Р Е
Ш Е Н
И Е №242
гр.Севлиево, 12. 07.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИ
районен съд в публичното заседание
на
Осемнадесети
юни
през
две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА
ДОЙЧЕВА
при секретаря Л.И. като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА
гр.д.№ 298 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за сумата 10533.91 лв. и с правно основание
чл. 79 ЗЗД.
В исковата
молба са предявени съединени искове
общо в размер на процесната сума, от която - 9084,00 лв. стойност на дължим наем, 1249,91 лв. - за
доставка на стоки и услуги, както и 200 лв. депозит за вещо лице за
обезпечаване на иска, по ч.гр. д. 118/13 г. СРС, приложено към настоящото..
Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати описаните суми ,
като уважи иска със законните последици.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете, с изключение на сумата от 1249.91 лв. както и
3719,88 лв. наем за
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които,съдът намира за установено следното:
Представени са от ищеца преписи от: УАС на ответника, договор
за отдаване под наем на недвижим имот от
01 март
Приети са и представените от ответника преписи от: нотариална покана от
17.09.2012 г. ведно с разписка за получаването й, фактура № 1764/18.09.2012 г.
за сумата от 4000,00 лв., фактура № 1765/18.09.2012 г. за сумата от 3000,00
лв., фактура № 1766/18.09.2012 г. за
3000,00 лв., фактура № 1768/18.09.2012 г. за 2000,00 лв., фактура № 1769/18.09.2012 г.
за 5000,00 лв., фактура №
1863/14.11.2012 г. за 2160,00 лв., фактура
№ 1923/13.12.2012 г. за 1080,00 лв., фактура № 1931/20.12.2012 г. 5184,00 лв.,
фотокопия от седем броя квитанции от дати 04.06.2012 г., 29.05.2012 г.,
18.04.2012 г., 12.04.2012 г., 14.08.2012 г., 14.08.2012 г. и 11.06.2012 г.,
извлечение по Разплащателна сметка № 18/07.12.2012 г..
Приложено е ч.гр.д. №118/2013 г. по
описа на РС Севлиево..
Според твърденията в исковата молба,
ответното дружество дължи суми, произходящи от неплатени наеми по четири фактури, подробно описани в исковата молба, за
периода - октомври, ноември, декември,
януари и февруари съответно
Ответникът
не оспорва иска относно сумата 1249,91 лв. - за доставка на стоки и услуги, по
отношение на която, съдът няма да обсъжда
съображения, тъй като са налице и писмени доказателства- ф-ри №
1864/14.11.2012 г. за сумата от 154,62 лв., фактура № 1865/14.11.2012 г. за
сумата от 41,21 лв., фактура № 1878/21.11.2012 г. за сумата от 83,76 лв.,
фактура № 1921/13.12.2012 г. за сумата от 370,32 лв., фактура № 1925/14.12.2012
г. за сумата от 600,00 лв..
Относно оспорената част на претенцията, освен приложените по делото фактури, /прочее
неоспорени от ответното дружество /, описани подробно по месеци и размер на дължимия наем, е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза от едно в.л.- В.Г.. В
това заключение , експертът е проследил всички плащания между страните за
целия период, през който между тях са
били налице облигационни и търговски взаимоотношения. Отчетени са т извършените
плащания от ответното дружество, и приема,
, че е налице задължение общо в размер на 10 333,91 лв., от които 9 084,00 лв. за неплатен наем за
месеците така, както са посочени фактурите
и в исковата молба, а останалата част е 200 лв., депозит по обезпечителното производство, приложено
по делото, вкл. И неоспорените 1249.91 лв.
Ответното дружество
оспори експертизата в частта, в която са
направени изводи по т. 2 от задачата, поставена от ответника. Направено е искане за
допускане на повторна експертиза, от друго в.л., със задача, след като
се запознае с документите по ЗДДС, както и
касовата книга, да даде заключение, следвало ли е да бъдат извършени записвания в касовата книга
към датата на внасяне на сумите и издаване на квитанциите към ПКО и как е
следвало да се отбелязват в
счетоводството? Заключението е оспорено и
в точка ІV от констативно съобразителната част , където задачата била
разделена на две и се оспорва частта, в която е направен извода, че
платените по квитанции по ПКО 20 000,00 лв. съвпадат със сумите по
фактурите и се отнасят за едно и също плащане,във връзка с което, към
повторната експертиза е формулиран още един въпрос:. Как
следва да се постъпи при внасяне на суми в брой с квитанции към ПКО - следвало
ли да бъде направено отбелязване в касовата книга на същите дати, тъй като отбелязването е било извършено по-късно.
Съдът е допуснал изготвяне на повторна експертиза,
от в.л. Г.Д.Г., която се приема от страните и съда, като правилна и мотивирана.
Заключението е изготвено
отново след справка в счетоводството на ищеца. Проверено
е как счетоводните документи са отразени в
счетоводството на ищеца, хронологично. .
С издаването на фактурите и прикрепените фискални бонове към тях следвало да се
се счита, че сделката е извършена, тъй като плащането на авансови суми се считало,
по силата на ЗДДС за сделка, и било необходимо да се издаде фактура за това в петдневен
срок. В.л установява различие в отразяване на основанията в ПКО и фактурите, но приема,
че отразяват едно и също обстоятелство -
плащане авансово на сумите. Сумите по
фактурите в касовата книга на ищеца били отразени на 18.09.2012 г., т.е. след издаването на
ПКО, които са от м. април, май, юни и
август, а в касовата книга били отразени на 18.09.2012 г., което съставлявало нарушение на принципите на Закона за
счетоводството/ за което, на ищеца била
извършена проверка и му е бил съставен
акт/, но независимо от
допуснатите нередности при отразяване на авансово получени суми в касовата
книга и съответно издаването на фискални касови бонове и фактури, при ищеца,
това няма отношение, към изводите за дължимост на процесните суми.
При това положение, както е видно от
становището на ответника в отговора, в срока по чл. 131 ГПК и поддържано в
с.з., искът не се оспорва относно
сумата 1249,91 лв. за услуги,
както и 3719,88 лв. наем за
По отношение
на останалата част от исковите претенции, събрани са и гласни доказателства-
показанията на св. Х. и С., но тези показания не кореспондират с писмените
такива, и отразяват субективна преценка на работници. Твърди се от ответника, че за периода от средата на м. август
Съдът не споделя тази теза. Твърденията , че
ищецът е лишил ответника от възможността за ползване на имота, че е прекъсвал
ел. захранване, са недоказани. Но, дори и да е било налице такова поведение, то
не води на извод, че е преустановено действието на наемния договор между страните/ което и не се
твърди от ответника/, т.е, да е отпаднало задължението на наемателя да заплаща
дължимите по него суми..
Налице е неизпълнено задължение в размер
на 4654.03 лв. или общо 10533. 91 лв.,
която сума се дължи ведно със законната лихва от 27. 02.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА СВЕЖЕСТ
12 ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :
гр.Севлиево, ул. Стара планина № 50, представлявано от Г. Х. С. да
заплати на ИЗГРЕВ 90 С ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. Севлиево, ул. Стара планина № 50,
представлявано от С. В. Б. сумата от 10533. 91/ десет хиляди петстотин тридесет и три лв. 91
ст./ ,по фактури № № 1863/14.11.2012 г.за 2160,00 лв.,1923/13.12.2012г.за
1080,00лв., 1931/20.12.2012 г. за 5184,00 лв., 1864/14.11.2012 г. за 154,62
лв., 1865/14.11.2012 г. за 41,21 лв., 1878/21.11.2012 г. за 83,76 лв.,
1921/13.12.2012 г. за 370,32 лв.,
1925/14.12.2012 г. за 600,00 лв., №
2021/27.02.2013 г. за 2160,00 лв..,, която се дължи ведно със законната лихва от 27. 02.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :