№ 468
гр. Разград, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500318 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощник против Разпореждане № 3018/ 27. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 1905/ 2022 г. по
описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
О. И. А. за главница над размера от 4 000 лева до претендирания размер от 6 381, 36 лева,
възнаградителна лихва за периода 31. 08. 2020 г. до 05. 11. 2023 г. в размер на 3 247, 49
лева, обезщетение за забава за сумата над 872, 22 лева до претендирания размер от 1 480, 63
лева и разноски за държавна такса над размера от 97, 44 лева до претендирания размер от
222, 19 лева. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е необосновано и
незаконосъобразно, моли да бъде отменено и да бъде уважено заявлението в тази част, в
която е оставено е оставено без уважение.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу О. И. А. за сумата 6 381, 36 лева главница, договорна лихва в размер на 3 247, 49
лева за периода 31. 08. 2020 г. до 05. 11. 2023 г., обезщетение за забава в размер на 1480, 63
лв. за периода от 01. 09. 2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда, произтичащи от Договор за потребителски
кредит № **********/ 28. 10. 2019 г. , сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и О. И. А..
Вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 31. 08. 2018 г., Приложение № 1
от 25. 11. 2021 г. Приложен е договор за потребителски креди № **********/ 28. 10. 2019 г.
1
, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и О. И. А., според който размера на главницата е
4 000 лева, включена застрахователна премия в общ размер на 1 881, 12 лева и общият
размер на кредита е 6 586, 85 лева. Включена е и такса за оценка на риска в размер на 705,
73 лева, която се погасява от потребителя на вноски, според погасителния план по кредита.
Твърди се, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на дълга на 13. 07. 2022
г.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна.
Съдът споделя правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора
задължение на кредитополучателя за главница е в размер на 4000 лв. Включената в
заявлението като главница сума над този размер – 2 381, 36 лв., видно от договора за кредит,
представлява застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита и не се дължи на
посоченото от заявителя основание. Застрахователната премия не представлява главница по
договора за кредит, която да се дължи на жалбоподателя. За сключване на договора за
застраховка с „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, жалбоподателят е действал като
застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия. Не са
налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от жалбоподателя на
застрахователя, за да се дължи на друго основание.
Следва да се вземе предвид с оглед заявените доводи от жалбоподателя, че в нормата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисиони от
потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но претендираната застрахователна премия и такса за оценка на риска
не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги,
които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото
задължение и др. В случая, застрахователната премия и такса за оценка на риска е включена
и се претендира като главница в договора за кредит. Застрахователната премия и посочената
такса не представляват главница по договора за кредит, която да се дължи на
жалбоподателя.
Жалбоподателят е претендирал заплащане на договорна лихва за периода от 31. 08.
2020 г. до 05. 11. 2023 г. с твърдение, че е настъпила предсрочна изискуемост на дълга на
13. 07. 2022 г. В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9 е посочен вида и размера на
всяко от претендираните парични вземания като главница, договорна лихва, законна лихва
за забава и за периода за който се отнасят, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават
възникнали правоотношения по договор за кредит, обявяване на предсрочна изискуемост на
дълга и договор за цесия, на основание на които се претендират посочените в заявлението
вземания.
Както е посочил и районният съд, според т. 2 от ТР № 3/ 27. 03. 2019 г. по т. д. № 3/
2
2017 г. на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В случая, претендираното
вземане за договорни лихви за периода 31. 08. 2020 г. до 05. 11. 2023 г. в размер на 3 247, 49
лева и претенцията за законна лихва при твърдяната от жалбоподателя настъпила
предсрочна изискуемост на дълга, противоречи на закона. Съдът е задължен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В този
смисъл доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е следвало да следи за
тези пороци и да се произнася по тези въпроси, не се споделя от настоящата инстанция. Ако
заповедният съд констатира такова противоречие, следва да отхвърли заявлението, според
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3018/ 27. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 1905/ 2022 г. по
описа на Разградския районен съд , с което е оставено без уважение заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу О. И. А. за главница над размера от 4 000 лева до претендирания размер от
6 381, 36 лева, възнаградителна лихва за периода 31. 08. 2020 г. до 05. 11. 2023 г. в размер
на 3 247, 49 лева, обезщетение за забава за сумата над 872, 22 лева до претендирания размер
от 1 480, 63 лева и разноски за държавна такса над размера от 97, 44 лева до претендирания
размер от 222, 19 лева по Договор за потребителски кредит № **********/ 28. 10. 2019 г. ,
сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и О. И. А..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3