Р Е Ш
Е Н И Е №
339
гр. Пловдив, 19.03.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VІ граждански
състав в публичното заседание на 05.03.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦОНКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 2685/2018 год. по описа на съда, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 317 ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 67 588/12.11.2018 год. от Н.Й.Р. ищца в първоинстанционното
производство против решение № 3634/30.10.2018 год., постановено по гр.д. № 16
858/2017 год. на РС Пловдив ХІ гр.с., в с което са отхвърлени предявените от
нея обективно съединени искове с пр. осн. чл.344,
ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ГПК; да бъде отменено уволнението й със Заповед №
14/28.08.2017 год. на председателя на Читалището, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото й правоотношение е прекратено е
прекратено на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ; да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „****** „ на Читалището и
да й бъде изплатено обезщетение за оставането й без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода 28.08.2017 год. – 28.02.2018 лв. в размер на
4548.18 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението
е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, напълно противоречиво и
несъобразено със събраните по делото доказателства.
Иска се от настоящият съд да го отмени
и постанови ново, с което да уважи предявените искове.
Претендират се разноски за двете
инстанции.
В отговора на исковата молба и в
писмената си защита въззиваемата
страна излага съображения за неоснователност на жалбата; иска решението като правилно и законосъобразно да
се остави в сила, ведно със законните последици.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Касателно
правилността му съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени
искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ГПК; за признаване като
незаконно уволнението извършено със Заповед №14/28.08.2017 год. на председателя
на Читалището, с която на жалбоподателката е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото й правоотношение е прекратено е
на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ; отмяната на
уволнението и възстановяването й на
заеманата преди него длъжност „****** „ на Читалището; както и изплащането на обезщетение за оставането й
без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.08.2017 год. –
28.02.2018 лв. в размер на 4548.18 лв.
От представените доказателства следва,
че жалбоподателката-ищца е назначена и е работила по
безсрочен трудов договор № 2/01.01.1997
год. като *** при ответното Читалище до
датата на уволнението й със Заповед № 14/28.08.2017 год. на председателя на същото.
Съгласно
представеното решение за вписвания в Регистъра на ЮЛНЦ при ПОС- л. 40 по
настоящото дело жалбоподателката-ищца е избрана за
касиер на същото по решение на Настоятелството, без да има качеството на член
на Настоятелството.
Първото възражение, което се прави
в жалбата, правено и пред първата инстанция, е че Заповедта за уволнение следва
да се издаде по решение на Настоятелството, а не еднолично от Председателя, тъй
като на длъжността „*******“ ищцата е била назначена от Настоятеството
съгл. чл.18, ал.3 от действащия Устав – приложен към делото на РС.
Настоящата инстанция споделя извода
на първоинстанционния съд, че това възражение е неоснователно. Председателят на Читалището
е негов представителен орган и като такъв сключва и прекратява трудовите
договори със служителите, т.ч. и със ***, без значение дали е член на Настоятелсдтвото или не. Това му задължение и правомощие е
предоставено в чл.17, ал.2, т.5 от Устава на Читалището.
Поради това, и Заповед №
14/28.08.2017 год. е валидна, тъй като е издадена в рамките на компетенциите на
Председателя на същото – респ. представляващ работодателя и му в качеството му
на такъв.
Със Заповед № 14/28.08.2017 год.
се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ на жалбоподателката
и трудовия договор № 2/01.01.1997 год. с
нея е прекратен без предизвестие.
В диспозитива
на Заповедта нарушенията не са визирани. Такива са посочени в мотивната й част и се изброяват като:
-виновно нарушение на трудовата
дисциплина – не се явявала на работа повече от два дни без наличие на
основателна или уважителна причина в периода 29.06.2017 год. – 19.07.2017 год.
без разрешение на работодателя, което е нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, ал.1, т.1 от КТ, за което е предвидено налагане на дисциплинарно
нарушение;
-неявяване на работа на
11.08.2017 год. без разрешение на работодателя, което е нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ и
-за цялостното й поведение за
изпълнение на служебните й задължения за което е констатирано, че не отговаря
на изискванията на чл.126,т.1,т.3,.4 и т.7 от КТ.
Настоящата инстанция счита, че
следва да разгледа трите основания по отделно и в тяхната и съвкупност и да
отчете как те обосновават нарушение на трудовата дисциплина:
Заповедта за уволнение е
незаконосъобразна съобразно визираното виновно нарушение на трудовата
дисциплина – не явяване на работа повече от два дни без наличие на основателна
или уважителна причина в периода 29.06.2017 год. – 19.07.2017 год. без
разрешение на работодателя, което е нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, ал.1, т.1 от КТ, за което е предвидено налагане на дисциплинарно
нарушение.
От приложените към дело на настояащата инстанция доказателства се установява, че жалбоподателката е заявявала и на нея и са били разрешавани отпуски за 2016 год., ползвани през същата; за
2016 год. ползвани през 2017 год.,както и такива за календарната 2017 год.
Същата заявява в исковата молба,
че от полагащият й се за 2016 год. платен годишен отпуск не е могла да използва
до края на същата година, 15 работни дни поради заболяване, обстоятелство което
не се оспорва с отговора на исковата молба и в хода на производствата пред
двете инстанции.
Съгласно разпоредбата на чл.173,
ал.5, изр. 1 от КТ платеният отпуск следва да се
използва до края на календарната година, за която се отнася.
Съгл. чл.176, ал.1 от КТ
ползването на отпуск може да се отложи за следващата календарна година, когато
работникът или служителят ползват друг вид отпуск.
Обстоятелството, че ищцата е била в
болнични през 2016 год. не се оспорва от работодателя и е основанието за неизползване на 15 работни дни от 2016 год. до края на
същата.
Тази отпуска за календарната 2016
год. може да се отложи при три хипотези: на чл.176, ал.1 т.1 от КТ – от
работодателя по важни производствени причини; от работника или служителя,
когато ползва друг вид отпуск – т.2 или по искане на работника или служителя
със съгласието на работодателя.
Съгл. чл.176, ал.2 от КТ отложеният
или не ползвания до края на календарната година отпуск задължава работодателят
да го осигури ползването му до средата на следващата календарна година-, т.е.
м.юни 2017 год.
Безспорно е, че жалбоподателката не е ползвала целият си отпуск за 2016
год. до края на същата година, поради болнични и са й останали неизползвани 15
дни от него.
От представените по делото
болнични листове и експертни решения на ТЕЛК - л.л. 55,56,57 и 58 е видно, че
до 28.06.2017 год. същата е била в отпуск по болест, поради което не е могло да
се осъществи ползване на отпуска оставал от 2016 год. до 30.06.2017 год. –
съгл. разпоредбата на чл.176, ал.1 и ал.2 от КТ.
Съгл. чл.176, ал.2 от КТ е
предвидено когато отпускът е отложен или
не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят
е длъжен да осигури ползването му през
следващата календарна, но не по-късно от 6 мес. от
края на календарната година за която се полага.
От този следва, че са визирани двете хипотези на
фактическо състояние – отложен отпуск – при хипотезите на чл.176, ал.1, от КТ
по т.1 – от работодателя и по т.2 – отложен по искане на работника или
служителя със съгласието на работодателя
В чл.176, ал2 от КТ е предвидена и
хипотеза, при която отпускат не е ползван – към която се отнася хипотезата на
чл.173, ал.1, т.1 от КТ – ползване на друг вид отпуск, майчинство, отпуск
поради смърт, болнични както в случая –
отпуск по болест или други полагащи се по КТ.
Съгл. цитираната ал. 2 обаче за
работодателят остава задължението да осигури ползването на този отпуск до края
на 6 месеца на следващата година. Това задължение е императивно, поради което
работодателят следва да организира работата така, че да я осигури било по
искане на работника или служителя, било чрез лична инициатива, като покани
работника или служителя своевременнно да я заяви за
ползване и да я разреши съобразно производствения процес и в съответствие с
него до средата на следващата година.
В конкретния случай ищцата има не
ползван отпуск за 2016 год. и председателят на читалището е следвало да й
осигури ползването на същата до края на м. юни 2017 год. По делото няма данни
ищцата да е поискала ползване на този отпуск до 15.06.2017 год. Няма данни и
работодателят, чрез Председателят на
Читалището да е изпълнил задълженията си по чл.176, ал.2 от КТ.
Жалбоподателката
е заявила за ползване този отпуск с две молби входинари
под № 29 и № 30 от 15.06.2017 год. -л.л.75 и 74 по делото на ПРС, за периода
29.06.2017 год. – 19.07.2017 год., като се е съобразила с указанията от
съответните институции, за ползване на стари отпуски.
На същите две заявления с дата
23.06.2017 год. е записано „Не разрешавам“ и подпис, който не се оспорва, че е
на председателя на Читалището.
„Не разрешавам“, респ. отказа на
работодателя не е мотивиран, при положени, че се касае за неползван
отпуск за предходна година.
Мотивирането на отказа, респ.- „Не неразрешавам“ се обуславя от разпоредбата на чл.176, ал.1
от КТ, когато се касае за календарната година. По аргумент от това,
задължението за мотивиране на отказът да се разреше ползване на отпуск от
предходна календарна година – 2016 год. важи в още по-голяма степен, поради
наличие на задължение за работодателя да осигури ползването. Изразът
….“работодателят е длъжен да осигури ползването му“….. вменява задължение за
инициатива и организация от страна
работодателя на производствения процес, част от който е и правото за
ползването на отпуските на работниците и служитеите
съгл. КТ.
Немотивираното „Не разрешавам“ на
председателя на Читалището отден нарушение на КТ се
явява и нарушение на Устава Читалището чл.17, ал.2, т.1 да ръководи дейността
на Читалището съобразно закона – КТ.
Следователно, Председателят не е
спазил задължителната за него трудова дисциплина - да организира и разреши ползване на отпуск
от предходна година до средата на следващата, съобразно задължението си по КТ,
като не е обосновал отказа си с производствена необходимост.
Законът – КТ, а и Устава на
читалището не уреждат права между подчинен и подчиняващ. И това е така защото
правилата за трудовата дисциплина се отнасят в еднаква степен съобразно
задълженията им и за работодателя и за работника и служителя.
Следователно, като е вписал „не
разрешавам“ без мотиви за отказ, налице е
неоснователен такъв.
В публичното заседание пред
настоящия съд на 11.02.2019 год. л.41 и следв. по
делото на ПОС свид. Д. П. се опита да обоснове отказа
„Не разрешавам“, с производстгвени нужди, но съдът не
кредитира показанията й, поради факта, че производствените нужди се декларират
от работодателя, а не от неговите подчинени и за да са достоверни те следва да се писмено
изброени.
Съгл. чл.173, ал.1 от КТ платения
отпуск се ползва с писмено разрешение. Заявлението за отпуск се входира. Възниква въпроса как работодателя уведомява
работника или служителя за разрешаването или не разрешаването на заявения
отпуск във вр. с неговите последващи права – в случая
с тези по чл.176, ал.3 от КТ.
Щом разрешението е писмено, то
следва и отказа да е писмен. Възниква въпроса за начина на уведомяване и как.
Настоящият състав счита, че това следва да бъде също в писмена форма, със
съответно връчване на работника и служителя- срещу дата и подпис за
достоверност. И това е така, защото при липсата на ред предвиден в КТ за
уведомяване на заявителя, същия КТ не предполага работника или служителя да
стои пред вратата на работодателя си, за да узнае резултата от писменото му
разрешение или отказ.
Редът за уведомяването за
разрешения или отказан отпуск е елемент от вътрешните правила за дейността на работодателя, каквито обаче не са вписани
в Правилника – приложен на л.51 и сл. на читалището и безспорно са в
задълженията на работодателя. Междувпрочем
Правилника е с дата 22.05.2014 год. и
явно не е съобразен с КТ съобразно отпуските.
Как обаче, е уреден въпроса с
уведомяването за разрешените или не разрешени отпуска в Читалището,следва от
показанията на разпитаните свидетели.
Според показанията на свид. П. и свид. Б. л.41 и 45 по делото на ПОС практиката на
Читалището в тези случаи била: подава се заявление за отпуск, тя лично съобщава
този факт на Председателката и последната, която няма постоянно работно
пребиваване на адреса на Читалището идва и поставя резорюция
„разрешавам“, след което се издава заповед за отпуск“. Това обстоятелство е
видно и от приложените по делото на ПОС заявления с отбелязване „Да“, без
дати и следващите ги заповеди. Нямало
практика заповедите да се връчват на заявителите, тъй като те узнавали за
разрешението на момента. Неразрешена отпуска според свидетелката П. не е имало
и тя не знае какъв е реда за известяването на заявителите. Единствено жалбоподателяката е получила „Не разрешавам“ и тя твърди,
че лично й се е обадила за това. Нямала в служебните си задължения правомощие
да уведомява служителите на Читалището за разрешените отпуски.
Видно обаче от приложените
заявления н. с резол. „Да“ и без дата1 заповедите за
отпуски са с дата различна от тази на входирането.
По
делото няма писмени доказателства как разрешението за отпуск и заповедта за
нея в тези случаи са стигали до
заявителя.
От показанията на двете
свидетелки и приложените писмени писмените доказателства следва, че между жалбоподателката като *** на Читалището и председателят на
същото Н. са се установили нетърпими отношения.
Съдът счита, че не е в правомощията му да ги изяснява, но неможе да не ги отчете. От приложението по делото заявления
за отпуски на ищцата извън тези предмет на делото, на други „Не разрешавам“ не
е поставено. Как е била уведомена за разрешенията по тях няма доказателства. На
заявленията й е поставено „Да“ без дата – л.154 до л.167.
Съгл. чл.173, ал.1 от КТ в
последната му редакция от 2015 год. платения годишен отпуск се полза с писмено
разрешение на работодателя. Формата на това разрешение – дали следва да бъде
заповед или др. акт не е указана. За нуждите на счетоводството обаче, акта
следва да е писмен и в случая избраната форма е заповед.
От показанията на свид. П. се
установява, че когато ищцата е подала заявленията си за отпуск вх. № 29 и № 30
от дата 15.06.2017 год. за председателката е отсъствала – установи се, че тя
работи и другаде и не пребивава на адреса на Читалището в рамките на работния
ден.
Отказът „Не разрешавам“ е вписала
с дата 23.07.2017 год. Свид. П. заявява, че веднага
уведомила за отказа жалбоподателката, но тя въпреки,
че не й е разрешен излязла в такъв и го ползвала. На три места в протокола на л.л. 41 и сл. свидетелката заявява, че се
обадила на ищцата да дойде на работа, тъй като отпуск не й е разрешен. Това
било станало по времето когато тя била в болнични.
От прегледа на обжалваните
болнични и ЕР на ТЕЛК към тях следва, че това е станало, когато е ползвала
отпуск по болест за времето от 09.06.2017 год. до 28.06.2017 год. – л.56 по
делото.
Съдът обаче не кредитира
показанията на свид. П. в тази й част поради факта,
че няма писмени доказателства за това
уведомление; още повече, че обаждането е когато жалбоподателката
е била в болнични. Самата П. не представи доказателства в задължанията
й да влизат уведомяването на заявителите на отпуски - както за разрешение така и за отказ. Същите
са и в противоречие с показанията на свид. К..
Като
се има предвид, че за периода от 09.06.2017 год. до 28.06.2017 год. – л.56 по
делото, лицето е било в болнични и е депозирала молби за отпуск, както с оглед
правилата на КТ задължителни за нея, така и с оглед здравословното си
състояние, задължение на работодателя е било, както в човешки и служебен план,
така и оглед правилата на добросъвестен
работодател, с грижата за производствените нужди да й връчи отказ с основанията за него в
писмен вид. Така би демонстрирала авторитета си на ръководител за длъжността на
която е избрана.
Поведението на работодателя, в лицето на председателката, обаче явно е било да създаде ситуация, при
която да се отърве от жалбоподателката. Посочено бе, че между тях са били
създадени конфликтни ситуации, в които същата в стремежа си да доминира е
обжалвала и болничните листове на ищцата приложени към делото. Последните,
обаче са били потвърдени от ТЕЛК, което е още една индиция
за поведението, на представляващ културна институция.
Видно от показанията на последната
- счетоводител на Читалището до края на м. август 2017 год. присъствената форма
76 за работниците и служителите не била попълнена коректно касателно
жалбоподателката. За датите 29.07. и 30.06.2017 год.
нямало никакво отразяване, дамли се касае за ползване на платен отпуск; непратен такъв; болнични или самоотлъчки, поради неразрешен
отпуск. Това състояние на формата се запазило до 10.07.2017 год. последния срок
когато свид. К. в качеството й на счетоводител
следвало да е следвало да оформи
счетоводната отчетност за Читалището и да я предаде. Поради тази некоректност в
отбелязванията се обадила в Инспекцията по труда и от там са я посъветвали, при
наличие на заявление да отпуск, и липса на отбелязване за двата дни да отбележи
отпуск във ведомостите за заплатите.
Показанията на тази свидетелка се
потвърждават от наложената санкция на Читалището за некоректно водено
счетоводство. Вярно е, че тя е отменена, но това е станало след нанасянето на
отбелязванията за самоотлъчки на жалбоподателката.
Отмяната обаче не е задължение за
настоящия съд да приеме корекцията за самоотлъчките за правилна, тъй като
последните касаят заповедта за уволнение, а нейната законосъобразност е предмет
на настоящото производство.
Свид.
П. също обяснява, че за дните
29.06.30.06.2017 год. не е отбелязала отпуск, поради вписаното „Не разрешавам“
на председателката с дата 23.09.2017 год. Не била отбелязала и самоотлъчки
въпреки „Не разрешавам“ на Председателя, но уведомила ищцата, че отпуск не й е
разрешен. Поведението си във вр.с непопълнената форма
76 обяснява с това, че не знаела дали ищцата няма да представи болнични. Само,
че за представяне на болничен лист срока
е 3 дневен, а когато следва да бъде издаден от болница, то задължение на
болното лице е да се обади в същия срок по местоработата си.
От тук възниква съмнението:
защо свид. П.
не е изпълнила задължението си да впише във форма 76 самоотлъчки за дните 29. И
30.06.2017 год. и не е сторила това до
10.07.2017 год. довело до санкция на Председателя..2017 год.
Тъй като ищцата не е представила
допълнителен болничен лист от дата 29.06.2017 год. до 02-33.07.2017 год. и не е
заявила, в същия срок, че ще ползва такива поради постъпване в болница, то
форма 76 е следвало да бъде попълнена коректно. Непопълването
й до 10.7.2017 год. е основание да се приееме, че
отбелязването на заявленията „Не разрешавам“ не е на датата 23.07.2017 год., а
след 10.07.2017 год.
Ако същата е поставена на дата
23.06.2017 год. липсата на писмено уведомяване на жалбоподателката
за отказа е направено целенасочено, за не подаде ищцата ново поредно заявление
за ползване на неразрешения вече отпуск с 14 дневно предизвестие по реда на чл.
176, ал.3 от КТ за което тя би могла да се консултира с Инспекцияьта
по труда, което вече е и правила, преди подаването на заявленията.
Ето защо настоящият състав на
ПОС намира, че не е налице виновно
нарушение на трудовата дисциплина от страна на жалбоподателката,
поради неявяването й на работа повече от два дни без наличие на основателна или
уважителна причина в периода 29.06.2017 год. – 19.07.2017 год. без разрешение
на работодателя, което е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1
от КТ, за което е предвидено налагане на дисциплинарно нарушение.
Жалбоподателката
е подала своевременно заявление за отпуск, полагащ й се такъв за предходна 2016
год., неползван, поради ползвани болнични – друг
отпуск, който е следвало да ползва до края на м. юни 2017 год. Отпускът е
заявен 14 дни преди датата на ползването му. Работодателят не е уведомил
надлежно и своевременно заявителката, че не й разрешава отпуск за предходна
година; не е посочил основанията за отказа си. Поради това, я е поставил в
невъзможност да се ползва от правата на чл.176, ал.3 от КТ с предизвестие.
Като се има предвид, че за периода
от 09.06.2017 год. до 28.06.2017 год. – л.56 по делото, лицето е било в
болнични и е депозирала молби за отпуск, както с оглед правилата на КТ
задължителни за нея, така и с оглед здравословното си състояние, задължение на
работодателя е било, както в човешки и служебен план, така и оглед правилата на добросъвестен работодател,
с грижата за производствените нужди да й
връчи отказ с основанията за него в писмен вид. Така би демонстрирала
авторитета си на ръководител за длъжността, на която е избрана.
Поведението на работодателя, в
лицето на председателката, обаче явно е
било да създаде ситуация, при която да се отърве от жалбоподателката,
при това като я злепостави. Посочено бе, че между тях са били създадени
конфликтни ситуации, в които същата в стремежа си да доминира е обжалвала и
болничните листове на ищцата приложени към делото. Последните, обаче са били
потвърдени от ТЕЛК, което е още една индиция за
недобросъвестното й поведението на представляващ културна институция.
Налице е нарушение на трудовата
дисциплина от страна на работодателя, чрез поведението на неговия изборен
председател и представляващ, облечен в правомощия.
С оглед на изложеното, заповед №
14/28.08.2017 год. е незаконосъобразна на посоченото основание - виновно
нарушение на трудовата дисциплина – не явяване на работа повече от два дни без
наличие на основателна или уважителна причина в периода 29.06.2017 год. –
19.07.2017 год. без разрешение на работодателя, което е нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, за което е предвидено налагане на
дисциплинарно нарушение и следва да се отмени.
Касателно
второто посочено в мотивите на заповед №
14/28.08.2017 год. основание -
неявяване на работа на 11.08.2017 год. без разрешение на работодателя, което е
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,
ал.1, т.1 от КТ, не е основание за налагане на наказание дисциплинарно
уволнение, съобразно правилата на чл.190, ал.1, т.2 от ГПК.
Касае са за отпуск полагащ се за
календарна година 2017 год., който не е разрешен без да са посочени основанията
на чл.176, ал., т.1от КТ.
В заявлението, което е по образец, жалбоподателката е посочила и лице което ще я замества,
съобразно изискванията на формата.
Освен това и за искания отпуск за
тази дата на жалбоподателката също не й е връчен
писмен отказ. Нещо повече, заявлението за този отпуск е на специален формуляр –
л. 190 по делото на ПОС и касае полагащ се такъв за 2017 год., какъвто вече е
бил разрешаван, видно от приложените заявления и
заповеди за отпуски. Заявлението е подадено на дата 09.08.2017 год., а „не
разрешавам“ е поставено на дата 10.08.2017 год. Отново прави впечатления, че
отказа не е на датата на заявлението, за разлика от отбелязванията по
заявленията на др. служители, които са на датата на подаването.
Нещо повече, от това заявление и
немотивираното „Не разрешавам“ по него,
в противоречие с изискванията на чл.176, ал.1, т.1 от КТ, за което „Не
разрешавам“ няма данни да е стигнало до жалбоподателката,
може да се направи единствения извод, че както той, така и отказа за ползване
на отпуск за времето от 29.06.2017 год. до 19.07.2017 год. не са й били
надлежно връчени, съответно за тях тя не е била известена, защото тя нямаше да
ползва отпуск без разрешение на 11.08.2017 год. без да се е убедила в наличието
или липсата на писмено разрешение от
работодателя.
Прави впечатлени, че писмените
обяснения поискани от ищцата са за различни обстоятелства са само една от една дата 21.08.2017 год. По някои от
тях – л.65 по делото не става ясно дори какво точно и за какви периоди от време
се отнасят.
Ядно, е че председателката на
Читалището като работодател на жалбоподателката е
целяла да създаде обстановка в която за злепостави; да се възползва от
делегираните и правомощия и да я уволни, с мотивирани основания.
Такива обаче в случая липсват.
В подкрепа на последното е и
посочените в обстоятелствената част на Заповедта трето основание за уволнението
- за цялостното поведение на жалбоподателката
при изпълнение на служебните й
задължения за което е констатирано, че не отговаря на изискванията на
чл.126,т.1,т.3,.4 и т.7 от КТ.
Така заявените констатации са
голословни и не се подкрепят от писмени доказателства. От исканията за
обяснения не става ясно какво е нарушението, за кой период от време се отнася.
Ако изброените в чл.126,т.1,т.3,.4 и т.7 от КТ са били осъществени следвало те да
бъдат индивидуализирани точно и посочени по време на извършване, т.е. да е
доказано тяхното осъществяване, то те биха били основания за налагане на
другите предвидени наказания по чл.188 от КТ, доказателства за каквито не са
представени. Исканите обяснение по отделни въпроси касаещи работата на
Читалището не обосновават конкретни нарушения по смисъла на КТ и степента им на
тежест. Няма как тези нарушения да са извършени в периода 29.06.2017 год. –
19.07.2019 год.
С оглед на изложеното и трите
посочени в мотивите обстоятелства не обосновават за основателност и
законосъобразността на уволнението.
Поради това, уволнението извършено със Заповед №
14/28.08.2017 год. на Председателя на СНЦ „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА-1862“ –
гр. Перущица следва да се признае за незаконно и
заповедта да се отмени, Н.Й.Р. се възстанови на предишната, заемана преди
уволнението длъжност – „***“ на СНЦ „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА-1862“ – гр.
Перущица, на осн. чл.334, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда.
Основателна
се явява и претенцията на жалбоподателката по
чл.344,ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. За
периода от 28.08.2017
год. – 28.02.2018 лв. същата е била без работа, поради което ответникът по иска
следва да я възмезди съгласно правилата на чл.225, ал.1 от КТ със сумата в размер на 4548.18 лв., дължима съгл.
основното и допълнително заключение на ССЕ.
Ето защо жалбата е основателна и
доказана, поради което следва да бъде уважена.
Решението на
РС Пловдив е неправилно и като такова следва да се отмени
Жалбоподателката
претендира разноски, които съобразно доказателствата възлизат на сумата 1065 лв. за настоящата инстанция.
Такива за първата инстанция не се дължат, тъй като пълномощника й пред в
протокола от с.з. на 05.07.2018 год.
изрично е заявил, че не претендира такива – л.101 по делото на РС.
С оглед отмяната на решението на ПРС и осъждането на ответника
последният следва да заплати по сметка на ПРС държавна такса по исковете – с неоценяем интерес 30 лв. по оценяемия
иск 4% върху претендираното обезщетение – 181.93 лв.
или общо 211.93 лв. и 70 лв. за първоначалната ССЕ или общо 281.93 лв.
За разглеждане на делото пред
настоящата инстанция читалището следва да заплати за държавна такса по исковете
съответно 15 лв. и 91лв. или общо 106 лв.
Водим от горното ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 3634/30.10.2018 год., постановено по
гр.д. № 16
858/2017 год. на РС Пловдив ХІ гр.с. вместо, което постановява:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
14/28.08.2017 год. на Председателя на СНЦ „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА-1862“ –
гр. Перущица, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, обл. Пловдив, пл. „27-ми априлий“,
представлявано от Председател А. А. Н., с която на осн.
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 28.08.2017 год. е прекратено трудовото
правоотношение с Н.Й.Р., ЕГН **********,*** и като такова го ОТМЕНЯ и възстановява Н.Й.Р., ЕГН
**********, на предишната, заемана преди уволнението длъжност – „***“ на СНЦ
„НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА-1862“ – гр. Перущица, на осн.
чл.334, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА СНЦ „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА-1862“ – гр.
Перущица, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, обл.
Пловдив, пл. „27-ми априлий“, представлявано от
Председател А. А. Н., да заплати на Н.Й.Р., ЕГН **********,***, сумата 4548.18
лв./четири хиляди, петстотин, четиридесет и осем лева и 18 ст./, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението за
периода 28.08.2017 год. до 28.02.2018 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.10.2017 год. , до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 1065
лв.
ОСЪЖДА СНЦ „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА-1862“ – гр. Перущица, със седалище
и адрес на управление: гр. Перущица, обл. Пловдив,
пл. „27-ми априлий“, представлявано от председател А.
А. Н., да заплати по сметка на Районен съд Пловдив общо сумата 281.93 лв. за
държавна такса и разноски за съдебно-счетоводна експертизапо
гр.д. № 16 858/2017 год. на ПРС.
ОСЪЖДА СНЦ „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОСВЕТА-1862“ – гр. Перущица, със седалище
и адрес на управление: гр. Перущица, обл. Пловдив,
пл. „27-ми априлий“, представлявано от председател А.
А. Н., да заплати по сметка на ОС Пловдив разноски в размер на 106 лв. за
държавна такса по в.гр.д.2685/2018 год. на ПОС.
Решението може да се обжалва
при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния
касационен съд – гр. София с касационна жалба
в едномесечен
срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: