Р Е Ш Е Н И Е № 245
гр.Кюстендил, 12.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла
Кърлова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 229 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
С.С.Г. от гр. Бургас лично и като законен представител на „К.1 Б.“
ЕООД, е подал
касационна жалба срещу решение № 238 от 21.07.2020г. на Районен съд – Кюстендил по НАХД № 723/82020г., с
което е потвърден електронен фиш серия К, № 1940381,
издаден от ОД на МВР-Кюстендил. В
жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се
квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т.2 от НПК. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за
недоказаност на административното нарушение. Сочи се, че по делото липсват
доказателства относно вида и годността на техническото средство, с което е
установена скоростта на движение на процесния автомобил, както и относно
субекта на нарушението, като се твърди
неоснователно приложение на хипотезата по чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Касаторът отрича извършването на съставомерното деяние като акцентира на отсъствието на снимка /клип/ от АТСС за
заснемането му. Възразява се срещу процедурата
по установяване на административното нарушение и срещу съдържанието на ЕФ.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за
отмяна на електронния фиш.
Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за основателна, но с различен правен резултат от искания от касатора. Съображенията
са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърден
електронен фиш серия К, № 1940381, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4 във
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП,
на С.С.Г. като законен представител на „К.1 Б.“ ЕООД,
е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 400,00лв.
От фактическата
страна на спора съдът е приел за установено, че на 30.12.2017г. в 13,41 часа с техническо средство за измерване – стационарно техническо средство SITRAFFIC LYNX ERS 400, е заснето движение на лек автомобил “***“
с рег. №****,
в с. Б на ПП II-62, км. 4+730, в посока гр. Д, със скорост от 83 км/ч. при
ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч.
Пред районния съд е представено само копие от оспорения
електронен фиш ведно с депозираната жалба.
Съобразно данните в ЕФ, са формирани мотиви за доказаност на
административното нарушение от обективна и субективна страна. По посочените правни доводи съдът е потвърдил ЕФ.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК съдът намира,
че решението на районния съд е валидно като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма. Преценката за допустимост на оспорения съдебен
акт е невъзможна предвид липсата на доказателства относно датата на връчване на
процесния ЕФ на нарушителя. Твърденията
на последния във въззивната жалба, че е получил ЕФ на 09.10.2020г. са очевидно
неверни, съпоставени с датата на подаване
на жалбата на 10.06.2020г. Съдът е пропуснал да извърши проверка за спазване на срока по чл.189, ал.8
от ЗДвП преди да се произнесе по съществото на релевираните от нарушителя
оплаквания.
Извън горното, преценено за съответствието с материалния закон,
оспореното решение е неправилно поради следното:
Решаващите изводи на въззивния съд за доказаност на административното нарушение са необосновани и незаконосъобразни. Същите са постановени
в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН с оглед
правомощието на съда по чл.107, ал.1 и ал.2 от
НПК да събира доказателства за установяване на всички
относими обстоятелства, вкл. и по свой почин. Неспазването
на това правомощие от въззивната инстанция представлява процесуално нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Съдът се е ограничил само
до изпращане на призовка на АНО, в която има
указания за представяне на преписката във връзка с обжалвания електронен
фиш без да го конкретизира. Доколкото
жалбата не е подадена чрез АНО, за последния е останало неясно кой е предмета
на оспорване, респ. кой е ЕФ във връзка
с чието издаване следва да представи административнонаказателната преписка. В
резултат на горното процесуално поведение на съда, по делото липсват
доказателства за установяване на деянието от обективна страна, както и на
субекта на отговорността. Съдът е пропуснал да даде указания на АНО
да представи
доказателства относно вида и годността на АТСС, с което е заснето
нарушението, както и изготвената снимка
/клипа/ от същото, съставляваща
веществено доказателствено
средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП. Липсата
на същата сочи на необоснованост на изводите в
оспореното решение във връзка с обективните признаци от състава на нарушението
по чл.182, ал.1, т.4 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По делото не са събрани доказателства, относими и към субекта на
отговорността за извършване на деянието. От АНО не са изискани данни за
собственика на процесния автомобил, респ. за законния представител на собственика в хипотезата на чл.188, ал.2
от ЗДвП.
Горните констатации за отсъствие по делото на относими и необходими
доказателствени средства са резултат от допуснато от съда съществено процесуално
нарушение, което е касационно
отменително основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК съдът ще отмени
съдебното решение и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд. При новото
разглеждане на делото съдът следва да изиска от АНО посочените доказателства и да формира
самостоятелни
изводи
за допустимостта
на въззивната жалба и евентуално по съществото на спора досежно съставомерността на релевираното деяние.
За пълнота на изложението и във връзка с възраженията на касатора,
следва да се посочи, че процедурата по установяване на административното
нарушение е предвидената в чл.189, ал.4 от ЗДвП, която е специална и
изключва общия ред по ЗАНН. Съдържанието на оспорения ЕФ е съобразено също с
цитираното правилото, според което не се
изискване отразяване на обстоятелствата по чл.52 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 238 от 21.07.2020г. на Районен
съд - Кюстендил по НАХД № 723/2020г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.