№
260002
30.09.2020г.,
гр. Дряново
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично заседание на 02.09.2020г.,
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана
Генева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 88/ 2020г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба
срещу наказателно постановление (НП) № 35-0000342/ 19.06.2020г. на Директора на
Регионална дирекция „***“ – Плевен.
Жалбоподателят
П.П.В. обжалва издаденото НП, като твърди, че същото
е постановено в нарушение на материалноправни и
процесуални норми, регламентиращи реда и основанията за издаването му, което го
правело противоправно (неправилно) и необосновано.
Налице била разлика в часа на извършената проверка, посочен в НП и съставения
акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В случай, че
твърденията в акта и НП били безспорно установени, а те не били такива,
твърдят, че представляват „маловажен случай“. В оспореното НП административнонаказващият орган не бил обсъдил
допълнително представените от жалбоподателя писмени възражения. В настоящия
случай административнонаказващият орган необосновано
не бил оценил представеното удостоверение за дейности, като неправилно приел,
че същото не освобождава административно-наказваният субект от отговорност. Не
ставало ясно и колко нарушения на наказвания субект се санкционирали с процесното НП – непредставянето на съответните тахографски листи, непредставянето на удостоверението за
дейности или и двете. Твърди, че с начина на формулиране на извършеното
нарушение е нарушено правото му на защита, тъй като бил в невъзможност да
разбере за кое нарушение е санкциониран. Посочва, че описаната в оспореното НП
фактическа обстановка не покривала основанията, визирани в чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАП), а била съставомерна
на съвършено различен друг текст от закона. В описанието на деянието в НП било
посочено „извършване на превоз на товари“ и „превоз за собствена сметка“,
поради което възниквал въпроса коя всъщност от двете предвидени от закона
правни квалификации била приложима към описаната фактическа обстановка. Моли
съда да отмени изцяло обжалваното НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата
и дава обяснения.
Административнонаказващият
орган Регионална дирекция «***» гр. Плевен, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. Единствено
в съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката, е направено искане за
потвърждаване на НП.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На
04.06.2020г. свидетелите Г. и К. – служители на Регионална дирекция „***“
извършвали проверка на автомобилния превоз на гл. път I-5, км. 125+905. Около 13,30 ч.
спрели за проверка жалбоподателя, който не могъл да представи тахографски листи или удостоверение за дейности за периода
22-26.05.2020г.
Свидетелят
Г. съставил АУАН № 271021 от 04.06.2020 г., в който записал, че на 04.06.2020г.,
около 13,30 ч., на площадка Вагонен завод Дряново, гл. път I-5, км. 125+905 жалбоподателят извършва
превоз на товар (части от вагони) за собствена сметка със заповед № 153/
04.06.2020г., приемо-предавателен протокол изх. №
018/ 04.06.2020г. с товарен автомобил МАН с рег. № *** от кат. N2, собственост на „***“ ЕООД по
маршрут Дряново – Г. Оряховица. Водачът не може да представи данни за
пътуванията (тах. листи или удостоверение за
дейности) съгласно Регламент № 561/ 06 за периода 22-26.05.2020г. Тахограф Kienzle VDO, сериен № *********. Булстат на „***“
ЕООД *********. Актосъставителят квалифицирал
извършеното като нарушение на разпоредбата на чл. 36, §1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/ 2014.
След
съставяне на акта жалбоподателят депозирал възражение до директора на ДАИ
Плевен, в което посочил, че била допусната техническа грешка при изписване на
датите в удостоверението за дейности. Приложил заповед за извършване на
транспортна услуга и удостоверение за дейности, че в периода 22-26.05.2020г. не
бил управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕС) №
561/ 2006 или AETR.
Въз
основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП, с което административнонаказващият орган приел, че жалбоподателят на
04.06.2020г., около 13,30 ч., на площадка Вагонен завод Дряново, гл. път I-5, км. 125+905 извършва превоз на
товар (части от вагони) за собствена сметка със заповед № 153/ 04.06.2020г., приемо-предавателен протокол изх. № 018/ 04.06.2020г. с
товарен автомобил МАН с рег. № *** от кат. N2, собственост на „***“ ЕООД по
маршрут Дряново – Г. Оряховица, като в хода на проверката се установило, че водачът
не може да представи данни за пътуванията (тахографски
листи или удостоверение за дейности) съгласно Регламент № 561/ 06 за периода
22-26.05.2020г. Тахограф Kienzle VDO, сериен № *********. Булстат на „***“
ЕООД *********.
На
основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, след като проверил акта за неговата
законосъобразност и обоснованост, установил, че в законоустановения
тридневен срок от подписването на акта водачът е направил писмени възражения с
вх. № 52-00-14-3233/ 05.06.2020г., като е представил копие на удостоверение за
дейност и заповед за извършване на транспортна услуга. Предвид констатираното
нарушение и след като преценил събраните доказателства и целите на чл. 12 от ЗАНН издал НП, като счел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28
от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен случай. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 36, §1, т.
(i)
от Регламент (ЕС) № 165/ 2014. Поради което е наложено административно
наказание по чл. 93, ал. 2 от ЗАП глоба в размер на 500 лв.
В
хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят Г.
и свидетелят при установяване на нарушението и съставянето на акта К.. Същите
заявиха, че на 04.06.2020г., около 13,30 ч. на площадката на Вагонен завод
Дряново спрели за проверка водач на товарен автомобил МАН, който извършвал
превоз за собствена сметка. Същият представил заповед и документ за товар. В
хода на проверката установили, че водачът нямал данни за пътуванията за периода
22-26.05.2020г., за което му бил съставен акт. За останалите дни представил тахографски листи.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите, както и от обясненията на
жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в
атакуваното НП като нарушител). По делото са налице данни, че НП е получено от
жалбоподателя на 29.06.2020г., а жалбата е регистрирана в
деловодството на Регионална дирекция „***“ Плевен на 06.07.2020г. Поради което
съдът приема, че жалбата е подадена в установения от закона 7- дневен срок (от
връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване
на твърдяното нарушение).
Разгледана
по същество е неоснователна.
Процесното
НП е издадено от директора на Регионална дирекция „***“ Плевен. Съгласно чл. 92, ал. 2
от ЗАвтП наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл. 93а и чл.
96, ал. 4, които се издават от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и
наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал.
11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени
от него лица. Процесното НП е издадено на основание чл.
93 от закона, поради което компетентен административнонаказващ
орган е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
определено от него длъжностно лице. В тази връзка към
административно-наказателната преписка е приложена Заповед № РД-08-249 от 24.01.2020
г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията на основание чл. 92, ал. 2
от ЗАвтП, според която са определени длъжностни лица, които могат да
издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАП, ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове по прилагането им, като в т. 6 са определени директорите
на регионални дирекции „***“. НП е издадено от директора на Регионална дирекция
„***“ Плевен, като изрично е посочено, че същият е определен за длъжностно лице
по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАП.
В
хода на административнонаказателното производство
съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на обжалваното постановление, които да са основание за неговата отмяна.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е правилно квалифицирано и
индивидуализирано по начин, който да му позволява да разбере в какво
административно нарушение е обвинен и срещу какво да се защитава.
Не
е налице твърдяното от жалбоподателя разминаване в изписването на часа на
проверката в акта и НП. Видно от разпита на свидетелите същите безпротиворечиво твърдят, че същата е извършена в 13,30 ч.,
както е записано в акта и НП.
Действително,
както жалбоподателят правилно посочва, извършването на превоз на товари без
документи, които се изискват от регламент на европейските институции,
включително тахографски листи, представлява нарушение
по чл. 93, ал. 1 от ЗАП. Законодателят ясно е разграничил изпълнителните деяния,
описани в чл. 93, ал. 1
и ал. 2 от ЗАП.
В хипотезите по ал. 1 укоримо е поведението на водач,
който извършва превоз без изброените в нормата документи, казано с други думи
без изискуемите документи да съществуват въобще. В ал. 2 е предвидена
отговорност за водач, който в момента на проверката не представи някой от
изброените документи, но същите съществуват фактически.
В
описанието на нарушението в акта и НП е посочено, че при извършване на
проверката водачът не може да представи данни за пътуванията (тахографски листи или удостоверение за дейности) съгласно
Регламент № 561/ 06 за периода 22-26.05.2020г. От показанията на актосъставителя се установи, че за текущия ден и всички
останали дни от проверката жалбоподателят е представил тахографски
листи. Като възражение същият записал в акта, че забравил удостоверението за
дейности и ще го представи. Което и сторил с депозираното възражение против
съставения акт в законоустановения тридневен срок.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че към
датата на извършване на проверката удостоверението за дейности безспорно е съществувало,
но водачът не е могъл да го представи на контролните органи, тъй като както
твърдял, го е бил забравил. Описаната от административнонаказващият
орган фактическа обстановка изпълва фактическия състав на посоченото в НП административно
нарушение по чл. 93, ал. 2 от ЗАП. Съгласно цитираната разпоредба (в редакцията
ѝ към датата на издаване на НП) се наказва с глоба 500 лв. водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му.
От
събраните по делото доказателства и от анализа на цитираната по-горе разпоредба
се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил именно състава
на административното нарушение, регламентирано в чл. 93, ал. 2
от ЗАП, както от обективна, така и от субективна страна. Деяния като
процесното не се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Във връзка с осъществяването
на превоз на товари всички документи, които се изискват от водачите на товарни
автомобили, следва да бъдат изрядни и налични. Поради което не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
На
следващо място съдът констатира, че санкционната норма е изменена (ДВ, бр. 60/ 2020
г., в сила от 07.07.2020 г.), като санкцията за такова нарушение е намалена
на 100 лева. В този случай промяната се явява по-благоприятна за нарушителя и
прилагайки чл. 3, ал. 2
от ЗАНН съдът следва да измени и НП, като редуцира размера на
административното наказание "глоба" от 500 на 100 лева.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователно жалбоподателят
счита, че в описанието на деянието в НП било посочено „извършване на превоз на
товари“ и „превоз за собствена сметка“, поради което възниквал въпроса коя
всъщност от двете предвидени от закона правни квалификации била приложима към
описаната фактическа обстановка. Действително в § 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗАП в т. 3 и 4 е дадена легална дефиниция на понятията съответно
„превоз на товари“ и „превоз за собствена сметка“. Съобразно със санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАП административнонаказващият
орган е посочил, че жалбоподателят извършва превоз на товари за собствена
сметка, с което ясно е разграничил състава на осъщественото административното
нарушение от другите предвидени алтернативи в същата разпоредба, а именно
„обществен превоз“ и „превоз на пътници“. Поради което съдът приема, че при
издаването на обжалваното НП не е допуснато нарушение на материалното право.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 35-0000342 от 19.06.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция „***“ – Плевен, с което за нарушение на чл. 36, §1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 на П.П.В., ЕГН ********** на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАП е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лв., като
определя нов размер на наказанието глоба от 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: