№ 37
гр. Варна , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Д. Алексиева
при участието на секретаря Ивелина А. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Д. Алексиева Гражданско дело №
20203110109602 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Драган Цанков № 37 срещу
С. С. М., ЕГН ********** с адрес **** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва:
6050лева, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит № 014LD-R-
000810/22.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението- 11.12.2017г., до окончателното погасяване на задължението;
3168,939лева, представляваща просрочена договорна лихва по т.4, раздел II от договора за
периода 23.12.2010г. до 22.12.2015г.вкл.; 6979,22лева, представляваща просрочена
наказателна лихва по т.10, раздел II от договора за периода 22.01.2011г. до 10.12.2017г. вкл.,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 10154/12.12.2017г. по ч.гр.д. № 18798/2017г. по описа на ВРС, на основание чл. 422,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
22.12.2010г. между ищеца и ответника е сключен договор за банков кредит № 014LD-R-
000810. По силата на договора на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 6050лева,
усвоена на 23.12.2010г. по банков път по сметка на ответника открита в банката.
Издължаването на кредита е следвало да стане в срок до 22.12.2015г. Договорена била
годишна лихва, определена в размер на БЛП на банката за лева плюс надбавка от
9.2093пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката е бил в размер на
8.7907% и не е бил променян за целия срок на договора. Погасяването на кредита е следвало
да се извършва чрез месечни вноски съгласно погасителен план приложение към договора.
Плащания, които не са били извършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, били отнасяни в просрочие и
олихвявани с договорния процент на банката по чл.4, плюс наказателна надбавка за забава в
размер на законната лихва, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска,
1
без значение дали това е работен или неработен ден. Твърди, че ответникът се явява
неизправна страна по отношение задължението за плащане на погасителните вноски.
Единственото извършено плащане е от дата 11.02.2011г. и е за сумата от 46,97лева, с която е
погасено задължение за лихва. За събиране на вземането си по кредита, ищецът се снабдил
със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр.д. № 18798/2017г. по описа на ВРС, срещу
която ответникът подал възражение в срок. С това обосновава и правния си интерес от
настоящия иск. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно уведомен не се представлява и не се явява.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430
ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от ответника
задължения по Договор за банков кредит № 014LD-R-000810/22.12.2010г., по който ищецът
се позовава на настъпил крайният падеж за издължаването.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти: валидна облигационна връзка по Договор за банков
кредит № 014LD-R-000810/22.12.2010г.; дължимост на сумите за главница, договорни,
наказателни лихви върху просрочена договорна лихва и то в посочените от ищеца размери;
изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна
печалба.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното: На
22.12.2010г. между банката и ответника е бил сключен договор за банков кредит № 014LD-
R-000810/22/12/2010г. По силата на договора банката е предоставила в заем парична сума от
6050лева, която е следвало да послужи за цялостно погасяване на задълженията по договор
за кредитна карта № 014CC-R-000007/09.05.2008г. Сумата е следвало да се усвои в срок до
31.12.2010г. по разплащателна сметка, с краен срок за погасяване на кредита 22.12.2015г. В
раздел II, чл. 4 е уговорено, че за ползвания кредит, кредитополучателят дължи годишна
лихва в размер на БЛП на банката за лева увеличен с надбавка от 9.2093%, като към датата
на сключване на договора БЛП е 8.7907% годишно. Към датата на сключване на договора
ГПР е 21,36% и общо дължимата от кредитополучателя сума е 9430,39лева. Съгласно чл. 10
от същия раздел при забава в плащания поради недостиг на авоари по разплащателната
сметка, дължимите плащания се отнасят в просрочие и върху тях се начислява договорната
лихва по чл. 4 плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня
следващ падежната дата на съответната вноска. Като приложение към договора е и изготвен
погасителен план.
Предвид изложеното и доколкото ответникът не е оспорил така представените
документи, то следва да се приеме, че процесният договор за банков кредит е валидно
2
сключен, като кредитополучателят е усвоил пълната отпусната му сума. Усвояването е
извършено по разплащателна сметка на ответника, което съобразно направеното
осчетоводяване установено от в.л. по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза е станало
на 23.12.2010г. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за
отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата,
следва да се счита изпълнено от момента на заверяване разплащателната сметка на
заемателя, като за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ /
така в решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК/.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
заключението на в.л. Станчев по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като
даващо отговор на всички поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено
компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в
счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице се
установява, че сумата по кредита е била усвоена от ответника по разплащателната сметка с
№ BG 41 FINV 9150 1014 7690 59 посочена в сключения между страните договор и на която
той е титуляр. По договора е извършено едно плащане на 11.02.2011г. на сумата от
46,97лева, с която е погасено задължение за възнаградителна лихва в размер на 45,97лева и
1лев наказателна лихва. След тази дата плащания не са установени. Съответно, остатъчната
главница по кредита е 6050лева, договорната лихва за периода 23.12.2010г.- 22.12.2015г. е в
размер на 3214,90лева, начислена върху остатъчен размер на главницата и лихвен процент
от 18%. Размерът на наказателната лихва върху просрочената главница за периода
22.01.2011г.- 10.12.2017г. според в.лице е 6980,22лева, изчислена при лихвен процент 28%.
В казуса, ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпил краен падеж за
издължаване на кредита. Предвид уговорения в чл. 3 срок, следва да се приеме, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 11.12.2017г., вземането е изцяло
изискуемо предвид падежите, уговорени в погасителния план. От заключението на в.л. стана
ясно, че неиздълженият размер на главницата по договора към датата на подаване на
заявлението /11.12.2017г./ е 6050лева. В.лице не е установило платени парични суми от
кредитополучателя по главницата. Извършеното плащане на сумата от 46,97лева е отнесено
в погашение на договорна и наказателна лихва. Следователно, искането за присъждане на
главницата е доказано в целия заявения размер.
Предмет на претенцията е и редовна договорна лихва претендирана в размер на
3168,93лева за периода от 23.12.2010г. до 22.12.2015г., т.е. до края на срока на договора,
чийто размер съобразно заключението на в.л. всъщност възлиза на сумата от 3214,90лева. Тя
се дължи на основание чл. 4 от договора, тъй като кредиторът е предоставил определена
сума на заемателя, който от своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под
формата на лихва за времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните
средства, т. е. от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане
в пълен размер. Предвид установения размер на това задължение от в.л. и при спазване
принципа на диспозитивното начало, следва че претенцията е основателна в така заявения
размер.
По отношение на лихвата за забава върху просрочената главница: Същата се
претендира в размер на 6979,22лева за периода 22.01.2011г. до 10.12.2017г.вкл.
Дължимостта й е предвидена в чл.10 от договора и тя се дължи при просрочие в
изплащането на главницата формирана като сбор от лихвата по чл. 4 и наказателна надбавка
от 10%. Установява се, че е налице забава в плащанията, доколкото ответникът е извършил
само едно плащане по кредита в размер на сумата от 46,97лева, с което не е покрита изцяло
3
дори и една погасителна вноска. Съобразно заключението на в.л. размерът й за заявения
период е 6980,22лева изчисляван върху главницата от всяка месечна вноска до датата на
погасяване на просрочените главници с лихвен процент съобразно уговореното. По
естеството си тази наказателна лихва представлява всъщност мораторна неустойка по чл. 92
ЗЗД, като вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност на длъжника,
без да е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди. От заключението на в.лице
се установи, че процентът на лихвата за забава върху просрочената главница е бил сбор от
договорния лихвен процент плюс надбавка в размер на законната лихва и не е променян от
банката по време на действие на договора. Начисляването й е извършвано върху
просрочената главница от всяка анюитетна вноска, т.е точно така, както е уговорено в
договора, съгл. приложение 2 от заключението. Настоящият договор за кредит е сключен
при действието на ЗПК /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г. изм. ДВ бр. 30/26.03.2013г., в сила от
26.03.2013г./, т.е преди приемането на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК със ЗИД на ЗПК /ДВ
бр.35/22.02.04.2014г./, в сила от 23.07.2014г. Обратно действие на нормата на ЗПК, законът
не е придал. Т.е няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за
забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода
на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД, доколкото това е бил
съществен елемент от учреденото между тях облигационно правоотношение. Към датата на
сключване на договора за кредит страните са разполагали с възможността по чл.9, ал.1 ЗЗД
свободно да определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. Ето защо, към момента на подписване на договора
въпросните клаузи на договора не се явяват нищожни като договорени в противоречие на
закона. Клаузата не е нищожна и поради накърняване на добрите нрави. Възприето в
съдебната практика е, че за да е нищожна клаузата за неустойка заложена в търговски
договор поради накърняване на добрите нрави, то уговарянето й следва да е свързано с
постигане на цели извън присъдите й функции- обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, като преценката дали това е така се прави отделно за всеки случай
преценявайки конкретиката му към момента на сключване на договора / ТР № 1/2009г. от
15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. ВКС/. Или при съпоставяне съдържанието на
процесната клауза на т. 10 от договора за кредит, налага се извод, че неустойката в
процесния договора не е нищожна. По волята на страните същите са се съгласили по начин,
който да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя за заплащане на
погасителните вноски /обезпечителна функция/, да осигури обезщетяване на банката за
евентуалните вреди при неизпълнение /обезщетителна функция/, както и да санкционира
неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната
страна /санкционна функция/. Сключвайки договора страните подхождат с намерение за
неговото точно изпълнение, което респ. би изключило задействане на неустоечната клауза.
От друга страна, основната функция на мораторната неустойка е именно стимулиране на
срочното изпълнение от длъжника, като по този начин се обезпечава финансовия интерес
на кредитора. Натрупването й се дължи и представлява последица именно от продължилото
виновно неизпълнение от страна на кредитополучателя на неговото задължение да заплаща
4
на падежа дължимите вноски по кредита.
Предвид установения размер на това задължение от в.л. и при спазване принципа на
диспозитивното начало, следва че претенцията е основателна в така заявения размер.
Исковата претенция следва да се уважи в посочените горе размери и сумата за
главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението- 11.12.2017., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 1023,96лева, от които 323,96лева платена дължима
държавна такса, 400лева за ССчЕ и 300лева юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8
ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и
факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора. Така, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 823,96лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, от които 323,96лева
платена държавна такса и 50лева юк. възнаграждение или общо 383,96лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Драган Цанков № 37 съществува вземане срещу ответника С. С. М., ЕГН
********** с адрес **** за сумите, както следва: 6050лева, представляваща просрочена
главница по Договор за банков кредит № 014LD-R-000810/22.12.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 11.12.2017г., до
окончателното погасяване на задължението; 3168,939лева, представляваща просрочена
договорна лихва по т.4, раздел II от договора за периода 23.12.2010г. до 22.12.2015г.вкл.;
6979,22лева, представляваща просрочена наказателна лихва по т.10, раздел II от договора за
периода 22.01.2011г. до 10.12.2017г. вкл., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10154/12.12.2017г. по ч.гр.д. №
18798/2017г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна
банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Драган
Цанков № 37 сумата от 823,96лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна
банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Драган
Цанков № 37 сумата от 383,96лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
по ч.гр.д. № 18798/2017г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6