Решение по дело №5006/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 610
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20195530105006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                     Година 12.06.2020                  Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                     Първи  граждански състав

На трети юни                                                                      Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5006 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че въз основа на сключен между него и Т.М.М. договор № *********/15.11.2017 г. и приложения към него за периода от 09.11.2017 г. до 09.05.2018 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството. Ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД в размер на 179,79 лв. В тази връзка договор № *********/15.11.2017 г. бил прекратен по вина на ответника и съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД на 10.05.2018 г. били начислени неустойки в размер на 159,90 лв. От страна на „А 1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1324/2019 г. на PC - Стара Загора. В хода на заповедното производство било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от Т.М.М.. На основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо парично вземане в размер на 339,69 лв., сбор от следните суми: 179,79 лв. - цената на за месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 09.11.2017 г. до 09.05.2018 г., начислена съгласно условията на договор № *********/15.11.2017 г., приложенията към него и Общите условия. /72,13 лв. по фактура № ********* от 12.12.2017 г.; 25,46 лв. по фактура № ********* от 12.01.2018 г.; 23,98 лв. по фактура № ********* от 12.02.2018 г.; 33,35 лв.по  фактура № ********* от 12.03.2018 г.; 24,10 лв. по фактура № ********* от 12.04.2018 г.; 0,77 лв. по фактура № ********* от 15.05.2018 г. - издадена за сумата от 23,98 лв., но с извършено кредитиране в размер на 23,21 лв.; 159,90 лв. - начислени неустойки. З исковата сума били издадени следните първични счетоводни документи: 90,00 лв., за която е издадена сметка № ********* от 10.05.2018 г.; 7,47 лв., за която е издадена сметка № ********* от 10.05.2018 г.; 9,96 лв., за която е издадена сметка № ********* от 10.05.2018 г.; 52,47 лв., за която е издадена сметка № ********* от 10.05.2018 г. Неустойките били начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно чл. 6.3 от Приложение 1 към Договора. Неустойките били изчислени при спазване на договора и съдебна спогодба, подписана от КЗП и Мобилтел по гр. д. 12268/2014г. и документирана в Протокол от 21.04.2016 г. на Софийски градски съд. Моли съда да постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът Т.М.М. му дължи сума в общ размер от 339,69 лв., представляваща сбор от сумите: 179,79 лв. - цената на за месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 09.11.2017 г. до 09.05.2018 г., начислена съгласно условията на договор № *********/15.11.2017 г., приложенията към него и Общите условия; 159,90 лв. - неустойка, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ във вр. чл. 6.3 от Приложение 1 към договор № *********/15.11.2017 г., както и законната лихва върху сборната сума 339,69 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 1324/2019 г. на PC - Стара Загора до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да осъди Т.М.М. да му заплати направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства.

Ответникът Т.М.М. не взема становище по предявения иск. В заповедното производство е депозирал възражение, в което е посочил, че не е бил абонат на мобилния оператор и не му дължи нищо.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1324/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 791/01.03.2019 г. за сумата 179,79 лева за главница, представляваща неплатена цена на ползвани услуги по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги от 15.11.2017 г. за периода от 09.11.2017 г. до 09.05.2018 г., със 159,90 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора и законна лихва върху главницата от 25.02.2019 г. до изплащане на вземането.  В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото е представен договор *********/15.11.2017 г. с приложения към него, по силата на който Мобилтел" ЕАД, гр.София се е задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги по тарифен план „Без граници L есктра нет +“ за срок от 24 месеца.

Разпоредбата на чл.26.4 от Общите условия за взаимоотношенията на „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE предвижда, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. По делото са представени издадени от ищеца по договорното правоотношение между страните фактури както следва: фактура № **********/12.12.2017 г. с падеж 27.12.2017 г. за отчетен период от 09.11.2017 г. до 08.12.2017 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 73,12 лв.; фактура № **********/12.01.2018 г. с падеж 27.01.2018 г. за отчетен период от 09.12.2017 г. до 08.01.2018 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 25,46 лв.; фактура № **********/12.02.2018 г. с падеж 27.02.2018 г. за отчетен период от 09.01.2018 г. до 08.02.2018 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 23,98 лв.; фактура № **********/12.03.2018 г. с падеж 27.03.2018 г. за отчетен период от 09.02.2018 г. до 08.03.2018 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 33,35 лв.; фактура № **********/12.04.2018 г. с падеж 27.04.2018 г. за отчетен период от 09.03.2018 г. до 08.04.2018 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 24,10 лв.; фактура № **********/15.05.2018 г. с падеж 30.05.2018 г. за отчетен период от 09.04.2018 г. до 08.05.2018 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 23.98 лв. Общият размер на дължимите суми за ползвани далекосъобщителни услуги от ответника по описаните фактури е 203,99 лв.

От горепосочените доказателства съдът намира за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума в размер на 179,79 лева, представляваща неплатена цена на ползвани услуги по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги от 15.11.2017 г. за периода от 09.11.2017 г. до 09.05.2018 г.

Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, като представя 4 бр. сметки, в които е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 159,90 лв. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението. В раздел 6.3.1 от Приложение № 1 към процесния договор е предвидено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната физическо лице, последният дължи неустойка в размер на три месечни абонаментни такси. Този размер е съобразен с постигнатата по гр. дело № 12268/2014 г. по описа на Софийския градски съд спогодба между КЗП и ищеца в настоящото производство според която, когато абонатът е физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. С оглед на това съдът намира, че претенцията за установяване съществуването на вземането за сумата 159,90 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга - е основателна.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски в размер на 175 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.М.М. *** 196 съществуването на вземането на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК ********* за сумата 179,79 лева за главница, представляваща неплатена цена на ползвани услуги по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги от 15.11.2017 г. за периода от 09.11.2017 г. до 09.05.2018 г., със 159,90 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора и законна лихва върху главницата от 25.02.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 791/01.03.2019 г. по ч. гр. д.№ 1324/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Т.М.М. *** 196 да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, сумата 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 175 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Присъдените суми могат да се преведат по банкова сметка *** ***ят в брой в магазините и партньорите на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: