Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.
д. № 4 304 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на Г.С.С. се твърди, че на 23.03.2015 г., около 10, 30 часа, в гр.
София, на ул. „Без име“, в района на Ритуална зала в кв. Мусагеница
е настъпило ПТП между водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******и
ищеца като пешеходец. Твърди се, че вина за ПТП има водачът на лекия автомобил,
който извършил неподсигурена маневра „движение на заден ход“ и не е пропуснал
пресичащият пътното платно ищец. Твърди, че бил откаран по спешност в МБАЛ „Софиямед“, а впоследствие във ВМА, където му била извършена
рентгенография на гръден кош, при която не били установени данни за травматични
изменения, както и рентгенография на таза, при която не били констатирани данни
за травматични промени на обхванатите кости. На следващия ден бил организиран
превоз на ищеца с линейка и настаняване в хоспис в
кв. Горубляне до завръщането на дъщеря му от чужбина, където останал една
седмица. Твърди се, че на 30.03.2015 г. постъпил в МБАЛ „Света София“, където
бил приет в увредено общо състояние, с налични отоци на краката. Констатирано
било, че е обездвижен и не може да се обслужва сам като е изписан на 30.04.2015
г. след проведено медикаментозно лечение и препоръка да му се изпишат ортопедски помагала да обслужване. На 11.05.2015 г. ищецът
постъпил в УМБАЛ „Софиямед“, където му била поставена
окончателна диагноза „фрактура коли феморис синистра инветерата. Ендопротезис коксе синистра а модо Муур“. При извършена рентгенография била установена
фрактура на бедрена шийка от два месеца. На 12.05.2015 г. била извършена
операция, при която бил направен типичен достъп по Уотсън-Джонс
в областта на лява тазобедрена става. На 18.05.2015 г. постъпил в отделението
по физикална и рехабилитационна
медицина към УМБАЛ „Софиямед“, където била установена
ограничена флексия, ексензия, абдукация
и ротация на лява тазобедрена става и след проведена рехабилитация бил изписан
на 25.05.2015 г. Твърди се, че на
25.06.2015 г. бил приет в отделение по съдова хирургия на УМБАЛ „Софиямед“, където му била поставена диагноза „флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници“ и
след извършени множество изследвания му била направена „PTA VIE sin“. Бил изписан на
30.06.2015 г. Твърди, че лечението му не е приключило и към датата на
депозиране на исковата молба като бил принуден да търпи продължителни болки и
страдания. Твърди, че ответното дружество извънсъдебно му е изплатило сумата от
700 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Форд Фиеста”, да му заплати сумата 30 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. В..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К244 на СДВР, от който се
установява, че на 23.03.2015 г., около 10.30 часа в гр. София, на ул. „Без име“
в района на Ритуална зала в кв. Мусагеница е
настъпило ПТП между лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ********, управляван
от В.Е.К.и пешеходецът Г.С.С., от което пострадал се
явява пешеходеца с работна диагноза – контузия на лява тазобедрена става. Като
причини за ПТП е посочено – извършване на неподсигурена маневра движение назад,
непропуска и става причина за ПТП с пресичащия пътното платно пешеходец.
По делото е представено наказателно постановление № 15-4332-006120 от
26.05.2015 г. на СДВР, отдел „ПП“, от което се установява, че на В.Е.К.е
наложена глоба в размер на 20 лв. за виновно нарушение на чл. 40 ал.2 от ЗДвП
за ПТП на 23.03.2015 г. в гр. София, на ул. „Без име“. Видно от представената справка
картон на водача същото е влязло в сила.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че ПТП-то е
осъществено при извършване на маневра „движение на заден ход“ и непропускане на
движещия се по пътното платно пешеходец. Обоснован е извод, че скоростта на
движение на автомобила е била 5 км/ч с опасна зона за спиране от 1,8 метра.
Вещото лице е посочило, че от мястото на потегляне на заден ход, до мястото на
удара, автомобилът е изминал разстояние около 1-1,5 метра, за което време
пешеходецът се е намирал на разстояние от 1,92 метра от мястото на удара,
поради което водачът не е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара и същият е бил технически непредотвратим. Посочено е, че няма данни за
препятствия на платното за движение, ограничаващи видимостта на водача като
същият е имал техническата възможност да възприеме другите участници в
движението и да извърши безпрепятствено маневрата за движение на заден ход.
Посочено в заключението е, че причините за настъпване на произшествието са от
субективните действия на водача с органите за управление като същият е имал
техническата възможност да извърши маневрата след като се убеди, че не застрашава
останалите участници в движението. Вещото лице е посочило, че на мястото на
произшествието няма налични пътни маркировки, предпазни ограждения,
както и обозначена и сигнализирана пешеходна пътека. Вещото лице е посочило, че
пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме лек автомобил „Форд
Фиеста“ като участник в движението. Посочено е, че по делото няма данни водачът
на лекия автомобил да е извършил действия за предупреждаване на другите
участници в движението и липсват данни за оборудване на автомобила със звуков
сигнал, предупреждаващ при движение на
заден ход. Обоснован е извод, че ако пешеходецът е възприел маневрата за
движение на заден ход е имал техническата възможност да спре и да пропусне автомобила,
след което да предприеме пресичането на платното за движение.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.Л.К.. В заключението
на същата вещото лице е обосновало извод, че ищецът Г.С.С.
е получил вбито счупване на лявата бедрена шийка, което травматично увреждане е
пряко следствие от ПТП-то. Обоснован е извод, че болките и страданията при
ищеца са били за период от момента на увредата до 1-2
месеца след имплантирането на ендопротезата на ля
кокса, след което същия е имал остатъчни страдания, дължащи се на
невъзстановения пълен обем на движения в лявата тазобедрена става. Обоснован е
извод за имплантирана иЗ.уствена
тазобедрена става и остатъчни състояния като частично намален възможен обем на
движение в лявата тазобедрена става. Обоснован е извод, че на рентгенографските изследвания на 23.03.2015 г. и на
30.03.2015 г. не са установени фрактури, но не са били видени и разпознати.
Вещото лице е посочило, че откритата увреда на
рентгенографията от 11.05.2015 г. е нелекувано счупване на лявата бедрена шийка
като по принцип вбито счупване на гъбесто костно вещество се открива много
по-трудно. Посочено е, че при вбита фрактура е възможен прав стоеж, макар и с
болка дори и походка за сравнително кратко време, докато някое движение не раЗ.лини фрактурата.
По делото е изслушана и допълнителна съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че се касае за счупване –вклинено
/вбито/ на шийката на лява бедрена кост, получено като пряка последица от ПТП
на 23.03.2015 г. Посочено е, че болките и страданията, които е търпял ищеца са
били най-интензивни непосредствено след инцидента, за период 1-2 месеца до
поставянето на иЗ.уствена
тазобедрена става, с остатъчни страдания, свързани с невъзстановен пълен обем
на движения в лява тазобедрена става. Посочено е, че констатираната в областта
на лява бедрена шийка фрактура от 11.05.2015 г. е застаряла като при първичния
преглед поради вклиняване без разместване не е била установена. Посочено е, че
при вбита фрактура е възможен прав стоеж с болка, кратковременна походка, до
момента на раЗ.линяване на
фрактурата. Вещото лице е обосновало извод, че при този вид фрактури, след
преминаване на острия период 15-20 дни, са възможни умерени пасивни движения за
тонус на мускулатурата без движения – активни в тазобедрената става.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Б.Д.,
в съдебно заседание от 12.06.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед съвкупна преценка на протокола за ПТП, издаденото
наказателно постановление срещу
водача на лекия автомобил и изводите на САТЕ, изслушана
по делото.
Установено по делото, от заключението на САТЕ и констатациите
в протокола за ПТП е обстоятелството, че причина за
настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия
автомобил «Форд Фиеста», изразяващи
се в предприетите от него действия по управление на автомобила в нарушение на
правилата за движение, а именно неподсигурена маневра
«движение на заден ход». При наличните
по делото доказателства не
се установяват данни за
наличие на поведение на ищеца, с което
същият да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Няма данни по делото водачът на лекия автомобил по някакъв начин да е индикирал чрез подаване на
звуков, светлинен или по др. начин сигнал за намерението си да предприеме маневра
«движение на заден ход» с оглед,
на което пешеходецът /настоящ ищец/ с оглед поведението на водача на лекия автомобил, който е бил спрял за извършване на маневра «завой надясно»
не е могъл да предположи, а и не е бил длъжен,
че водачът ще предприеме движение на заден ход
с автомобила.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка експертиза – единична и допълнителна.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които съдът цени при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието
на ищеца, респ. изводите на СМЕ.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания, настъпилата временна промяна в
стереотипа му на живот и създаден дискомфорт представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца /86 г. към датата на ПТП/, интензитетът на неговото страдание с оглед
понесените от същия травматични увреждания – вбито счупване на шийката на лява
бедрена кост, което с оглед естеството на увредата е трудноустановима и е довела до двумесечен период от време,
през който ищецът е бил принуден да живее с наличната фрактура без същата да
бъде установена респ. да търпи болки и страдания от това, периодът, в който
същите са търпени / около 4 месеца, съгласно изводите на вещите лица около 2
месеца след извършеното ендопротезиране, сторено
около 2 месеца след ПТП/ справедливо би било да се присъди сума от 20 000 лв.,
а за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен. За да обоснове този извод, настоящият съдебен
състав съобрази, че е изплатено извънсъдебно обезщетение на ищеца в рамките на
700 лв., както и обстоятелството, че част от претендираните
увреди не са в причинно следствена връзка с ПТП – установения тромбофлебит, който с оглед изявлението на вещото лице д-р К.
в съдебно заседание от 30.01.2017 г. /стр.101 в делото/ е старо заболяване, без
връзка с ПТП-то.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ
ГО, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в
който е заявено искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ал.1 т.2 от ГПК. Искането е заявено в преклузивния
срок по ГПК, същото основание е посочено и в представения по делото договор за
правна защита и съдействие /стр. 31 гръб, в делото/. С оглед заявения размер на
иска, фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални
действия настоящият съдебен състав намира, че същото следва да се определи в
размер на 1530 лв., а припадащата се част от него с оглед уважената част от
иска възлиза на сумата от 1020 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата
се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед
отхвърлената част от иска, която част възлиза на сума в размер на 211, 67 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 966, 67 лв. с оглед уважената част от претенцията.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Г.С.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.Д. сумата
от 20 000 /двадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 23.03.2015 г. на ул. „Без име“ в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2015 год. до окончателното
им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. К.Д. сумата
от 1 020 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. К.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата 211, 67 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 966, 67 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: