№ 441
гр. Пазарджик, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20225200100076 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Й. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р., ул. ***, чрез адв. К. Б. и адв. Т. Е. от АК - П., със съдебен
адрес: гр. П., ул. ***, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, за заплащане на обезщетение от 25 500 лева за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по ДП № 1390/2013 г. на РП - Велинград и образуваното въз основа на
него следствено дело № 57/2014 г. на ОСлС - Пазарджик, впоследствие прекратено на
08.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в
размер на 8 777.50 лева за периода от три години преди подаване на исковата молба до
датата на предявяване на иска, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
В исковата молба ищецът Й. С. твърди, че е земеделски производител, който
обработва собствена и наета земя в землището на гр. Р.. На 23.10.2013 г. собственици
на земи в същото землище подават срещу ищцата жалба в РП - Велинград затова, че Й.
С. обработва техни земи и ги декларира за получаване на субсидия по Схемата за
единно плащане на площ (СЕЕП). Образувано било ДП № 1390/2013 г. Било
повдигнато обвинение на ищцата за извършено самоуправство по чл. 323, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК в периода февруари - ноември 2013 г., като е взета мярка за
неотклонение “подписка“. С постановление от 19.08.2016 г. РП - Велинград прекратява
производството. С определение по ЧНД № 1/2017 г. РС - Велинград отменя
постановлението за прекратяване и връща делото на прокуратурата. Това определение
1
е отменено от ОС - Пазарджик с неподлежащо на обжалване определение от
08.02.2017 г. по ВЧНД № 53/2017 г., с което производството окончателно е прекратено.
Обосновава се правен интерес от водене на настоящото производство на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ доколкото образуваното наказателно производство е
прекратено, тъй като не съставлява престъпление. Твърди се, че в резултат от
незаконното обвинение в извършване на престъпление ищцата е претърпяла сериозно
увреждане на правната й сфера. Подробно се излагат твърдения за това. Моли за
уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор
С. Я. от ОП – Пазарджик депозира отговор, с който изразява становище, че исковата
молба е нередовна, тъй като не е посочен периода на търпяните неимуществени вреди,
както и липсва посочена банкова сметка, а искът е осъдителен. Твърди се, че искът е
недопустим, тъй като е изтекла 5-годишната погасителна давност, считано от
08.02.2017 г., когато е прекратено наказателното производство с окончателен съдебен
акт, до 09.02.2022 г., когато е предявен настоящият иск. Евентуално се излагат
съображения, че искът е и неоснователен. Не са доказани твърдените неимуществени
вреди, като пряка последица от действията на прокуратурата. Претендираният размер
от 25 500 лева е изключително завишен. Следва да се съобрази, че обвинението е за
леко наказуемо престъпление, взетата мярка за неотклонение е била най-леката -
подписка. Разследването е протекло в разумен срок. Прокуратурата не е бавела
разглеждането на делото, същото е зависело от съда, и е искала прекратяването му,
което е било в полза на ищцата. Излага се възражение, че ищцата е допринесла за
вредоносния резултат по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, но не се сочат конкретните нейни
действия и/или бездействия, довели до това допринасяне. Прави се възражение за
погасяване по давност и на претенцията за мораторна лихва, натрупана преди
09.02.2019 г., с оглед чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Моли се за отхвърляне на исковете.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
претърпени неимуществени вреди, причинени от образувано от ответника наказателно
производство, което впоследствие е било прекратено. Сезиран е родовокомпетентният
съд – чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 от ГПК.
Исковата молба не е нередовна поради непосочен период на търпяните
неимуществени вреди, тъй като искът не е предявен като частичен - за заплащане на
обезщетение за търпяни през определен период вреди от ищцата. Напротив - искът е
предявен за цялото материално субективно право, поради което не би могло в друг
исков процес ищцата да предяви същите претенции.
Непосочването на банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК не е
нередовност на исковата молба, видно от разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, която
2
препраща само към ал. 1 на чл. 127 от ГПК, а не и към ал. 4.
По отношение на давностните срокове няма спор в съдебната практика, че се
касае за въпрос по същество, поради което при констатирано предявяване на иска след
установения от закона давностен срок, същият се отхвърля като погасен по давност, т.
е. като неоснователен, а не се прекратява производството като недопустимо.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства (ДП № ЗМ 860/2013 г. на РУП -
Велинград, респ. пр. преписка № 1390/2013 г. на РП - Велинград и образуваното
впоследствие следствено дело № 57/2014 г. на ОСлС - Пазарджик се установява, че на
14.02.2014 г. с постановление на прокурор при РП – Велинград срещу неизвестен
извършител е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 323, ал. 1 от
НК затова, че през 2013 г. в землището на гр. Р., самоволно, не по установения от
закона ред, е осъществил едно оспорвано от други, свое предполагаемо право,
обработвайки имоти, като случаят не е маловажен, като законният повод за образуване
на наказателното производство по смисъла на чл. 208, т. 1 от НПК е жалба на граждани
от гр. Р. срещу ищцата Й. В. С., подадена на 23.10.2013 г. Видно от постановлението,
указано е да се разпитат като свидетели няколко лица, едно от които ищцата.
Преди това, на 20.11.2013 г. ищцата за първи път е дала обяснения по жалбата,
както и по-късно е разпитвана във връзка с указания на прокурор при РП - Велинград
за възлагане на допълнителна проверка - на 27.05.2014 г., на 14.07.2014 г., 13.04.2016 г.
На 26.04.2016 г. са проведени очни ставки с нейно участие. На основание чл. 234, ал. 3
от НПК наказателното производство няколкократно е продължавано, тъй като е
прието, че не може да бъде завършено в законоустановения срок по чл. 234, ал. 1 от
НПК. С постановление от 21.05.2015 г. на прокурор при РП - Велинград е прекратено
наказателното производство по пр. преписка № 1390/2013 г. на РП - Велинград и
следствено дело № 57/2014 г. на ОСлС - Пазарджик, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК /деянието не е извършено или не съставлява престъпление/,
като в мотивите е прието, че не е налице съставомерно деяние по чл. 323, ал. 1 от НК.
Мярка за неотлонение не е била вземана. С определение № 189 от 09.06.2015 г. по ЧНД
№ 223/2015 г. на РС - Велинград постановлението от 21.05.2015 г. е отменено и делото
е върнато на РП - Велинград за продължаване на разследването, като при
инстанционния контрол определението на първоинстанционния съд е потвърдено от
ОС - Пазарджик по образуваното ВЧНД № 395/2015 г.
На 01.06.2016 г. с постановление на следовател в ОСлО при ОП - Пазарджик
ищцата е привлечена като обвиняем за това, че от февруари 2013 г. до ноември 2013 г.
в землището на гр. Р., в местностите „***“, „***“, „***“ и „***“, при условията на
продължавано престъпление, самоволно, не по установения от закона ред, е
осъществила едно оспорвано (от посочени конкретни лица), свое предполагаемо право
3
на ползване - обработвайки имотите им, като случаят не е маловажен - престъпление
по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Взета е мярка за неотклонение „подписка“. На
същата дата, след предявяване на постановлението за привличане на основание чл. 219,
ал. 4 от НПК, ищцата е разпитана в качеството й на обвинеям. На 27.06.2016 г.
разследването е предявено на ищцата.
Въпреки представеното мнение от следовател Т. Д. от ОСлО при ОП -
Пазарджик за предаване на обвиняемата на съд, с постановление от 19.08.2016 г. на
прокурор при РП - Велинград наказателното производство е прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК /деянието не е извършено или не
съставлява престъпление/, като в мотивите е прието, че не е налице съставомерно
деяние по чл. 323, ал. 1 от НК. Взетата мярка за неотклонение „подписка“ е отменена.
С определение № 1/03.01.2017 г. по ЧНД № 1/2017 г. на РС - Велинград е
отменено постановлението за прекратяване от 19.08.2016 г. и делото е върнато за
продължаване на разследването. С определение № 54/08.02.2017 г. по ВЧНД № 53/2017
г. ОС - Пазарджик отменя първоинстанционния съдебен акт, с което наказателното
производство е окончателно прекратено.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят Е. А. Д., дъщеря на ищцата, дава показания, че е живяла в едно
домакинство с майка си в гр. Р. в периода 2013 - 2014 г. Твърди, че принципно, когато
не са живели заедно, се чуват по телефона може би всеки ден. Знае, че майка й работи
като земеделски производител - обработва земеделски земи под аренда. Знае за
повдигнатото обвинение по жалба, че ищцата обработва чужди земи. Твърди, че във
връзка с обвинението майка и е трябвало много често да ходи до прокуратурата.
Полицията също са я търсили в дома на ищцата. Непрекъснато трябвало да дава
обяснения. В един момент ищцата много се изнервила, затворила се в себе си, спряла
да говори с дъщеря си. След като започнала да получава призовки, възникнали и
здравословни проблеми - първо очите, много силно главоболие, световъртеж,
невъзможност за концентрация. Престанала да се среща с хора, въпреки че преди това
била Д. общителен човек. Тези проблеми продължили може би за около една година. В
края на 2013 г. започнаха първите главоболия. Приемала лекарства, дори се наложило
да влезе в болница.
Свидетелят В. П. З., дава показания, че познава ищцата от 1977 година,
работели са заедно. И двете са от Р., „Знаем си житието и битието“. Знае, че се
занимава със селско стопанство, обработва земи. Ищцата й е възложила преди около
половин година да търси клиенти, които да купят търговското й предприятие, тъй като
вече не желаела да се занимава с този бизнес. Заради възрастта и тежкия труд.
Споделяла й, че е образувано наказателно производство срещу нея. Твърди, че е Д.
педантична и не вярва да е обработвала чужди земи без документи. След 2014 г.
4
ищцата не била същия човек. Непрекъснато изнервена и превъзбудена. Почти всеки
път само за наказателното производство говорела. При започване на тази тема,
свидетелката се налагола да я спира. Знае, че има здравословни проблеми, но не знае
точно какви.
Свидетелят Н. В. Г. дава показания, че познава ищцата от ученическите си
години, тя била по-голяма. Поддържали приятелски отношения. Споделила, че имало
дело срещу нея. Заявява, че си личи, когато човек има грижи. По-късно му казала, че
делото приключило и била оправдана. Знае, че ищцата иска да продаде целия си
бизнес. Преди се интересувала и от политика, сега повече си стои вкъщи.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице Д. Т., по допуснатата
съдебнопсихологическа експертиза, приета от съда за компетентно изготвена и
обоснована, неоспорена от страните по делото, се установява, че в психо-емоционален
план са налице данни за преживявянаия в страхово-тревожния регистър, свързани с
негативни емоционални състояния. Проявява депресивни симптоми. Установени са
умерени нарушени параметри на внимание и паметови годности, средни нива на стрес.
Воденото наказателно производство е довело да общо влошаване качеството на живот.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р Д. С., по
допуснатата съдебномедицинска експертиза, приета от съда за компетентно изготвена
и обоснована, неоспорена от страните по делото, се установява, че ***.
По делото са приети екипкризи, които вещото лице С. коментира в
заключението си, като атипична лицева болка, съдово главоболие, ограничена корова
атрофия.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно цитираната норма, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Следователно отговорността е обективна (за разлика от
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, която е субективна), като елемент от
фактическия състав е установяване незаконосъобразността на акта, действието или
5
бездействието на държавния орган. Дори дейността да е извършена напълно
добросъвестно и съобразно определени, конкретно необходими обстоятелства затова,
ако тя обективно не съответства на изискванията на закона, ще възникне отговорност
за обезщетяване на вреди.
Отговорността е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда.
Обяснението е, че правото на държавата да въздейства върху гражданина е винаги
ограничено от неговата свобода и се схваща като изключение от правилото. Държавата
носи вторичното задължение за поправяне на вреди, породено от неспазване на
първичното задължение на държавните органи и на длъжностите лица в дейността си
да не прекрачват границите на закона.
При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината.
Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на
длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска.
При обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е
преД.вена държавната функция по обвинение в наказателния процес. Процесуално
легитимирана да представлява държавата е Прокуратурата на Република България,
защото тя е поддържала неоснователното обвинение (ТР № 5/2013 г. ОСГК на ВКС).
Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният
орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ
характер. Следователно при неоснователно държавно обвинение, прокуратурата е
правозащитният орган, които трябва да промени практиката си и да вземе мерки за
отстраняване причините за увреждането.
В тежест на непозволено увредения от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при осъществяване на тяхната дейност е да докаже: поведението - действие
или бездействие на съответния орган, неговата противоправност, вредата и причинната
връзка между тях, като наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е
без правно значение.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и
здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се
осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки
блага. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да са
пряка и непосредствена последица от самото увреждане. От своя страна,
неимуществените вреди са болките и страданията, изобщо негативните психически
преживявания, които търпи увредения. В тежест на пострадалия е да докаже засягането
на съответното благо, с това, при доказаност и на останалите елементи от фактическия
състав, искът за обезщетение е доказан в своето основание.
С оглед мотивите и правното основание, посочено в постановлението на РП –
Велинград за прекратяване на наказателното производство, респ. определението на
6
въззивния съд, с което по същество се потвърждава същото, а именно по чл. 243, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК може да се направи извод, че се касае до хипотеза на
образувано наказателно производство, което е било прекратено поради това, че
деянието не е престъпление.
Доколкото постановлението за прекратяване е преминало през съдебен
контрол, не е налице възможността по чл. 243, ал. 9 от НПК за служебна отмяна на
същото от прокурор от по-горестоящата прокуратура, поради което стабилитетът на
постановлението в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи, е от момента на постановяване на окончателния съдебен акт
на въззивния съд по ВЧНД № 53/2017 г. - на 08.02.2017 г., с което следва да се считат
за доказани увреждащите действия от прокуратурата спрямо ищцата. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата. Следователно предявеният иск за неимуществени вреди е установен в
своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
„Справедливостта” изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като
израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и
съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на
обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и
това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за
незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид
морално обезщетяване, наред с паричното.
Размерът на обезщетението показва каква е цената на накърненото благо за
обществото. Основните права и свободи на индивида имат не само индивидуална, но и
публична стойност, защото са от онези ценности, върху които е изградена самата
държава. Тъй като обезщетението за причинените на гражданите вреди, е санкция и се
понася от държавата, то трябва да е Д.тъчно голямо, за да стимулира и останалите
членове на обществото, към зачитане на накърненото неимуществено право и
предприемането на ефективни мерки за недопускане на такива нарушения занапред.
Настоящият състав на съда приема, че е напълно нормално по време на цялото
наказателно производство ищцата, незаконно обвинена в извършване на престъпление,
да изпитва неудобства, да се чувства унизена, да е изпитала притеснения,
безпокойство, присъщи за всеки индивид, подложен на наказателна репресия.
Съдебната практика приема, че и в случаите, когато първоначално досъдебното
наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при Д.тъчно
7
данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно срещу ищеца е било
повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното
преследване и в периода от време преди повдигането на обвинението срещу него, ако
той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което
производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези
случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е
узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние,
което единствено той би могъл да извърши - така Решение № 425 от 1.12.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о.
В случая съдът приема, че ищцата е търпяла основателни притеснения и
неудобства, не от датата 20.11.2013 г., когато е дала за първи път обяснения по
подадената срещу нея жалба, а от образуваното наказателно производство на
14.02.2014 г. и по-точно от разпита й като свидетел на 27.05.2014 г., като макар и срещу
неизвестен извършител същото предпоставя, че разследването е насочено срещу нея,
като извършител на конкретно престъпно деяние, което единствено тя би могла да
извърши, предвид че жалбата е насочена именно срещу нея. С оглед тежестта на
повдигнато обвинение (престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК - не тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - с предвидено наказание лишаване от свобода до 5
години и глоба до 2 000 лева), продължителността на наказателното преследване
(около 2 години и 3 месеца), без внесен обвинителен акт, вида и продължителността на
наложената лека мярка за неотклонение (подписка за период от 2 месеца и половина),
установеното от СПЕ и СМЕ отражение на незаконното обвинение върху психиката на
ищцата и здравословното й състояние над обичайното, съобразявайки и съдебната
практика в сходни казуси (вж. напр. Решение № 61 от 21.03.2014 г. по гр. д. №
5701/2013 г., ІІІ г. о. - престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, продължителност 1 год. и 4
месеца, мярка за неотклонение „подписка", обвинение не за тежко умишлено
престъпление, липсата на медицинска документация и експертно мнение за причините
за заболяванията - 2 000 лева; Решение № 176 от 19.07.2017 г. по гр.д. № 3501/2016 г.,
ІV г. о. - престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, продължителност вкл. съдебна фаза 2
години, МНО подписка - 2 000 лева; Решение № 192 от 14.06.2016 г. по гр. д. №
1061/2016 г., ІV г. о. - 3 години наказателно производство, оправдателна присъда през
2013 г., не тежко престъпление, МНО подписка, получаване на нервни кризи,
повишаване на кръвното налягане - 5 000 лева) обезщетението за претърпените
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 7 000 лева. За разликата до
25 500 лева искът се отхвърля.
Възражението по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ е бланкетно, поради което съдът не
следва да го обсъжда.
По отношение на законната лихва и възражението за давност:
8
Ищцата претендира законната лихва върху обезщетението от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна
лихва в размер на 8 777.50 лева за периода от три години преди подаване на исковата
молба до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена на 07.02.2022 г. видно от пощенското клеймо.
Съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК се отнася
за предявяването на иска като процесуално действие, поради което изпратената по
пощата искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според
отбелязването в пощенското клеймо - така Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по
т. д. № 76/2010 г., II т. о.
Началният момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху
вземането по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е, както се посочи, от 08.02.2017 г. С оглед
приетия за основателен размер на обезщетението от 7 000 лева, то законната лихва
върху тази сума за периода от три години преди датата на подаване на исковата молба
до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86 от ЗЗД, е в размер на 2 133.06
лева. За разликата до 8 777.50 лева акцесорният иск се отхвърля.
По направеното възражение за погасен по давност иск следва да се посочи, че
5-годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, считано от 08.02.2017 г. изтича на
08.02.2022 г., респ. след като исковата молба е подадена на 07.02.2022 г., то искът не е
погасен по давност.
Не се претендира законна лихва отпреди 07.02.2019 г., поради което е
безпредметно да се изследва давността за погасяване на вземането за лихва.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от
иска.
Съдът съобразява, че Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения е изменена и допълнена с изменение, обнародвано в ДВ, бр.
88/04.11.2022 г., с влизането в сила на което е установен друг минимален размер на
адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Разпоредбите на
Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази
редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на
подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие - така и
Определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на І т. о.
9
Ищцата представя пълномощно от 12.01.2022 г., поради което приложение
намира редакцията отпреди изменението с ДВ, бр. 88/2022 г., или минималното
адвокатско възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ е в размер на 1 295
лева. Предвид изхода от спора, дължимите разноски за настоящата инстанция ( 355.49
лева – адв. възнаграждение съразмерно на уважената част от иска) и държавна такса от
10 лева следва да се възложат върху ответника, който следва да заплати в полза на
съда разноски за вещи лица в размер на 150.98 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати на Й.
В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. ***, сумата в размер на 7 000 (седем хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от образувано
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК по пр. преписка № 1390/2013 г. на РП - Велинград и следствено дело № 57/2014
г. на ОСлС - Пазарджик, което е прекратено на 08.02.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 07.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху главницата в
размер на 2 133.06 лева (две хиляди сто трийсет и три лева и шест стотинки) за
периода от 07.02.2019 г. до датата на предявяване на иска - 07.02.2022 г., на основание
чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 7 000
лева до претендираните 25 500 (двайсет и пет хиляди и петстотин) лева, както и по
иска за мораторна лихва за разликата над присъдените 2 133.06 лева до претендираните
8 777.50 лева (осем хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 50 стотинки), като
неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати на Й.
В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. ***, сумата от 10 лева държавна такса,
представляваща разноски за настоящото производство, на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати на
адв. К. Б. със служебен адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 355.49 (триста петдесет и пет
лева и 49 ст.) - адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете,
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пазарджик разноски за вещо лице в размер на 150.98 лева
(сто и петдесет лева и 98 стотинки), на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
10
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11