Решение по дело №229/2020 на Административен съд - Кюстендил

                                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 245

                                                 гр.Кюстендил, 12.11.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                   НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА   

при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 229  по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

С.С.Г. от гр. Бургас лично и като законен представител на „К.1 Б.“ ЕООД,  е подал касационна жалба срещу решение № 238 от 21.07.2020г.  на  Районен съд – Кюстендил  по НАХД № 723/82020г., с което е потвърден електронен фиш серия К, № 1940381, издаден от ОД на МВР-Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по  чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за недоказаност на административното нарушение. Сочи се, че по делото липсват доказателства относно вида и годността на техническото средство, с което е установена скоростта на движение на процесния автомобил, както и относно субекта на нарушението, като се твърди  неоснователно приложение на хипотезата по чл.188, ал.2 от ЗДвП. Касаторът отрича извършването на съставомерното деяние  като акцентира на  отсъствието на снимка /клип/ от АТСС за заснемането му.  Възразява се срещу процедурата по установяване на административното нарушение и срещу съдържанието на ЕФ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на електронния фиш.

            Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема  следното:

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се приема за основателна, но с различен правен резултат от искания от касатора. Съображенията са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 1940381, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който за нарушение на чл.21, ал.1  от  ЗДвП,  на  основание  чл.189, ал.4  във вр. с чл.182, ал.1, т.4  от ЗДвП,  на  С.С.Г. като законен представител на „К.1 Б.“ ЕООД,  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400,00лв.

 От фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 30.12.2017г. в 13,41 часа  с техническо средство за измерване – стационарно  техническо средство  SITRAFFIC LYNX ERS 400,  е заснето  движение  на  лек  автомобил “***“  с рег. №****, в  с. Б на ПП II-62, км. 4+730, в посока гр. Д, със скорост от 83 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч.

Пред районния съд  е представено само копие от оспорения електронен фиш ведно с депозираната жалба.  Съобразно данните в ЕФ,  са  формирани мотиви за доказаност на административното нарушение от обективна и субективна страна. По посочените правни доводи съдът е потвърдил ЕФ.

 В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма. Преценката за допустимост на оспорения съдебен акт е невъзможна предвид липсата на доказателства относно датата на връчване на процесния  ЕФ на нарушителя. Твърденията на последния във въззивната жалба, че е получил ЕФ на 09.10.2020г. са очевидно неверни, съпоставени с датата на подаване  на жалбата на 10.06.2020г. Съдът е пропуснал да извърши  проверка за спазване на срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП преди да се произнесе по съществото на релевираните от нарушителя оплаквания.

Извън горното, преценено за съответствието с материалния закон, оспореното решение е неправилно поради следното:

  Решаващите  изводи  на  въззивния съд за доказаност на административното нарушение са необосновани и незаконосъобразни. Същите са  постановени в нарушение  на  принципа  за  разкриване  на  обективната  истина  по  чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН с оглед правомощието на съда по чл.107, ал.1 и ал.2  от НПК да събира доказателства за установяване на всички относими обстоятелства, вкл. и по свой почин.  Неспазването на това правомощие от въззивната инстанция  представлява процесуално нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.  Съдът  се е ограничил само до изпращане на призовка на АНО, в която има  указания за представяне на преписката във връзка с обжалвания електронен фиш без да го конкретизира.  Доколкото жалбата не е подадена чрез АНО, за последния е останало неясно кой е предмета на оспорване, респ.  кой е ЕФ във връзка с чието издаване следва да представи административнонаказателната преписка. В резултат на горното процесуално поведение на съда, по делото липсват доказателства за установяване на деянието от обективна страна, както и на субекта на отговорността. Съдът е  пропуснал  да  даде  указания на АНО да   представи  доказателства относно вида и годността на АТСС, с което е заснето нарушението, както и изготвената  снимка /клипа/ от същото, съставляваща  веществено  доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП.  Липсата на  същата  сочи на необоснованост на изводите в оспореното решение във връзка с обективните признаци от състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.  По делото не са събрани доказателства, относими и към субекта на отговорността за извършване на деянието. От АНО не са изискани данни за собственика на процесния автомобил, респ. за законния представител  на собственика в хипотезата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. 

Горните констатации за отсъствие по делото на относими и необходими доказателствени средства са резултат от допуснато от съда съществено процесуално нарушение, което  е касационно отменително основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.

Предвид изложеното и на осн. чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК съдът ще отмени съдебното решение и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.  При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от АНО посочените доказателства  и  да  формира  самостоятелни  изводи  за допустимостта на въззивната жалба и евентуално по съществото на спора досежно съставомерността на релевираното деяние.

За пълнота на изложението и във връзка с възраженията на касатора, следва да се посочи, че процедурата по установяване на административното нарушение  е предвидената  в чл.189, ал.4 от ЗДвП, която е специална и изключва общия ред по ЗАНН. Съдържанието на оспорения ЕФ е съобразено също с цитираното  правилото, според което не се изискване отразяване на обстоятелствата по чл.52 от ЗАНН. 

Водим от гореизложеното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ  решение № 238 от 21.07.2020г. на Районен съд - Кюстендил по НАХД № 723/2020г. и  връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                                

 

                2.