ПРОТОКОЛ
№ 793
гр. Смолян, 15.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100661 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На второ именно повикване в 10,10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. Н. В., редовно призован, не се явява. За него процесуалния му
представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА „**“ ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Чрез управителя А. Г. е постъпила молба от
14.11.2023 г., в която сочи, че не може да присъства в съдебното заседание. Моли при
липса на процесуални пречки, да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в
негово отсъствие. В случай, че бъдат представени доказателства в съдебното заседание,
то моли да му бъде дадена възможност за запознаване с тях. В случай че ответника се
представлява от адвокат, то прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. – Поддържам исковата молба, оспорвам писмения отговор. Съдът ни е
задължил да представим оригинала на договора, но доверителят ми не разполага с
оригинал. В тази връзка представям 5 броя разписки за извършени плащания както и
справка за кредитна задлъжнялост издадена от БНБ, от която се вижда, че е посочен
имено процесния договор за кредит. Моля да задължите ответното дружество да
1
представи договора и погасителния план в оригинал, тъй като те се намират при него,
както и справка за извършените плащания. Моля да ми се издаде удостоверение, което
да послужи пред ТД на НАП и да се снабдим със справка за актуалните трудови
договори договори на ответното дружество към 29.08.2022 г. Правя това искане
доколкото за заемодателя на всяка страница от копието, с което разполагаме се е
подписало лицето А. С., която собственоръчно е изписала имената си, като е положен и
печат. Относно таксата за експресно разглеждане, съдът ни е задължил да представим
доказателства за заплащането й, то пояснявам, че направените плащания от ищеца са в
общ размер на 800,00 лева като плащанията не са разграничени. Моля да бъде указано
на ответната страна, че при непредставяне на договора за паричен заем съдът ще
приеме за доказано, че приложения такъв съответства на сключения между страните.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявени са искове по чл. 26, ал.1 изр.1-во от ЗЗД от ищеца Н. Н. В., ЕГН
**********, с адрес град *** срещу ответника „**" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя А. С. Г., с които се иска да
бъде признато за установено, че сключения между страните Договор за паричен заем
№ 98007 от 29.08.2022 г. е недействителен поради нарушения на чл.11, ал.1 и чл.19
ЗПК, при сключването му.
Твърденията са, че на 29.08.2022 година е сключен Договор за паричен заем
98007 с ответното дружество, по силата на който заемодателят „**" ЕООД, ЕИК *** е
предоставил заем в размер на 800,00 лева.
Отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за
потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния).
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит,
съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да
заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 712 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
2
На основание чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В Договор за паричен заем 98007 е посочен Годишен процент на разходите
(ГПК), който не отговаря на действителния такъв, тъй като при изчисляването му не са
взети предвид разходите на кредитополучателя за т.нар. „такса експресно разглеждане"
и „такса индивидуално кредитно предложение". Съгласно чл.19 ал.5-6 от ЗПК клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания
по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите
средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното
възнаграждение от процесния договор за кредит за допълнителните „такси" съставлява
скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в
годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, като в ал. 4 е посочен неговият максимално допустим размер — пет
пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя - това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Включените в т. нар. „такса експресно разглеждане и „такса индивидуално
кредитно предложение" услуги по своята същност представляват действия,
оослужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни
услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа. С таксите се въвеждат допълнителни разходи, в
резултат на които общият разход по кредита за потреоителя и съответно годишния
процент на разходите реално надхвърля 50,00 % и възлиза на над 200,00 %. Обшият
размер на двете такси надвишава чистата стойност на кредита. Така размерът на ГПР
се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за такси
се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като те не съставляват плащане
3
на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля
допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за
определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това
и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не
пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото сключване.
С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
ответникът прави възражение относно подсъдността като счита, че ищеца твърди, че
депозираната искова молба е нередовна. Видно от нормата на чл.127.ал,4 ищецът
следва да посочи банкова сметка, защото в случай, че бъде уважена неговата искова
претенция, то сумата следва да му бъде преведена, за да се избегне образувано на
принудително производство.
Ответникът прави възражение за неподсъдност на правния спор. Прави се
възражение на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, като се излагат доводи, че ищецът
няма качеството потребител. Твърди се, че исковата претенция следва да се разгледа
съгласно разпоредбата па чл. 105 от ГПК, а именно от Софийски Районен Съд, тъй
като
Видно от разпоредбата на чл. 113 от ГПК: "Иск на потребител може да бъде
предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес".
Ищецът, за да има право да се ползва от нормата на чл. 1 13 ГПК. то същия г
безспорно следва да притежава материално правното качество потребител
Съгласно дефиницията па потребител § 13 от ЗЗП. "По смисъла на този закон:
"Потребител" е всяко физическо лице. което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска ши професионална дейност, и всяко
физическо лице. което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
Следва да е налице действащо, валидно, непрекратено на каквото и да било
основание правоотношение. Докато в настоящия казус, в исковата си молба ищецът не
е страна по действащ договор.
4
Поради посоченото по- горе, според ответната страна местната подсъдност на
спора е именно в патримониума на Софийски Районен Съд, където е регистрирано
дружеството-ответник.
Лицето е следвало да има качеството потребител към датата на депозиране па
исковата молба, за да се ползва от правната защита на чл.1 13 от ГПК. т.е. да е налице
валиден висящ потребителски спор, т.е. спор между потребител и търговец.
Видно от цитираните разпоредби, за да има едно физическо лице качеството
потребител, то същото следва към точния момент на действие/в сегашно време/ да
"ползва", "придобива". Законодателят ясно и недвусмислено използва единствено
сегашно време при осъществяване на действието и НИКОГА минато време. т.е. едно
лице има качеството потребител единствено сега, в момента и не съществува
понятието "минал потребител", "бивш потребител“
Ето защо ищецът не може да се ползва от разпоредбата на чл.113 ГПК, тъй като
не е изпълнен фактическия състав на тази норма, тъй като към момента па депозиране
на своята искова претенция, същият няма качеството "потребител"". В тази връзка
следва да се приложи нормата на чл.105 от ГПК и делото да се изпратено подсъдност
на Софийски Районен Съд, защото именно зова е Съдът по седалището на ответника.
Оспорва се представеното заверено копие на документи.
Тежестта на доказване пада върху ищеца, който следва да установи основанията
за недействителност на процесния договор.
Неоснователно се явява възражението за неподсъдност на делото, тъй като за
преценка за последното в случая не е от значение дали е прекратено вече действието на
договорното правоотношение. Ищецът именно като "потребител" е предявил иска си.
Освен това, не се сочат конкретни възражения във връзка с изложеното за
нередовност на исковата молба, които да налагат оставянето й без движение, и в тази
връзка за нейната недопустимост. Исковата молба се явява редовна съобразно
изискванията на ГПК и това възражение също следва да се остави без уважение.
Също така, съдът намира за неоснователно възражението в отговора на
ответната страна за недопустимостта на претенцията във връзка с това дали реално е
заплащане таксата за експресно разглеждане. Въпрос на преценка е действителността
на клаузата, независимо дали са правени плащания на ищеца.
По отношение на договора за паричен заем ищцовата страна чрез процесуалния
си представител заявява, че с такъв не разполага, ще следва да бъде изискан от
ответника като страна договора за паричен заем № 98007 от 29.08.2022 г., както и
справка за направените плащане по договора, като се укаже на ответната страна, че при
непредставяне на договора за паричен заем, съдът ще приеме за доказано, че
приложения по делото такъв съответства на сключения между страните.
5
Съдът намира, че не следва да издава съдебно удостоверение за снабдяване с
посочената справка, тъй като съдът както постанови по-горе ще бъде изискан
оригиналния договор от ответната страна, с което ще се установят относимите
обстоятелства за сключването му, както и неговото съдържание.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение възраженията на ответната страна за неподсъдност на
делото, както и за оставяне на исковата молба без движение.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на ищцовата
страна за издаване на съдебно удостоверение.
ИЗСКВА от „**“ ЕООД да представи по делото оригинал на договор за паричен
заем № 98007 от 29.08.2022 г., както и справка за направените плащане по договора,
който следва да бъде представен в тридневен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на „**“ ЕООД, че при непредставяне на договора за паричен заем,
съдът ще приеме за доказано, че приложения по делото такъв съответства на
сключения между страните.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 06.12.2023 г. – 09,20
часа, за която дата и час, страните уведомени.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,30 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
6