МОТИВИ към присъда
№ 13/ 21.06.2018 ГОДИНА нох.дело №1 по описа
на Тервелски районен съд за 2018 година.
Срещу подсъдимия В.Т.В. , роден на ***г***,жител
и живущ ***, с постоянен адрес *** Карамфилова" № 25,български
гражданин,българин,с основно образование,женен, осъждан,безработен с ЕГН-********** е предявено
обвинение по чл. 210,ал.1 ,т.2,във вр. с чл. 209,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК ,за това че на 22.03.2017год. в гр.Тервел,обл.Добрич, за
времето от 10.00часа до 10.30 часа ,в съучастие
с неустановено за разследване лице,като извършител,с цел да набави за себе си и за другиму имотна облага,възбудил заблуждение у М.К.Д. *** с ЕГН-**********,с това,че
съдейства на полицията да залови
телефонни измамници и трябва да остави в торба пари необходими за тяхното проследяване и задържане,с което й причинил имотна вреда в размер на 3200 /три хиляди и
двеста/лева.
Подсъдимия В.Т.В. ,редовно призован се явява лично конвоиран от
служители на съдебна полиция, предвид
взетата по отношение на него
мярка з анеотклонение –„ задържане под стража „ и представляван от защитата му
– адвокат Д. Ц. *** , служебно назначен
н аподсъдимия от съда по настоящото производство .
Пострадалата от деянието – свидетеля М.К.Д. , редовно призована се явява
лично .
Свидетелите – Ю.А.Д. и К.Й.К. редовно
призовани се явявят лично .
Районна прокуратура редовно призована се
представлява по делото от районния прокурор
Живко Желязков .
В
съдебно заседание подсъдимия , чрез защитника си адвокат Д.Ц. правят искане на основание чл. 370 ал. ІІ от НПК за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371 т. 2 от НПК
.Подсъдимия заявява, че признава фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като със защитата
си е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът освободи от съдебната зала призованите свидетели .
Съдът като намери,че са налице
предпоставките за това, допусна провеждане на съкратено съдебно следствие, като
след изслушване самопризнанията на подсъдимия и след
като установи,че същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство №41/2017
година по описа на РУ на МВР гр. Тервел доказателства обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия ,без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част в обвинителния акт.
В рамките на
наказателното производство бе приет за
съвместно разглеждане предявеният от пострадалия свидетел – М.К.Д. *** с ЕГН-********** граждански иск против подсъдимия
В.Т.В. за сумата
от 3200,00 лева,съставляваща обезщетение за причинените и имуществени щети от престъплението, ведно законна лихва върху
същата от датата на
деликта - 22.03.2017год. до
окончателното изплащане на сумата.
По сделото съдът
конституира пострадалата от деянието -свидетеля
– М.К.Д.,като
граждански ищец в процеса.
В
съдебно заседание районния прокурор
подържа обвинението , като се пледира с оглед разпоредбата на чл. 373 ал. ІІ от НПК съдът да определи наказание при приложението на чл.58а ал. 1 от НК от НК ,като на подсъдимия се
определи наказание към четири
години лишване от свобода, като на основание чл. 58 а от НК съдът да наложи на
подсъдимия редуцирано с една трета наказание
а именно лишаване от свобода а именно :
лишаване от свобода за срок от
три година, което наказание подсъдимия В. при първоначален "общ"
режим .
Гражданския ищец подържа така
предявения иск по размер .
От събраните по делото доказателства, тези съдържащи се по дознание № 41 / 2018 година по описа на РУ Полиция гр. Тервел ,които
съдът обсъди в тяхната цялост намира за установено от фактическа страна следното :
Свидетелката Д.- пълнолетна е жител *** .
От месец декември 2016 година свидетелката Д. полагала грижи за
своя болен брат, като по- голяма част от времето си прекарвала в дома
му находящ се по улица „ Мусала
„ № 18 .
В дома на брат и е имало монтиран
стационарен телефон с номер 05751 8
2992, който телефонен пост е бил
регистриран на името на брат и .
На 22.03.2017 година свидетелката Д. вече живеела постоянно в дома на брат си – той бил наскоро починал , при което около 10,30
часа на
стационарния телефон се е позвънило . Д. вдигнала телефона при което непознат за нея глас – мъж, се е представил с фамилията Иванов, като и е казал , че е
служител на сектор „ криминална полиция“ при
РУ на МВР гр. Тервел . Представилия се за „служител“ на МВР разяснил
на свидетелката Д. , че името и фигурира в списъка на лица от криминалния
контингент занимаващи се с извършване на
обири и телефонни измами, по отношение и на които криминално проявени лица полицията
в гр. Тервел имала агентурни данни ,че са планирали да извършат
посегателство срещу свидетелката
Д. .За целта непознатия – „ полицейския сружител „ поискал по телефона
свидетелката Д. да съдейства на
полицейските органи в гр. Тервел за да бъдат задържани въпросните криминално проявени лица, като и разяснил в
какво се
следва съдействието – свидетелката Д. следвало да остави наличните си
пари, с които разполага в найлонов плик пред входната врата на дома . "Полицейския служител" разяснил на
свидетелката Д. , че след проследяването и задържането на престъпната
група предадената от Д. парична сума ще и бъде върната лично от него. Същия
поискал свидетелката Д. да му предостави номера на мобилния си телефон, който Д.
лекомислено му е продиктувала.
Не след дълго свидетелката Д. приела
обаждане по мобилния си телефон от жена, което се представила за „ дъщеря и“ ,
като плачейки започнала да и обяснява, че спешно се нуждае от голяма сума пари
необходими за лечението и.
Мотивирана от "предупреждението " -
от казаното от непознатия мъж ,който се
е представил за полицейски сружител и от
обаждането по мобилния си телефон свидетелката Д. изгубила чувство за
реалност и действително приела , че срещу нея се готви посегателство от
организирана престъпна група .При тези и
наведени страхове свидетелката Д.
приела ,че безусловно следва да „ съдейства" на полицията в гр. Тервел .
Свидетелката Д. събрала всичките си
налична пари с които разполагала в дома си към момента – общо в размер на
3200,00 лева - в копюри от 10 ,20 и 50 лева
, поставила парите в едно портмоне,при
което в паниката допуснала да
бъдат оставени и личните и документи за
самоличност , което увила в тъмен найлонов плик, който плик оставила пред входната врата на дома на брат си –
където и вече живеела . Последвало ново позвъняване при който непознатия
представил се за полицейски служител дал
нови „ указания“ на свидетелката Д. . Било и разяснено,че престъпниците са
арганизирани , вероятно въоръжени и агресивни и че съществува вероятност при залавянето им да се
използва огнестрелно оръжие,като и е
било указано , че за да се предпази от
вероятната стрелба то свидетелката
Денева следва да се прибере , да заключи дома си и да се скрие в стая, която няма изглед към
улицата . След като „ изпълнила указанията „ на непознатия дадени и по
стационарния телефон свидетелката Д.
чакала известно време и след като никой не и се е обадил и след като не е чула
никакви изстрели или какъвто и да е шум идващ от улицата сочещ
на водена специална полицейска
акция свидетелката Д. анализирала ситуацията,при което се е усъмнила ,че е станала жертва на
телефонна измама , след което и позвънила на полицията в гр. Тервел , където заявила за случилото се.
От друга страна по делото , съдът
установи следното :
Подсъдимия В. в своите показания дадени по досъдебното производство твърди,че през месец януари 2017 година в
един от сайтовете – „OLX“ бил публикувал обява ,че си търси работа като шофьор.Твърди , че дни след
обявата на оставения от него телефон за връзка позвънил непознат мъж който
се представил с фамилия Николов .
Обаждането било от неизвестен / скрит/ номер ,като при проведения разговор
мъжът представил се с фамилия Николов
заявил на подсъдимия, че е представител на фирма „ Зора“ имаща за предмет на дейност производство и монтаж да дограма. Непознатия
разяснил на подсъдимия В. , че ако приеме
работата задълженията му ще се състоят да посещава различни населени места
в североисточния район на страната , за да събира парични суми – заплатени услуги от клиенти на дружеството .
Подсъдмият
В. приел „ работата“, като за съда не
стои на ред тезата , че подсъдимия е приел тази работа
воден от наивни подбуди,или че е заплашван от неизвестно лице ,което
съдът ще мотивира по- долу в настоящите
мотиви по присъдата .
В какво се е състояла
дейтелността на подсъдимия :
От неизвестен / скрит / телефонен номер подсъдимия В. бил насочван от непознатия мъж
към различни населени места ,които посещавал и
често деятелността му била да взема оставени найлонови пликове в
които после установявал ,че има оставени пари , които по отработена в "
непознатия " схема оставял на
посочени по телефона му места .За всяка една от " услугите"
подсъдимия получавал част от парите
които намирал в пликовете , съответно в завизимот от сумата и волята
на " непознатия
работодател".
На 22.03.2017 година подсъдимия
В. по същия ред и начин получил телефонно обаждане от „ Николов“, който му е наредил че е
необходимо да отиде до гр. Тервел , за да вземе поредната сума пари. До гр.
Тервел подсъдимия В. пътувал управлявайки лек автомобил „ Ауди А8“ с ДК № В 39-88 МВ , който автомобил на досъдебното
производство е било установено , че е собственст на жената с която съжителствал на семейни начала подсъдимия.
Пътувайки за гр. Тервел
подсъдимия бил придружаван от свидетеля Ю.Д. –
негов приятел . При пристигането в гр. Тервел подсъдимия В. оставил спътника си – свидетеля Д. в едно от градските заведения а самия той
изпълнявайки дадените му от „ Николов“
указания отишъл до посоченото му място –
имота в който в момента обитавала пострадалата Д. и взел
оставения до входната врата найлонов
пакет.В последствие видял , че в пакета има портмоне със солидна парична
сума в него .
Следвайки
указанията на „ Николов“ подсъдимия В. заедно със спътника си свидетеля Д. *** ,където след
пристигането си оставил пакета с парите непосредствено до входната табела на града.Преди това подсъдимия след като е съобщил на " непознатия" за сумата която се
намира в пакета взел за семе си пак по негови указания сумата от 500,00 лева .
След сигнала на подстрадалата Д. е
образувано досъдебно производство № 41/ 2017 година по описа на РУ на МВР гр.
Тервел.
Видно от съдържанието на докладна записка
по получено писма с рег. № 357р-3372 / 10.04.2017 година служител на РУ на МВР
гр. Генерал Тошево Р. Д. приема за
установено следното :
На
територията на Област Добрич ,за
посочения период са били извършени три телефонни измами, при което и може да се
докаже съпричастност на подсъдимия по
настоящото дело В. .
Съпоставяйки данните за
ведионаблюдение от гр. Шабла и тези от ведеонаблюдението от камера монтирана при „ Пластхим Т „ АД гр. Тервел основателно си приема , че за
посочения по – горе период от време на 22.03.2017 година в
чертите на гр. Тервел е влязал и
съответно излязал именно лек автомобил„ Ауди А8“ с ДК № В 39-88 МВ. В последствие подсъдимия В. прави и
признателни показания за извършеното от
него дейние на 22.03.2017 година .
От правна
страна по делото :
С действията си подсъдимия В. – на
22.03.2017год. в гр.Тервел,обл.Добрич, за
времето от 10.00часа до 10.30 часа ,в съучастие
с неустановено за разследване лице,като извършител, по въвеждане в
заблуждение на М.К.Д. *** с ЕГН-********** , за това ,че пострадалата ще съдейства на
полицията да залови телефонни измамници ,при което и трябва да остави в торба пари необходими за
тяхното проследяване и задържане,при което и е
причинил имотна
вреда в размер на 3200 /три хиляди и двеста/лева.
С Действиета си подсъдимия В. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на
престъплението измама , което следва да
се квалифицира по чл. 210,ал.1
,т.2,във вр. с чл. 209,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК.
Видно от анализа на видеонаблюдението на гр. Тервел - изхода на града по
посока гр. Добрич е установено , че момента на влизане и на излизане от гр. Тервел на автомобила управляван от
подсъдимия В. напълно съвпада с времето на
първоначално проведения от нея разговор
с „ Иванов“ и момента в който
оставя завития в найлонов плик портмоне с парична сума в размер
на 3200,00 лева / както и лични документи
на пострадалата / пред входнат а врата на имота – интервал от около 20 минути .
Момента на
първоначалното обаждане до пострадалата,
момента на заблуждението, момента на издването на подсъдимия до дома и говорят за едно
стиковане на действията и волята на
неустановения за следствието съучастник
и настоящия подсъдим като
извършител .
Видно от доказателствата – цитираната докладна
записка приложена по досъдебното производство, с една от тъжителките по идентични престъпление – Драганова,по отношения
на които и е установена съпричастност на
настоящия подсъдим,телехонни разговори са водени
от телефонен
номер , номер 0040755951236 и №
0040746495373 на румънски оператор и по
досъдебното произвоство № 9/13.02.2017 година по
описа на РУ на МВР гр. Шабла не е било възможно да се установи ИМЕЙ номер на комуникатора .
IMEI намера или Іntеrnаtіоnаl Моbіlе Ѕtаtіоn
Еquірmеnt Іdеntіtу e
yниĸaлeн нoмep, чpeз ĸoйтo ce идeнтифициpa вceĸи мoбилeн
тeлeфoн. Т.е не е установено по делото
както собственика на телефонния апарат а така също и лицето провело разговорите , както с пострадалата по ДП по описа на РУ на МВР гр. Шабла
а така също и с подстврадалата -
гр. Ищца Д. по настоящото дело .
Съдът не приема за достоверни защитните
обясненията на подсъдимия В. в частта им в която твърди
, че е действал под заплаха на непознато
за него лице , като се е ръководил само и единствено по дадени му
по телефона указания .Съдът не приема тезата на подсъдимия , че не съзнавал ,че участва в схема за измами и
самият той е жертва , а не извършител на престъпление.
Признателните показания дадени от
подсъдимия касаещи момента на вземане на найлоновия плик в който в последствие
е установил , че има крупна парична сума
и лични документи , момента на предаването
на плика / съдът има в предвид „ подхвърлянето" на плика непосредствено до
входната табела на гр. Ветово , съвпадат с показанията на свидетелката и
граждански ищец по делото Д., съвпадат с
данните от видеоконтрола осъществен на
входа на гр. Тервел посредством камерите
монтирани на обект собствен на
„ Пластхим Т „ АД гр. Тервел ,съвпадат с показанията на свидетеля спътник на подсъдимия в този ден
,като от събраните доказателства с категоричност следва да се приеме
, че именно подсъдимия В.
е човека взел плика с парите – той
е получил парите и той е оставил паричната
сума на неустановен по делото съучастник
. Съдът анализирайки доказателствата - деятелността на подсъдимия
В. за посочения по обвинението
период ,безспорно приема за установено участието
му в измамата ,като тази схема на
измамата изцяло покрива начина на
осъществяване на разглеждания конкретен случай и кореспондира със събраните по
делото доказателства .
Съдът намира ,че извършеното от подс.Влдимиров деяние е
изцяло съставомерно по по
чл. 210,ал.1 ,т.2,във вр. с чл. 209,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК.
Разгледани поотделно и в
съвкупност посочените от съда като кредитирани доказателства водят до
категоричен и еднозначен извод относно осъществяване от страна на подсъдимия на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение и то в пълния му обем
по обвинителния акт.
От обективна страна
престъплението е доказано и в тази насока са налице безспорни доказателства
относно всички квалифициращи белези на престъплението измама.
Установява се да е било налице заблуждение у св. Д. , като
у нея е била създадена невярна
представа относно конкретни обстоятелства, съобразно с които същото да бъде
мотивирана да направи имуществено разпореждане. По отношение на св. Д. при
разговора и с неизвесно лице по
телефона , представило са зе слежител на полицията гр. Тервел е възникнало заблуждението, че е обект на престъпни начерения на грепа известна на полицията и че като предостави апределена парична сума то
свидетелката Д. ще съдейства на
полицейските органи за техното обезвреждане и вероясно задължане .
В тази връзка и водена от добронамерените си съображения за оказване
съдействие на полицията ,а и не на
последно място извесна доза доверчивост
граничеща с неизност ,както и от увереността ,че говорила именнно със служител на полицията
,което и е изглеждало логично , н окоето не е отговаряло на обективната действителност, свидетелката Д. е пристъпила , към осъществяването на имуществено
разпореждане, като е оставила пред дома си в найлонов плик - непрозрачен едно
портмоне в което пари вразмер на 3200,00 лева и лични
докаменти за самоличност .От друга страна непознатия и до тогава
подсъдим- В. , който имал указания от " неизвестен " за него " работодател"- по
телефона много преди момента на въздействието върху свидетелката Д. *** с
автомобил взема найлоновия плик оставен
пред входна врата от подстрадалата Д. и потугля за гр. Ветово
, където пак по указания оставя парице
завити в найлоновия плик на указаното му място .
Създадената посредством убедителното говорене
по телефона на непознатото лице представящо се за служител на полицията гр. Тервел , макар и в един кратък период до предоставяне
на паричните средства и минути след това
, невярна представа у свидетелката Д. относно това, че оказва съдействие на полицейските органи , в крайна сметка е довело
и до причинената и имотна вреда вразмер на 3200,00 лева .В тази посока именно създаването на невярна представа
в съзнанието на пострадалата Д. е довело
до това същата да остави пред дома си
всичките си спестявания завити в найлонов плик в , като е имала заблудата ,че действията и ще са в интерес да бъдат разкрити опасни престъпници ,след което парите ще и бъдат
върнати.
Престъпния резултат -
имотната вреда от престъплението
настъпила за свидетелката Д. е в пряка
причинно- следствена връзка с извършените от подсъдимия В. и неизвестния му
съучастник деяния. Вредата за св. Д. е
пряко следствие от имущественото разпореждане - един
безвъзмезден и невъзстановим разход в полза на неизвестния извършител,
представил се по телефона за полицески служител, като разпореждатнето е
в следствие на възбудената у свиделката
неправилна представа относно условията
на разпореждането , като деянието е окончателно довършено , след като подсъдимия В. отива до дома и взема поставения пред дома найлонов плик в
който било опаковано портмонето на пострадалата с намиращата се в него парична
сума .
От субективна страна подсъдимия Владмиров е
осъществил инкриминираното деяние умишлено виновно - с плак умисъл. Видно
от доказателствата - местожителството на подсъдимия и мястото на оставянето на
плика с пари от подсъдимата говори / времевия интервал от
първия разговор на непознатия с
пострадалата и момента на оставяне на плика с парите ,както и
действията на подс. В. по вземането на плика / , че умисъла за извършване на дейнието е
формиран предварително у подсъдимия-
същия е знаел , че участва в извършването на
добилото жаргон престъпление -
" телефонан измама".
Подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното ,предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на противоправния резултат.По
пътя за гр. Ветово подсъдимия В. имал възможност да се увери за наличието в плика на размера на крупната сума, имал възможност да
се увери , че в портмонето има и лични документи за самоличност - които
изхвърлил по пътя, като е имал
користната цел да остави част от сумата за себе си .
Причините за извършване на деянията съдът
намира в стремежа на подсъдимия В. да се облагодетелства финансово
по престъпен начин.Съдът отчита
упорита и непоколебима престъпна воля
у подсъдимия.
Условията способствали извършването на
престъплението съдът намира в
наивността и доверчивостта
у подстрадалата .При широката
обществено-разяснителна работа по
превенцията на т. нар. телефонни
измами е необяснимо поведението
на пострадалата - което говори , че има членове на обществото които
лесно се манипулират.
КЪМ момента на извършване на деянието, предмет на настоящото обвинение ПОДСЪДИМИЯ
НЕ Е ОСЪЖДАН .
С присъда № 11 / 05.07.2017 година по нох.
дело № 166 / 2017 година по описа на РС
Ген . Тошево на подсъдимия В. -
за деяние извършено на 24.03.2017 година на основание чл. 210 ал. 1 т. 2 от Нк и във вр. С чл. 209 ал. 1 от НК и чл. 58 а ал. 1 от НК във вр. С чл. 54 от НК му е наложено наказание наказание лишаване от свобода за срок от шестнадесет
месеца, чието изпълнение съдът на
основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил
за срок от три години .
С присъда № 12 /
19.09.2017 година по нох. дело № 169 / 2017 година по
описа на РС гр. Каварна на подсъдимия В. - за деяние извършено на
13.02.2017 година на основание чл.209 ал. 1 във вр. С
чл. 20 ал. 3 от НК и чл. 58 а ал. 1 от НК му е наложено наказание наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието
изпълнение съдът на основание чл. 66 ал.
1 от НК е отложил за срок от три години
.
На подсъдимия В. е наложено наказание и по присъда от 16.02.2018 година по нох. Дело № 408 /2017 година по описа на РС гр. Елхово ,
влязла в зеконна сила на 06.03.2018 година, за деяние
извършено на 19.04.2017 година .
Деянието е извършено от подсъдимия В.Т.В. , при превес на отегчаващите пред смекчаващи вината обстоятелства - упорита пръстъпна
воля,особена чувствителност на обществото към такива престъпления ,висока
степен на обществена опосност на деянието,липса на критичност у подсъдимия
за извършеното от него дейние.
При
определяне наказанието на подсъдимия В.Т.В. със снета
по делото самоличност съдът взема
в предвид разпоредбата на чл. 373 ал. ІІІ от НПК,тъй като е проведено съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК и приема , че приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 58 а ал. 1 от НК .
Съдът прие, че следва да уважи изцяло предявения от Д. граждански иск
,предявен срещу подсъдимия, представляващ обезщетение за причинените и имуществени вредииии,
като основателен и доказан по размер .
Съдът
призна подсъдимия В.Т.В., със снета по делото самоличност ,с ЕГН-**********
ЗА ВИНОВЕН в това,че на
22.03.2017год. в гр.Тервел,обл.Добрич, за
времето от 10.00часа до 10.30 часа ,в съучастие
с неустановено за разследване лице,като извършител,с цел да набави за себе си и за другиму имотна облага,възбудил заблуждение у М.К.Д. *** с ЕГН-**********,с това,че
съдейства на полицията да залови
телефонни измамници и трябва да остави в торба пари необходими за тяхното проследяване и задържане,с което й
причинил имотна вреда в размер на 3200
/три хиляди и двеста/лева , поради което и на осн.чл. 210,ал.1 ,т.2,във вр. с
чл. 209,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК и във вр. с чл.58а от НК
му налага редуцирано с една трета
наказание, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ ,което
наказание да изтърпи при първоначален
"общ" режим.
На осн.чл.59,ал.1
от НК съдът приспада от така определеното наказание времето през което на подсъдимия В. със снета
по делото самоличност е била взета и приведена в изпълнение марка за
неотклонение "задържане под стража",считано от 13.05.2018год. до привеждане
в изпълнение на наложеното наказание.
Съдът осъжда подсъдимия В.Т.В. с ЕГН-********** да заплати на М.К.Д. *** с ЕГН-********** сумата от 3200.00/три хиляди и
двеста/лева,представляваща обезщетение за причинените й с деянието предмет на
настоящото наказателно производство имуществени вреди,ведно със законната лихва
от датата на деликта
- 22.03.2017год. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът осъжда подсъдимия В.Т.В. с ЕГН-********** да заплати по сметка на Тервелски районен съд
сумата от 128.00/сто двадесет и осем/лева,представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския
иск,както и сумата от 5.00/пет/лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Така
наложеното наказание на подсъдимия според преценката на съда ще осъществи по отношение на него и
на останалите неустойчиви членове на обществото
целите и задачите на чл. 36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови
своята присъда.
Районен съдия :