Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
Гр.София, 15.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Капка Лозева като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр. дело № 6589 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 71945 от 13.04.2020 г. по гр. дело № 80869/2018г. на
Софийски районен съд, ГО, 28 състав, съдът е осъдил на основание чл.411 от КЗ, З.
"Б.И." АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***
да заплати на "ДЗИ О.З." АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 21 471,64 лв. от които 21 465,64
лв., - невъзстановено застрахователно обезщетение и сумата от 15 лв.
ликвидационни разноски по образуваната при ищеца щета № 44010311707196 във
връзка с ПТП настъпило на 23.08.2017 г. в обл.
Търговище, на път II-5 км. 69+800 с участието на л.а. "Фолксваген
Пасат" с рег.№ *******, управляван от И.Ц.С.и л.а. "Ауди А8" с рег.
№ *****, собственост на "Д." ООД, управляван от С.М.С., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 20.12.2018 г. до окончателното
заплащане на задължението.
С решението съдът е осъдил
на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД З. "Б.И." АД да заплати на
"ДЗИ О.З." АДсумата от 781,33 лв. - лихва за забава за периода от 12.08.2018
г. до 20.12.2018 г., като е отхвърлил иска
за горницата над 781,33 лв. до пълния предявен размер от 781,66 лв. като
неоснователен.
Със същото решение З. "Б.И." АД е осъдено да
заплати на "ДЗИ О.З." АД сумата от 1 283,35 лв. разноски по делото на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а "ДЗИ О.З." АД е осъдено да заплати на З.
"Б.И." АД сумата от 0,21 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ответникът З. "Б.И." АД, който го обжалва с доводи за
неправилност и необоснованост. По-конкретно поддържа, че съда неправилно е приел, че
причинител на вредата е застрахования при З. „Б.И.“ АД водач на л.а. Твърди се
съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото вината за ПТП е изцяло на
водача на л.а. „Ауди А8“, предприел маневра изпреварване на забранено за това
място в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Жалбата
съдържа доказателствени искания за допускане на САТЕ, както и разпит на
свидетел, които са оставени без уважение от настоящия въззивен състав, като преклудирани. Искането
към въззивната инстанция е да отмени решението изцяло, евентуално да се намали
присъденото обезщетение. Претендира разноски, вкл.адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – „ДЗИ О.З.“ ЕАД,
оспорва
въззивната жалба в писмен отговор от 02.07.2020 г. По-конкретно поддържа, че процесното
ПТП е настъпило по вина на застрахования при ответника водач на л.а.
„Фолксваген Пасат“, което е установено от събраните по делото доказателства. Искането
към въззивната инстанция е решението да се потвърди. Претендира разноски и
юрк.възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд
иск е осъдителен, при правна квалификация чл.411 от КЗ за дължимост на сумата
от 21 480,64 лв. от които
21 465,64 лв., представляваща невъзстановено заплатено застрахователно
обезщетение по образуваната при ищеца щета № 44010311707196 във връзка с ПТП
настъпило на 23.08.2017 г. в обл. Търговище, на път II-5 км. 69+800 с участието
на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег. № ******* собственост на не е
посочен, управляван от И.Ц.С.и л.а. "Ауди А8" с рег. № *****,
собственост на "Д." ООД, управляван от С.М.С., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 20.12.2018 г. до окончателното заплащане на
задължението и сумата от 15,00 лв. ликвидационни разноски. Предявен е и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 781,66 лв. - лихва за забава за периода от 12.08.2018 г. до
20.12.2018 г. върху главницата.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, представения по делото протокол за ПТП № 1629359 от 23.08.2017
г., доклад по щета, както и неоспореното от страните заключение на САТЕ, се
установява, че на 23.08.2017 г. в обл. Търговище, на път II-5 км. 69+800 при
управление на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег. № *******, водачът И.Ц.С.причинил
ПТП с участието на л.а. "Ауди А8" срег. № *****, собственост на
"Д." ООД, управляван от С.М.С..
За настъпилото ПТП
е съставен и подписан протокол за ПТП № 1629359
от 23.08.2017 г., в който са описани обстоятелствата по настъпването му.
Съгласно протокола виновен за ПТП е водачът на лек автомобил "Фолксваген
Пасат" с рег. № ******* - И.Ц.С.. Механизмът
на процесното ПТП,
описан в протокола кореспондира
изцяло с останалите писмени и устни доказателства, събрани по делото, както и от заключението
на приетата и неоспорена от страните САТЕ,
която установява,че вредите, обезщетени от ищеца, и тези, описани в протокола
за ПТП, са идентични и се намират в причинна връзка с ПТП. Според експерта към
датата на ПТП действителната стойност на автомобила възлиза на 30 200 лв., а
цената на пълен ремонт би възлязла на 30 361,26 лв., размерът на обезщетението
при тотална щета на автомобила по средни пазарни цени на описани повредени
части без ДДС е 21 140 лв., размерът на обезщетението при тотална щета по
средни пазарни цени към датата на ПТП е 21 465,64 лв. Според вещото лице
размерът на ликвидационните разноски възлиза на 15 лв.
Механизма на ПТП е установен и от
показанията на разпитания пред СРС свидетел
С.М.С., които съдът кредитира като обективни. Същият свидетелства, че водачът
на застрахования при ответника автомобил извършил маневра завой на ляво, докато
свидетелят го изпреварвал, управлявайки автомобила застрахован при ищеца.
По делото не се спори, а от представеното нареждане за групово
плащане от 02.07.2018 г.се установява, че
ищецът „ДЗИ О.З.“ ЕАД е заплатило обезщетение на увреденото при ПТП МПС "Ауди
А8" с рег. № *****, собственост на "Д." ООД. Със заплащането на
сумата от 21 465,64 лева, застрахователят „ДЗИ О.З.“ АД е изпълнил
задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско“ за изплащане на
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Съгласно
разпоредбата на чл.411 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ангажирането на отговорността по чл. 411
от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Настоящият въззивен
състав намира, че в конкретния казус са доказани предпоставките за
основателност на иска по чл.411 от КЗ , а именно: наличието на валидно
имуществено застраховотелно правоотношение между застрахователя-ищец и
увредения
по застраховка "Каско+"; наличие на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение на
виновния водач, вреда и причинна връзка между противоправнотоповедение и
претърпените от застрахования вреди
(настъпването на застрахователното събитие – увреждане на
осигуреното имущество); възстановяване на
вредите от застрахователя.
Спорния въпрос по делото е за размера на дължимото на
ищеца регресно обезщетение, претендирано въз основа на настъпила суброгация по
чл.411 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Реално претърпените вреди се съизмеряват с действителната
стойност на причинените вреди, средната пазарна стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид (при тотална щета), респективно средната
пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, катоне следва
да се приспадат суми за овехтяване.
Съгласно неоспореното от страните
заключение на САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил "Ауди А8" с рег. № *****,
изчислена на база средни пазарни ценикъм датата на ПТП е 21 465,64 лв. Според
вещото лице размерът на ликвидационните разноски възлиза на 15 лв. Изчислената
именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в
цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените
на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че
сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е
изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е.
съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд.
Доколкото не е било налице направено
частично плащане по регресната претенция от страна на ответника до завеждане на
исковата молба, то правилно първостепенния съд е уважил иска в целия му
претендиран размер за сумата от 21 465,64 лева.
И пред настоящата съдебна инстанция
останаха недоказани възраженията на въззивника ищец за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, доколкото не се ангажират
доказателства същия да е нарушил правилата на ЗДвП или с поведението се да е
допринесъл за реализиране на ПТП.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение кредиторът има право на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Гореописаното задължение на ответното
дружество няма определен падеж за изпълнение, поради което за поставянето на
длъжника в забава е необходима покана, съгласно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
От друга страна чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ
предвижда, че застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" следва да изпълни задължението си по
предявената претенция в тридесетдневен срок от представяне от страна на
застрахователя по имуществената застраховка на всички относими към конкретния
случай доказателства. Следователно изпълнението от страна на ищеца на
задължението му по чл. 412, ал. 1 КЗ има
характер на покана за плащане, като застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" изпада в забава след изтичане на тридесет
дни, считано от получаване на поканата. От представената покана, съдържаща
входящ номер на ответника се установява, че същата е отправена и получена от
ответника на 12.07.2018 г., т.е. считано от 12.08.2018 г. ответното дружество е
изпаднало в забава.
Поради изложеното настоящият състав
намира, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 781,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2018 г. до 20.12.2018
г. върху сумата от 21 465,64 лв.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100
лв., представляващи юрк. възнаграждение.
При тези мотиви,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71945 от
13.04.2020 г. по гр. дело № 80869/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 28
състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА З. "Б.И." АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на "ДЗИ О.З." АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лв. –
юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на същото при условията на чл.280, ал.1от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.