Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
при участието на
секретаря Гергана Цветкова, като
разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНЧХД № 2336 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 20.12.2019 г. постановена по НЧХД №
36/2018г., СРС, НО, 133 състав е признал подсъдимия В.И.Г. за
невиновен в това, че за периода от 31.03.2017 г. до 05.10.2017 г. в гр. София,
в сградата на 04 РУ – СДВР, чрез две деяния, които осъществяват поотделно един
и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, е разгласил за В.И.А. позорни обстоятелства и му е приписал
престъпление, както следва:
1. За периода от 31.03 – 30.05.2017 г. в гр.
София, в сградата на 04 РУ- СДВР в писмено обяснение, депозирано по пр.пр. №
9830/2017 г. по описа на СРП, е разгласил за В.И.А. позорни обстоятелства – че
е луд, чрез психично изследване, което правили на А. по настояване на Г., че
събрали доказателства, че А. е недостоен за наследяване, че твърдял, че
свидетели са му казвали за жестокости, които А. е вършел против своя баща и
своя син, че му предстояло да участва в заседание, в което ще бъдат събирани
доказателства за жестокости, вършени от А. върху неговия баща, че бил
конспиратор, че мислели А. за луд;
2. За периода от 15.08-05.10.2017 г. в гр.
София, в сградата на 04 РУ-СДВР в писмено обяснение, депозирано по пр. пр. №
31590/2017г. по описа на СРП, е разгласил за В.И.А. позорни обстоятелства – че
е истински престъпник и защо още е на свобода, че трябвало А. да е в затвора,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.
147, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НК, съдът е
осъдил частния тъжител В.И.А. да заплати на В.И.Г. сумата от 800,00 лева,
представляваща разноски по делото за заплащане на адвокатски хонорар.
Против постановената присъда, в законoустановения срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от частния тъжител В.И.А., в които се излагат твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Критикува се
изводът на първата инстанция, за обективна несъставомерност на инкриминираните
изрази. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постанавяване на
нова, с която подс. Г. да бъде признат за виновен за престъплението, за което е
предаден на съд.
С въззивната жалба не се прави искане за
събиране на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 23.07.2020 г. въззивният
съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред настоящия съд, частният
тъжител А. поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея по
изложените в тях съображения. Заявява, че подсъдимият е изнесъл пред СРС
неверни твърдения за узнати от брата на ЧТ обстоятелства, касаещи проявени от
последния жестокости и извършено убийство, като изтъква, че брат му е починал
през 2006 г., поради което е невъзможно подсъдимият да е узнал от него сочените
обстоятелства. Посочва, че твърденията на подс. Г. за упражнени от страна на ЧТ
жестокости по отношение на собствения му син и баща, както и заявеното от
подсъдимия, че тъжителят е недостоен да ги наследи представляват измислици и
лъжи. Твърди, че подсъдимият никога не е разговарял с брат му, както и че не е
осъждан за убийство. На тази основа се отправя искане въззивният съд да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият Г. да бъде
признат за виновен.
Процесуалният представител на подсъдимия Г., в лицето на
адв. Г. оспорва въззивната жалба. Споделя изцяло съображенията на
първоинстанционния съд, въз основа, на които е постановил обжалваната
присъдата, която намира за правилна и законосъобразна, поради което пледира за
нейното потвърждаване.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да
извърши цялостна проверка на правилността на съдебния акт, извърши собствена
преценка на доказателствата и стигна до същите фактически констатации, до които
е стигнал и районният съд. Събраните в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетата за
установена в мотивите на присъдата фактическа обстановка. СГС не намира причини за
корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на
доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:
Подсъдимият В.И.Г. е роден на *** г., в гр. София,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи като адвокат,
неосъждан, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Г. бил пълномощник на ответната страна по гр.
д. № 16046/2010 г. по описа на СРС, 28-ми състав, по което ЧТ бил ищец. В хода
на производството по делото подс. Г., като пълномощник на ответника по делото правил
изявления, обсъждал доказателства и правил искания за събиране на доказателства
в подкрепа на тезата на своя клиент.
Подсъдимият Г. бил процесуален представител и на починалия
брат на ЧТ С.И.А. по образувани и водени от и срещу него граждански дела. Във
връзка с работата си по тези дела на подс. Г. му станали известни множество
факти относно отношенията между братята и родителите им, както и действия,
извършени от тях.
По жалби от ЧТ срещу подс. Г., адресирани до СРП, били
образувани пр. пр. № 9830/2017 г. и пр. пр. № 31590/2017 г. по описа на СРП. От
подс. Г. били изискани обяснения по прокурорските преписки във връзка с
изложените в жалбите твърдения. В периода от 31.03-30.05.2017 г. в гр. София, в
сградата на 04 РУ-СДВР подс. Г. депозирал писмено обяснение по пр. пр.
№9830/2017 г. по описа на СРП, а в периода от 15.08-05.10.2017 г. в гр. София,
в сградата на 04 РУ-СДВР подс. Г. депозирал писмено обяснение по пр. пр.
№31590/2017 г. по описа на СРП. И в двете обяснения подс. Г. последователно
излагал, че нямал лични отношения с ЧТ и жалбоподател по прокурорските преписки
А., като обяснявал каква е причината за насочени срещу него претенции от А. –
че в работата си като адвокат е бил пълномощник на покойния брат на А. – С.А.,
както и че по настоящем е пълномощник на ответната на А. страна, все по
граждански дела. Посочил още, че във връзка с работата си по тези дела, както
от свидетели, така и от другите събрани доказателства, е узнал определени факти и
обстоятелства, които е изложил в обясненията – а именно, че свидетели му разказвали
за жестокости, които А. е вършел против своя баща и своя син, и пр.
В обяснението по пр. пр. № 9830/2017 г. по описа на СРП
подс. Г. съобщил, че по едно от делата от частен характер, които А. е образувал
срещу него, е правена психиатрично-психологическа експертиза на А. за наличие
на психично разстройство. В същото обяснение, подс. Г. изложил, че по
горецитираното неприключило дело, пред 28-ми състав на СРС, са били събрани доказателства,
че ЧТ А. е недостоен за наследяване, както и че предстояло да участва в
заседание, в което ще бъдат събирани доказателства за жестокости, вършени от А.
спрямо неговия баща. Това обяснение завършвало с това, че на никой не му пукало
за В.А. и неговата конспирация, просто мислели А. за луд – поне неговите
клиенти със сигурност.
В обяснението по пр. пр. № 31590/2017 г. по описа на СРП
подс. Г. изложил приблизително същите факти. В края на обяснението отразил
следното: „В практиката си не съм се сблъсквал с подобна омраза към брат. Тя не
може да се обясни с никакви имоти. Обяснява се с достойнството, а то умира
последно. Достойнството на човек, който е осъден за нещо, което не е направил,
а истинския престъпник не само се е отървал, а се е превърнал в обвинител.“
Обяснението на подс. Г. завършвало с извод за професионалната несъстоятелност
на автора, доказателство, за която се явявал „фактът, че това лице е на
свобода...“.
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и
възприета от настоящата инстанция се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства –
обясненията на подсъдимия Г., по пр. пр. № 9830/2017г. и по пр. пр. №
31590/2017 г. по описа на СРП; писма от
СРП; удостоверение за наследници на С.И.А.; удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца на ЧТ; Решение по НОХД № 11021/2002 г. по описа на СРС,
НО, 98 състав; тъжба от ЧТ А., въз основа на която било образувано НЧХД №
5511/2015 г. по описа на СРС, 14-ти състав, невлязла в сила присъда по същото
дело, ведно с мотиви към нея; Разпореждане по НЧХД №9392/2019г. по описа на
СРС, НО, 2-ри състав; писмени бележки, депозирани по гр. д. № 16046/2010 г. по
описа на СРС, 28-ми състав; жалба от В.А., по която е образувано НЧХД №
17345/2012 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав, присъда по същото дело, ведно с
мотиви и окончателно решение на СГС, в сила от 08.07.2014 г.
Въззивният съд извърши проверка на доказателствената
дейност на първостепенния съд и не констатира наличие на процесуални нарушения
в тази насока, тъй като доказателствата не са тълкувани превратно, нито е
допуснато необоснованото им надценяване или неглижиране. Въззивният съд
отбелязва, че с оглед обхвата на доказателствения предмет и естеството на
повдигнатото с частната тъжба обвинение, поначало не се разкриват
доказателствени затруднения при изясняването на фактите в конкретния случай.
Това е така, защото доказателствения материал по делото е преди всичко във вид
на писмени доказателства, като твърденията, за които е обвинен подсъдимият Г.
са изводими директно от съдържанието на обясненията му депозирани по пр. пр. №
9830/2017г. и пр. пр. № 31590/2017 г. по описа на СРП, в които в писмен вид е
обективирано казаното от него. Правилно, в мотивите на проверяваната присъда,
районният съд е посочил, че по – голямата част от писмените доказателства
представляват документи депозирани по горепосочените съдебни дела и прокурорски
преписки, в това число съдебни актове и мотиви по тях, които не се оспорват от
страните, а въззивният съд няма основание да се съмнява в тяхната достоверност
и истинност. Резонно, първоинстанционният съд не е обсъждал писмените
доказателства поотделно в мотивите към присъдата си, тъй като в събрания по
делото доказателствен материал липсват противоречия, поради което и по аргумент
на противното от чл. 305, ал,. 3, изр. 2 от НПК въззивният съд счита, че същото
не е необходимо. При преценка на достоверността на ангажираните по делото
гласни доказателствени средства – обясненията на подс. Г., дадени пред
първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира същите за обективни и
добросъвестно изнесени, кореспондиращи с ангажирания по делото доказателствен
материал. От обясненията на подс. Г. се установява контекста на отношенията му
с частния тъжител, обстоятелствата поради които е дал писмени обяснения по пр.
пр. № 9830/2017г. и пр. пр. № 31590/2017 г. по описа на СРП, без да се отрича
авторството на употребените инкриминирани изрази. В изложените обяснения
липсват вътрешни противоречия, налице е сходство и съвпадение с фактите,
изведени от останалите писмени доказателства. В този смисъл същите се поставиха
изцяло в основата на доказателствения анализ и обуславят неговия логичен
завършек.
Оттук нататък в съгласие с материалния закон
първостепенният съд е приел, че подсъдимият В.И.Г. не е осъществил инкриминираното му
престъпление по чл. 147, ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“
по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. НК, е необходимо от обективна страна да бъде
установено, че субектът на престъплението по този законов текст е разгласил
неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е
приписал неизвършено от него престъпление.
Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл.
147, ал. 1 от НК, форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ -
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане
до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт,
свързан с личността на пострадалия - относно неговото минало или настоящо
поведение, укорими от гледна точка на господстващия морал (вж. Р 464-81-І)
прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни
качества, които са от една страна неверни, несъответни на обективната
действителност, а от друга - са от естество да накърнят доброто му име в
обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.
Втората възможна форма на изпълнително деяние,
инкриминирана в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК - приписване другиму на
извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети
лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил (вж. Р
464-81-І и Р 80-98-І).
Престъплението, уредено в цитирания законов текст е
резултатно, като за довършеността му се изисква твърденията на дееца в
посочения по-горе смисъл, да са доведени до знанието на поне едно трето лице.
За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо деянието да
е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна
страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така
и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче, субектът трябва да съзнава
позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на
приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това,
че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (вж. Р 745-91-ІІІ).
Когато клеветата се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното
обстоятелство е неистинско или че приписваното му престъпление не е извършено
от пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до съзнанието на поне
едно трето лице. Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може да
не е сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави съответното
твърдение, или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да бъдат възприети
от трето лице, но да се примирява с тази възможност.
1. По отношение на деянието, осъществено с
обяснението, депозирано по пр. пр. № 9830/2017г. по описа на СРП, настоящата инстанция изцяло споделя доводите на решаващия
първоинстанционен съд, че инкриминирания текст не се съдържа твърдение,
изхождащо от подсъдимия Г., че частния тъжител „е луд“. В настоящия случай се
установява, че подсъдимият е депозирал обяснения, в които се е позовал на
изложени от негови доверители твърдения, поради което твърденията на подсъдимия
възпроизвеждащи чуждо изказване. В тази насока практиката на Европейския съд по
правата на човека е еднопосочна (вж. Р. по делото „Йерсилд срещу Дания“ от
23.09.1994г.), че следва внимателно да се разграничават случаите, когато едно
лице е наказано за собствените си изявления, от тези, в които деецът
разпространява чужди изявления (по делото „Торгейер Торгейрсън“ срещу Исландия
от 25.06.1992 г., Съдът отново е счел, че неправилно жалбоподателя е осъден за клевета
от националните съдилища, за съобщаването на информация, казана му от други
лица). Позорността на разгласените обстоятелства трябва да е вложена от самия
деец, а не да се явява възпроизвеждане на изявления от други лица или да се
извежда чрез субективни съждения относно тяхното съдържание. В настоящия случай
пълният текст на писменото обяснение по пр. пр.
№ 9830/2017г. по описа на СРП показва, че подсъдимия дословно е
направил следното твърдение: „просто човека го мислят за луд /поне моите
клиенти със сигурност“. Така, за въззивния съд не остава съмнение, че
изразената позиция в писменото обяснение по пр. пр. № 9830/2017г. по
описа на СРП не представлява лично отношение и субективно мнение на подсъдимия Г.
по отношение на частния тъжител, тъй като, както правилно е приел и районният
съд, фразата е в трето лице множествено число и авторът не е присъединен към
лицата, които „го мислят за луд“. Следователно, този израз не съдържа констатация на
собствените разбирания на подсъдимия Г., а представлява отразяване на чужди
нагласи и настроения със свои изразни средства, което е основание за приемане
на несъставомерност на деянието само на това основание. Отделно от това, както
правилно е заключил и първостепенният съд действително по отношение на частния
тъжител А. в хода на наказателното производство по НЧХД № 17345/2012 г. по
описа на СРС е била изготвена комплексна съдебно - психиатрична и психологична
експертиза. В този смисъл, заявеното от подсъдимия Г. в писмените обяснения по
пр. пр. №
9830/2017г. по описа на СРП отговаря на истината. Въззивният съд също така
констатира, че подсъдимият Г. не е твърдял в резултат на това психиатрично
изследване да е установено, че частния тъжител е луд, а единствено е посочил,
че същото е било инициирано с оглед установяването на евентуално психично
разстройство, което би било основание за поставянето му под запрещение. Извършването
на психиатрична и психологична
експертиза по отношение на дадено лице не би могло да се счита за позорящ факт,
поради което и твърдението на подсъдимия за наличието на такава спрямо частния
тъжител, не следва да се квалифицира като оклеветяване на същия. По изложените
съображения и настоящият съдебен състав намери, че изнесените в първия пункт на
тъжбата изрази не са годни, за да ангажират наказателната отговорност на
подсъдимия Г. за престъпление против честта и достойнството на частния тъжител.
Липсва основание за ангажиране на наказателната
отговорност на подс. Г. по повдигнатото с тъжбата обвинение и с инкриминираните
в писменото обяснение по пр. пр. № 9830/2017 г. по описа на СРП, изрази, а
именно, че събирали доказателства, че А. е недостоен за наследяване, че
твърдял, че свидетели са му казвали за жестокости, които А. е вършел против
своя баща и своя син, че му предстояло да участва в заседание, в което ще бъдат
събирани доказателства за жестокости, вършени от А. върху неговия баща. В конкретен план, изнесените в инкриминираното обяснение твърдения не могат
да бъдат окачествени като позорни, доколкото воденето на съдебни дела и
събирането на доказателства по тях е допустимо и уредено от закона. Отделно от
това, не може да се приеме, че в случая се навеждат конкретни факти и
обстоятелства, които да са неистински и позорни за тъжителя – че същият е
недостоен за наследяване и че е извършвал жестокости против своя баща и своя
син, както се настоява във въззивната жалба, тъй като повече от очевидно е, че
изявленията на подсъдимия не съдържат твърдение за конкретен факт, а чрез тях
се съобщава информация за евентуално предстоящи, бъдещи събития, които се
очаква да се осъществят занапред – процесуални действия по друго дело, по което
подс. Г. защитава тезата на противната на ЧТ страна, и които обстоятелства
(жестокостите и недостойнството на ЧТ) не се приписват като несъмнено установени
спрямо личността на ЧТ към момента на формулиране, и разгласяване на
съответните инкриминирани изрази. Още повече, че в случая инкриминираните
изрази не съставляват собствено оценъчно съждение на подсъдимия, а
представляват съобщени от него сведения за наличие на данни, доведени до
неговото знание в качеството му на адвокат от трети лица – свидетели, за
извършени от ЧТ жестокости, които обаче са неконкретизирани по време и
съдържание, и които са от значение за отстояване тезата на страната, чийто интереси
подс. Г. представлява. Следователно, подсъдимият не е разгласил собствени
твърдения, а е направил изрично изявление, че това което съобщава са чужди
твърдения („свидетели по дела са ми разказвали за жестоко отношение..“). В тази
връзка, несъстоятелни са доводите изложени от тъжителя А. в допълнението към
въззивната жалба, както и лично в откритото съдебно заседание пред въззивния
съд досежно конкретните твърдения на подсъдимия по адрес на ЧТ, както и
невъзможността техния източник да се явява покойния брат на тъжителя. При
внимателния прочит на инкриминираните обяснения, въззивният съд не откри в тях
да се съдържат изявления на подсъдимия за съобщени му от брата на ЧТ
обстоятелства, свързани с жестоко отношение на последния към собствения му
баща. Напротив, подсъдимият е заявил, че последното ще бъде предмет на
доказване с помощта на свидетелски показания, без изобщо да е коментирал в тази
връзка изявления на покойния брат на ЧТ.
По отношение на
инкриминираната дума „конспиратор“, първоинстанционният съд правилно е приел,
че същата не съответства на действително употребената от подсъдимия в писмените
му обяснения дума – „конспирация“. Съвсем коректно районният съдия е отчел, че
думата конспирация е била използвана от подсъдимия не в прекия й смисъл – на
нелегална дейност, а алегорично, поради което същата не може да реализира
желаното от частния тъжител предназначение. В тази връзка, първия съд е изложил
подробни съображения, с които настоящата инстанция изцяло се съгласява, поради
което не намира за необходимо да преповтаря.
2. По отношение
на деянието, осъществено с обяснението, депозирано по пр. пр. № 31590/2017 г.
по описа на СРП.
Първият инкриминиран израз се свежда до това, че частният
тъжител е „истински престъпник“. Детайлният прочит на съдържанието на
инкриминирания документ сочи, че употребеният от автора израз е следният
„...Достойнството на човек, който е осъден за нещо, което не е направил, а
истинския престъпник, не само се е отървал, а се е превърнал в обвинител“.
Въззивният съд се солидаризира с извода на контролирания съд, че цитираната
фраза е част от абзац, в който подсъдимият е размишлявал философски върху
отношенията между хората, без да свързва по никакъв начин своите разсъждения с
конкретен персонално назован адресат. И според настоящия съдебен състав, така
посоченото изречение не позволява съдържащите се в него словесни квалификации
да бъдат съотнесени по категоричен начин към конкретно физическо лице, в това
число и тъжителят. За да бъде ангажирана наказателната отговорност за
инкриминираното престъпление е необходимо от самото деяние да става ясно за кое
лице се отнася изявлението, а не това обстоятелство да се извлича по
тълкувателен път. Фактът, че тъжителят свързва с цитираното изявление
собствената си личност не е достатъчен, за да бъде активирана наказателната
отговорност на подсъдимия.
По отношение на последния инкриминиран от частното
обвинение израз „защо още е на свобода, че трябвало А. да е в затвора“,
първоинстанционният съд правилно е приел, че твърдение от вида на
инкриминираното – че трябва А. да е в затвора, не се съдържа в процесното
обяснение по пр. пр. № 31590/2017 г. по описа на СРП. Внимателният прочит на
коментираните обяснения, поначало не би могъл да мотивира извод за разгласяване
на позорно обстоятелство, доколкото по отношение на тъжителя, както правилно е
отбелязал и контролираният съд, неговото съдържание се изчерпва със заявеното,
че „това лице (А.) е на свобода“. Правилен е извода на първоинстанционния съд,
че това твърдение не е от естество да накърни доброто име на частния тъжител в
обществото, тъй като не е позорно по своята същност, а същевременно твърдението
отговаря на истината – ЧТ е на свобода.
Относно субективната несъставомерност на инкриминираното
престъпление, СРС е изложил убедителни и правно издържани изводи, които
въззивният съдебен състав споделя напълно. Същественото в случая е, че от
писмените доказателства по делото се установява, че обясненията на подсъдимия,
дадени по посочените по-горе прокурорски преписки, не са плод на проявена
инициатива от страна на последния, нито резултат от проявена от него активност,
а са следствие на подадени от тъжител жалби срещу подсъдимия. В тази ситуация
разкриването на данни, дискредитиращи автора на заявителския материал очевидно
не е насочено към накърняване на доброто му име в обществото, а към
предотвратяване образуването на наказателно производство срещу подсъдимия.
По изложените съображения въззивният съд, споделяйки
становището на първостепениия такъв от правна страна, счита, че с нито един от
инкриминираните изрази подсъдимият Г. не е осъществил нито от обективна, нито
от субективна страна състава на престъплението „клевета“ спрямо ЧТ А..
С оглед изхода на делото, районният съд законосъобразно
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е възложил разноските по делото, образувано
по негова тъжба, на частния тъжител.
В заключение,
след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното
изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от тези съображения, Софийски градски съд, НО,
XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.12.2019 г., постановена по НЧХД № 36/2018 г. по описа на СРС,
НО, 133 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.