Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260199 09.03.2022 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и
двадесет и първа а година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7120 по описа на ПРС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2
от Кодекса на труда.
Ищцата Д.П.К., ЕГН ********** е предявила срещу ответника
“ОРИОН СЕКЮРИТИ-1” ЕООД, с ЕИК: ********, иск за осъждане на ответника да му
заплати следните суми: сумата от
10 790,85 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода
м. септември 2017 – м. март 2020 г., законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с
ответното дружество на основание сключен трудов договор ******* г., като ТПО
било прекратено, считано от 14.04.2020г., на осн. чл. 325, т. 1 от КТ по
взаимно съгласие на страните.
Ищецът твърди, че е полагал труд в процесния период, но
не е получил тр. си възнаграждения.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което да се уважи предявения иск. Претендира законна лихва и разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответното дружество.
С отговора се взема становище за неоснователност на иска
по основание и по размер.
Признава се за процесния период между страните да е имало
ТПО, като ищцата е заемала длъжността „****” на ОУ „****“ – ***** и е полагала
труд за процесния период. Оспорва се изложеното от ищеца неполучаване трудовите
му възнаграждения, като се излагат твърдения за получаването им в брой и чрез упълномощените
от ищцата колеги Д. К.и В. Д..
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От събраните по
делото писмени доказателства - трудов договори № ****, № *****. и ****.,
заповед № ***. за преклатяване на трудов договор № *****., а така също и от
представените от ответника заповед № ******. за прекратяване на трудов договор
№ *****г. и и заповед № ****. за за прекратяване на трудов договор ****. се
установява съществуването на трудови правоотношения между страните, с
изключение на периодите между прекратяване на първия трудов договор и
сключването на втория, както и между прекратяванена втория трудов договор и сключването
на третия договор.
Не е налице спор
относно полагането на труд за посочения от ищеца период, с изключение на
интервалите от време, посочени в горния абзац.
Представени са
ведомостите за заплати за 2017, 2018, 2019 и 2020 година, в заверен препис и
оригинал, за нуждите на допуснатите почеркови ескпертизи.
По делото е
допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице Б.В., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Видно е от експертизата,
че дължимите на ищеца суми за тр. възнаграждения за процесния период възлизат
бруто на 13 424,33 лева, а нетно на 11642,68 лева.
Според заключението на
вещото лице в представените разплащателни ведомости има положени подписи.
Авторството на подписите във ведомостите са
били надлежно оспорени ответника.
За установяване на неистинността на подписите са назначени
съдебно-почеркови експертизи.
От заключението на вещото лице С., което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
ведомостите за м. декемри 2017, м. януари 2018, м. септември 2018 и м. май 2019
г. са изпълнени от ищцата.
Изслушано
е доп. заключение на вещото лице С., от
което се установява, че подписът във ведомостта за м. юни 2018г. не е изпълнен
от Д.К.. Заключението е оспорено от ответника, като е назначена повторна
експертиза от вещото лице Ч., съгласно която подписът, положен от името на Д.К.
върху ведомостта за м. юни 2018г., е
изпълнен от ищеца.
При така установените
факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи
искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през
процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения,
както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на
ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на
друго основание.
От представените
доказателства безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил
в ответното дружество по трудово правоотношение, че е полагал труд, че
трудовото правоотношение е прекратено, че дължимото нетно ТВ за процесния
период възлиза на сумата от 11642,68 лева, като за тези факти страните не
спорят. Спори се единствено дали това ТВ е платено на ищеца и как е
документирано плащането му.
В случая съдът
намира, че ответната страна не доказва да е изплатила тр. възнаграждение на
ищеца за процесния период, с изключение на заплатите за м. декември 2017г., м.
януари 2018г. , м. септември 2018, м. юни 2018 г. и м. май 2019 г., за които
във ведомостите за заплати има положени подписи от ищеца. В този смисъл съдът
кредитира заключението на вещото лице Ч., а не това на вещото лице С., тъй като
това заключение е по-обосновано и мотивирано, като вещото лице е посочило
фактите, които обосновават извода му за изпълнения от ищцата подпис във
ведомостта за м. юни 2018г.
Трудовото
възнаграждение представлява установено с писмен акт парично задължение, което следва
да се плати в брой срещу подпис във ведомостта, срещу разписка или по банков
път. Доказателства за плащането му могат да бъдат само писмени, удостоверяващи
постъпването на сумата у ищеца – подпис върху ведомостта, подпис върху разписка
(РКО), или преводно нареждане и заверяване банковата сметка на
работника/служителя със съответната сума. В случая нито една от тези хипотези
не е налице. Недопустимо е установяване на плащане на трудово възнаграждение с
подпис на друго лице, представляващо свидетелстване от страна на това лице, че
сумата е получена от работника. Това е начин за заобикаляне на писмената форма
за доказване изплащането на ТВ, която в случая е задължителна.
Ето защо искът за
осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение за процесния
период следва да се уважи до размера на 8 567,21 лева, като за разликата над
този размер до предявения от 10 790,85 лева, ще се отхвърли като недоказан.
На ищеца следва да се присъди законната лихва главницата,
тъй като вземането е лихвоносно и такава е претендирана, а исковата молба има
характер на покана.
С оглед изхода на
спора ищецът има право на присъждане на разноските по делото съразмерно
уважената част от иска, в размер на 635,15 лева/доказателства за платеното адв.
възнаграждение се намират в кориците на ч. гр.д. № 1927/20 на ПОС/.
На ответника
събразно отхвърлената част ще се присъдят разноски от 138 лева за експертизи и
адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, като
същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза на 342,69 лева - ДТ по иска с правно основание чл.
128, т. 2 от КТ. В негова тежест следва да се възложат и направените разноски
от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-графологична, съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите възлизат на
сумата от 124,60 лева, като следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ОРИОН СЕКЮРИТИ-1” ЕООД,
с ЕИК: *******да заплати на Д.П.К., ЕГН ********** сумата от 8567,21 лева,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. септември
2017г. -м. март 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба –23.06.2020г.
до окончателното плащане на дължимата сума, както и сумата от 635,15 лева
разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 8567,21 лева до пълния предявен размер от 10 790,85
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********
да заплати на “ОРИОН СЕКЮРИТИ-1” ЕООД, с ЕИК: ****** разноски в производството по
съразмерност от 138 лева.
ОСЪЖДА “ОРИОН СЕКЮРИТИ-1” ЕООД, с ЕИК: ******* да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми:
сумата от 342,69 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
иска, както и сумата от 124,60 лева
разноски за ССчЕ и СГрЕ от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.