№ 1177
гр. София, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000503704 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение №53 от 10.08.2021г., постановено по гр. д. № 6/2021 г. ОС-
Монтана е осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на В. Т. Д.
сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 24.09.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил иска над този размер до предявения
такъв – 40 000 лв. като неоснователен. С решението ОС-Монтана е осъдил
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на В. Т. Д. сумата от 1 144,
75 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие на ПТП настъпило на 24.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 2 340 лв. – разноски за водене на делото. С
решението ОС-Монтана е осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да
заплати по сметка на ОС-Монтана сумата от 1 500 лв. – държавна такса. С
решението ОС-Монтана е осъдил В. Т. Д. да заплати на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД сумата 75 лв. – разноски по водене на делото. Решението
е постановено с участието на трето лице-помагач ЗК „Лев Инс“ АД.
Срещу решението в частта, с която ответното дружество е осъдено да
заплати на ищцата сумата над 15 000 лв. до присъдените 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 1 144, 75
1
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, е подадена въззивна
жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с релевирани оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се излагат
възражения срещу определеното от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди, като се прави оплакване, че обезщетението е
определено в завишен размер, с оглед принципа на справедливост и
постоянната съдебна практика. Твърди се, че съдът не е приложил правилно
материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, като е присъдил обезщетение в завишен
размер, което не кореспондира на характера и степента на получените от
пострадалата вследствие на процесното ПТП телесни увреждания, както и че
последната се е възстановила бързо и в обичайния за това срок. Релевира се
възражение, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал
в решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищцата, като е
игнорирал част от установените по делото обстоятелства. Прави се оплакване,
че съдът не е отчел наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за
настъпването на вредоносния резултат, която е пътувала без поставен
предпазен колан по време на инцидента. Сочи се, че съдът не е отчел
наличието на съпричиняване за настъпване на процесното ПТП от страна на
водача на лек автомобил „Опел Зафира“, застрахован при третото лице –
помагач по делото, който е предприел спиране на забранено за това място.
Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв., а в
условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение.
Предявява се претенция за присъждане на разноски в двете съдебни
инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна В. Т. Д., чрез
процесуалния си представител, е подала отговор, с който заявява, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Предявява се претенция за присъждане
на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна оспорва подадената въззивна жалба, като моли съда да остави в сила
обжалваното решение. Третото лице – помагач по делото поддържа
въззивната жалба в частта относно размера на присъденото обезщетение и
счита същата за неоснователна в частта относно настъпване механизма на
ПТП.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на 40 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди и в
размер на сумата от 1 144, 75 лв. – имуществени вреди, получени вследствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.09.2018г., ведно със
законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане. При предявен
иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е
извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това
деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното
деяние. С обжалваното решение ОС-Монтана състав е уважил частично
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като
е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищцата в размер на 35 000 лв. Искът за обезщетение
за имуществени вреди е уважен изцяло от съда. Възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалата е намерено за неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният от ищцата иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 15 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019г. до окончателното
изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на
присъдено нещо. С оглед на това, въззивният съд не дължи произнасяне по
наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на
ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите в жалбата на ответника въззивният състав намира
от фактическа и правна страна следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното
произшествие В. Т. Д. е получила травма в областта на десния горен крайник
с многофрагментно счупване на мишничната й кост в долната трета, което е
довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок
над един месец, като пострадалата е търпяла значителни болки и страдания.
Според мнението на експерта, оздравителният период при такиВ. Т.вми е
около половин година. Вещото лице констатира, че при пострадалата са
налице остатъчни явления от фрактурата - болки и тежест при
3
продължително натоварване или промяна на времето, непълно
възстановяване на пълния обем /налице са леки ограничения/ на движенията в
раменната и лакътните стави при повдигане и завъртане на ръката. Докторът
описва, че непосредствено след инцидента ищцата е била приета в болнично
заведение, като е било извършено закрито наместване на счупената кост, след
което е била поставена гипсова имобилизация.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението
си, като сочи, че няма как да се получи в пълна степен възстановяване при
този тип тежко счупване. Обяснява, че има значение и това, че пострадалата е
жена, тъй като костите при жените са по-чупливи. Категоричен е, че при
пострадалата въртеливото движение и повдигането остават проблемни.
Пояснява, че това ще й тежи при промяна на времето и ще я боли. Вещото
лице излага становище, че при толкова тежко счупване, без метална
остеосинтеза и без оперативна намеса, се е получило сравнително добро
възстановяване. Експертът коментира, че подобно счупване отговаря на удар
в някакъв предмет с ръб. Допълва, че това би могло да се случи при
притискане между тялото, ръката и предната седалка или греда на
автомобила, което означавало, че тялото е тръгнало напред. Експертът сочи,
че в случая липсва деформация на автомобила в тази част, което означавало,
че най-вероятно пострадалата е била без поставен предпазен колан по време
на настъпване на удара. Излага, че при нормално седене на тялото й, коланът
би следвало да го задържи за седалката. От друга страна, обяснява, че и при
поставен предпазен колан отново е възможно завъртане на тялото. В
заключение сочи, че не може да определи дали със сигурност ищцата е била с
поставен колан.
Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като
експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.
От показанията на свидетелката Т. Ц. /дъщеря на ищцата/, се
установява, че свидетелката е пътувала на предната дясна седалка на
процесния лек автомобил по време на инцидента, а майка й е пътувала на
задната дясна седалка. Всички били с поставени предпазни колани. След
настъпването на удара пострадалата казала, че я боли дясната ръка и
предполагала, че е счупена, била отведена от бърза помощ в медицинско
заведение в гр. Ловеч. След прегледа ищцата се върнала на мястото с другата
си дъщеря и заедно всички се прибрали вкъщи. Там й били направили
временна лонгета, но много я боляло. На другия ден отишли в болнично
заведение в гр. Монтана. От там обяснили, че ръката е счупена между лакътя
и рамото и я гипсирали. Ищцата била разстроена, боляла я ръката и плачела.
За нея полагали грижи двете й дъщери. Била с гипс около 80 дни. След това
започнала физиотерапия – 3 курса, по 7 дни. Ищцата била в болничен 6
месеца. В началото не можела да се обслужва сама и разчитала на грижите на
близките си. Постоянно плачела, хранила се с лявата ръка. Вече имала
възстановяване в движенията, но не било напълно. Имало ограничение в
4
разтварянето на ръката, във вдигането, болки от време на време. Седалката на
свидетелката била поставена в средно положение.
По делото са събрани и показанията на свидетелката Л. Ц. /дъщеря на
ищцата/, от които се установява, че последната пътувала в процесния
автомобил на задната седалка зад шофьора, а ищцата пътувала на седалката
до нея. Свидетелката излага, че всички са били с поставени предпазни колани.
След като се прибрали от болницата в гр. Ловеч, ищцата продължавала да
изпитва болки. Наложило се да отидат в болницата в Монтана, където й
поставили гипса. Ищцата носила 80 дни гипс, след това обездвижване и
физиотерапия – 3 курса по 7 дни. Шест месеца била в болничен. Понастоящем
пострадалата работила, но понякога изпитвала болки в студено време. Майка
й изпълнявала точно предписанията на лекарите, като провела физиотерапия.
Докато била с гипс, за нея се грижили изцяло свидетелката и сестра й.
Съдът кредитира свидетелските показания в описаните части, тъй като
свидетелките възпроизвеждат своите непосредствени впечатления от
състоянието на своята майка след инцидента, за която те са се грижили през
целия лечебен и възстановителен период, поради което имат най-пълни
впечатления. Показанията им взаимно се допълват и не са в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за частично основателни
оплакванията в жалбата на ответника, че определеното от първостепенния
съд обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Апелативният
съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера на получената от
ищцата увреда: касае се за тежко многофрагментно счупване на мишничната
й кост в долната трета. Взе предвид продължителността на лечебния и
възстановителен период, както и проведената физиотерапия. Отчете
интензитета на изпитаните болки и страдания, както и неминуемия шок, който
е изпитала вследствие на удара. Взе предвид стадия на обществено-
икономическо развитие на страната, включително в аспекта на нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост намира, че
справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 30 000 лв. За да
уважи частично жалбата на ответното дружество, настоящият състав
съобрази, че за обработката и лечението на получената травма не се е
наложил болничен престой, както и оперативна интервенция – обстоятелства,
които безспорно причиняват по-големи неудобства. Взе предвид, че е било
извършено закрито наместване на счупването и е била поставена гипсова
5
имобилизация, след което ищцата е била освободена за домашно лечение.
Предвид мястото и характера на фрактурата, макар и ищцата да е имала
необходимост от чужда помощ във всекидневието си, няма причина
последната да не е могла да се придвижва самостоятелно и макар със
затруднение да не може да си служи с другата ръка. Отчете, че понастоящем
ищцата е започнала отново работа. Не са настъпили усложнения по време на
лечебния период, като експертът дори е посочил, че предвид обстоятелствата
счупването е добре възстановено. За да не уважи изцяло жалбата на
застрахователя, съдът взе предвид, че ищцата е била за дълъг период с
поставена гипсова имобилизация, което е свързано с дискомфорт и
затруднения в ежедневието й. На следващо място, съобрази и периода на
възстановителния процес, включващ и рехабилитация, което неминуемо се е
отразило върху ежедневието й на човек в трудоспособна възраст. Освен това,
макар и вече да може да си служи свободно с ръката, все пак не е настъпило
напълно възстановяване в обема на движението й, като такова не се очаква да
настъпи и за в бъдеще.
Относно размера на обезщетението за имуществени вреди, във
въззивната жалба на ответника липсват доводи за основанието и размера на
присъдената сума, поради което и съдът не следва служебно да се произнася
по основателността на тази претенция. Следва да се посочи, че при
постановяване на своето решение първата инстанция не е нарушила
императивни материалноправни разпоредби. В заключение: Въззивният съд
следва да потвърди решението в тази част.
По възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна
на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, съдът намира
следното:
Наличието на неправомерно поведение от страна на пострадалия, което
да е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, подлежи на пълно
и главно доказване от страна ответника. В случая това не е сторено. От
заключението на медицинския експерт съдът приема за установено, че
травмите на ищцата могат да бъдат получени и при наличието на поставен
предпазен колан в зависимост от това къде се е намирало тялото й, както и
каква поза е заемало, по време на настъпването на удара. От обясненията на
вещото лице в съдебно заседание не може да се приеме с категоричност, че
ищцата е била без поставен предпазен колан, в какъвто смисъл са
възраженията на ответника. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Освен
това и двете свидетелки по делото са категорични, че всички в автомобила са
били с поставени предпазни колани по време на инцидента. С оглед приетото,
релевираното от ответното застрахователно дружество възражение не бе
установено по категоричен начин, при условията на пълно главно доказване.
6
Поради това въззивната жалба на въззивника-ответник по отношение на това
възражение се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Във въззивната жалба е релевирано възражение относно изводите на
съда, че застрахованият при третото лице-помагач по делото водач на лек
автомобил „Опел Зафира“ няма вина за настъпването на произшествието.
Въпросът свързан с механизма на ПТП и основанието за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество, както се посочи по-
горе, е решен с влязло в сила решение. Поради това е недопустимо
настоящият съдебен състав да пререшава този въпрос.
В заключение: Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати
на ищцата разликата над 30 000 лв. до присъдените 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, в която „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на В. Т. Д. сумата над 1987.50 лв. – разноски по делото,
както и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ОС-Монтана сумата над 1200
лв. – държавна такса. Въззивният съд следва да постанови решение, с което да
отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 5 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019г. до окончателното
плащане. В останалата обжалвана част решението на ОС-Монтана следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските, в настоящата инстанция: С оглед
уважената част на жалбата, въззиваемата дължи на жалбоподателя разноски в
размер на 224.61лв. /при приет размер на юрисконсултско възнаграждение
200лв./. С оглед отхвърлената част на жалбата, жалбоподателят дължи на
въззиваемата разноски в размер на 888.79лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 53 от 10.08.2021г., постановено по гр. д. №
6/2021 г. от ОС-Монтана, в частта, в която е осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1 да
заплати, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, на В. Т. Д.,
с ЕГН: ********** от гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, разликата над сумата от 30
000 лв. до присъдените 35 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП от 24.09.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане,
както и в частта, в която „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да
7
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на В. Т. Д. разликата над сумата 1987,
50 лв. деловодни разноски, както и в частта, в която „ЗАД ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
разликата над сумата 1200 лв. по бюджетна сметка на ОС-Монтана –
държавна такса, като вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Д., с ЕГН: ********** от гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ** против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1 иск с правно основание чл. чл.
432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 24.09.2018 г., за
сумата от 5000лв., /представляваща разликата между присъдените от ОС-
Монтана 35 000 лв. и присъдените от САС 30 000 лв./, ведно със законната
лихва, считано от 24.09.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53 от 10.08.2021г., постановено по гр. д.
№ 6/2021 г. от ОС-Монтана, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Т. Д., с ЕГН: ********** от гр. ***, ж.к. „***“, бл. ** да
заплати „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“,
бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
224.61 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на В. Т. Д., с ЕГН:
********** от гр. ***, ж.к. „***“, бл. ** сумата от 888.79лв., на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач - ЗК
„Лев Инс“ АД на страната на ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8