Р Е Ш Е Н И Е
№...
09.01.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 16.12.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №2088 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Педявен иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът, в качеството на кредитополучател дължи заплащане на сума по сключен договор за кредит в размер на 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв. – редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума по сключен договор за кредит в размер на 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв. – редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски.
Исковете са предявени от “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД гр.София, представлявано от юрисконсулт П.П.Т. срещу Н.П.С. ***. С исковата молба се твърди, че на 05.09.2012г. ищецът е сключил Договор за потребителски кредит с ответника за сумата от 5082,50лв. с краен срок за погасяване – 05.09.2017г. Страните сключили Анекс 1 от 13.12.2013г., с който променили условията по договора, като срокът за погасяване на договора станал 20.11.2023г. Бил подписан нов погасителен план. Кредитополучателят не изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски по договора за кредит. Поради тази причина ищецът обявил кредитът за предсрочно изискуем и изпратил писмо на ответника, получено на адреса му. За дължимите суми по кредита ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя, по което е образувано ч.гр.дело №5897/2018г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума по сключен договор за кредит в размер на 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв. – редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В случай, че съдът приеме исковете по чл.422 ГПК за неоснователни, при условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да му заплати сума по сключен договор за кредит в размер на 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв. – редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който е изразил становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че от исковата молба не ставало ясно как са формирани претенциите на ищеца за главница и лихви и по каква методика са изчислени. Не били представени доказателства за превеждането на сумата по кредита на ответницата. Нямало данни по делото изявлението за настъпила предсрочна изискуемост да е достигнало до ответницата, поради което особеният представител счита, че предсрочна изискуемост не е настъпила. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, основано на предсрочната изискуемост на кредита било преждевременно подадено и неправилно уважено. Предявеният осъдителен иск също бил неоснователен поради гореизложените факти, че не било ясно как са формирани сумите.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №5897/2018г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв. – редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №3331/22.11.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск.
От представеното и прието като писмено доказателство копие на: Договор за потребителски кредит от 05.09.2012г., ведно с погасителен план, Анекс №1 от 13.12.2013г., ведно с погасителен план, се установява, че ответникът е кредитополучател по Договор за потребителски кредит, сключен с ищеца. По силата на договора ответникът е получил кредит в размер на 5082,50лв., които се е задължил да върне заедно с лихва съобразно погасителен план на 60 анюитетни погасителни вноски в срок до 05.09.2017г. В договора е предвиден размер на възнаградителната лихва за първата една година, а именно – 9,50 %. След изтичането на една година от срока на договора, възнаградителната лихва се променя по определен в чл.4.2 от Договора начин, а именно: годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR+7,366 пункта надбавка, като стойността на 6-месечния SOFIBOR е определена за 29.08.2013г. Страните са сключили Анекс към договора за потребителски кредит, с който са предоговорили условията на кредита, като са променили лихвения процент, срока на договора, датата на погасяване на месечните погасителни вноски и съответно размера на погасителните вноски. Бил е подписан и нов погасителен план. Съгласно подписания анекс размерът на възнаградителната лихва се определя в размер на 6-месечен SOFIBOR+8,366 пункта надбавка, като стойността на 6-месечния SOFIBOR е определена за 29.08.2013г. Към момента на сключване на анекса лихвата е определена на 10,047%. Срокът на договора се удължава до 20.11.2023г.
Съдът е длъжен служебно да проверява потребителските договори относно наличието на неравноправни клаузи, макар да не е направено такова възражение от страна на особения представител на ответницата. Съдът намира, че клаузите за възнаградителна лихва са индивидуално уговорени – в самия договор, а не в общите условия, има и подписан индивидуален погасителен план, както към момента на сключване на договора, така и към момента на неговото изменение. За първата една година от срока на договора размерът на възнаградителната лихва е бил фиксиран. След това размерът на лихвата се е определял по формула, която е била неясна за потребителя – ответницата. Освен това е предвиден механизъм за едностранна промяна на размера на лихвата. От друга страна обаче при подписването на анекса към договора, което е станало само три месеца след изтичане на едногодишния период с фиксиран лихвен процент, е бил договорен между страните конкретен размер на лихвата, също с възможност за едностранна промяна от страна на банката. От заключението на вещото лице се установява, че този размер на лихвата е бил променян, но промяната е била в интерес на потребителя, тъй като размерът на лихвата е бил намаляван. Така непосредствено при сключването на анекса този размер е бил 10,047%, след три месеца този размер е намален на 9,863%, от 20.09.2014г. процентът е намален на 9,586%, от 20.03.2015г. – 9,487%, от 20.09.2015г. – 9,313%, от 20.03.2016г. – 8,816%, от 20.09.2016г. – 8,719%, от 20.03.2017г. – 8,657%, от 20.09.2017г. – 8,626%. Поради тази причина макар клаузата от договора и от анекса за определяне на възнаградителната лихва да е била неясна за потребителя, тя обективно не е довела до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя и в този смисъл не е неравноправна.
Ответникът не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба относно сключването на договора за кредит и относно неплащането на погасителните вноски. Доказателства в тази насока не бяха представени.
По делото е
представено и прието като писмено доказателство копие на Писмо с изх.№001-58114
от 23.07.2018г. с обратна разписка, на която е отбелязано, че писмото е
непотърсено. Съгласно чл.12.9 от Договора за банков кредит „Всички уведомления
и изявления във връзка с този договор трябва да бъдат направени в писмена форма
и ще се считат получени от Кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне
или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат
до адреса на Кредитополучателя, посочен в настоящия договор или в уведомлението
за промяна на адреса”. В чл.6.2 от договора е предвидено, че кредополучателят
се задължава в едноседмичен срок писмено да информира банката за настъпили
промени в неговото гражданство, жителство, адрес и/или гражданско, семейно и
имотно състояние. В изпълнение на тези разпоредби ищецът е изпратил уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита на ответника на
посочения от него адрес в договора. Въпреки така предвидените разпоредби на
договора за кредит обаче и съгласно константната съдебна практика, за надлежно
уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита се счита реалното получаване от негова страна на уведомлението от
банката. Макар по своя вина ответникът да не е получил на адреса си
уведомлението от банката, то не може да се счита, че предсрочната изискуемост е
обявена надлежно в този случай, тъй като до кредитополучателя не е достигнало
изявлението на кредитора. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са
налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В решение №139/05.11.2014г. по
т.д. №57/2012г. на ВКС, I т.о. е посочено, че предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може
да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на
длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната
изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В
решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. също е прието,
че исковата молба по чл.422 ГПК може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването
на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника.
Предвид изложеното съдът приема, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда не е била налице предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.11.2018г. просрочените задължения са: 329,56лв. - просрочена главница за периода от 20.09.2017г. до 20.07.2018г., 206,89лв. – просрочена договорна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.07.2018г. и 44,35лв. – начислена наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г. В този размер са били изискуеми задълженията на кредитополучателя към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда при установената по-горе ненастъпила предсрочна изискуемост. В този размер съдът следва да уважи предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК, като в останала им част до предявените 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв. – редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., установителните искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение допустимостта на осъдителните искове с правно основание чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност: Предвид частичното отхвърляне на установителните искове, съдът намира, че следва да разгледа предявените като евентуални осъдителни искове за отхвърлената част на вземането.
Уведомлението на длъжника, че кредиторът прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. На основание чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /така Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС, I т.о./ Предвид горното исковете с правно основание чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.
Евентуалният иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния иск. В случая предвид частичното отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск, в частта, в която установителният иск е отхвърлен.
За установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде доказан правопораждащия факт – сключването на договор, като в случая този факт е безспорно доказан. Изпълнението на ищеца – банка на задължението по договора също е доказано. Вещото лице е установило, че сумата по договора за потребителския кредит, която е била преведена на ответника е 5082,50лв., като същата е преведена в пълен размер еднократно на 10.09.2012г. Установено е от вещото лице, че ответникът не е изпълнил паричното си задължение за заплащане на месечните погасителни вноски по договора за кредит. Поради тази причина ищецът упражнява правото си да обяви предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита, което става към момента на получаване на препис от исковата молба от страна на особения представител – 02.10.2019г. Към този момент задължението на ответника към ищеца възлиза на 3039,77лв., представляващи изискуема главница, от които 822,17лв. редовно изискуема главница и 2217,60лв. – предсрочно изискуема главница, 460,54лв. – редовна лихва, от които 454,23лв. – редовна изискуема лихва върху просрочени редовни главници за периода от 20.09.2017г. до 20.09.2019г. и 6,31лв. - предсрочно изискуема възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019г. до 01.10.2019г., 151,60лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 01.10.2019г.
След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда плащания по кредита не са постъпвали от страна на ответника.
Предвид заключението на вещото лице съдът намира предявените осъдителни искове за основателни и доказани до размера, установен от вещото лице, като от съответните суми следва да се извади размера, за който са уважени установителните искове, а именно че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2710,21лв. представляващи изискуема главница, 16,63лв. – редовна лихва за периода от 20.07.2018г. до 01.10.2019г., 107,25лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от настъпването на предсрочната изискуемост на вземането до окончателното изплащане на сумите. Осъдителният иск за наказателна лихва следва да бъде отхвърлен до размера над уважения до претендирания 179,51лв.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните
разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за
завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските.
Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските в размер на 68,86лв., представляващи платената от ищеца
държавна такса, 150,00лв. – юрисконсултско възнаграждение, 300,00лв. за
възнаграждение за вещо лице и 300,00лв. – за възнаграждение на особения
представител.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника
да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №3331/22.11.2018г., съразмерно на уважената част от
установителните искове, в размер на общо 25,00лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.П.С. с постоянен адрес:***3, ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит от 05.09.2012г. дължи на “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров” №55, Експо 2000, представляван от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - прокурист, в качеството му на кредитор по същия договор, изпълнение на парично задължение в размер на 329,56лв. /триста двадесет и девет лева и 56 стотинки/ - просрочена главница за периода от 20.09.2017г. до 20.07.2018г., 206,89лв. /двеста и шест лева и 89 стотинки/ – просрочена договорна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.07.2018г. и 44,35лв. /четиридесет и четири лева и 35 стотинки/ – начислена наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., законната лихва за забава за периода от подаване на заявлението в съда – 21.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №3331/22.11.2018г. по ч.гр.дело №5897/2018г. по описа на РС-Стара Загора, като отхвърля предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите над присъдените до претендираните 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв. – редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г.
ОСЪЖДА Н.П.С. с постоянен адрес:***3, ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит от 05.09.2012г. да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров” №55, Експо 2000, представляван от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - прокурист, в качеството му на кредитор по същия договор, сумите в размер на 2710,21лв. /две хиляди седемстотин и десет лева и 21 стотинки/ представляващи изискуема главница, 16,63лв. /шестнадесет лева и 63 стотинки/ – редовна лихва за периода от 20.07.2018г. до 01.10.2019г., 107,25лв. /сто и седем лева и 25 стотинки/ - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от настъпването на предсрочната изискуемост на вземането – 02.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля предявения иск за наказателна лихва за размера над уважените до претендираните 179,51лв.
ОСЪЖДА Н.П.С. с постоянен адрес:***3, ЕГН ********** да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров” №55, Експо 2000, представляван от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – прокурист, направените разноски по делото в размер на 818,86лв. /осемстотин и осемнадесет лева и 86 стотинки/, представляващи платената от ищеца държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител на ответника.
ОСЪЖДА Н.П.С. с постоянен адрес:***3, ЕГН ********** да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров” №55, Експо 2000, представляван от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков – прокурист, направените разноски по заповедното производство в общ размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от установителните искове, която сума е присъдена и включена в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3331/22.11.2018г. по ч.гр.дело №5897/2018г. по описа на РС-Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: