РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Русе, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520104920 по описа за 2023 година
Претенцията на ищеца „Вива Кредит" АД-София, ЕИК ********* се
основава на твърдения, че на *** г. са сключили договор за паричен кредит с
ответника, по който е налице неизпълнение на задължението от ответника в размер на
725,50 лв. – главница и 142,75 лв. – договорна лихва за периода 12.08.2022 г. –
16.06.2023 г. След допуснато изменение на иска и при условията на обявяване на
договора за недействителен, поради противоречие с императивни разпоредби на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и приложение на чл. 23 от същият закон се
претендира само сумата в размер на 261,62 лв. – главница.
Съдът квалифицира правно предявените искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът В. Г. П., ЕГН:********** оспорва иска. Позовава се на това,
че след като се е запознал със заключението на вещото лице по делото и е разбрал
какъв точно е размера на задължението му го е заплатил на ищеца, за което в с.з. на
18.03.2024 г. представя писмени доказателства.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
На *** г. страните по делото са сключили договор за паричен кредит Стандарт
14 с №***, по силата на който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в
размер на 900 лв. С влязло в сила решение №*** г., постановено по гр.д. № ***/2023 г.
по описа на Районен съд – Русе договорът за паричен кредит . Стандарт 14 с №***/***
1
г. между страните е прогласен за нищожен/недействителен/ на осн.26, ал.1 от ЗЗД във
вр. чл.22 от ЗПК. При това положение и на осн. чл. 23 от ЗПК – „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“,
ответникът дължи връщане само на предоставената в заем сума /главница/, която в
случая е 900 лв. По делото е назначена СИЕ, която като съобрази правените от
ответника плащания по договора да даде заключение за изплатените суми от ответника
и за евентуално оставащия неизплатен размер на главница. Със заключението на
вещото лице по същата се установява, че ответникът е правил плащания съобразно
погасителния план по кредита, които е преустановил след 07.07.2023 г. Вещото лице
установява, че при приложение на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е налице неизплатен
остатък главница в размер на 261,62 лв. Същият е платен от ответника заедно с
изтекла лихва за забава на 17.04.2024 г. С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли, защото ответникът в
хода на делото и след приемана на заключението по назначената СИЕ е погасил и
неизплатения към момента на завеждането му остатък.
Предвид отхвърлянето на иска ищеца следва да заплати на адв. К. Х.
минимално адв. възнаграждение, т.к. същата е предоставила на ответника безплатна
адв. помощ по делото. Ищецът също има право на разноски в размер на 30,13 % от
общо направените от него, т.к. това е процентното съотношение между частта за която
искът е отхвърлен поради плащане в хода на делото и общият размер на първоначално
предявените искове, които са прекратени поради оттегляне на иска при направеното
изменение на иска. Той е представил списък на разноските в общ размер на 700 лв., от
които 100 лв. за д.такса, 200 лв. – за е-за и 400 лв. – адв. възнаграждение. При това
положение следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 210,91 лв.
Няма основание за изключване от този размер на съответния процент от разноските за
адв. възнаграждение поради това, че договорът за правна помощ е подписан с КЕП на
страните по него. Не съществува изискване за подписване само с ръкописен подпис на
такъв документ, нито законова разпоредба, която да въвежда допълнителни изисквания
за доказване на плащане на договореното адв. възнаграждение в случай на подписване
с КЕП. В договора за правна защита в случая е отразено, че сумата е получена, с оглед
на което съдът приема, че това са действително направени разноски, които не следва да
се изключват.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Вива Кредит" АД-София, ЕИК *********
против ответника В. Г. П., ЕГН:********** от гр.Русе иск за осъждането му да
2
заплати на ищеца сумата в размер на 261,62 лв. – остатък от неплатена главница по
сключен на *** г. договор за паричен кредит Стандарт 14 с №***.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на „Вива Кредит" АД-
София, ЕИК ********* сумата в размер на 210,91 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вива Кредит" АД-София, ЕИК ********* да заплати на адвокат К.
Х. от АК Русе сумата в размер на 400 лв. – адв. възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3