Определение по дело №1738/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1471
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 18 октомври 2021 г.)
Съдия: Димитър Пенчев Стоянов
Дело: 20212100501738
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1471
гр. Бургас, 18.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501738 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. Г., с ЕГН **********, против Определение №
160/22.07.2021 г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 513/2021 г., с което
производството е прекратено.
Жалбоподателят моли Окръжен съд – Бургас да отмени определението на Районен
съд – Поморие, с което производството е прекратено.
Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на
чл.130 от ГПК.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по
делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването. В случая частната жалба е бланкетна. Съгласно Тълкувателно решение 6/2017
на ОСГТК на ВКС по т.д.6/2017 ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна
жалба. В мотивите на същото е изрично подчертано, че подадената бланкетна частна жалба
не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в
частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат
значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Поради изложеното
съдът намира подадената частна жалба за допустима и следва да се произнесе по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първоинстанцонното производство е образувано по искова молба на В. С. Г. с ЕГН
********** от 20.07.2021 г., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за приемане на установено по отношение на ответника Община Поморие, че ищцата е
собственик на имот, земеделска земя – лозе с площ от 0,802 дка в местността „Изворите“,
с.Порой, община Поморие, с идентификат по кадастрална карта ***.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че е наследник на С. М. Г. с ЕГН
**********, починал на 26.06.*** г. Приживе последният е заявил за възстановяване
1
описания по – горе поземлен имот. Поземлена комисия Поморие отказала да възстанови
посочения имот на лицето. Ищцата твърди, че ползва и владее процесния имот повече от 10
години, въпреки че с документи за собственост разполагала Община Поморие. Това
обуславяло правния интерес на ищцата да предяви установителен иск срещу Община
Поморие, с което да установи, че е собственик на процесния имот.
С разпореждане от 21.07.2021 г. са изискани преписи от съдебни решения по гр.д.543
от 2014г. по описа на Районен съд – Поморие.
По делото е приет препис от решение на Районен съд Поморие по гр.д.543/2014 г., с
което е отхвърлен иска на В.С. против Община Поморие за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата по силата на давностно владение, започнало през 2003
г. и продължило повече от 10 години е собственик на поземлен имот, представляващ
земеделска земя с начин на трайно ползване лозе, с площ 0,802 дка., в местност „Изворите“,
землището на село Порой, община Поморие, съставляващ поземлен имот №*** по плана за
земеразделяне на землището на с. Порой. Решението е потвърдено с решение на Окръжен
съд – Бургас от 30.06.2016 г. по в.гр.д.408/2016.
С обжалваното определение № 160/22.07.2021 г. районният съд е приел, че с влязлото
в сила решение №21 от 29.01.2016 г. по гр.д.543/2016 г. по описа на РС Поморие е разрешен
със сила на пресъдено нещо спора между ищцата и ответника относно собствеността на
процесния имот, поради което съгласно чл.299, ал.1 от ГПК, същият не може да бъде
пререшаван, а производството по делото е недопустимо. Предвид тези мотиви районният
съд е прекратил производството по гр.д.513/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за прекратяване на делото
за неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Моментът към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право
съществува или не съществува, е денят, когато е приключило съдебното дирене, след което
решението е влязло в сила, тоест след като е възниклана сила на пресъдено нещо /арг. от
чл.235, ал.3 от ГПК/. В случая последния възможен момент за представяне на нови факти и
доказателства за ищцата е бил във въззивното производство на основание чл.266, ал.2 от
ГПК по в.гр.д.408/2016 г. Всички факти и обстоятелства, настъпили след този момент, могат
да бъдат основание на последващ исков процес, тъй като не са преклудирани от действието
на силата на пресъдено нещо на решение №21 от 29.01.2016 г. по гр.д.543/2016 г. по описа
на РС Поморие.
В исковата си молба ищцата не е изложила обстоятелствата, на които се основава
иска, съобразно изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Освен че основава правото си на
собственост върху процесния имот на придобивна давност, ищцата е следвало да изложи
фактически твърдения относно периода, през който е упражнявала владението си. Видно от
мотивите на решение №21 от 29.01.2016 г. по гр.д.543/2016 г. по описа на РС Поморие, в
рамките на този процес ищцата е твърдяла, че е владяла имота за повече от 10 години, като е
започнала да го вледее през лятото на 2003 година. В тази връзка в настоящия процес не
може да се направи заключение, че твърденията на ищцата са преклудирани от силата на
пресъдено нещо, тъй като не е ясно периода, през който последната претендира да е
упражнявала владение, което да е основание за придобиване по давност на процесния имот.
В този смисъл искова молба е нередовна, а първоинстанционният съд е следвало да укаже на
ищцата да отстрани допуснатите нередовности, съобразно изискванията на чл.129, ал.1 от
ГПК.
Ето защо, въззивният съд намира, че обжалваното определение се явява
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно дадените по-
горе указания.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 160/22.07.2021 г., постановено по гр. д. № 513/2021 г. по
описа на РС-Поморие, с което е производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Поморие за продължаване на
съдопроизводствените действия по него, съобразно указанията, дадени в мотивите на
настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3