловдив .
Определението подлежи на касационно обжалване с касационна частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5